С предразсъдъци посрещат…

28 ноември 2014 г.Разкази за НПО

Преди много, много години българският народ е измислил една хубава поговорка. Да, знам, че я знаете: „По дрехите посрещат, по ума изпращат." Доста често обаче ни се случва да я позабравим и да правим заключения от удобно създадени клишета и стереотипи. В опит да „възродя" така любимата ми народна мъдрост, ще се опитам да представя една различна гледна точка за скованата от предразсъдъци тема - ромите в България.

Посрещаме трима души, които, по един или друг начин, са свързани с неправителствения сектор.Те са от ромски произход, родени са в България и с всеки изминал ден се стремят да направят родината си едно по-приятно за живеене място.

Деница Михайлова

Деница Михайлова е първата и единствена ромка, която работи във Външно министерство на Република България (МнВР). Само няколко минути разговор с тази красива, млада дама са необходими, за да бъдат разбити на пух и прах всички клишета за хората от ромски произход. Не само че има висше образование и говори свободно на английски и португалски, но е изключително ведра, борбена и целеустремена. Кариерата й в МнВР започва през 2008 г., когато печели конкурс за асистент в кабинета на тогавашния заместник-министър на външните работи Радион Попов. „Радион Попов е човек, който подкрепя развитието на ромите.Той е от Казанлъшко и там постоянно е общувал с роми. Много от тях са му били приятели. Заради това, когато разбра за произхода ми, му станах още по-симпатична", споделя с усмивка Михайлова.Това обаче е един от редките случаи, в които етническата й принадлежност й е от помощ. „Аз мисля, че българите са нация, която е за интеграцията и като цяло е добре настроена към ромите. Но когато дойде момент за по-сериозна интеграция – например хора от ромски произход да получат висше образование, да заемат ръководни позиции – ето тогава се проявява дискриминацията", категорична е тя.

Кариерното развитие на Денцица Михахлова продължва през 2009 г. Тя печели конкурс за служител в Консулска дирекция на МнВР, а на следващата година участва в стажантската програма за млади роми на Институт "Отворено общество" и Националния демократически институт на САЩ в Народното събрание на Република България. „Много съм доволна от стажа, мисля че ми помогна да осъзная по-добре с какво искам да се занимавам", разказва Деница.

„Не са ме обиждали пряко за това, че съм ромка. Дискриминирали са ме по много по-лош начин. Явно някои хора не са могли да преглътнат факта, че имам успех в кариерата. За няколко месеца бях съветник по етническите и интеграционните въпроси на бившия служебния премиер Марин Райков. Срещу мен последваха доноси и този скандал бе достатъчен, за да се оттегли кандидатурата ми за работа в консулството в Португалия." Въпреки трудностите, Деница не се отказва. В момента работи в дирекция „Права на човека" в МнВР. Освен рутинните задачи, особено време посвещава на работата на Комисия за борбата с трафика на хора. „90% от жертвите на трафика в България са роми и поради това е много важно за мен да бъда полезна с каквото мога", разказва тя.

Освен работеща жена, Деница е й майка. Малката й дъщеря я мотивира да започне работа и с дечица от ромски произход. „Работя с дечица от квартал „Христо Ботев", с ученици от 106 ОУ „Григорий Цанблак" и с деца, които учат в „Къщата на Бенджамин", усмихнато разказва младата жена. Преди години Деница създава ансамбъл „Бахталипе". Името означава щастие, късмет, „всичко хубаво, което може да ти се случи в едно", обяснява дамата. Децата се занимават с български народни танци, дори са имали и телевизионно участие по БТВ. Деница им помага с уроците, търси им нови книжки и учебници, заедно дори се включват в кампанията „Да изчистим България". С помощта на доскорошния заместник-министър на външните работи Ангел Величков, успява да осигури за децата седем нови лаптопа от Vivacom, води ги и на среща с бившия премиер Марин Райков, дори сядат заедно на масата за решения. „Станахме като едно семейство. Това е моята лична кауза – да помагам на тези деца, да ги накарам да се стремят към успеха", споделя Деница.

Велчо Михалев

Успешен старт в живота, благодарение на стажантската програма за млади роми на Институт „Отворено общество" и Националния демократически институт на САЩ в Народното събрание, има и Велчо Михалев. „Реших да участвам в нея, тъй като имах огромно желание да видя Народното събрание отвътре, да видя как се коват българските закони. Избрах да съм в парламентарната Комисия по труда и социалната политика, защото искам да бъде направено всичко необходимо за облекчаване живота на децата и на хората, независимо от техния произход", разказва Михалев. "Подобни стажантски програми са полезни, защото те дават възможност на младите хора да опитат на практика различни професии, преди да преценят какво е тяхното призвание", добавя той.

Велчо Михалев е редактор на информационния портал „ЕТНОСИ", а също така работи и като здравен медиатор за Община Айтос. Той е и координатор на доброволците – здравни медиатори, които на 23 юни заминаха за Варна, за да помогнат на колегите си при овладяването на бедственото положение. Михалев работи и като регионален координатор на Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе" за област Бургас по проект „Младежта е толерантност – преодоляване на анти-ромските стереотипи сред младите хора", който има за цел да се бори срещу расизма, ксенофобията и анти-ромските нагласи, базирани на стереотипите сред младите хора.

Михалев застава твърдо зад правозащитните организации, защото, както сам казва „ако ги няма, ще настъпи хаос в общественото пространство и това ще доведе до гражданско неподчинение. Така правата и свободите на гражданите са гарантирани в една значителна степен." На въпроса дали съществува дискриминация на хората от ромски произход и ако да, кой е най-ефективният начин тя да бъде преодоляна, той отговаря: „Резултатите от социологическото проучване от 2013 г. по проект „Младежта е толерантност", представително за младежи от 15–29 години в 6 административни области в България, показват, че неромските младежи широко споделят стереотипи за ромите и поддържат големи социални дистанции към тях. Според социологическите проучвания на стереотипите за ромите в България, обикновено се говори за поредица от негативни стереотипи, сред които водещи са: крадливи, мързеливи и мръсни. По тази причина не е изненада фактът, че изследването сред младежите откроява множество негативни стереотипи. Основният извод от изследването е, че съществуват порочни кръгове от взаимовръзки между социални дистанции и съществуване на силно изразени негативни стереотипи към ромите и към новите емигрантски общности (араби и китайци). Тези връзки могат да бъдат разкъсани или поне отслабени с подходящи дейности, които осигуряват възможност за лични контакти между младежите от различните етнически групи в страната. Например преките дейности - съжителство в квартал, заедно в клас, на стадиона/спортната площадка или на сцената. "Промяната и редуцирането на няколко от водещите стереотипи има шанс да извади от равновесие системата на самореализиране на предразсъдъците и по този начин да разкъса порочните кръгове на дискриминацията", смята Михалев.

Кремена Будинова

„НПО трябва да обединят силите си, да има координация помежду им. Трябва да продължат да напомнят на хората за човешката природа, да ги призоват към очовечаване.Това е и моята цел", категорична е и известната журналистка от ромски произход Кремена Будинова. Кремена е председател на Фондация „Ромски свят XXI век". Завършила е Българска филология, а след това и Радиожурналистика в Софийски университет и въпреки че е незряща, влага цялата си енергия в работата.

Дейността на Фондация „Ромски свят" води началото си от 1997 г. и се изразява в създаването и реализирането на различни медийни проекти. Нейно дело е първото ромско телевизионно предаване, което излъчва ТВ 7 – „Романо Дуняс". От 2004 г. до 2010 г. то се прехвърля в БНТ под формата на 30-минутното предаване „Романи Лумия", а от 2010 г. зрителите могат да следят по БНТ популярното предаване „Малки истории от света на ромите". Тези предавания построяват мост между етносите и печелят многобройни награди за човешките взаимоотношения – награда на „Шалом" за толерантно предаване, награда „Дром" за принос в интегрирането на ромските деца в образователната система на България, няколко награди на медийни събития в Албена, първо място на международния фестивал в Кошице за принос в популяризирането на ромската култура и други. Но несъмнено най-важната, най-голямата награда до момента, Кремена получава заедно с режисьора Светослав Драганов през април тази година в Берлин, на форума CIVIS Media Prize 2014. Филмът „Семейство Христови" от „Малки истории от света на ромите" се състезава с над 700 телевизионни продукции от 24 държави и успява да грабне първото място. „Фамилия Христови – това е разказ за семейния уют. Напук на цялото обществено безхаберие, тези хора умеят да ценят всяка секунда, всяка минута.Те имат шест деца, а и за миг не са се оплакали. Наградата за този филм е най-важна за мен и аз я посветих на сина си", разказва Кремена.

„Продължавам да разваивам дейностите си благодарение на неправителствените организации. Срещам подкрепа от страна на Холандското посолство, Американското посолство и Институт „Отворено общество". Оцеляхме благодарение на доверието и уважението на гражданския сектор. Благодаря им, че оцениха качеството на предаванията. Вярвам, че заедно ще сътворим хубави неща, защото в основата на дейността ни са човешкото достойнство, човешките права и солидарността", разказва журналистката. Тя е съгласна, че далеч не е достатъчно да има само един или двама успешни журналисти от ромски произход. „Отворена съм да приемам млади хора на стаж при мен, така че който иска, може да се свърже с мен. Винаги съм готова да подам ръка. Бих им помогнала, бих ги научила на всичко, което аз зная".

Срещата ни е към края си и е време да ги изпратим. Как? Всеки решава сам.

Снимки:BTV и личен архив

Автор: Яна Рангелова

Източник: НПО Портал , 25 ноември 2014 г.

Сходни публикации

11 август 2022 г. Разкази за НПО

С предразсъдъци посрещат…

Сходни публикации

Срещу мелниците на дезинформацията

Свят без граници – съдби отвъд ограниченията

„Максуда“ и неговите съучастници в доброто