Сканиране на места в нужда. Разказ за сдруженията "Трансформатори" и "Див Рошков".
11 ноември 2014 г.Разкази за НПО
Колко от нас са пътували из Европа и по света, а след това въодушевено са споделяли впечатленията си от красивите сгради, чистите улици и приятната атмосфера, дори на милионни градове?
Много.
Колко са се разхождали по улиците на София и крайните квартали, мислейки си как е възможно това да е европейска столица?
Много повече.
Противно на очакванията, в България има много хора, които полагат усилия всички ние да живеем в една по-добра градска среда. Сдруженията "Трансформатори" и "Див Рошков" нагледно го доказват. Срещаме се в „Лаборатория за градски дизайн" - работилницата на трансформаторите, където и студенти, и професионалисти в различни области работят в полза на развитието на облика на града. Мирише на боя и материали и личи, че кипи усилена работа по не един проект.
"Трансформатори" съществуват от 2009 г. Започват работа с шепа хора и неформални сбирки, за да натрупат за кратко време опит от разнообразни търговски и социални проекти и различни акции в градска среда. Казват, че никога не работят само по един проект, а до момента могат да се похвалят с обновяване на таблото на езерото "Панчарево", работа със социални центрове и домове за деца в посока озеленяване и облагородяване на външни пространства и два проучвателни проекта – "Градска медия за култура" и „Културна карта на София". Що се отнася до бъдещите им творчески планове, те остават „фирмена тайна" .
"Див Рошков", от своя страна, е сдружение, което наистина, ама наистина работи в полза на природата. Екипът е съставен предимно от ландшафтни архитекти, опитващи се да създадат алтернативна представа за тази професия в България. Много от нас я асоциират предимно с оформяне на градинки и дворове на хора, които могат да си го позволят, но всъщност е много повече. Ако бъде използвана правилно, ландшафтната архитектура има силата да въздейства, да отправи послание и то да остане много по-дълго от хората, които стоят зад него. "Див Рошков" работят в три направления – градско градинарство и земеделие, земно изкуство (т.нар. land art) и откривателско учене. Следващите поколения ще бъдат предимно градски и от нас зависи дали децата ни ще познават единствено „градската джунгла", без да имат и най-малка представа какво носи допирът с природата и игрите на открито. Затова е изключително важно да се акцентира върху „зеления елемент" в училищния двор и класните стаи, да се преоткрие връзката между човека и природата, споделят от организацията.
СМЕН в градската джунглa
Какво обаче свързва в момента тези две сдружения, каква е идеята, която e обединила и вдъхновила студенти, архитекти, ландшавтни архитекти, урбанисти и социолози да работят заедно? Отговорът е "Проект за градско обновяване с младежко участие - СМЕН". СМЕН е съкращение от Сканиране на места в нужда и инициатива, целяща да превърне изоставени места в столичния квартал Подуяне в места за социален обмен. В основата на проекта стоят Мария Маразова и Анна Калинова, по чиято идея той е разработен и пуснат в ход. Проектът се осъществява от Сдружение „Див Рошков", Сдружение „Трансформатори", Фондация за общностно развитие ФОРА и Организация „Граждански инициативи". Реализира се с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Какво представлява СМЕН всъщност? Преди всичко опит да се насърчи доброволчеството, а гражданите все по-активно да участват в инициативи на неправителствените организации, за да допринесат за по-ефективното и справедливо ползване на града. За всеки, който се чуди с какво точно може да участва и иска да е предварително подготвен, СМЕН си има и учебник – „Наръчник на доброволеца търсач". Звучи почти като „Пътеводител на галактическия стопаджия", но всъщност просто помага на всеки доброволец да разпознава местата в лошо състояние, които имат потенциала да се превърнат в общностни центрове за социален обмен.
Чарът на панелките
Защо точно Подуяне? Нима София няма още много квартали, отчаяно нуждаещи се не само от „козметични" промени, но и цялостно обновяване? Причините за избора на място са комплексни и добре обосновани от хората, стоящи зад СМЕН. На първо място е фактът, че вече е установен контакт с районната администрация, която подкрепя инициативата. Районът е част от цялостния процес на градско планиране и е една от определените от Столична община зони за въздействие. Кварталът е един от „не напълно завършените райони", имали нещастието да се окажат в процес на развитие в началото на демокрацията. Панелните блокове не са се променили много оттогава. Защо да не направим нещо около тях, с което архитектурното ни наследство от социализма да изглежда малко по-добре?
СМЕН се включват всички
В момента усилията на доброволци и граждани са концентрирани в обновяването на градинката пред читалище „Иван Вазов" и околните му пространства. До сега са проведени два граждански форума, предоставящи полезен опит при обсъждането на проблеми и вземането на решения с обществен характер. Това, с което Трансформатори и Див Рошков се гордеят, е фактът, че в обсъжданията се включват и социално изключени групи, отхвърлени до някаква степен от местната общност. Проектът СМЕН е едно от първите места, на които техните гласове наистина се чуват. Практика, която следва да се прилага и занапред при градски проекти, които касаят по-широк кръг от хора и в които се влагат огромни обществени средства. Хубавото според тях е това, че чувствителността, по отношение на съдбата на крайните квартали и неподдържаните райони, нараства, а с това и желанието за активна намеса от страна на жителите им. И в това има логика! Защо да пътуват до някой от големите софийски паркове, за да прекарат приятно свободното си време, ако могат да имат такъв само на няколко крачки от блока?
В рамките на проекта са проведени три обучения на доброволците, както и две работилници „С теб правим мястото", по време на които местата в нужда се проучват и изследват, почистват се и се събират идеи за бъдещия им образ и промяната, от която имат нужда. В дейността се включват не само доброволците, но и заинтересованите граждани от района.
Ефектът на доминото – кой ще бутне първата плочка?
Нещата в сферата на градското обновяване не се случват лесно. Дейността засяга различни интереси, отговорни органи и институции. Затова нуждата от гражданска активност именно в тази сфера е огромна. Вероятно тепърва ще узряваме като общество, а чувствителността ни към тези проблеми ще се повишава, докато в крайна сметка не стигнем до извода, че преди всичко трябва да си помогнем сами. От "Трансформатори" и "Див Рошков" се надяват, че „лавината" от граждански инициативи ще се разрасне и в България.
В СМЕН не са заложени големи средства. Мисията му е преди всичко да активира гражданско участие, което да е генератор на промяната на средата като цяло. „Гражданите са голям ресурс, който ако бъде канализиран, може да бъде голяма сила", казва Ангел Буров, член на Див Рошков. „Дали от трудно променящата се култура, дали от многото наследени проблеми и труден преход, нещата се придвижват в по-благоприятна посока бавно, но все пак напредък има.", добавя той. Според Анна Калинова обаче именно затова почвата в България е много благодатна, а и страната ни е традиционно интересна за програми, финансиращи такъв тип проекти.
Както знаем обаче, дори най-дългото пътешествие започва с една малка крачка. Просто трябва да се осмелим да я направим. Да градим, вместо да рушим.
С МЕН. С ТЕБ. ЗАЕДНО.
Много.
Колко са се разхождали по улиците на София и крайните квартали, мислейки си как е възможно това да е европейска столица?
Много повече.
Противно на очакванията, в България има много хора, които полагат усилия всички ние да живеем в една по-добра градска среда. Сдруженията "Трансформатори" и "Див Рошков" нагледно го доказват. Срещаме се в „Лаборатория за градски дизайн" - работилницата на трансформаторите, където и студенти, и професионалисти в различни области работят в полза на развитието на облика на града. Мирише на боя и материали и личи, че кипи усилена работа по не един проект.
"Трансформатори" съществуват от 2009 г. Започват работа с шепа хора и неформални сбирки, за да натрупат за кратко време опит от разнообразни търговски и социални проекти и различни акции в градска среда. Казват, че никога не работят само по един проект, а до момента могат да се похвалят с обновяване на таблото на езерото "Панчарево", работа със социални центрове и домове за деца в посока озеленяване и облагородяване на външни пространства и два проучвателни проекта – "Градска медия за култура" и „Културна карта на София". Що се отнася до бъдещите им творчески планове, те остават „фирмена тайна" .
"Див Рошков", от своя страна, е сдружение, което наистина, ама наистина работи в полза на природата. Екипът е съставен предимно от ландшафтни архитекти, опитващи се да създадат алтернативна представа за тази професия в България. Много от нас я асоциират предимно с оформяне на градинки и дворове на хора, които могат да си го позволят, но всъщност е много повече. Ако бъде използвана правилно, ландшафтната архитектура има силата да въздейства, да отправи послание и то да остане много по-дълго от хората, които стоят зад него. "Див Рошков" работят в три направления – градско градинарство и земеделие, земно изкуство (т.нар. land art) и откривателско учене. Следващите поколения ще бъдат предимно градски и от нас зависи дали децата ни ще познават единствено „градската джунгла", без да имат и най-малка представа какво носи допирът с природата и игрите на открито. Затова е изключително важно да се акцентира върху „зеления елемент" в училищния двор и класните стаи, да се преоткрие връзката между човека и природата, споделят от организацията.
СМЕН в градската джунглa
Какво обаче свързва в момента тези две сдружения, каква е идеята, която e обединила и вдъхновила студенти, архитекти, ландшавтни архитекти, урбанисти и социолози да работят заедно? Отговорът е "Проект за градско обновяване с младежко участие - СМЕН". СМЕН е съкращение от Сканиране на места в нужда и инициатива, целяща да превърне изоставени места в столичния квартал Подуяне в места за социален обмен. В основата на проекта стоят Мария Маразова и Анна Калинова, по чиято идея той е разработен и пуснат в ход. Проектът се осъществява от Сдружение „Див Рошков", Сдружение „Трансформатори", Фондация за общностно развитие ФОРА и Организация „Граждански инициативи". Реализира се с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Какво представлява СМЕН всъщност? Преди всичко опит да се насърчи доброволчеството, а гражданите все по-активно да участват в инициативи на неправителствените организации, за да допринесат за по-ефективното и справедливо ползване на града. За всеки, който се чуди с какво точно може да участва и иска да е предварително подготвен, СМЕН си има и учебник – „Наръчник на доброволеца търсач". Звучи почти като „Пътеводител на галактическия стопаджия", но всъщност просто помага на всеки доброволец да разпознава местата в лошо състояние, които имат потенциала да се превърнат в общностни центрове за социален обмен.
Чарът на панелките
Защо точно Подуяне? Нима София няма още много квартали, отчаяно нуждаещи се не само от „козметични" промени, но и цялостно обновяване? Причините за избора на място са комплексни и добре обосновани от хората, стоящи зад СМЕН. На първо място е фактът, че вече е установен контакт с районната администрация, която подкрепя инициативата. Районът е част от цялостния процес на градско планиране и е една от определените от Столична община зони за въздействие. Кварталът е един от „не напълно завършените райони", имали нещастието да се окажат в процес на развитие в началото на демокрацията. Панелните блокове не са се променили много оттогава. Защо да не направим нещо около тях, с което архитектурното ни наследство от социализма да изглежда малко по-добре?
СМЕН се включват всички
В момента усилията на доброволци и граждани са концентрирани в обновяването на градинката пред читалище „Иван Вазов" и околните му пространства. До сега са проведени два граждански форума, предоставящи полезен опит при обсъждането на проблеми и вземането на решения с обществен характер. Това, с което Трансформатори и Див Рошков се гордеят, е фактът, че в обсъжданията се включват и социално изключени групи, отхвърлени до някаква степен от местната общност. Проектът СМЕН е едно от първите места, на които техните гласове наистина се чуват. Практика, която следва да се прилага и занапред при градски проекти, които касаят по-широк кръг от хора и в които се влагат огромни обществени средства. Хубавото според тях е това, че чувствителността, по отношение на съдбата на крайните квартали и неподдържаните райони, нараства, а с това и желанието за активна намеса от страна на жителите им. И в това има логика! Защо да пътуват до някой от големите софийски паркове, за да прекарат приятно свободното си време, ако могат да имат такъв само на няколко крачки от блока?
В рамките на проекта са проведени три обучения на доброволците, както и две работилници „С теб правим мястото", по време на които местата в нужда се проучват и изследват, почистват се и се събират идеи за бъдещия им образ и промяната, от която имат нужда. В дейността се включват не само доброволците, но и заинтересованите граждани от района.
Ефектът на доминото – кой ще бутне първата плочка?
Нещата в сферата на градското обновяване не се случват лесно. Дейността засяга различни интереси, отговорни органи и институции. Затова нуждата от гражданска активност именно в тази сфера е огромна. Вероятно тепърва ще узряваме като общество, а чувствителността ни към тези проблеми ще се повишава, докато в крайна сметка не стигнем до извода, че преди всичко трябва да си помогнем сами. От "Трансформатори" и "Див Рошков" се надяват, че „лавината" от граждански инициативи ще се разрасне и в България.
В СМЕН не са заложени големи средства. Мисията му е преди всичко да активира гражданско участие, което да е генератор на промяната на средата като цяло. „Гражданите са голям ресурс, който ако бъде канализиран, може да бъде голяма сила", казва Ангел Буров, член на Див Рошков. „Дали от трудно променящата се култура, дали от многото наследени проблеми и труден преход, нещата се придвижват в по-благоприятна посока бавно, но все пак напредък има.", добавя той. Според Анна Калинова обаче именно затова почвата в България е много благодатна, а и страната ни е традиционно интересна за програми, финансиращи такъв тип проекти.
Както знаем обаче, дори най-дългото пътешествие започва с една малка крачка. Просто трябва да се осмелим да я направим. Да градим, вместо да рушим.
С МЕН. С ТЕБ. ЗАЕДНО.
Автор: Пламена Петкова
Източник: НПО Портал , 10 ноември 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
29 май 2020 г. Разкази за НПО
„Ще се справим заедно“: Една инициатива, хиляди добротворци
Популярна африканска поговорка гласи следното: „Ако искаш да стигнеш бързо, върви сам. Ако искаш да стигнеш далеч, върви заедно
21 май 2020 г. Разкази за НПО
Асоциация „Деметра": Заедно срещу домашното насилие
Асоциация "Деметра" и "Пирогов" помагат на жертви на домашно насилие Коронавирусът, който порази почти целия свят,
30 април 2020 г. Разкази за НПО
Фондация „Светът на Мария": да осигуряваш спокойствие и вдъхновение във време на безпрецедентна несигурност
Пандемията от коронавирус, която от два месеца занимава целия свят, ни върна обратно на земята и ни напомни, че единствените
