Какво трябва да знаете за американските НПО?
13 декември 2014 г.Разкази за НПО
На 12 декември Българският дарителски форум организира лекция на тема „Нови тенденции в развитието на филантропията в САЩ". Събитието се състоя в Американския център, а лектор бе известният филантроп Джейсън Франклин.Джейсън Франклин е изпълнителен директор на дарителската онлайн библиотека „Bolder Giving", социален предприемач, съветник към институционални комисии и агенции по въпросите на младежкото развитие, дарител. Той е и хоноруван асистент по публична администрация в New York University's Wagner School of Public Service. Преподава курсове по управление на обществени политики и филантропия.
Филантропия = бизнес?
„В Щатите се наблюдава все по-голямо размиване на границите между филантропията и бизнеса. Напоследък пред неправителствените организации стои един основен въпрос – да помислят как да променят финансовия си модел и да се опитат да използват различни бизнес стратегии", обяснява Франклин.
Разбира се, Америка е световна икономическа сила, което предопределя и огромното различие в механизмите за финансиране на нейните НПО спрямо българските. В момента в САЩ най-големите фондации са две - фондацията на Бил и Мелинда Гейтс и нюйоркската фондация „Форд". Но за неправителствения сектор в Щатите се откриват нови хоризонти. „В следващото десетилетие се очаква да има около шест нови фондации от ранга на сегашните най-влиятелни", коментира Франклин.
Финансовата подкрепа обаче не е достатъчна, за да стане един проект успешен. „В родината ми броят на учениците в гимназиите постоянно нарастваше. Но колкото повече ученици учеха в гимназията, толкова по- ниски бяха резултатите им. От Фондация „Гейтс" започнаха да осъществят така наречените образователни реформи – повече училища с по-малко ученици и достатъчно учители в класните стаи. По пътя на логиката, това трябваше да доведе до повишаване на средния успех сред децата. За съжаление, тази инициатива не даде резултат, учениците продължиха да се провалят на изпитите, провали се и проект за 1 милион долара", разказва Франклин.
Следвайки въпроса дали са приложими бизнес стратегиите във филантропията, в Америка се създават множество нови финансови модели, като например PRI Makers, CGAP и Social impact exchange. Благодарение на тях много инициативи се превръщат в реалност, тъй като организациите са свободни да получат финансиране още в момента на подписването на договора. Те могат спокойно да задвижат проектите си и разполагат с достатъчно средства, за да изплатят различните такси и данъци, без риск инициативата да остане недовършена.
Не всяка инициатива обаче се оказва разумна в дългосрочен план. Джеймс Франклин дава един изключително ярък пример за това: „Представете си, че компания за обувки въвежда следната политика. При закупуването на чифт обувки от дадена марка, автоматично още един чифт отиват при дете от африканска държава. Това звучи изключително благородно, но в дългосрочен план срива икономиката. Когато някой може да получи нещо безплатно, няма да има нуждата да го закупи. Това, от своя страна, прави предприятията за обувки безполезни. А тяхното затваряне довежда до закриването на редица работни места и повишаване процента на безработицата в страната".
Третият сектор в Интернет
В ерата на Интернет за всеки е важно да отговаря не само за действителното, но и за виртуалното си държание. Това важи с пълна сила и за неправителствения сектор. „В Америка, а и по целия свят, гражданите очакват да намерят по-лесно онлайн информация за НПО сектора. Ако някое НПО липсва онлайн, обикновено се смята, че опитва да прикрие нещо. Заради това напоследък за всяка организация е важно да популяризира дейността си в Интернет", обяснява Франклин.
Интернет пространството играе изключително важна роля и за финансирането на американските организации. От известно време популярни в САЩ са така наречените „crowdfunding platforms" - платформи, на които всяко НПО или група от граждани могат да популяризират своята кауза, а всеки, който хареса каузата, може да дари определена сума. „Много по-бързо и лесно се дават пари с кредитни карти. Повече хора даряват сума на момента, улеснени от бързите транзакции. Ако трябваше да пишат чек например, много от тях биха забравили за намерението си до края на деня", коментира феномена Франклин. Каузите достигат до повече хора, които обаче дават по-малко пари. Средната дарителска сума в Щатите е 56 долара. Хората бързо разбират, че удържането на данъци не важи за малките интернет дарения. „Няма как да се наблюдават големи дарения онлайн. За да си склонен да дадеш повече пари за дадена кауза, трябва да имаш контакт с организаторите, лично да си станал свидетел на тяхната дейност. Много често самите НПО обаче смятат, че е по-евтино да намерят нов дарител, отколкото да влагат време и усилия в задържането на предишния. Има практика, когато един човек е подкрепил даден проект, да получи имейл с молба за ново дарение, което да не е по-голямо от 100 долара.
Този тип интернет дарения коренно се различават от ситуацията в България. Тук такива платформи почти липсват, докато в Щатите са толкова много, че дори се конкурират . Kick Starter, Indie GOGO и KIVA са сред най-известните в страната.
Екипите на организациите търсят все по-забавни и интересни начини да представят своите каузи. В Indie GOGO например, практика е дарителят да получава малък подарък в замяна. При 5 долара, името му се споменава в сайта, при 10- получава безплатна картичка, при 50 – ваучер за намаление и тн. Франклин дава пример за кауза от областта на екологията: „От едно дружество искаха да осъществят проект за изграждането на басейн, който да се пълни директно от близката река. Разбира се, това означаваше пречистване на речните води. Те се обърнаха с молба хората да подкрепят тяхната кауза. В замяна, всеки дарител щеше да получи плочка с името си в коритото на басейна. Проектът им срещна огромна подкрепа. Хората обичат веселото и нестандартното!"
За НПО е важно да подходят с креативност при реализирането на каузите си. Това обаче е наистина трудна задача, защото никога няма как да си на 100% сигурен, че дадено нещо ще се превърне в хит. Да вземем например световноизвестното Ice Bucket Challenge. "Забавно е, лесно е, кара те да се чувстваш малко, но не твърде неудобно, и е перфектно за летните месеци. Освен това редица звезди се включиха и в крайна сметка успяха да съберат милиони долари за една добра кауза", разказва Франклин.
Интернет обаче е и рай за измамници. В Америка се наблюдава тенденция на нарастващо недоверие спрямо каузите на хора или организации. „Преди време избухна голям скандал с една от платформите – KIVA. В този сайт сам можеш да избереш човека, на когото да помогнеш . Така знаеш, че си подарил на някого животни за фермата му или пари за храна. В крайна сметка се оказа, че хората, чиито истории бяха публикувани на сайта, вече са получили финансиране. А парите на дарителите са отивали за бъдещи каузи. На практика пак са харчени за благотворителност, но хората бяха изключително ядосани и се чувстваха предадени", разказва филантропът.
Друго, което засилва недоверието на американци, е фактът, че много от проектите остават недовършени. „Когато дадено сдружение обяви онлайн, че са му необходими 20 000 долара за изграждане на детска площадка и ги събере, в хода на строежа доста често става ясно, че необходимата сума е двойно по-голяма. То няма откъде да събере остатъка от парите и така минават 2 или 3 години, през които гражданите не виждат готовата площадка и мислят, че са измамени", обяснява американецът.
Сблъсък на поколения
Като друг важен аспект в НПО финансирането, Джеймс Франклин посочва промяната в ценностите на поколенията: „Преди бе прието хората да дават най-много пари за религиозни и образователни каузи, след това обикновено подпомагаха музеи, театри и т.н. Днес младежите имат по-различни идеали и за тях е важно да се инвестира в човешките права и екологията". Тези различни виждания разединяват американското общество и се наблюдава промяна, що се отнася до каузите, които получават най-малко финансиране. Сред американци набира популярност и още една тенденция – „раздавай, докато си жив". Доскоро в Щатите се е считаше за нормално заможни граждани да даряват част от богатството си посмъртно, но през последните години се забелязва нарастване на благотворителността в самия процес на натрупване на богатства. „Това е една добра тенденция, тъй като гражданите могат да се уверят, че парите им ще подкрепят каузи, които са важни за тях самите", уверен е Франклин.
Филантропия = бизнес?
„В Щатите се наблюдава все по-голямо размиване на границите между филантропията и бизнеса. Напоследък пред неправителствените организации стои един основен въпрос – да помислят как да променят финансовия си модел и да се опитат да използват различни бизнес стратегии", обяснява Франклин.
Разбира се, Америка е световна икономическа сила, което предопределя и огромното различие в механизмите за финансиране на нейните НПО спрямо българските. В момента в САЩ най-големите фондации са две - фондацията на Бил и Мелинда Гейтс и нюйоркската фондация „Форд". Но за неправителствения сектор в Щатите се откриват нови хоризонти. „В следващото десетилетие се очаква да има около шест нови фондации от ранга на сегашните най-влиятелни", коментира Франклин.
Финансовата подкрепа обаче не е достатъчна, за да стане един проект успешен. „В родината ми броят на учениците в гимназиите постоянно нарастваше. Но колкото повече ученици учеха в гимназията, толкова по- ниски бяха резултатите им. От Фондация „Гейтс" започнаха да осъществят така наречените образователни реформи – повече училища с по-малко ученици и достатъчно учители в класните стаи. По пътя на логиката, това трябваше да доведе до повишаване на средния успех сред децата. За съжаление, тази инициатива не даде резултат, учениците продължиха да се провалят на изпитите, провали се и проект за 1 милион долара", разказва Франклин.
Следвайки въпроса дали са приложими бизнес стратегиите във филантропията, в Америка се създават множество нови финансови модели, като например PRI Makers, CGAP и Social impact exchange. Благодарение на тях много инициативи се превръщат в реалност, тъй като организациите са свободни да получат финансиране още в момента на подписването на договора. Те могат спокойно да задвижат проектите си и разполагат с достатъчно средства, за да изплатят различните такси и данъци, без риск инициативата да остане недовършена.
Не всяка инициатива обаче се оказва разумна в дългосрочен план. Джеймс Франклин дава един изключително ярък пример за това: „Представете си, че компания за обувки въвежда следната политика. При закупуването на чифт обувки от дадена марка, автоматично още един чифт отиват при дете от африканска държава. Това звучи изключително благородно, но в дългосрочен план срива икономиката. Когато някой може да получи нещо безплатно, няма да има нуждата да го закупи. Това, от своя страна, прави предприятията за обувки безполезни. А тяхното затваряне довежда до закриването на редица работни места и повишаване процента на безработицата в страната".
Третият сектор в Интернет
В ерата на Интернет за всеки е важно да отговаря не само за действителното, но и за виртуалното си държание. Това важи с пълна сила и за неправителствения сектор. „В Америка, а и по целия свят, гражданите очакват да намерят по-лесно онлайн информация за НПО сектора. Ако някое НПО липсва онлайн, обикновено се смята, че опитва да прикрие нещо. Заради това напоследък за всяка организация е важно да популяризира дейността си в Интернет", обяснява Франклин.
Интернет пространството играе изключително важна роля и за финансирането на американските организации. От известно време популярни в САЩ са така наречените „crowdfunding platforms" - платформи, на които всяко НПО или група от граждани могат да популяризират своята кауза, а всеки, който хареса каузата, може да дари определена сума. „Много по-бързо и лесно се дават пари с кредитни карти. Повече хора даряват сума на момента, улеснени от бързите транзакции. Ако трябваше да пишат чек например, много от тях биха забравили за намерението си до края на деня", коментира феномена Франклин. Каузите достигат до повече хора, които обаче дават по-малко пари. Средната дарителска сума в Щатите е 56 долара. Хората бързо разбират, че удържането на данъци не важи за малките интернет дарения. „Няма как да се наблюдават големи дарения онлайн. За да си склонен да дадеш повече пари за дадена кауза, трябва да имаш контакт с организаторите, лично да си станал свидетел на тяхната дейност. Много често самите НПО обаче смятат, че е по-евтино да намерят нов дарител, отколкото да влагат време и усилия в задържането на предишния. Има практика, когато един човек е подкрепил даден проект, да получи имейл с молба за ново дарение, което да не е по-голямо от 100 долара.
Този тип интернет дарения коренно се различават от ситуацията в България. Тук такива платформи почти липсват, докато в Щатите са толкова много, че дори се конкурират . Kick Starter, Indie GOGO и KIVA са сред най-известните в страната.
Екипите на организациите търсят все по-забавни и интересни начини да представят своите каузи. В Indie GOGO например, практика е дарителят да получава малък подарък в замяна. При 5 долара, името му се споменава в сайта, при 10- получава безплатна картичка, при 50 – ваучер за намаление и тн. Франклин дава пример за кауза от областта на екологията: „От едно дружество искаха да осъществят проект за изграждането на басейн, който да се пълни директно от близката река. Разбира се, това означаваше пречистване на речните води. Те се обърнаха с молба хората да подкрепят тяхната кауза. В замяна, всеки дарител щеше да получи плочка с името си в коритото на басейна. Проектът им срещна огромна подкрепа. Хората обичат веселото и нестандартното!"
За НПО е важно да подходят с креативност при реализирането на каузите си. Това обаче е наистина трудна задача, защото никога няма как да си на 100% сигурен, че дадено нещо ще се превърне в хит. Да вземем например световноизвестното Ice Bucket Challenge. "Забавно е, лесно е, кара те да се чувстваш малко, но не твърде неудобно, и е перфектно за летните месеци. Освен това редица звезди се включиха и в крайна сметка успяха да съберат милиони долари за една добра кауза", разказва Франклин.
Интернет обаче е и рай за измамници. В Америка се наблюдава тенденция на нарастващо недоверие спрямо каузите на хора или организации. „Преди време избухна голям скандал с една от платформите – KIVA. В този сайт сам можеш да избереш човека, на когото да помогнеш . Така знаеш, че си подарил на някого животни за фермата му или пари за храна. В крайна сметка се оказа, че хората, чиито истории бяха публикувани на сайта, вече са получили финансиране. А парите на дарителите са отивали за бъдещи каузи. На практика пак са харчени за благотворителност, но хората бяха изключително ядосани и се чувстваха предадени", разказва филантропът.
Друго, което засилва недоверието на американци, е фактът, че много от проектите остават недовършени. „Когато дадено сдружение обяви онлайн, че са му необходими 20 000 долара за изграждане на детска площадка и ги събере, в хода на строежа доста често става ясно, че необходимата сума е двойно по-голяма. То няма откъде да събере остатъка от парите и така минават 2 или 3 години, през които гражданите не виждат готовата площадка и мислят, че са измамени", обяснява американецът.
Сблъсък на поколения
Като друг важен аспект в НПО финансирането, Джеймс Франклин посочва промяната в ценностите на поколенията: „Преди бе прието хората да дават най-много пари за религиозни и образователни каузи, след това обикновено подпомагаха музеи, театри и т.н. Днес младежите имат по-различни идеали и за тях е важно да се инвестира в човешките права и екологията". Тези различни виждания разединяват американското общество и се наблюдава промяна, що се отнася до каузите, които получават най-малко финансиране. Сред американци набира популярност и още една тенденция – „раздавай, докато си жив". Доскоро в Щатите се е считаше за нормално заможни граждани да даряват част от богатството си посмъртно, но през последните години се забелязва нарастване на благотворителността в самия процес на натрупване на богатства. „Това е една добра тенденция, тъй като гражданите могат да се уверят, че парите им ще подкрепят каузи, които са важни за тях самите", уверен е Франклин.
Автор: Яна Рангелова
Източник: НПО Портал , 13 декември 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
27 февруари 2023 г. Разкази за НПО
ЧитАлнЯта, Манол Пейков и приятели
Над 7 000 книги събра читАлнЯта в дарителската кампания „Да съберем хиляда книги за болградската библиотека“ Преди няколко
05 декември 2022 г. Разкази за НПО
Заедно за българските реки
Българските реки представляват съществена част от природните ресурси на родината ни. От красотите на Искърското дефиле до
01 декември 2022 г. Разкази за НПО
Северните семена на добрите примери виреят и на Деветашкото плато или как се пренася норвежки опит в България
Как се пренася опит от Норвегия в България? Лесно, стига да имате упорито желание и запалени участници. Дали работи? Работи, и
