Де е Деветашко? Разказ за Сдружение „Деветашко плато".

Имало едно време, много, много отдавна един беден ратай на име Футьо. Футьо живеел в село Кърпачево в красивото Деветашкото плато и служел на селския ага. Футьо цял живот се трудел с пот на челото и никога не се отказвал пред трудностите, които животът му поднасял. Агата поверил на Футьо най-важната работа - грижата за добитъка. Футьо и турчинът не били просто подчинен и владетел, те били най-добри приятели. Настъпили обаче други време и агата бил принуден да напусне българските земи. Владетелят завещал всичко, което имал, на своя ратай. Футьо бил свикнал да живее просто и цялото това имане било тежко бреме за селянина. Футьо бил нещастен и не знаел как да се справи с новите отговорности.Той решил да зарови цялото богатство в пещера, която днес е по-известна като Футьова пещера. Хората вярват в тази легенда и до ден днешен продължават да търсят заровеното съкровище.

А ти, скъпи читателю, достатъчно смел ли си да се впуснеш в това приключение и да намериш съкровището? Ако си авантюрист и искаш да предприемеш това пътуване, значи Деветашкото плато очаква точно теб.

Сдружение „Деветашко плато" е основано през 2008 г. и обединява 10 села от Северна България. Селата, които влизат в организацията са: Агатово, Брестово, Горско Сливово, Деветаки, Крамолин, Крушуна, Къкрина, Кърпачево, Тепава и Чавдарци. Те са свързани на базата на общи характеристики и принадлежността им към три съседни общини: Летница, Ловеч и Севлиево. Председателят на Сдружението, Ива Таралежкова, говори с много мили чувства за управителния съвет на всяка от общините: „Хората от общините проявяват голяма активност. Създаването на Сдружението нямаше да бъде възможно без тяхната безвъзмездна помощ и подкрепа. В началото започнахме с 57 души, но в момента наброяваме повече от 140. В България няма друго подобно сдружение. Може да бъде направен паралел единствено с различни местни инициативни групи, тъй като тяхната цел е същата като нашата", разказва още Таралежкова.

В момента Сдружението приключва работа по проект „Живи общности, жизнени села", осъществен благодарение на фондация „Америка за България". Целта е жителите на всяко едно от селата да споделят своите идеи как могат да бъдат развити местните дадености, за да бъдат привлечени нови посетители. Една от целите е да бъде създаден бранд на региона, с който да бъдат обозначавани продукти, характерни за Деветашкото плато.

Сред задачите на Сдружението е да удължи престоя на туристите, като им предложи нови и различни изживявания. За момента места за настаняване предлагат само 3-4 от селата. За онези, които искат да се насладят на автентичен престой „по български" на разположение има хижа с 12 легла. Всички с по-претенциозен вкус със сигурност също ще намерят нещо за себе си в една от 30-те къщи за гости, обзаведени в битов или модерен стил.

Крушунските водопади са най-известната природна забележителност в района, добила напоследък още по-голяма популярност. В областта има много пещери, пътеки и закътани места, които не по-малко заслужават вниманието на пътешественика. Пример за едно такова място е Деветашката пещера. Тя е една от най-големите пещери в България и представлява интерес както за любители, така и за спелеолози. Известна е с находище на прилепи и е затворена от началото на юни до края на юли заради размножителния им период.

Освен природните си блага, Деветашко плато предлага на посетители си и множество атракции. Хората, които обичат екстремните изживявания, могат да влязат в пещера на разузнавателна мисия с лодка. Любителите на здравословния начин на живот могат да избират между различни екопътеки за леки разходки или трудни преходи. Районът предлага богато разнообразие от лечебни билки и гъби. Приятелите на животните могат да се полюбуват на полета на над 80 вида птици. Феновете на фотографията могат да запечатат неповторими кадри на автентични пейзажи. За ценителите на българския вкус, медът произвеждан в района, е един от най-хубавите в цялата страна. За любознателните, мястото разказва своята дългогодишна история, пример за която е Деветашката пещера, обитавана от хора още 70 хил. г. пр. н.е. За всички останали, районът предлага неизчерпаем извор на вдъхновение благодарение на уникалните гледки, които природата е създала.

От създаването на Сдружението до тази година броят на посетителите в Деветашкото плато значително е нараснал. Председателя на управителния съвет на сдружението Ива Таралежкова с гордост споделя, че миналата година броят на посетителите е бил над 250 хиляди души, за разлика от 2007 г., когато броят им е едва 20 хиляди. За момента гостите на Деветашкото плато са предимно българи, но амбициите на Сдружението са след време районът да бъде достатъчно развит, за да стане популярна дестинация и сред чужденците.

За да почерпят знание от чуждия опит, през изминалата година над 50 жители от селата са посетили Италия по програма „Леонардо Да Винчи", за да бъдат обучени в тънкостите на селскостопанския туризъм. Ива Таралежкова дава за пример човек от село Горско Сливово, който по всякакъв начин се опитва да приложи на практика наученото по време на програмата.

Организацията активно работи и по един друг проект, наречен „Партньорство за модерно развитие", осъществен със съдействието на Българо-швейцарската програма за сътрудничество. В него 10 избрани представители от селата, сред които и кметове, участват в мултикултурен обмен. Те посещават швейцарски села, за да се запознаят отблизо с чуждия опит и практики и да „пренесат" това ценно знание по нашите земи.

Най-новата инициатива на Сдружението е пътуващата изложбата „Де е Деветашко?". Използвани са кадри от фотографски пленер, направен миналата година. Изложбата вече е била в Габрово, Русе, Пловдив, Велико Търново и продължава да обикаля из страната.

Председателят на сдружението гледа с оптимизъм към бъдещето и развитието на района. Основна мисия на Сдружението на този етап е обособяването на достъпен туризъм или казано по друг начин, преструктуриране на маршрута, така че да бъде достъпен за хора със специални потребности. Сред плановете на организацията е по-голямото популяризиране на местността пред младежката аудитория чрез организиране на джаз фестивали.

„В България има хиляди подобни прекрасни кътчета, които заслужават да бъдат запазени и съхранени. Това може да стане само с много желание, търпение и партньорство с местните хора", твърди Ива Таралежкова. Развитието на такова сдружение е дълъг процес, които обаче със сигурност заслужава вложените усилия.

Снимки: Сдружение "Деветашко плато"