English   14397 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Спаси Странджа – спаси сърцето си

 
 

Рeмина е на 24 години. В момента е студент в специалност „Право“. Ремина е завършила „Психология“ и „Международна публична политика“ в Англия и в момента се занимава с инициативи, свързани с темите климат и енергия. Интересува се от опазването на природата и права на човека. В свободното си време танцува класически балет.

„Профилът  ѝ“ е на активен млад човек, който е отворен към света и проблемите на обществото. Един от онези млади хора, от които страната ни се нуждае и които зове, за да се издигне отново от пепелта, както го е правила вече много пъти във вековната ни история.

Връзката ѝ с морето и природата е неразделна част от живота ѝ и я кара и по-късно да посещава любимия си Синеморец през лятото, заедно със своите приятели – Веселин, който учи „Философия” в университета Дартмут, САЩ; Мария, която учи „Психология” в университета Бат, Англия; Никол, която учи „Бизнес администрация” във Виенския университет, Австрия, Любен, който учи „Журналистика и филмово изкуство” в Щатския университет Колорадо, САЩ,  Яна, която учи в университета Минерва, САЩ,  Деница, която е завършила „Урбанизъм” в УАСГ, Елена, която е завършила бакалавър по „Архитектура” в университета Манчестър, Англия и „Урбанизъм и социални промени” в Кралската датска академия за изкуства, Дания, и Йоана, която завършва „Политология и международни отношения“ в университета Бат, Англия, а после специализира в управление и опазване на околната среда в Холандия. Впоследствие се присъединяват и още съмишленици и приятели. Всички те се връщат всяко лято, притегляни от онези невидими нишки, които ни свързват с родната земя.



Йоана винаги е знаела, че ще се върне в България и ще работи за развитието на активно гражданското общество, едно по-светло и устойчиво бъдеще и опазването на уникалната ни природа. Когато за първи път посещава Синеморец и местността като дете през един дъждовен май, разбира, че няма да е за последно. „Въпреки вятъра, дъжда и студа през този майски уикенд, усетих вълшебството и силата на природата в този край. В сърцето си знаех, че винаги ще се завръщам там. Бях омагьосана.“

Това, което ги отличава от много млади хора в България обаче е, че тяхната връзка с родната земя е жива и пълноценна. Те не могат да стоят безучастни към нейните злощастия и по-точно към онези процеси и проблеми, които рефлектират върху всички нас и чието решаване е в силите и възможностите ни. Така, обединени привидно от желанието да се забавляват през лятото, те се свързват още по-силно помежду си, създавайки една от младите и действени граждански организации в страната ни – „Спаси Странджа“.

„Година след година наблюдавахме промените на Синеморец и цялото ни Черноморие“, разказва Ремина. – „Питахме се как можем да спрем това обезличаване на  красивото ни крайбрежие. Говорихме с някои от местните хора, които противно на насаденото в обществото мнение не подкрепят и не харесват тези процеси – поне тези от тях, които виждат бъдещето си тук – в Синеморец. Решихме да не стоим безучастни и да направим нещо, за да съхраним това, което обичаме и е част от сърцето ни“, разказва ни Ремина. Така неформалната приятелска група прераства в гражданска организация. През ноември 2021 регистрират сдружение в обществена полза „Спаси Старнджа".

Не мога да стоя безучастно, докато неглижирането и неспазването на правила и мерки, както и нехайството на отговорните лица, допринасят за унищожаването на биоразнообразието, замърсяването на почви, води и въздух, а застрояването без мисъл за нуждите на хората и природата продължава. Преустановяването на този вреден модел зависи от нас, гражданите,  хората, които искат да живеят с повече зеленина, чист въздух, море и по-малко бетон“, споделя още Йоана, част от ръководния екип на „Спаси Странджа”.


„Искахме да погледнем на проблемите „генерално“, да мотивираме обществеността да осъществи контрол над местните и национални власти, за да се промени този неустойчив модел“, допълва Ремина. „Виждаме как зимата селата наоколо се превръщат в призрачни градове след активния сезон - презастроени, грозни и тъжни градчета, в които хората често нямат достъп до ключови услуги като здравеопазване. Искахме това да се промени, да има устойчив и работещ  модел за тези места, в който да участват местните хора и който пълноценно да използва природните дадености на района и Странджа планина“.

Яна, която е на 19 години и също е част от сдружението, разказва, че към каузата „Странджа“ са я привлекли хората и мястото. „Видях възможност да свърша нещо полезно за кауза, която ме вълнува дълбоко. Това е една от тези каузи, която е важна за нас като общество, една от тези теми, за които много се говори, пък далеч по-малко се действа. Тези размишления, а и това, че попаднах в тази ситуация заедно с приятелите ми, ме подтикнаха да искам да променя средата. Впоследствие разбрах, че всъщност всеки, ама наистина всеки, има с какво да допринесе, стига да има желание.“

„Преди години избрах Синеморец за дестинация на своята лятна ваканция. За мен морето е много специално и не бих казала, че ходя където и да е. С него се чувствам наистина жива. Селото и Природен парк „Странджа“ са част на България, където човек се чувства на края на света. Там е събрана толкова много природа, натурална красота и истинност. Странджа е мистична планина с неповторима история. Точно затова сметнах, че искам да бъда част от тази група хора, която се бори да запази природата на това място“, разказва Никол, която също е част от екипа на организацията.

Те са с различно образование, интереси, но това, което ги обединява, е общото им верую, че всеки един от нас може да предприеме действия да запази и подобри местата, които обича – нужни са само малко упоритост и вдъхновение.

Една от първите им инициативи е късометражният филм „Гласовете на Синеморец“. В него местни синеморци се обръщат към министъра на околната среда и водите, който по закон е „призван“ и овластен да осигури защитата на природата на селото, намиращо се на територията на природен парк „Странджа“ и в две защитени зони по общоевропейската мрежа „Натура 2000“.


Друга скорошна инициатива на сдружението е фотоизложбата „Странджа – просторите на нашето несъзнавано“, която включва кадри от природата и живота на обитателите на странджанските села. Целта на изложбата е да покаже част от красотата и историята на Странджа, но и да подчертае нуждата да я опознаем и да се грижим повече за нея. Заснети са част от забравените кътчета в природния парк и житейските истории на странджанци, както и уникалната природа, която ни подтиква да се завръщаме винаги там – в Странджа. Изложбата е представена първо в София през май 2022 г., а след това гостува и на бар „Кораба” в Синеморец, като привлича голямо обществено внимание и подкрепа от различни хора и организации, сред които урбанисти, социолози и експерти от Института по тракология при Българската академия на науките (БАН).

Чудихме се кой е най-добрият начин да ви разкажем повече за красотата на Странджа и за нуждата да се грижим за нея. Искахме да кажем нещо интересно за биоразнообразието на природен парк „Странджа“, което е от значение за цяла Европа, и за архитектурата на странджанските къщи, които са едни от най-емблематичните в България. И да отправим вълнуващо послание към институциите, от които зависи опазването и развитието на най-голямата защитена територия в България. След дълго умуване ни хрумна, че личните истории на странджанци ще предадат тези послания много по-въздействащо“, споделя екипът. И така опитът и спомените от миналото на местните хора поемат по света през обективите на камерите, за да достигнат до умовете и сърцата на хиляди хора.


Никол, която участва и със свои снимки в изложбата, разказва за мотивите си да участва в нея. „Много хора не знаят за Странджа, не познават нейните природни дадености и история. Затова се изгубихме нарочно, за да можем наистина да се потопим в нейната енергия. Това пътешествие беше не само връщане във времето преди забързания живот в големия град, но и възможност да се вдъхновим и да сме в едно със себе си. В Странджа хората гледат на живота мащабно, наслаждават се на истинските неща. Природата, културата и хората в Странджа ме убедиха в оптимизма, отзивчивостта, добротата и красотата на простичкото, което все по-често забравяме. Нашето креативно отражение на това усещане бяха фотографиите. Искахме да покажем на другите хора как сме видели Странджа, да разкажем интересни истории и да ги накараме да се замислят в какъв свят искат да живеят и колко ценна е природата за нас като общество“.



Днес екипът на сдружението работи по новия си проект – художествения късометражен филм „С бетон на море“. За него привличат млади кинематографи – настоящи и завършили студенти по актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ и други съпричастни на темата съидейници – за да направят един докосващ сърцето филм за морето, който да въздейства на обществеността, така че тя да оцени процесите, случващи се по Черноморието.

„Катрин обича природата, топлината на слънчевите лъчи и мекия пясък. След разходка из прекрасните кътчета, тя се омайва в следобеден сън. Когато отваря очи, се е озовала насред лудите светлини на бетонен ад. Въпреки че мястото е обезличено, за Катрин е важно да се увери, че всичко е било само сън. Но дали?”

Младежите застават зад идеята, че все още можем да опазим българското Черноморие. „Все още можем да се разхождаме по дивите плажове и гори, но и да развиваме устойчиво местни бизнеси и туризма, опазвайки тези ценни природни дадености. Изборът е наш дали този кошмар ще се превърне в реалност. Този избор зависи от нас”.

.



Премиерата на филма ,,С бетон на море” предстои на 10 април от 19 часа в Дома на киното в София. Очаквайте повече информация на страниците на филма във Фейсбук и Инстаграм.

„С този филм искаме да обединим всички ни, да започнем конструктивен диалог за проблема с недоброто устройствено планиране по Черноморието и околните населени места, което се извършва за сметка на природните дадености и защитени местности в природния парк. Филмът играе с понятията „реалност” и „хиперреалност” под метафората на съня и предава посланието, че все още можем да преобърнем тази практика и да развиваме Черноморието в хармония с природата.”, разказва още Йоана, част от управителния съвет на сдружението.

Филмът е част от по-голяма цел на организацията, която включва проучвателни дейности, които да изследват градоустройствените, екологичните и социалните предизвикателства на Синеморец и района. Те ще ги осъществяват заедно с партньори и експерти, искат да въвлекат активно местните общности и заедно с тях да намерят решения за развитието на селото и местността, които да са природосъобразни и устойчиви във времето, но същевременно развиващи туризма и местните бизнеси.

През 2021 година сдружението получава „приз за решителност” от наградите „Героите” на TimeHeroes заради своята гражданска непримиримост и опитите да спрат застрояването на Синеморец и Черноморското крайбрежие. Така усилията на младите хора не остават незабелязани от обществеността и получават подкрепа и от други дейни граждански организации. През 2022 година сдружението е номинирано за Годишни награди за биоразнообразие и климат за 2022 г. на Българска фондация „Биоразнообразие“, в категорията „Активист на годината“. През септември 2021 г. „Спаси Странджа“, с помощта на Българска фондация „Биоразнообразие“, подава сигнали до МОСВ, ДНСК и Върховна административна прокуратура за обявяване за нищожни на осем разрешителни за строежи в с. Синеморец. Авторите апелират за проверка по случаите, търсене на отговорност по Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети и за „премахване на незаконното строителство и възстановяване на териториите до състоянието преди него“. Кампанията им продължава със среща с МОСВ и искане отново да се задейства процедурата за План за управление на Природен парк „Странджа“, дарителска кампания в партньорство с BaseCamp и писмо до президента Румен Радев. Организацията инициира и кратката поредица „Асен Йорданов разказва“ – серия от 4 интервюта с Асен Йорданов от Биволъ, които разказват за историята на застрояването на Природен парк „Странджа“. Видео поредицата достига до над 70 000 потребители във Фейсбук, а някои от частите са споделяни над 500 пъти.

Битката на „Спаси Странджа“ не е просто битка за Синеморец и любимото място за прекарване на лятото.Вярваме, че когато споделяме, говорим и търсим решения за проблемите, които ни заобикалят, палим огънчето, с което заедно можем да направим опазването на природата реалност“, споделя единодушно екипът на организацията. Всички членове на сдружението се чувстват близки до природата и нещо повече – вярват, че тя е важен ресурс за просперитета на регионите, на България, на света, на идните поколения. Тези млади хора са направили и следващата стъпка след „осъзнаването” – поели са своята отговорност в ръцете си и с вяра и смелост вършат своята част от най-важната ни задача на тази Земя – да оставим след себе си един по-добър свят на децата ни!

Можете да последвате „Спаси Странджа” в социалните мрежи Фейсбук и Инстаграм.





#нпокореспонденти

Автор: Елена Тилова, кореспондент на НПО Портала за Югоизточен регион

Сходни публикации

Българска асоциация „Кръгов текстил”: дрехите не са боклук!

Българска асоциация „Кръгов текстил": дрехите не са боклук!

Текстилът – преди и сега „По дрехите посрещат, по ума изпращат“ – това вероятно е една от най-популярните български поговорки.

Гласувайте за българското дърво в конкурса „Европейско дърво на годината“ – до 28 февруари

Гласувайте за българското дърво в конкурса „Европейско дърво на годината“ – до 28 февруари

Конкурсът „Дърво с корен“ всяка година събира вдъхновяващи истории за връзката между дърветата и хоратаЗа тринадесети път в

„Дишай, България“ е гражданска инициатива, която обединява сдружения от цялата страна в борбата им за по-чист въздух

„Дишай, България“ е гражданска инициатива, която обединява сдружения от цялата страна в борбата им за по-чист въздух

Девня, Гълъбово, Перник, София, Пловдив, Димитровград, Русе, Павликени... Градове, разпръснати в цялата страна, с различен облик, икономическо развитие, жизнен стандарт. Но всички те имат един общ проблем – замърсеният въздух. ...