Колко струва детското щастие? Разказ за читалище „Пенчо Славейков - 1919".

01 април 2015 г.Разкази за НПО

Читалищата имат огромна роля в опазването и утвърждаването на българските традиции, духовност и история. В малките градчета и селца те успяват да се съхранят и до днес като храм на културата и знанието. Но до колко е възможно това в град като София?

Според Стоянка Вълчева, секретар на столичното читалище „Пенчо Славейков - 1919", кв. "Малашевци" споделя, че за да бъдат успешни, трябва да бъдат забелязани. На село читалището е движеща сила и всеки знае къде се намира. В столицата не е точно така. Само на територията на район „Сердика" има 7 читалища, а сградата на това в кв."Малашевци" е най-малката, но пък за сметка на това с най-голяма нужда от ремонт.

"Децата тук са затворени и нямат социални контакти. Те имат нужда от приятели не само на своята възраст, но и от такива, с които могат да поговорят и да споделят проблемите си", коментира Стоянка и разказва за един тъжен пример от своята практика: „Имахме едно дете, което посещаваше „Училището за всезнайковци" в читалището. Тя е от ромски произход. Момиченцето не знаеше какво е тоалетна и не беше научено на основни хигиенни навици. Нашият екип видя нейния потенциал и се убеди колко умно и добро дете е. В края на годината показа страхотни познания, но семейството й вече не я пуска да посещава занятията. Не са малко подобните истории и трудно можем да се справим с такива родители".

„Не срещаме и почти никаква подкрепа от страна на общината. Вече 20 години не са дали и стотинка за нас", споделя Стоянка. „Дани и братчето му живеят на съседната улица, но баба им не може да си позволи да ги пусне сами да дойдат до читалището. Налага се дори и по-големите хлапета да бъдат водени, тъй като липсва улично осветление. Няма и пешеходна пътека, тъй като все още не сме получили разрешение за такава", разказва загрижено дамата.

В кв. „Малашевци" живеят предимно социално слаби семейства и хора от ромски произход. Поради тази причина и таксите, които НЧ„Пенчо Славейков - 1919", събра, са символични. „Всеки трябва да има достъп до знанието", категоричен е екипът на читалището. Често на Стоянка и колегите й им се налага да обикалят и да търсят дарители, тъй като не могат да разчит само на проекти на Министерство на образованието и науката.

Основен източник на приходи за читалището е школата по английски език. Професионализмът на преподавателката привлича деца от цяла София. „Тя има подход към децата и всички идват с голямо удоволствие и желание при нея", коментира Стоянка. Самите деца споделят колко много харесват учителката си по английски, както и че в читалището успяват да научат много повече, отколкото в училище.

Запеяло ми е славейче

За едно читалище е задължително да пази и предава на поколенията българските традиции. Точно с тази тежка задача е нагърбена фолклорната формация „Славейче" към НЧ „Пенчо Славейков -1919". Малките участници в нея са около 12, а младежите - около 6. Трудно успяват да ходят на конкурси и различни изяви, защото в повечето случаи сами трябва да поемат разходите си, а парите никога не достигат.

Библиотеката – духът на читалището

Духът на читалището обитава една малка стая, в която грижливо са подредени над 22 хиляди книги. Само за миналата година в библиотеката са влезли 600 нови заглавия, а изданията, които не се четат, вече се подаряват. Детският отдел на библиотеката е създаден изцяло от доброволци – студенти от Технически университет и Националната художествена академия. Сред рафтовете книги има и забавачка за деца, в която малчуганите придобиват най-различни знания. Целта е у тях да бъдат възпитани читателски навици още с първото им влизане в библиотеката. Хлапетата получават указания как да се грижат за своите книжки и се пренасят в техния вълшебен свят.

Освен малки посетители, библиотеката има и много възрастни читатели, като най-възрастният е на 93 години и поне 3 пъти в месеца взима книги.

Синьо лято

Проектът „Синьо лято" е причината НЧ „Пенчо Славейков -1919" да бъде отличено в читалищния конкурс „АГОРА" 2014. Проектът е финансирана от фонд „Социална закрила" и около 10% лични средства. За 6 месеца около 75 деца успяват да се включат в различни дейности, които читалището организира. В „Училище за всезнайковци" деца от 4 до 7 години, в рамките на един месец през лятото, се учат на четене, писане и на първите си 100 думи на английски.

Най-незабравимите детски спомени са от лагера „Сървайвър". Въодушевени и все още незабравили нито един миг от преживяването, хлапетата разказват как са се учили да оцеляват на открито. Вече могат да палят огън, да приготвят храната си, спали са на открито в палатки, но най-запомнящото се за всички са били уроците по каяк. „Създадохме приятели и много прекрасни спомени", споделя едно от децата, а малката Мими допълва бързо: "Искаме всяко лято да има „Сървайвър". Разказват за посещението си на Седемте рилски езера. Там планински водач ги запознава с правилата, които трябва да знаят, когато са в планината. С голям ентусиазъм разказват и за клуба по приложни изкуства „И баба знае". В него от най-непотребните вещи, като ролки от тоалетна хартия и счупени буркани, са правили красиви подаръци. „Колко боички и други материали разхищаваха, но като им видиш грейналите личица, как да не продължаваш", обяснява с усмивка Стоянка.

Колко струва детското щастие

„Благодаря Ви, че Ви има!", са думите на една безработна майка, която изказва признанието си към екипа на читалището за това, че са подарили на четирите и деца прекрасни изживявания, които тя не би могла да си позволи.

Общо 1506 лв. струва незабравимото лято на НЧ„Пенчо Славейков 1919" „Беше прекрасно. Не мога да го обясня. Най-хубавият ми спомен!", разказва с усмивка на лице Мариела, едно от най-активните хлапета през лятото.

„Проектът нямаше да се реализира без помощта на доброволците и родителите, а и нямаше да има този успех. Те ни помогнаха ужасно много", категорична е Стоянка. „Трудно се справяме, понякога дори се отчайваме, но след такива моменти като лагерите, се вдъхновяваме още повече и продължаваме", допълва тя.

„Идеи имаме, но няма кой да ги финансира", разказва Стоянка. В момента екипът на читалището търси дарители и доброволци за проекта „Моята България". Той е свързан с екологията и е вдъхновен от едно от децата. Идеята е да бъдат създадени няколко пункта за вторични суровини, където да се събира непотребна хартия, която да бъде продадена, а със събраните средства да бъдат закупени нови книги. „Децата имат огромно желание. Отново търсим помощ. Добри хора винаги се намират", завършва Стоянка.

През лятото на 2014г. НЧ „Пенчо Славейков 1919", кв. Малашевци провежда няколко инициативи по проект „Синьо лято", за който е отличен в читалищния конкурс „АГОРА 2014" в категория „Солидарност и хуманност".