Варненската театрална формация „Феникс“ обединява хора с физически увреждания и им дава възможност за творчески изяви на сцена

Вече 12 години една неправителствена организация от Варна обединява и вдъхновява хора с физически увреждания и им дава възможност за пълноценен творчески живот на сцена. Театрална формация „Феникс" е единствената у нас постоянно действаща любителска трупа, в чийто актьорски състав има хора със и без увреждания. В творческата си биография фениксите имат вече 14 постановки, а в момента репетират последния си авторски спектакъл, който се надяват да представят пред публика през септември.

Формацията е отличена с много награди на национални конкурси и фестивали. От 2015 г. е носител на „Почетен знак за заслуги към Варна-сребърен”, който получава заради дейността си в подкрепа на хората с увреждания.

Трупата е добре позната във Варна и се радва на симпатиите и подкрепата и на гражданите, и на местната власт. Общинската администрация непрекъснато подкрепя организацията, като финансира нейните творчески проекти, а в информационния център на общината работи целогодишен базар, на който театралите продават ръчно изработени сувенири, за да подпомагат дейността си. Гражданите също подкрепят своите феникси, чиито постановки очакват с любопитство.

Спектаклите на трупата са безплатни за всички зрители и така е от самото начало на нейното създаване. „Решихме, че няма да вземаме пари за вход, защото искаме да подарим на хората в залата един час култура, забавления и разтуха“, казва Иван Цветанов, сърцето на театрална формация „Феникс“ и председател на едноименната гражданска организация.

Въпреки че е в инвалидна количка, той се качва на сцената едва 15-годишен, през далечната 2002 г. Тогава трупата „Феникс“ все още не съществува. Нейният първоначален вариант е сдружение „Кой съм аз", създадено с цел интегриране на млади хора в неравностойно положение чрез способите на театралното изкуство. През 2009 г. част от актьорите се отделят и създават сдружение „Феникс 2009", на което кръщават новата театрална формация. А останалото е историята на една реализирана мечта.

„Аз съм в театралната формация от почти 20 години“, спомня си началото Иван. „Тъкмо бях влязъл в Търговската гимназия и един ден директорката ме покани на среща на хора с увреждания, за да обсъждаме какво да се прави за свободното ни време. Имаше всякакви предложения – за настолни игри, за консултации – и някак си се появи идеята за театър. Аз много се притеснявах да застана пред публика, бях сигурен, че сцената не е за мен. Но Плами ме убеди да опитам“, разказва Иван.

А Плами е Пламена Янкова, изключително талантлива жена с голям дух. Почти незряща, тя играе в театъра, пише стихове, ходи на танго, владее перфектно френски и преподава уроци. „Благодарение на нея съм на сцената. Реших да опитам и се самоуспокоявах: Най-много да се изложа“, смее се Иван. И до днес той си спомня първата си роля в пиеса на Оскар Уайлд: „Застанах пред сцената и нищо не можех да си спомня, текстът ми изчезна от главата. Не знам как съм излязъл пред публика, от този спектакъл не помня нищо“.

След това преживяване той бил сигурен, че театърът не е за него, но точно в този момент се появил сегашният режисьор на Фениксите Свилен Стоянов, актьор от варненския театър. На първата среща той убеждавал момчетата и момичетата, че сцената е магия и ще дойде ден, когато те ще чакат с нетърпение новите представления. „Неговият опит ни накара да заобичаме театъра и сцената наистина стана нашият живот. Свилен Стоянов се оказа прав, когато ни казваше как ще се вълнуваме, как няма да можем да спим преди представление“, признава Иван. А театърът се оказал като шоколада – колкото повече играеш, толкова повече искаш да играеш.

И започнали изявите на формация „Феникс“ - поетично-музикалният спектакъл „Море" по стихове на Петя Дубарова, Недялко Йорданов, Христо Фотев, Борис Христов и Валери Петров, „Рожден ден" по книгата на психолога Мадлен Алгафари, "Приказки за пораснали деца" и "Да бъдем добри" по "Серафим" на Йордан Йовков, „Ромео и Жулиета - да поговорим за любовта!" - по Карел Чапек и Уилям Шекспир.

В самото начало младежите били обучавани на сценична реч и поведение, имало и вокален педагог, както и хореограф.  Първите спектакли дори били с жива музика. Впоследствие любителите се научили на актьорско майсторство и поведение на сцена, но продължават да се включват във всички уъркшопове, които се организират на фестивалите.

Трупата репетира и играе в Младежкия дом във Варна, който след ремонт е достъпен за инвалидната количка на Иван Цветанов. „Има асансьори до всички етажи, така че можем да ползваме други зали, ако основната е заета“, казва той. При нормална работа актьорите се събират три пъти седмично, а преди премиера репетират всяка вечер. „Репетираме навсякъде, в домашна среда, в Морската градина, на пейка сме репетирали. Просто се събираме в свободното си време и си харесваме едно място, където да седнем“, обяснява Иван. „Театралната трупа е животът на актьорите!“, категоричен е Цветанов и обяснява: „Дори хората, които излязоха от формацията, ни остават приятели, не се разделят с нас“.

Фениксите са повече от любители актьори, те са приятели, които се търсят ежедневно и се подкрепят по всички начини. „С Пламена Янкова сме заедно от 2002 г., с Милена Минчева работим от 2003 г.“, представя „ядрото“ на трупата Цветанов. „С всички сме заедно от дълги години и сме много близки, помагаме си непрекъснато. И в трудни, и в хубави моменти винаги сме били заедно“, казва Иван.

Освен на сцената, театралите са заедно и на другото си творческо поле – изработването на сувенири. Всеки се включва, с каквото може – един изработва картички, друг прави декупаж, трети майстори бижута. „Аз правя бижута, защото моите движения са ограничени само в ръцете. После с Плами се въртим да продаваме на базара“, разказва Цветанов. С приходите се финансират пътуванията на трупата до различни фестивали. Актьорите от „Феникс“ участват в много театрални конкурси и очакват с огромно нетърпение всяко излизане на сцената. Сега пандемията ограничи тези вълнуващи пътувания, но Фениксите се надяват, че срещите с други колеги отново ще се възродят.

В момента трупата в трупата има шестима актьори и едно техническо лице. От състава само двама са без увреждания, останалите трябва да преодоляват различни трудности, за да играят на сцената. Именно на тези препятствия е посветена новата им постановка, наречена „Театър Феникс“. „Това е авторски спектакъл, в който разказваме какво е за нас театърът, как се справяме с проблемите, какво струва на един човек с увреждания да отиде на репетиция. Искаме зрителите да разберат, че за нас сцената не е само място за забавления или самоизява, а начин на живот, тя е нашият живот“, казва Иван Цветанов.

Самият той е човек с невероятен дух и жажда за живот. Макар че е със 100 процента ТЕЛК и може да движи само ръцете си, Иван работи, и то на няколко места – той е кредитен консултант, занимава се с недвижими имоти и с мрежов бизнес. А в останалото време се посвещава на театъра и на сдружението „Феникс“. Почти всички актьори от трупата също работят.

„Винаги казвам на приятелите си, че не трябва да се притесняват от своите проблеми, трябва да са с високо вдигнати глави и да вървят напред! Повечето хора с увреждания не искат да говорят за състоянието си и се затварят по домовете си, страх ги е да не ги обиди някой. Но аз се опитвам да ги убедя , че за проблемите трябва да се говори, трябва да се обяснява на хората“, коментира Иван. Затова следващата му идея е фениксите да влязат в училищата. „Искам да се срещнем с децата и да видят, че не сме по-различни от тях. Да ги научим как да помогнат на незрящ човек да пресече улицата, как да бутат инвалидна количка, защото дори хора, които искат да помогнат, често не знаят как“, казва Иван. Освен това той се надява, че тези срещи ще привлекат нови доброволци към сдружение „Феникс“, а това ще им позволи да създадат и детска театрална формация.

Фениксите имат и други идеи. „При нас е колкото повече, толкова повече, както е казал Мечо Пух“, смее се Иван и изброява следващите планове. Първата задача е да се привлекат повече доброволци, за да се разшири дейността на организацията. Фениксите трябва да възстановят и благотворителния си базар, освен това Иван иска да направи сайт на организацията, в който да има пълна информация за дейността им. Иска да създаде подобни формации и в други градове, защото навсякъде има хора с увреждания, които трябва да бъдат извадени от домовете си и могат да заживеят с театъра както варненските феникси. Изобщо, плановете са начертани поне за още 12 години.

„Това, че човек има увреждане, не означава, че трябва да се затвори вкъщи. Аз не харесвам хората, които само мрънкат, които все се оплакват, че нямат работа, че нямат пари и че някой им е задължен. Ние не сме се предали и не мрънкаме“, категоричен е Иван.

А от месец животът на фениксите се възражда с пълна сила след отмяната на последните ограничения. Младежкият дом, където трупата играе, вече е отворен и актьорите подновяват редовните си репетиции.

Снимки: Фондация „Феникс"

#регионалникореспонденти