Харта на основните права на ЕС. Права на възрастните хора

В България много от хората, които навършват пенсионна възраст, сякаш спират да живеят – изолират се или биват изоставяни от обичайната им обществена среда. Няколко неправителствени организации в България работят за това възрастните да водят достоен и независим живот и да не бъдат избутвани в периферията на обществото. 

Българският червен кръст, Благотворителна католическа организация „Каритас“, Фондация „Светът на Мария“, Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения и други обединяват усилията си за изработването и приемането на адекватни публични политики за възрастните хора. Техните експерти и застъпници участват в съставят работни групи с представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Национално сдружение на общините в България и други организации и институции. В тези групи се обсъждат политиките и стратегиите за дългосрочна грижа за старите хора, подобряване условията им на живот, насърчаване на участието им в различни програми др. 

„Колкото и да се опитваме да правим реформа в грижите за възрастните хора, продължава да преобладава институционалният модел. Разбира се, трябва да отбележим няколко много добри стъпки в положителна посока: това, че се разви програма „Патронажна грижа“ и че услуги в домашната среда станаха държавно делегирани. Проблемът с „Патронажна грижа“ обаче е, че тя е на проектен принцип – има начало и край, което я лишава от предвидимост и дългосрочност. Освен това беше извадена от процеса на Националното планиране на социалните услуги, в който общините изготвят анализ на потребностите от социални и интегрирани здравно-социални услуги на общинско и областно ниво, на базата на който правят предложение за планирането на тези услуги. Има дълги списъци на чакащи и не всеки може да бъде включен“, коментира Светлана Гьорева – експерт социални политики към „Каритас“. 

От 2002 г. „Каритас“ предлага услуга „Домашни грижи“, която обхваща над 500 човека в 12 населени места. Центърът за домашни грижи е съставен от мобилни екипи от медицински сестри и социални помощници, които предоставят комплексни грижи в домовете на нуждаещи се стари хора. Експертите на „Каритас“ посещават самотни и често трудноподвижни възрастни, останали без близки, за да проследяват здравословното им състояние. Измерват кръвната им захар и кръвното налягане, поставят им инжекции, превързват ги при травма, промиват рани, купуват нужните им медикаменти, водят кореспонденция и пряк контакт с личните им лекари, помагат им при посещения в поликлиника или прием в болница, съдействат с предоставянето на проходилки, бастуни, инвалидни колички и т. н. 

Освен здравния фактор, в грижата за старите хора присъства и чисто човешкият. Мисията на организацията е милосърдие, състрадание и любов към ближния. Затова целта на домашните грижи не е да приема потребителите само като пациенти, но и като човеци с право на достойни старини. Много често здравните специалисти и социалните помощници се превръщат в отдушник, стоят повече от предвиденото, за да си поговорят с тях, да ги изслушат, да споделят. Тази емпатия превръща услугата във всеобхватна грижа – физическа, духовна, емоционална и социална. 

При създаването на „Домашни грижи“ услугата е безплатна. Впоследствие се поставя символична такса, за да се запази самоуважението на хората – те заплащат за грижите, а не получават подаяние. За социално слабите услугата продължава да е безплатна и до днес. 

„Няма как да започне реформа, без да ограничим входа към домовете за възрастни. Тук инициативи като Домашните грижи играят превантивна роля. Не е нужно всеки възрастен човек да бъде изпратен в дом. За жалост, все повече семейства изоставят възрастните си, вместо да се грижат за тях. Проблемът е, че не се знае какво е качеството на услугите в домовете, дори и в частните. Освен това има недостиг на квалифицирана работна ръка и нулева мотивация да се работи в тази сфера, защото заплатите са ниски“, допълва Светлана Гьорева. 

Освен комплексните здравно-социални грижи, „Каритас“ поддържа и създадения преди 22 години Дневен център за стари хора „Св. Василий Велики“ в с. Покрован. Това ивайловградско село е с население едва около 60 човека, повечето от които са над 65-годишна възраст. В Центъра те имат възможността да се забавляват – общуват, четат вестници, играят шах и табла, гледат телевизия и отбелязват различни празници заедно. Центърът разполага и с готвач, който всеки ден приготвя храна, а социалните работници я разнасят по домовете на възрастните. 

През февруари 2024 г. в девет населени места „Каритас България“ организира срещи със заинтересовани страни – институции, общини, студенти по медицина и др. – по отношение на грижата за възрастните хора.  Eдин от основните изводи от срещите е, че са необходими законодателни промени, които да гарантират устойчивост във финансирането на грижите. 

„Необходими са решения на национално ниво, общините правят всичко според възможностите си, но търсенето далеч надхвърля предлагането на услуги за подкрепа и домашна грижа, особено в най-малките и отдалечените населени места. Професионалистите в сектора не достигат, а възрастните хора не желаят да напускат домовете си и необходимостта от грижи в дома е огромна“, казват от „Каритас България“, която се застъпва активно за тези промени.  

Българският червен кръст от над 20 години работи по програма „Домашни грижи“, предоставя интегрирани здравно-социални грижи в домовете на хора на възраст над 65-години, които са хронично-болни или с трайни увреждания. Интегрираният модел е заимстван от швейцарската асоциация „Шпитекс“, като освен професионалисти, в центровете се включват и доброволци, преминаващи предварително през специализирано обучение. Обучение имат право да преминат и близките на пациентите със заболявания, за да могат да се грижат по-адекватно за тях през денонощието. Центрове за Домашни грижи на БЧК съществуват в София, Пловдив, Благоевград, Монтана, Варна, Ловеч, Смолян, Добрич, Оряхово, Бяла Слатина и Криводол. 

БЧК предлага и домашен социален патронаж в Смолян. Програмата обхваща 60 души над 65 години, като предлага услуги, свързани с доставка на топла храна, поддръжка на хигиена в помещенията, битово обслужване, снабдяване с технически помощни средства. При нужда, социалните работници на БЧК купуват  лекарства и хранителни продукти на възрастните, но с техни лични средства. 

От 18 години пък в Кърджали работи Дом за възрастни хора с капацитет от 30 места. На всеки в дома се изготвя индивидуален план спрямо психичното и здравословното му състояние. От 2008 г. домът се финансира от държавния бюджет. В града е изграден и Хоспис, който разполага с десет стаи и предлага денонощно медицинско наблюдение. 

БЧК разполага и с Дневни центрове в Перник и Пловдив. В тях старите хора получават не само храна и задоволяване на ежедневни здравни, образователни и рехабилитационни нужди, но и възможност за общуване и забавление. В центъра се организират занимания по интереси, сред които културни, ботанически, трудови, психотерапевтични и други. 

Фондация „Състрадание Алцхаймер България“ (ФСАБ) е създадена през 2004 г. във Варна от семейства на хора с деменция, а от 2007 г. има и офис в София. Тя обхваща хора с деменция, които живеят както в собствените си домове, така и в специализирани домове или посещават дневни центрове. Специалистите работят във Варна, София, Разград, Димитровград, Казанлък, Първомай, като обхващат над 150 души. Развита е и група за взаимопомощ в София, в която на всяка среща на живо или онлайн се включват до 10 човека. 

В домовете се организират онлайн сесии и срещи на живо с тематични занимания по музикотерапия, арт терапия, музейни и исторически сесии за спомени, които се водят от експерти с дългогодишен опит в работата с хора с деменция. През 2023-та фондацията е организирала 15 екскурзии за 4 дома на исторически, културни и природни забележителности около родните места на потребителите.  

Артистичните дейности наблягат на изобразителната и приложната арт терапия, които позволяват на болните не само се докосват до красотата на картините, но и сами да творят. Това помага за развиването на фината моторика, стимулира координацията, паметта и въображението. Отразява се добре върху концентрацията, спокойствието, социализацията и поведенческите разстройства. Повдига самочувствието на хората, но най-вече кара ги да се чувстват пълноценни и способни.

Музиката, от своя страна, е изкуството, което доказано влияе на психиката. Тя предизвиква емоции, понякога скрити дълбоко в ума и душата. Изкарвайки ги на повърхността, може да помогне за преодоляване на депресия, негативни мисли и социална изолация. С нея се пораждат спомени, създава се по-добра атмосфера за резидентите в домовете, пък и за персонала. Музикалните сесии са тематични и включват слушане, пеене и танци. Танцуването подобрява физическата активност и координацията. Интересен факт е, че ФСАБ работи с професионална арфистка, която е преминала четиригодишно обучение за работа с хора с увреждания/деменция. Арт терапиите са толкова успешно средство за справяне със загубата на памет, че потребителите участват във фестивал за хора с увреждания и печелят награди. 

Някои от възрастните с деменция спортуват. Спортът също има доказан терапевтичен ефект при загуба на паметта, защото подобрява настроението и социалните контакти. Всички домове, в които работи ФСАБ, имат зали за спорт, където потребителите, заедно с рехабилитаторите и физиотерапевтите на домовете, участват активно. В домовете има хора както в добра физическа активност, така и на инвалидни колички и на легло. Затова дори и в по-напреднал стадий на деменцията всяко допълнително движение е полезно за подобряване на кръвообращението, координацията и физическото състояние, а от там и на мозъка.

През изминалата година Фондация „Състрадание Алцхаймер България“ провежда благотворителна кампания, чрез която подпомага инициатива за промоция на тенис на маса като превенция и рехабилитация на деменцията. Със събраните средства организацията изпраща човек от дома в Казанлък на Световен фестивал по тенис на маса за здраве за хора с деменция в Крит, Гърция. Той прави толкова силно впечатление, че треньорите на фестивала предлагат да го обучават безвъзмездно и така да развият потенциала му. Този успех амбицира и други потребители от дома да пробват уменията си и да участват  на следващия шампионат, който ще се проведе през октомври 2024 г. във Франция. За подготовката екипът на фондацията закупува маса за пинг-понг, която е поставена в дома в Казанлък. 

„Заради прилаганата нефармакологична терапия, лицата с деменция не говорят вече само за болести. Неоспорим резултат е високият тонус, желанието за действие и подобрената комуникация сред повече от 50% от тях. Съчетанието на музика, разказ, картини и специалното отношение ги приобщава към едно по-добро ежедневие и  желание за живот. Всички дейности имат благотворно влияние не само върху потребителите, а и върху персонала на социалната услуга“, споделят от фондацията. 

Изключително важна е и работата с близките на болните. След поставяне на диагнозата алцхаймер, те най-често изпадат в отрицание, стрес и безпомощност. Чувстват се объркани, не знаят какво да предприемат и дали ще се справят сами, като едновременно поддържат досегашния си социален и професионален живот. Не е рядко явление роднини на хора с увреждания да напуснат работа и да пренебрегнат основните си нужди, за да могат да ги гледат. Основен проблем е и липсата или недостатъчността на домове и дневни центрове, особено в по-малките населени места, тъй като за грижите за човек с деменция са нужни поне двама души, а в по-късен етап на заболяването тази грижа е постоянна. Предизвикателствата са ежедневни – от сутрешния тоалет (някои хора отказват да се къпят, не знаят как да се измият), през проблеми, свързани с храненето (нежелание за хранене или непрекъснато желание за ядене, незнание или невъзможност за самостоятелно хранене) до справяне с поведенческо и агресивно поведение (непреодолимо желание да си ходят у дома, непознаване на близките). 

Роднините споделят с ФСАБ, че срещат най-големи затруднения при намиране на болногледач за почасово гледане, което води до изтощение и на грижещия се, необходимост от дневен център за оставяне на близкия за през деня, обезопасяването на дома си и др.

Необходимо е близките, които полагат грижи, да разберат, че заболяването не може да се контролира от болния. Те трябва да са гъвкави, да се консултират с психиатър, да обезопасят дома си (електроуреди, остри предмети, врати, прозорци, под, баня). В групите за взаимопомощ се  обсъждат актуални теми, предоставя се подкрепа, съвети, информация за юридическите права на болните и тяхната защита съгласно българското законодателство“, казват от ФСАБ. 

Множество са читалищата в България, които дават възможност на възрастни хора да участват в самодейни състави и различни клубове по интереси. Именно те са организациите, които са най-близо до възрастните хората в малките населени места, където често липсват подходящи за тях услуги. 

Такъв пример е Народно читалище „Иван Вазов – 1872“ в Берковица, което е едно от най-старите и най-проспериращите в страната, с дългогодишна история на постижения в областта на изкуството. И до днес почти целият културен живот в града преминава през него. Дейността на читалището е богата, самодейците са повече от 100, 15 от които над 65-годишна възраст. Организирани са в няколко състава: танцувална фолклорна група „Веселие“(част от танцьорите участват и в представителния състав – танцов ансамбъл „Малинарка“); самодеен театрален състав, който играе не само на „Родна сцена“, но и в съседните села, на големи празници и фестивали; група за стари градски песни „Сладък спомен“ – една от най-старите в България; както и известната Берковската духова музика.  

На всички състави читалището осигурява безплатно помещение за репетиции, подпомага купуването на костюми и реквизити, изработването на декори, организацията за участия във фестивали, празници и други. Това, което отличава Народно читалище „Иван Вазов – 1872“ от другите читалища, е близостта на града до столицата, което разширява диапазона на дейността и вкуса за култура – преобладава т. нар. градска култура. 

„При нас се осъществява приемственост между поколенията, тъй като имаме от деца до 80-годишни артисти. Например имаме танцьори, които са в съставите още от ученици, а сега са ветерани. В крайна сметка, част от социалните функции на читалищата е те да бъдат място за споделяне и подкрепа. Стремим се нашите възрастни да ангажират свободното си време и то да е отворено към хората, така че да имат своята публика, а и берковската общественост да има качествени културни продукти. Нашите възрастни са изключително организирани, ентусиазирани и напористи. Те са голямо богатство за града – както тези от читалището, така и пенсионерите от пенсионерските клубове. Няма събитие, в което те да не се включат“, разказва председателят на настоятелството Петя Генова.  

Тя допълва, че възрастните артисти и пенсионерите от клубовете държат на традициите, но не са закостенели и консервативни, а са готови да се учат на иновации, отворени са за света и могат да оценят стойността на провокативното и алтернативното. 

--------------------