Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
май
08



„Доза обич" – достатъчна причина да живееш

Разкази за НПО

Разказ за една гражданска организация, помагаща на зависимите, за които мнозина  предпочитат да забравят 



 

Това е една история за „невидимите“. Онази част от обществото, която предпочитаме да пренебрегнем и заличим от съзнанието си. Онези „слабите“, „лабилните“, хората с „рисковото поведение“, „пропадналите“ и „обречените“. Тези, които предпочитаме да стоят настрана от нас и семействата ни, за да не ни повлекат в „преизподнята“ след себе си. И тези, които ни напомнят за нашите собствени слабости и демони.

Уви, те не са същества от някаква друга паралелна реалност, а често са нашите деца, братя, приятели, роднини. Хора като нас самите, които поради лични, емоционални или социални причини са хвърлени в плен на различни тежки зависимости. Зависимости в онзи патологичен смисъл, който не им позволява да бъдат пълноценни членове на обществото, а нерядко ги превръща дори в заплаха за нормалното му функциониране. За съжаление „замитането на проблема под килима“ не помага и в този случай, а най-работещият начин за неговото преодоляване е на първо място признаването, че съществува проблем. Следва емпатията и разбирането, че тези хора не са обречени, че с подкрепа, разбиране и професионална помощ те биха могли отново да бъдат пълноценни и щастливи членове на обществото. Всъщност всеки от нас има нужда от своята доза – от своята „Доза обич“... Така се нарича и една от гражданските организации от Бургас, която работи по най-тежките теми за обществото и се опитва да помага на хората, които употребяват наркотици, на проституиращите мъже и жени, на болните от СПИН.

 

Това е и една история за онези, които правят невидимото видимо и му помагат да заеме своето достойно място.



 

Предизвикателството да работиш в гражданска организация в полза на зависимите хора

 

„Защо му е, за Бога, на някой да се занимава с това“ е въпрос, който изниква в съзнанието на много хора... Както обикновено става в живота, най-способни на емпатия са страдалите и страдащите. За това сред създателите на сдружение „Доза обич“ има и хора, които са се измъкнали от капана на зависимостите. Но не само... Сред тях са и социални работници, хора с различни професии, които са избрали нелекия път да помагат на другите и са водени от онази необяснима мотивация, която ги кара да се чувстват пълноценни, само ако са в полза на останалите хора.


„Когато попаднах в организацията, останах впечатлена от екипния дух, начина на вземане на решения, оперативността и мотивацията на хората в нея. Хареса ми, че в тази работа ден с ден не си приличат и постоянно се справяш с някакво предизвикателство – професионално или личностно“,
споделя Нела Иванова от екипа на сдружението, която работи за него повече от
20 години.



Нела Иванова

Организацията е създадена през 1999 г., за да подпомага  хората, зависими от различни наркотични вещества, с идеята да намали вредите за тях и с амбицията да ги измъкне от капана на зависимостта. 


В първите години от работата сдружението е подкрепяно от различни международни донори, а впоследствие и от „Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария“, който финансира редица дейности в страната за превенция на трите заболявания. „Това ни даде възможност да разгърнем работата си в подкрепа на държавата и да работим с много хора, рискови от заразяване с ХИВ, болни от СПИН или такива от рисковите групи. Фондът ни позволи да се борим с техните зависимости и последствията от тях, да мотивираме проституиращи и зависими да полагат грижи за своето здравно състояние и да съхранят живота си като първата стъпка към някаква потенциална положителна промяна“, разказва Нела.

 

За съжаление през 2016 г. Фондът се изтегля от България, тъй като тя вече е класифицирана като развита страна, членка на ЕС, за която се смята, че няма нужда от подкрепа чрез подобни програми, за разлика от развиващите се страни. Това „обезкървява“ много граждански организации, които със своя ентусиазъм, експертност, доброволен труд и отдаденост оказват подкрепа на държавата за справяне с тези заболявания, които представляват глобална заплаха. Налага се организацията значително да ограничи своите дейности, като се опитва да поддържа направленията, описани по-долу.

 

Проституцията като начин да оцеляваш, а не като „билет за пъкъла“


През 2001 г. „Доза обич“ започва ново направление за работа с комерсиалните секс работници или както всички ги наричаме – проституиращите. Обикновено смятаме, че те са жени, но се оказва, че немалка част от проституиращите са мъже. Много от тях дори не са хомосексуални, а прибягват  до проституцията като начин да оцелеят. Сред тях има всякакви трудни съдби – деца от домове за деца, лишени от родителска грижа, младежи от малцинствата или крайно бедни семейства... Хора, чийто живот е бил труден и лишен от подкрепа и за които това е било начин да просъществуват, а и да се грижат за тези, които обичат.

 

За тези хора сдружението създава Център за здравна превенция и социална подкрепа. В него се провеждат множество консултации и програми, които да помагат на проституиращите да запазят своето здраве и това на близките си. За целта се предоставят безплатно консумативи за безопасен секс, желаещите се тестват безплатно и анонимно за ХИВ/СПИН, Сифилис, Хепатит В и С, предоставят се  АГ прегледи и здравни консултации за хора, уязвими по отношение на ХИВ/СПИН.



Момент от кампания на сдружението за безопасен нощен живот. Фотограф: Атанас Маринов

Въпреки че голяма част от обществото би зачеркнала тази група от себе си, работата с проституиращите е в полза на цялото общество. Проституцията като феномен едва ли скоро ще изчезне, но това, което може да се направи, е да се ограничат вредните последствия от нея, едно от които е предаването на болести по полов път, които неизменно засягат и онази, „другата“ част от обществото. Последиците от низвергването на проституиращите неминуемо се стоварват върху всички останали. Именно тук е огромната роля на граждански организации като „Доза обич“ – преодоляването на този проблем, който касае всички нас.

 

„Доза обич" срещу зависимостта от наркотични вещества



 

Оказва се, че от всички измислени медикаментозни и психологически методи за борба със зависимости, най-работещия е просто... обичта. Обичта в онзи библейски смисъл, в който едно докосване и една добра дума променят съдби. Това е и мисията на сдружението, което се опитва да помага на хората, зависещи от наркотични вещества. Основните им цели в борбата с наркотичните зависимости са:

- намаляване на вредите вследствие употребата на психоактивни вещества;
- консултиране и лечение на зависимости.

 

Първата и най-спешна задача на гражданската организация е да се погрижи буквално за физическото оцеляване на зависимите, както и за здравето на техните близки. За целта сдружението поддържа дневен център – място, където за малко можеш да си себе си и да пиеш чай или кафе, да се консултираш и споделиш здравни, социални и други проблеми, да си направиш тест или получиш информация за кръвно и сексуално преносими заболявания. Понякога зависимите имат нужда просто да поговорят с  някой, който няма да ги съди. Сдружението предлага и различни услуги за намаляване на здравните щети вън от дневния център – така наречената „аутрич програма“. Често работа се извършва на улицата, където можеш да останеш анонимен и да получиш консумативи за безопасна употреба на психоактивни вещества и безопасен секс, тестване за различни заболявания, консултация, съвет или просто усмивка и внимание.

 

Организацията работи и индивидуално с клиентите си, като ги консултира по отношение на тяхното здраве, провежда психоаналитични консултации, насочва ги към структури за лечение (болници, други здравни центрове), съдейства за проследяване и подпомагане на лечението. 


Втората стъпка е опитът да се  лекува самата зависимост, което е изключително труден и продължителен процес, изискващ експертна подкрепа на специалисти от различни области. Държавните институции нямат нужната последователност и мотивация и така гражданските организации остават единствен шанс на хората със зависимости „да се измъкнат от пъкъла“. За целта Сдружението поддържа Консултативно-информационен център за употребяващи наркотици и техните близки, провежда професионален скрининг и оценка на проблема с психоактивни вещества, алкохол или хазарт, провежда социални и психологични консултации за мотивация за промяна, предоставя  информация и насочване към програми за лечение, консултира семейства и близки относно естеството на зависимостта, етапите и възможностите на лечение и предоставя информация за рехабилитация в страната.

 

Сдружението е базирано в Бургас, а реално има огромна нужда от подобни дейности в цялата страна. Липсата на подобни структури често принуждава зависимите да търсят подкрепа в чужбина, което е поредно потвърждение за огромната нужда от подобни организации.



Работата като метод на лечение

 

Един от последните проекти на сдружението се нарича „Отново на работа“ и цели да запознае работодателите и Бюрата по труда с възможности за труд на нарко-зависимите, които са на метадонова програма. Според организацията едва 10% от интервюираните работодатели са чували за поддържащи програми и знаят какво представлява метадоновото лечение, а това е определящо за мнението им по отношение на проблема с наркоманията. Причина за това е незнанието, че тези хора са до голяма степен излекувани от своята зависимост и метадоновото лечение не е свързано с негативите на активната фаза на нарокоманията.

 

„Отговорите на работодателите кореспондират с цялостната нагласа на обществеността по отношение на употребяващите – негативност, страх и неразбиране“, споделя Нела и допълва, че много малко работодатели са готови да пренебрегнат предразсъдъците си и „да рискуват“ с такива служители. Но има и хора, които са склонни по различни причини да приемат предизвикателството. „Работодателите ценят добрите и съвестни служители и при подходящи стимули биха инвестирали и наели употребяващи, включени на лечение в поддържащи програми“, допълва Нела.

 

Въпреки проблемите сдружението упорито работи и ще продължава да работи за осигуряването на заетост на зависимите. Така гражданската организация спомага за вписването на зависимите в нормалния ритъм на живота и приобщаването им отново към обществото в реална работна среда. Огромно е значението и на подкрепата, която гражданската организация дава на близките на зависимите – хора като самите нас, защото нито едно от нашите деца не е защитено от пагубните въздействия на наркотични вещества, които в момента са на една ръка разстояние дори в училищата.

 

„Много важно за нас е да направим разликата между употребата, злоупотребата и зависимостта от наркотични вещества“, разказва Нела. „Има вещества, при които употребата не е задължително свързана със зависимост, но има и такива, които поради своите характеристики изключително лесно впримчват хората в капана на зависимостта – такива са например амфетамините, хероина и много други, съвсем достъпни днес, синтетични наркотици“.

 

Стотици са хората, които през годините са се ползвали с подкрепата на сдружение „Доза обич“ и сред тях има не една променена съдба. Такава е съдбата на К. – момче с ранна зависимост, израснало в интернати. Наркотичните вещества го завличат по пътя на престъпността и го отвеждат в затвора с перспективата да се причисли към онази прослойка, която наричаме отпадъка на обществото. Но за щастие К. получава своята „доза обич“ и професионална подкрепа. В него пораства волята и желанието да има щастлив и пълноценен живот. С подкрепата на човек, който също е страдал от зависимости, той намира работа и днес, вече 28-годишен, има семейство. К. преминава през много перипетии в живота си и продължава да развенчава мита, че „бивш наркоман няма.“



 

Друга история от работата на сдружението  е свързана с А. За нея разказва Нела... „Тя изпадна в безизходица на 19 години. Загуби съпруга си в катастрофа, не беше завършила училище и имаше дете. След като остана на улицата, без образование и без никаква подкрепа от семейството си, тя реши, че единственият начин за нея е да продава тялото си. Дълги години работи като проститутка, но през цялото време не забрави, че това не бе нейния път. Събираше си парите, погрижи си за детето си и след 20 години се отказа от проституцията. Сега има свой успешен бизнес, а детето й, вече пораснало, работи като социален работник и помага на други хора“. Щастливи истории има за други хора и сред другите групи, с които работи сдружението.

 

Вече 21 години сдружението пораства с клиентите си и се радва на всички малки и големи победи. „Дозата обич“ буквално изправя на крака зависимите. А когато ние, които сме част от „благоприличната и благополучна част от обществото“, рано или късно се сблъскаме със скритите му проблеми, тогава ще потърсим подкрепата именно на гражданските организации и дори на бившите зависими – за да получим и ние своята живителна доза любов и подкрепа.


Снимки: Сдружение "Доза обич" и Pixabay


 

#регионалникореспонденти






Автор: Елена Тилова, кореспондент на НПО Портала за Югоизточен регион

Източник: НПО Портал, 03 май 2021

 

 

 

Сходни публикации

01.04.2021
Само днес, или как се прави първата стъпка по дългия път на лечение от зависимости Само днес, или как се прави първата стъпка по дългия път на лечение от зависимости

С цялостен подход и индивидуално отношение едно семейство психотерапевти от Варна запълва ...

29.03.2021
За децата с лицеви аномалии и техните ангели пазители За децата с лицеви аномалии и техните ангели пазители

Асоциацията без аналог – АЛА, осигурява комплексно лечение на над 100 подрастващи с цепнатина ...

04.01.2021
Как една гражданска организация помогна за лечението на Ковид-19 Как една гражданска организация помогна за лечението на Ковид-19

Ковид кризата изправи обществото ни пред сериозни предизвикателства, изискващи мобилизация на цялата ...