Магазин за надежда. Разказ за фондация „Асоциация Анимус".

29 юни 2015 г.Разкази за НПО

„Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал … познайте какво?
Надежда! Надежда за всички."

Едни кратки стихове на Джани Родари, един дискретен надпис на ул. "Екзарх Йосиф" в гр. София, пораждащ толкова чувства и мисли. Всяка четвърта жена и хиляди деца в България, станали жертви на насилие, търсят помощ ежегодно. Те най-много от всички имат нужда от увереността, че трудностите са преодолими и хубавото предстои.

Чува ли ме някой?

На въпроса, който всяка жертва си задава - дали има кой да чуе, да разбере и да помогне - отговаря Фондация „Асоциация Анимус". Не става въпрос за древен египетски Бог или нещо магическо. Терминът „анимус" произлиза от Юнгианството. „Анимус олицетворява мъжката част в жената, а „анима" – женската част в мъжа, тъй като всеки от нас е носител на мъжки и женски черти", обяснява Кристина Ненова, експерт в органзиацията и дарител на надежда.

Интерес буди и логото на асоциацията - нетипично и интересно. Самата Криси носи на врата си колие, на което е изобразена жена на метла, но не защото е „яхнала метлата" през по-голямата част от деня. "В миналото, когато се заражда идеята за такъв тип структура, темите, свързани с домашното насилие и трафика на хора, са били непознати за обществото. Преди 20 години не е имало дори закон за защита от домашно насилие. Първите стъпки в тази посока, заедно с други правозащитни организации, са направили две жени – Мария Чомарова и Надежда Стойчева. Стига се до избора именно на този символ, защото в началото много често са наричани вещици. Прокарвали са непознати теми сред хората, натъквали са се на различни реакции и мнения, но в крайна сметка са приели ситуацията с голяма доза чувство за хумор доказателство, за което е и логото. Вече все по-често си говорим, че организацията е веща в занаята", шегува се Криси.

Двете директорки на организацията - Мария и Надежда, са практикуващи професионалисти в момента на „раждането" на идеята за съвместна дейност. Запознавайки се и обменяйки сходни идеи и интереси, двете жени решават с общи усилия да запълнят огромната пропаст, образувала се във връзка с липсата на начини за справяне с проблеми като грижа за хора, пострадали от насилие.

Двадесет години по-късно все по-често се говори по тази тема, човек може да прочете много по въпроса, има и репортажи. Много повече хора, преживели насилие, се осмеляват да разкажат своята история от първо лице.

От голямо значение е първата стъпка, направена още преди 20 години – очертаването на проблема, приканването на хората да се интересуват повече, да признаят, че наистина има такъв проблем и че вече има към кого да се обърнат. Разбира се, остри реакции не липсват. Гняв, негативизъм, насмешка, безразличие – с такива чувства са посрещнати първоначалнодвете борбени дами, но това не ги спира и както е известно на всички ни – доброто винаги успява да си проправи път напред.

Те започва своята дейнсот скромно, с нещо малко, но полезно и непознато до този момент – център, който да може да се грижи за жени, пострадали от домашно насилие, като тази визия постепенно се доизгражда с работата и опита. Работата с деца, с двойки и отделно с мъже стартира на един следващ етап от развитието на органзиацията.

Мисията днес

Оказването на подкрепа на хора, пострадали от някакъв вид насилие, е мисия, която е фундамент на организацията още от „прохождането" й. „Опитваме се да разширяваме кръгозора на хората. Наскоро реализирахме една кампания, посветена на борбата с домашното насилие. Стремим се на подтикнем обществото към подкрепа на пострадалите", обяснява Криси.

Не искаме насилие! Как може да спре това? Вие също често казвате тези неща, а „Асоциация Анимус", от своя страна, е готова да Ви предостави възможност за справяне с проблема и да отговори на многото въпроси в тази област.

Нужна е цяла кошница от промени за справяне с насилието. Преди всичко, както подчертава г-жа Ненова, трябва повече хора да са запознати със същността на насилието - какво означава домашно насилие и какво е насилието над дете. Темата трябва да присъства в ежедневието на хората, да е ясно очертана. Най-важното е човек да успее да разпознае проблема, да започне да търси възможности и помощ за разрешаването му. Има хора, на които отнема много време да направят тази крачка. По-различно е, когато някой е сигурен и знае, че може да получи помощ, разбиране и подкрепа.

"В училище например учителят е фигурата, която може да помогне в най-голяма степен. Той е човекът, на когото понякога се доверява детето, търси съвет и споделя. Ако той е информиран предварително, може да подаде сигнал в Агенцията за закрила на детето", обяснява екипът на асоциацията.

Най-важно е още в най-ранен етап от развитието на детето то да започне да се учи как да разрешава конфликти, какво да прави в случай че родителите му имат неразбирателство помежду си, някой близък почине и т.н., съветват експертите.

Навлизайки по-дълбоко в темата за насилието и за жените в България, които са потърпевши, следва да се запитаме какво е отношението към жената днес в българското семейство. Защо се стига до толкова резки действия и ескалация на такива груби емоции, водещи до насилие?

„Наистина мисля, че отношението към жената към днешна дата, се е променило. Най-малкото, защото жените знаят все повече неща, свързани с този проблем, и са по-смели в търсенето на помощ", коментира Криси.

Цитирайки световната статистика, от гледна точка на степента на насилие над жени, в България не се наблюдават съществени разлики. Всяка трета жена става жертва на такъв тип нарушаване на правата й. Разлика се наблюдава единствено от гледна точка на ресурсите. Има страни, в които средствата на ниво обгрижване на пострадалия са много повече.

Как се стига до там, мъж да упражни насилие?

За съжаление, голяма част от работата на организацията, засяга именно такива случаи. „Това е човек, който използва нездравословни стратегии, усвоени в рамките на собственото му семейство", обяснява Криси.

Често причината се корени в това, че тези хора са отрасли в проблемни семейства, като впоследствие се асоциират с ролята на силния и контролиращия ситуацията. Може да се забележи, че в България все още има остатъци от патриархалния начин на живот, характерен за миналото. Това е друг фактор, който е оказал влияние на действителността.

Насилието, упражнявано върху нежния пол, в България има много измерения. Организацията и всички експерти, работещи в нея и предлагащи решения, се сблъскват с широк спектър провокатори, проблеми и насилие. Независимо дали е упражнено емоционално, или физическо насилие, жертвата винаги се намира в подчинена позиция, с ограничени права е и е напълно зависима.

Лъч надежда

„Кризисният център е услуга, предназначена за жени и деца, пострадали от домашно насилие. Важното тук е, че става думи и за хора, нуждаещи се от настаняване, защото винаги при домашно насилие пострадалият има потребност да бъде настанен на защитено място", разказва Криси.

Различни са нуждите на пострадалите, които се обръщат към екипа на „Асоциация Анимус". Някои от тях имат нужда от кризисна интервенция и различен вид консултиране.

Кризисният център играе ролята на защитено гнездо – осигурява пространство на сигурност, в което различни консултанти оказват помощ при овладяване на емоциите от преживяното. Дават се насоки за това как даден човек да продължи напред и как да избегне повторно попадане в такава ситуация.

„Проблемът, който излиза на лице е, че този кризисен център е единственият за гр. София. В него могат да бъдат настанени 8 души и поради тази причина, местата в него винаги са запълнени", обяснява Криси.

Центърът е едно от първите звена, създадени с цел оказване на незабавна помощ на пострадали от насилие, заедно с Горещата телефонна линия за хора, пострадали от насилие.

Трупайки впечатление и събирайки информация от координатора в Кризисния център, Криси споделя, че нуждите на настанените са по-големи от това, с което те разполагат като финансиране от Столична община.

Здрава психика?

Тази тема е силно обвързана с необходимостта да се поясни какво представлява психичното здраве, какво означава един човек да е психично здрав и кой и по какъв начин определя това.

„Психичното здраве се определя от начина, по който един човек функционира", така отговаря експертът на "Анимус", като пояснява, че за това помагат психолози, терапевти и психиатри. Тя подчертава, че човек трябва да обръща внимание и да се грижи по същия начин за психичното си здраве, както го прави за физическото.

Фондацията активно работи и в сферата на психологическото консултиране на двойки. Целта е да се елиминират невъзможни за решение проблеми и трудности между двама души, с които те не могат да се справят сами. Тук не става дума за всеки дребен и битов проблем, който може да се породи във взаимоотношенията, а по-скоро за усещане за задълбочаваща се безизходица и търсене на изход от нея. Криси дава пример със системни трудности при възпитанието на дете, различни предизвикателства в брака и много други.

Обръща се внимание и се полагат необходимите грижи не само за двойки, но и за деца. Психологическото консултиране на деца протича по по-различен и интерактивен начин и на различни места. Фондацията разполага със специални детски стаи, обзаведени пъстро, топло и уютно като вкъщи. В процеса на работа с деца се използват различни играчки и игри, за да може подходът, който се прилага в тези ситуации, да е максимално близък до детето. По този начин то бива провокирано да изрази своите емоции, проблеми и евентуални конфликти, които има с друг човек от обкръжението си.

Най-често наблюдаваните проблеми, които имат децата, са преживяно насилие, проблеми в училище, затруднено общуване с родителите, преживяна загуба на близък човек или раздяла на родителите.

Национална телефонна линия за деца

Голям европейски проект, който е успешно завършен от фондация „Анимус", е Националната телефонна линия за деца с номер 116 111 към Държавната агенция за закрила на детето. Дейността стартира през 2009 г. и броят на обажданията расте постоянно. Давайки поле за действие на децата, те имат възможност да участват пряко с различни идеи и предложения. Идеята е това, което едно дете е предложили и направило, наистина да доведе до промяна. Има деца, които дори са изработили инструмент, свързан с тази линия, който до този момент не е бил наличен – инструмент за обратна връзка, който е достъпен на сайта на линията.

Към момента месечно се генерират над 10 000 обаждания, а годишно постъпилите са над 100 000. Криси споделя, че тази услуга е останала устойчива във времето и то без никакви допълнителни реклами, а децата все по-често я разпознават, говорят за нея и я използват. Най-голям дял от обажданията са на тийнейджъри на възраст между 12 и 18 години.

Проблемите, поради които децата най-често се свързват със специалистите от Националната телефонна линия, са съсредоточени в няколко аспекта – любовен живот, трудни и нови за тях емоции, семейни проблеми, взаимоотношения с връстници и много често дори търсене на информация по теми, които ги вълнуват.

Каквото и да се каже и напише за дейността, усилията, помощта и добротата, които оказва екипът на фондация „Асоциация Анимус", ще бъде недостатъчно, защото само хората, които наистина са успели да се докоснат до тяхната работа, биха ги разбрали и оценели. След така приятния разговор с Кристина Ненова, в главата ми „изплува" една много подходяща за тази история сентенция – "Ръка, която дава, не обеднява."

Давайки си сметка за това, с което се занимават хората във фондацията и за неуморния им дух, мога да заявя, че те напълно отговарят на приказката: "Капка по капка - вир става". „Анимус" днес може да бъде нарицателно за цял океан от надежда и доброта .