English   14417 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Срещу мелниците на дезинформацията

 

За проекта „Грижа за истината“, ромското включване и нуждата да се познаваме



В последните няколко години думи като „фалшиви новини“ и „дезинформация“ станаха толкова популярни, че след като употребата им скочи с над 300%, на няколко пъти бяха избирани за думи на годината от различни влиятелни речници. Нашествието на Путин в Украйна и пандемията от COVID-19 само дадоха още по-голям тласък на грижата за фактите. На този фон обаче у нас изкривяването на истината сред и за ромските общности е проблем, който, макар и актуален, остава упорито игнориран. Ромите продължават да бъдат най-негативно представената група както в медийните дискурси, така и в социалните мрежи, а разпространяването на дезинформацията вътре в тези общности също е предизвикателство, което нерядко води до конфликти.

Има хора, които са обезпокоени от тези тенденции и от години се борят с мелниците на антиджипсизма. Най-скорошните им усилия в тази посока се отнасят до тъкмо до съзнателното разпространение на невярна информация. Изследванията им по темата са прилежно събрани в скоро издадения сборник „Грижа за истината – срещу фалшивите новини и антиромската дезинформация“, който е продукт на съвместната работа на експертен екип от четири партньорски организации – Фондация „С.Е.Г.А. – Старт за ефективни граждански алтернативи“, Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, Фондация „Рома-Лом“ и Центъра за изследване на демокрацията. По този повод разговаряме с директора на С.Е.Г.АРумян Сечков – който разказва повече за изводите от проучването и за дългогодишната работа на организацията в областта на ромското включване.

„Грижа за истината – срещу фалшивите новини и антиромската дезинформация“

Книгата е достъпна безплатно онлайн на български и на английски език и представя основната част от извършеното по по-голям едноименен проект за противодействие на антиромската дезинформация, продължил 2 години и половина. Тя може да служи като наръчник за ромски активисти, медиатори и учители, обучаващи деца роми и българи в смесена среда, както и за всички активни граждани. Основната цел на сборника е да им предостави инструменти, чрез които да разпознават и показват на останалите фалшивите новини и дезинформацията, които водят до етническо напрежение и формират негативни предразсъдъци към ромските общности. Един от най-интересните моменти от текста е и оборването на най- разпространените митове и медийни клишета по отношение на ромите в България чрез лесно проверими данни от официални източници. Наред с това са предоставени и различни доклади, които хвърлят повече светлина върху многопластовия състав на ромските общности, и анализи, които очертават актуалните медийни тенденции вътре в тях.

Автори и съавтори на текстовете са водещи изследователи в областта – Ралица Сечкова, Росалина Тодорова, Лилия Якова, Люба Батембергска, Емануил Георгиев, Николай Кирилов и самият Сечков, който работи от 1993 г. насам за устойчивото общностно развитие на ромското етническо малцинство като експерт, консултант и изследовател.

Между митовете и фактите

Ромите са „неграмотни, защото не искат и не могат да учат“, те „паразитират върху обществото“, за тяхната интеграция се „изсипват милиарди“, а вероятно съвсем скоро „ще ни превземат“. Това са само част от най-популярните твърдения, които от години трайно конструират представата за ромите в България и затвърждават образа им на „другия“ в печатните и онлайн издания. Те обаче се осланят на митове и това е лесно проверимо, обяснява Сечков.

„У нас има много на брой и много добре вкоренени митове. Най-използваният е този за „източването“ на социалните фондове. Например как едно ромско момиче, майка на две или три деца, на около 16 години, получава чрез социалната система 1500 или 2000 лв., което е абсолютно невъзможно. Или това, че всички роми, едва ли не, живеят на социални помощи и нищо не правят. Това, което може да се види, ако се погледне сайта на Агенцията за социално подпомагане при годишните доклади, е, че само 23 хил. души получават месечни социално помощи в цялата страна, като не всички от тях са роми. При приблизително 400 хил. роми в България сами можете да направите сметка какъв процент е това. Под 5 %. Ако излезем сега и попитаме трима случайни човека на улицата, всичките ще кажат същото – че ромите само чакат да получат помощи. Знаете ли колко са тези помощи? Между 42 и 75 лв. на месец в зависимост от мястото, където живеят. Малко на брой хора получават също извънредна помощ, веднъж–два пъти, ако нещо им се случи нещо – при смърт, при болест, бедствие – до 300 лв. максимум. Така че няма как да говорим за някакви огромни средства. Освен това за последните 4 години хората, които получават такива помощи, са намалели с 50%“, илюстрира той.

Как всичко това е проблем, който засяга цялото общество? Според Сечков дезинформацията е мощно оръжие, защото затвърждава и засилва така или иначе съществуващите стереотипи и отрицание сред мнозинството, а от друга страна засилва чувството за малоценност и комплекси в ромската общност. „Съчетанието на тези две неща е много опасно, защото може да доведе до конфликт,  да се стигне до сблъсък. На няколко години се случва – малки локални конфликти, които възбуждат цялото общество. Имаше, например, огромни страхове сред ромите, че „рокерите мотористи“, ще дойдат да ги избият“.

Като игра на развален телефон

Тъкмо тук се намества и темата за дезинформацията като все по-видим проблем на вътрешно ниво, който влияе на конструирането на мнението вътре в общностите. Според някои автори основният механизъм, който стои зад планината от фалшиви новини, е т. нар. „демокрация на лековерните“ или с други думи това, че за разлика от пространствата на традиционните медии, в социалните мрежи всеки заинтересован може бъде носител на „новина“ и съответно да стане източник на (дез)информация. Така платформи като Фейсбук и Туитър позволяват дезинформацията да достига до много повече хора, тъй като често се споделя само на база прочетено провокативно заглавие.

Тъй като ромските общности са по-затворени, в тях разпространението на информация е по-бързо.  „Но в същото време тази информация, както върви бързо, така и много често се изкривява. Помните как едно време се играеше на развален телефон. По време на обученията, които провеждаме, често даваме такива примери – като се каже едно нещо и мине през 5-6 човека, вече е изкривено. Най-лошото е обаче когато имаме целенасочено изкривяване от самото начало. Това е проблемът, който ние адресираме – целенасочената дезинформация, наситена с фалшиви новини и полуфалшиви новини, които дори са по-опасни, защото са по-трудно разпознаваеми, както и безкритичността на приемането на тази информация“, посочва директорът на С.Е.Г.А.

Подобни преднамерени действия към дезориентиране и насочване към определени теми сред ромите са се случвали неведнъж. Сечков ни припомня един знаков пример от 2019 г., когато родители в Сливен и Ямбол масово прибират децата от училище си заради слух. „Някой е казал, че държавата ще вземе всички ромски деца, защото не ги гледат както трябва, и ще ги даде в институции. Подгряването, което беше там, продължи много дълго време. Като се започне от Истанбулската конвенция, мине се през Стратегията за закрила на детето, която така и не беше приета, и се стигне до това, че децата им „ще бъдат откарани в Норвегия и ще бъдат осиновени от гей-двойки“. Накрая един се юрва да си вземе детето и останалите в махалата също се юрват натам“.

Така стигаме и до въпроса кой е заинтересован от подобно разпространение на слухове в ромските общности. Сечков не може да ни даде категоричен отговор, но обобщава, че източниците, през които се придвижва голяма част от дезинформация у нас в последните години, са еднакви. По едни и същи канали вървеше дезинформацията за Истанбулската конвенция, за Стратегията, за антиваксърството, за това, че ковид-кризата е измислена, че Бил Гейтс иска да ни „чипира“ всичките, а също и за Руското нашествие в Украйна. По отношение на последното се разпространиха целенасочено определени слухове и някои действия, които са се случили в Украйна преди 2-3 години към ромите, но се изкарват като сега случващи се“.

Широко затворени очи

Разпространението на невярна информация продължава, без да са взети сериозни мерки от страна на държавата и съответните институции, въпреки че България е на последно място в ЕС и на едно от последните места в Европа по медийна грамотност по данни на Институт „Отворено общество". Можем ли тогава да твърдим, че дезинформацията (а и антиджипсизмът) са институционализирани? Не може да се отрече системното широко затваряне на очи в тази посока, обобщава Сечков. „Можем да твърдим, че Съветът за електронни медии и Комисията за защита от дискриминация не си вършат достатъчно добре работата, защото не правят мониторинг. Те обикновено действат реактивно – изчакват някой да се обади, да напише молба, а не се самосезират. А после следва една бавна процедура. Ако погледнем от тази страна, може да се каже, че има институционална закрила, но иначе не.“


От последните 2 месеца обаче има една добра новина – тогава влиза нова наредба на Министерството на образованието и науката, за която допринася и С.Е.Г.А. В нея се посочва, че поне два пъти в учебния срок в училищата е необходимо да се разглеждат целенасочено теми, свързани с фалшивите новини и дезинформацията.



Общо взето обаче, държавата не е взела почти никакви други мерки до този момент.“, смята Сечков. „А що се отнася до антиджипсизма или негативното отношение към ромския етнос в страната – по този въпрос много е говорено, много е изписано – вече от две десетилетия има 10-годишни стратегии за образователна интеграция – но за съжаление много малко е направено в действителност. Има някакви усилия, насочени към обучение на учителите за работа с деца от малцинства, за включване, за съвместни дейности с деца от различните етноси, но нещо по-конкретно, за съжаление, не. По-скоро се правят някакви мимикрии на политики.“

Противодействие чрез обучение

Именно тук се  намесват неправителствени организации, които се стремят да предоставят инструменти на ромските общности сами да противодействат на дезинформацията. Една от основните дейности на проект „Грижа за истината“ се състои в обучение в 2 модула на общо 60 ромски медиатори – местни активисти и учители – как сами да разпознават фалшивите новини, а след това и да показват на другите около себе си как да го правят. Обучението е различно за местни активисти и учители, но и при двата варианта вторият модул е надграждащият, който цели по-нататъшно разпространение на знанието. Последното е особено важно за тях, „защото ще обучиш 60 човека, те ще си го запомнят и дотук. Но всеки един от тези 60 активисти трябваше да работи с още поне няколко групи от своята общност, на които да обясни какво е научил, за да могат те самите да усвоят необходимото критично мислене. Така че примерно от 60 човека да стигнем до 3000“.

При учителите, например, акцентът е след тренинга да могат да обяснят наученото на децата и на родителите и да направят отделни сесии с останалите учители в училищата, в които преподават. Обучението не е насочено единствено към преподаватели на ромските деца, а и към учители в „смесени“ училища. „Те направиха уроци в часа на класа, в които да покажат на децата как се разпознават фалшивите новини и да възпитават критично мислене – едно от основните неща. В родителските срещи също бяха включени елементи за фалшивите новини – как да обясняват родителите на децата този проблем, който не се отнася само до ромските общности.“

След обучението на ромските активисти пък те сами създават страница в социалните мрежи, която набира популярност и в която публикуват някои от най-разпространените митове за ромите в България и фактите, които им съответстват, както и други полезни материали от тренинга. „Вторият модул беше преназначен за най-активните, най-мислещи и отличаващи се лидери, а фокусът бе как самите те да пишат, как да работят с медиите, как да работят в социалните мрежи и как да разпространяват знанието“, пояснява Сечков. В този смисъл ромските лидери могат да се превърна от обекти в субекти на медийния дискурс, използвайки социалните медии както за разпространяване на знание и грижа за истината, така и за да бъдат говорители сами по себе си, а техният глас да не бъде опосредстван.

Въпреки това гласът на ромските общности остава до голяма степен ограничен, защото в почти 100 % от случаите в традиционните медии няма директно тяхно представителство. Освен че рядко биват канени като гости на предавания, където да изкажат мнението си, в българските медии почти няма журналисти роми. Преди години е имало опити за промяна в обратната посока, но неуспешни, пояснява Сечков. „Имаше цяла такава програма – будни ромски младежи с висше образование да преминат през определени курсове заедно с журналисти и да могат да започнат работа в медии. Приеха само един, за съжаление. Имаше опити за създаване на ромска медия във Видин, имаше радио за известно време, после се опитваха телевизия, но всичко се разпадна“, обяснява той и уточнява, че един от големите проблеми, свързани и с неустойчивостта на подобни начинания, е, че една немалка част от ромите – особено по-активните – заминават да работят в чужбина…

По пътя към промяната

С.Е.Г.А. започва работата си по устойчивото демократично развитие на общности в неравностойно положение още през 1995 г.  Организацията се сформира от експерти в различни области, а в едно от водещите им направления се превръща именно работата с ромските групи. Още от началото си поставят две основни правила и тъкмо те по-късно ще родят плодовете на промяната. На първо място – никога да не работят единствено със засегнатите общности. Целта е да има социално включване, а то е неосъществимо, ако се работи единствено с маргинализираната група. „Това е проблемът на много организации. Ти ако работиш само с тях, така ги капсулираш още повече. Опитът показва, че има ефект, когато се работи и с двете групи“.

На второ място идеята на С.Е.Г.А е да предоставя необходимите инструменти, а местните лидери сами да се организират по пътя към промяната. „Нашата организация почти никога не работи директно в дадена ромска общност. От самото създаване на С.Е.Г.А. логиката ни е била да подпомогнем  общността, като идентифицираме местните хора, които биха могли да създадат инициативна група, организация, и т.н., за да поемат и осъществят самостоятелно дейността вътре в общността след това. Външни хора не могат да направят почти нищо. Или ако направят, то ще бъде много по-малко. Местните хора трябва да поемат своето задължение, а нашето е да ги обучим, да наблюдаваме процеса и да ги напътстваме, докато си стъпят сами на краката.“

Именно тази философия води до създаването на множество организации в различни области в страната като Лом, Пловдив, Сливен, Видин и др., чиито основи се полагат от самите общности и продължават да функционират успешно до днес.

Случаят „Лом“

Случаят „Лом“ определено е един от най-христоматийните за това как подобни усилия водят до успех. В рамките на по-малко от 30 години от сегрегирана група местните роми стават реално социално включени, а техни представители заемат водещи позиции в общинското управление. Още през 1996 г. „С.Е.ГА“ помага за създаването на Фондация „Рома-Лом“, която и до сега работи за овластяване на ромски лидери и е един от участниците в проекта „Грижа за истината“.

„Когато отидохме да работим там през 96-а., по средата на улицата имаше табела „Циганите дотук“. Днес по-голямата част от магазините на същата улица са собственост на роми. Нещата вече са коренно различни. Но затова е необходимо много работа и много такт – и от страна на ромските лидери, и от страна на местна администрация. Лидерът на „Рома-Лом“ беше на 2 пъти председател на Общинския съвет на Лом, и преди, и сега има общински съветници роми – те са незаобиколим фактор, и когато не са в конфронтация с кмета и общината, а работят съвместно с тях за решаване на проблемите, съответно и от другата страна има отговор и сътрудничество“, обобщава Сечков.


Опознаването – рецепта против омразата

Според Сечков за борбата с по-големите мелници на структурния антиджипсизъм е важно най-вече разбирането за необходимостта от това да се познаваме по-добре. „Трябва да се тръгне от това, че ние не се познаваме. Лошото отношение идва най-вече от страха от другия – защото не го знаем какъв е“, смята той.

Как да стигнем до там? Опознаването може да бъде плод на лични съзнателни усилия на всеки отделен индивид да мисли критично и да не попада в матрицата на стереотипите, предразсъдъците и медийните клишета. Но то може да бъде и резултат и от институционални начинания през инструментите на образованието. „Но и там има проблем. Ние много работихме за десегрегация – да може ромски деца да учат в другите училища. Това тръгна да се случва в София и в по-големите градове, но моментално започна вторична сегрегация. Българските родители, чиито деца учат в училищата, където вече има циганчета, местят децата си другаде и училищата пак стават цигански".

Сечков обаче разказа за добър пример от Кюстендил, където е имало постепенно записване на деца в „бяло“ училище „Едно по едно така вкарахме деца в 3-4 училища. В първата година имаше съпротиви от страна на родителите, втората година по-малко, на третата всичко беше наред. Децата от Кюстендил намаляваха, защото семействата им се изнасяха извън града, и тогава училищата започнаха сами да търсят децата от ромския квартал. Сега половината от ромчетата ходят в училищата в града, много малко останаха в училището в квартала. Голяма част от тях продължават с гимназия и университет. И като цяло отношението на хората в Кюстендил към ромите се подобри значително.“

Така постепенно, чрез образованието, се предоставя възможност за опознаване, за виждане на „другия“ отблизо и за осъзнаване, че той може би не е чак толкова „друг“. Оказва се, че рецептата срещу омразата и мелниците ѝ не се състои от неоткриваеми съставки. Всеки може да се снабди с тях от собствената си градина. Едно обаче е сигурно – непременно трябва да се работи в тази посока, защото „опознаването е едно от най-важните неща, което може да доведе до промяна.“, заключава директорът на „С.Е.Г.А.“


#стажантрепортери

Стажантската програма на НПО Портала се осъществява по проект „ngobg.infо: Медията на българските граждански организации“, който се изпълнява от Фондация ПАЦЕП с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП (www.activecitizensfund.bg). Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация ПАЦЕП и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Оператора на Фонд Активни граждани България. Основната цел на проект е подобряване на информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.





Автор: Роберта Колева, стажант на НПО Портала

Сходни публикации

Свят без граници – съдби отвъд ограниченията

Свят без граници – съдби отвъд ограниченията

Как една гражданска организация помага на деца от ромски произход да преодолеят стигмата на средата си Ганчо Илиев с деца от

„Максуда“ и неговите съучастници в доброто

„Максуда“ и неговите съучастници в доброто

Варненското сдружение „Съучастие" повече от 20 години решава на терен проблемите на ромите и особено на техните най-уязвими груп

Между Армения и България – обединени в Пловдив

Между Армения и България – обединени в Пловдив

Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ съхранява историята и традициите на първия народ, приел християнската вяра