Когато не очите, а сърцето и лапите водят. Разказ за фондация "Очи на 4 лапи".

02 февруари 2015 г.Разкази за НПО

"Кучето е най-добрият приятел на човека!" гласи една народна мъдрост. Всеки, който е имал или има куче, ще потвърди с ентусиазъм! Какво обаче да кажат хората, за които кучето е нещо повече от домашен любимец? За незрящите хора кучето-водач е връзката им със света. То е техните очи. Кучето отваря нова страница в живота им – по-оптимистична, по-спокойна, по-истинска. Питали ли сте се обаче откъде идват кучетата водачи? Подозирате ли колко усилия са необходими, за да се превърне едно куче в житейски спътник на слепия човек? Нека разберем заедно!

Да отвориш очи

Фондация "Очи на 4 лапи" съществува вече 14 години като единственото място, където се обучават кучета водачи за незрящи хора в България. Учредител и председател на фондацията е Албена Алексиева. Самата тя е човек, чийто живот е преобразен от куче водач. През 1999 г. тя купува първото си куче, което, както тя сама казва, е "сбъдната мечта и ключ към нова идентичност". За нея освен висока независимост и лична свобода, кучето носи самочувствие и нова увереност. Веднъж открила какво носи кучетоводач, тя решава, че може да сподели опита си, за да помогне и на други хора.

Според Албена Алексиева да си купиш кучеводач от чужбина е сложно и скъпо удоволствие. Проектът й да създаде училище за кучета водачи е преди всичко социално начинание - възможност за много повече хора да се възползват от предимствата на кучето като спътник в живота на незрящия. Тя решава да вложи вече придобитите си знания и умения, а учредяването на фондацията през 2000 г. е юридическият и финансов инструмент за постигането на тази цел.

Личната мечта на Албена е фондацията да се превърне в балкански център за обучение на служебни кучета за хора с различни видове увреждания, а също така и за подготовка на инструктори. От тази година "Очи на 4 лапи" си поставя и друга амбициозна цел - обучение на кучета-асистенти за хора с двигателни увреждания и подготовка на кучета-терапвети за хора с ментални увреждания и възрастнив домове, чиито нужди значително се различават от тези на незрящите.

Фондацията не е създадена, за да носи печалба. Около 2/3 от годишната издръжка идва от дарения, спонсорство и целеви проекти, останалата част е държавна субсидия. Това финансиране се отпуска, тъй като "Очи на 4 лапи" функционира като център за рехабилитация и интеграция на слепи хора. Важно е да се отбележи, че тези пари трябва да бъдат използвани точно по предназначение и не могат да отидат за храна или ветеринарни грижи. За да се покрият разходите по отглеждането на животните ,се разчита на дарения.

Екипът на центъра се състои от четирима инструктори, четирима гледачи, един домакин-снабдител и един секретар. Всеки един от тях има и други занимания, защото както казва Албена "работата е отговорна и всепоглъщаща, но трудно може да те изхрани", разказва тя. Въпреки трудностите обаче, всеки един от тях обожава работата си. Няма как да бъде иначе - само един поглед е достатъчен, за да се влюбиш в кутретата и да се възхитиш на интелекта на вече порасналите кучета, готови да станат част от живота на слепия човек. В момента "активът" на центъра се състои от осем бебета и една майка, осем обучаващи се кучета и тези, дадени в приемни семейства.

Училище за кучета водачи

Не всяко куче обаче можа да стане водач. На първо място от значение е породата. Голдън Ретривър и Лабрадор са доказано най-подходящите породи кучета, които могат да станат водачи. Изключително социални са - меки, контактни и дружелюбни, което ги прави много гъвкави и податливи на обучение. Симпатягите са и големи лакомници - ще изпълнят всяка команда, стига след нея да има бисквитка за награда. Породите са генетично здрави, което е още една предпоставка да бъдат избирани за кучета водачи. На тях обаче изобщо не им е лесно. За да изпълняват задачите си, кучетата минават през интензивна подготовка, траеща две години. Първите дванадесет месеца те прекарват при приемно семейство, което трябва да създаде на кученцето навици за поведение у дома и в социална среда. След това идва т. нар. "тест за годност", след чието успешно преминаване, започва обучението в базата. Всяко куче си има персонален инструктор, а след 8 до 10 месеца интензивни тренировки, то се дипломира, за да започне да изпълнява призванието си.

Приемно семейство

Ако си мислите, че всеки може да стане приемен стопанин на куче, помислете добре. Приемните семейства също минават строг подбор, за да бъдат сигурни от фондацията, че кученцето ще попадне в отговорни и добри ръце. Семействата трябва да имат достатъчно свободно време, което да отделят за възпитанието на кучето - гъвкав работен график или работа от вкъщи. "Ако човек гледа домашния си любимец както може и когато иска, а грижата се състои в две разходки по 15 минути, със служебното куче не е така", пояснява Албена. Има твърде много неща, на които кучето да бъде научено и те изискват ежедневни занимания и упоритост. Всички кандидати минават през интервю и ако бъдат одобрени, влизат в "списък на чакащите". Важно е да се улови момента - кученцата не идват по поръчка, а често след време и по една или друга причина семействата вече нямат възможност да поемат грижата. Приемните семейства имат треньор, получават безплатни ветеринарни услуги, храна и аксесоари за кучето.

Всеки, който дори за малко се е грижил за куче, знае колко бързо и неусетно то става неделима част от живота му. Още при подбора се избират хора, които са готови да преодолеят личната си емоционална травма от раздялата с кучето, което са отгледали. Понякога на семействата им е толкова трудно, че повече не искат друго куче. Други пък веднага вземат ново. Едно е сигурно - моралната награда е много по-голяма от всяко финансово възнаграждение, а любовта в очите на кучето е безценна!

Не любимец, а партньор

Несравнима е обаче връзката, която се създава между незрящия човек и неговото куче-водач. Подготвеното куче разбира каква е работата му, когато се срещне със слепия човек, разбира какво е истинска благодарност и любов. Тази връзка вече не е между куче и стопанин, а между партньори. Слепият човек приема кучето като личност. Когато незрящият човек планира житейските си активности, той винаги мисли за двама.

Грешно е да се смята, че кучето-водач е подходящо за всеки сляп човек. Той също преминава обучение как да се държи с кучето, за да преценят от центъра дали може да се справи. В България официално регистрираните незрящи хора са около 16-17 хил., като само 52 имат кучета в момента. Неофициално бройката вероятно е много по-голяма. За сравнение, в Германия официално регистрираните слепи хора са около 100 хиляди, а 5 хиляди от тях имат кучета водачи. Факт, показателен за това, че никъде по света кучето не е универсално решение, то изисква умения, които не всеки притежава.

В България от 1 януари 2005 г. е в сила Закона за интеграция на хората с увреждания. Според чл. 34, т. 4 Министерството на транспорта разработва нормативни актове и стандарти с цел "осигуряване на безпрепятствен достъп в обществения транспорт на хора с увреждания, придружени от кучета водачи". Заради все още ниския брой на кучета водачи в България, не всекиреагира адекватно, когато види незрящ човек с куче водач в градския транспорт. Много хора асоциират кучетата водачи с домашни любимци, други пък имат фобия от кучета. Съзнателното неспазване на закона обаче винаги трябва да бъде санкционирано!

Поглед напред

Екипът на "Очи на 4 лапи" обещава да продължи напред и да оцелее. Нещо, което според Албена много сериозни бизнеси не успяха да направят в трудната икономическа ситуация в страната. Тяханата мисия е да работят и да се развиват, тъй като такава е логиката на природата - за да си жив, трябва да се променяш и не на последно място да обогатяваш хората, към които имаш ангажимент. "Работата с кучета водачи не е лека, но е много повече от нещо, което правиш от 9 ч. до 5 ч., а след това се прибираш вкъщи. Това е призвание, което заедно с голямата си отговорност, носи истинско удовлетворение. Защото опитът няма полза, ако с него не помагаш на други като теб", споделя Албена.