Да "съм", а не "бях". Разказ за Съвета на жените бежанки.

Съветът на жените бежанки е официално регистрирано сдружение от 2003 г., като в началото екипът се състои само от двама души, но благодарение на помощта на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН), екипът се увеличава. За дейността и мисията му разказват Ехлибейте Мехметай, координатор на социалните работници и заместник-председател на Съвета и Гергана Станева, експерт набиране на средства и комуникации. Екипът е доста цветен – социалните работници са от Албания, Ирак, Афганистан, Ливан и България. Доброволците са от Тунис, Литва и Ирак. Всеки от тях говори минимум два езика. Тук можете да чуете фарси, арабски, дарй, кюрдски, асирийски, турски, албански, английски и френски. Подобни познания са от изключително голямо значение, тъй като езиковата бариера е най-големият проблеми за бежанците и им пречи да обслужват дори най-обикновените си потребности.

Това, което отличава Съвета от останалите организации, които под една или друга форма се занимават с бежанския въпрос, е ядрото му. То е съствано от бежанци, от хора, които вече са минали по този път. Директният контакт е нещото, на което екипът на Съвета  най-много държи и което допринася за успешната му работа. Както Гергана казва: „Помагащият процес най-добре се случва, когато има доверителна връзка. Тя не може да бъде изградена без личен контакт". Постигнатото досега доказва, че стратегията им е правилна. Само за 2014 г. са помогнали на над 1200 души.

На всеки според нуждите

Не липсват и добровлци, които искат да помогнат на бежанците у нас. Често обаче или не знаят как, или даренията им не са това, от което бедстващите имат най-голяма нужда. Хуманитарната помощ, която Съветът на жените бежанки предоставя, е изцяло съобразена с потребностите на семействата и с даренията, които са налични в дадения момент. На пункта за раздаване на помощи идват минимум 200 души. Регламентът за получаване е изцяло съобразен с броя и нуждите на хората. Всяка седмица се обслужва различен район – Враждебна, Военна рампа, Овча купел. Начинът на получаване на помощта също се стреми да осигури максимално удобство на семействата. На всяко семейство е осигурено време, в което само да избере от склада какво да вземе. "Това е нещо като магазин за втора употреба", поясняват организаторите. Този механизъм улеснява раздаването на помощ и минимализира възможността нечие достойноство да бъде накърнено. Дарения се приемат  вторник и четвъртък и всеки може да види къде и за кого отива дарението му.  В момента най-голяма необходимост има от зимни дрехи, одеяла и бебешки храни. Едно от най-бързо свършващи неща са кухненските и домакински прибори. Нагледен пример за това, че когато започваш живота си наново, малките неща всъщност са най-необходими.

Покажи ми твоя свят

Основната цел на Съвета е на първо място да се задоволят базовите нужди на бежанците. Но тяхната дейност не спира до там. Гордеят се с арт ателиетата, които провеждат с жените бежанки. „Седянки" в приятна и спокойна атмосфера, по време на които ръчно изработват и украсяват предмети за бита – вази, чинии и т.н., а резултатът е нещо красиво и уникално.
 
Дарителите също могат да се включат в дейностите на бежанците, като нарисуват ръцете си с кана например.
„Когато хората общуват, те се опознават, а това провокира импулса им да си помагат", казва Гергана. „Мултикултурната комуникация е изключително важна за опознаването на различните от нас и приемането им като равни", добавя тя. За Гергана, а и за всички останали, които работят в Съвета, добрината няма национален интерес.

От няколко години Съюзът организира и открити "уроци по толерантност" в училища в София. Според Ехлибейте, която лично води уроците, децата попиват много бързо информацията, а от тях тя по-лесно стига и до родителите. Под формата на игри и забавни занимания децата разбират, че бежанецът не е по-различен от тях. „В България има нужда от повече подобни инициативи. Когато и медиите се включат и ни подкрепят, няма да има  невъзможни неща за постигане", коменитра Ехлибейте.

Социалният работник – служител и приятел

Проблеми в живота на бежанците възникват постоянно и са свързани най-вече с езиковата бариера. За тях тривиални неща от ежедневието като избор на личен лекар или уреждане на здравните осигуровки могат да се превърнат в голямо изпитание. Тук се появява социалният работник. Той се запознава с всяко ново семейство, прави домашни посещения, за да види средата, в която бежанците живеят и за да оцени текущите им потребности. В зависимост от ситуацията, социалният работник е психолог, медиатор и често единствен приятел. „Социалната работа е призвание. Не го ли носиш в себе си, няма значение колко добър и обучен си. Трябва да носиш пламъка, чрез който се свързваш с хората", споделя Гергана.

Да отсеем плявата от сеното

Всички помним медийния шум през изминалата година, който се вдигна покрай бежанския наплив. Българите се питаха защо бедна страна като нашата се наема да издържа бежанци, когато половината от собствените й граждани живеят в мизерия. България обаче е страна по Конвенцията за статута на бежанците на ООН от 1951 г. и като такава е длъжна да изпълнява всички изисквания, свързани с приема на бежанци по клаузите в нея. Но докато правната страна на въпроса е разнищена, човешката страна на проблема остава скрита. А той съществува отдавна, още преди медиите да излеят потока от информация, в който човек трудно би "отсял плявата от сеното", за да изгради обективно мнение по въпроса. Хубавото е, че българите вече разбират колко е важно въпросът да се реши. Така хора, които просто са дошли тук да търсят по-добър живот, няма  да бъдат обвинявани за пропуските на държавата.

Съветът на жените бежанки също се опитва да провокира обществото ни да увеличи нивото си на разбиране към непознатото и новото. Да сме толерантни не само към бежанците, но и към различните като цяло (т.нар. „нековнеционални" членове на обществото). Предразсъдъците стесняват мирогледа и ни ограничават във всеки аспект от живота. „Знаем, че повечето институции в България работят трудно, а българите виждат бежанците като още един проблем, с който трябва да се справят", коментират дамите. Отричането на проблема обаче няма да го накара да изчезне. Усилията ни трябва да са съсредоточени в намирането на начин, чрез който институциите ще работят заедно и ефективно. Национална интеграционна програма или поне някаква стратегия, която да рамкира действия по въпроса, все още не е приета.

Когато досегашният живот на човек се превърне в минало, всичко, което може да направи, е да бъде "тук и сега", да е "съм", а не "бях". В края на разговора самата Ехлибейте през смях казва, че говори за бежанците като „те", а всъщност е една от тях: „Вече се чувствам толкова добре в България, че забравих, че и аз съм била бежанка". Нагледен пример как стига да положи усилия, човек може да се започне от начало и да успее. „Не че винаги трябва да мислим за лошите неща, просто трябва да разширим гледната си точка и да намалим предразсъдъците си относно препятствията на живота. И тогава ще бъдем по-подготвени, някак си повече себе си и повече хора.", завършва разговора Гери.

Офисът на Съвета на жените бежанки в България се намира на бул. "Джеймс Баучер" 76, а информационният център и пунктът за раздаване на хуманитарна помощ – на ул. "Бачо Киро" 52. Повече информация за текущи дарителски кампании и бъдещи събития и инициативи можете да намерите във фейсбук страницата на Съвета на жените бежанки – Council of refugee women in Bulgaria.

сподели:  FacebookTwetter

Сходни публикации

„Ще се справим заедно“: Една инициатива, хиляди добротворци

Популярна африканска поговорка гласи следното: „Ако искаш да стигнеш бързо, върви сам. Ако искаш да стигнеш далеч, върви заедно

Асоциация „Деметра": Заедно срещу домашното насилие

Асоциация "Деметра" и "Пирогов" помагат на жертви на домашно насилие Коронавирусът, който порази почти целия свят,

Фондация „Светът на Мария": да осигуряваш спокойствие и вдъхновение във време на безпрецедентна несигурност

Пандемията от коронавирус, която от два месеца занимава целия свят, ни върна обратно на земята и ни напомни, че единствените