Подари книга, подари време. Разказ за фондация "Подарете книга".
09 юли 2015 г.Разкази за НПО
Фондация „Подарете книга" е родена вследствие на една инициатива на Благовеста Пугьова преди пет години. В няколко лични преживявания, тя стига до извода, че в домовете за деца без родители липсват книги. Така тя, като човек с отношение към книгата, чрез страница във Фейсбук , успява да събере малка група приятели, с които решават да носят книги за деца в домове. Скоро осъзнават, че да се отнесат няколко заглавия, не е достатъчно. „Сега не само носим книги, но и сме повече техни приятели. Помагаме им", споделя Елена Маринова, координатор за София. Зад организацията стоят изцяло и само доброволци. „Всеки се включва чисто доброволно, който с каквото може", казва Елена. Тя започва преди две години. Съвсем случайно разбира от Фейсбук за инициативата и веднага потегля за един от домовете в Берковица. „Стана много импулсивно като решение, но много ми хареса", споделя момичето. Още при първото си посещение се запознава с едно дете, което проявява по-специално отношение към нея и вече две години не спира да се вижда с него. „Съдбата на моята малка приятелка не е лека. Сега е осми клас и много трудно чете. Откакто я познавам напредваме заедно", разказва Елена.
Книгата - най-тихия, но верен приятел
Фондацията събира книги по всякакъв начин – чрез Фейсбук, доброволци, ментори на организацията. „В офиса също има книги. Пълно е навсякъде. Преди се опитвахме да ги броим, но след време стана просто невъзможно", обяснява Елена. Когато посещава един дом за първи път, екипът създава и библиотека, която с времето продължава да попълва. „Стараем се всяко дете поне веднъж да е прочело „Малкият принц" и някои други от емблематичните детски книжки. Опитваме се да ги научим колко прекрасна е книгата.", добавя тя.
Екипът среща много деца, които са неграмотни. „Не е нормално дете, което е осми клас, да не може да чете. Как е стигнало до там? Те дори една автобиография не могат да си напишат, а после искаме от тях да успеят в живота. Аз лично без книга не оставам никога и не мога да си представя как на някого не му е интересно да чете.", възмущава се Елена.
Приятел в нужда се познава
Често отнесените книги от екипа остават забравени в ъгъла на библиотеката и те бързо стигат до изведа, че най-добър ефект ще има тогава, когато един доброволец се занимава само с едно дете. По този начин се ражда и идеята за менторската програма. Според Елена, когато един доброволец е по-близък с едно дете, може много по-лесно да усети неговите потребности и да се съсредоточи върху тях. „Дали той ще му помага при четенето или усвояването на учебния материал, то във всеки случай вижда, че приятел, на когото може да разчита и да си сподели тревогите си", обяснява Елена. „Не се нуждаят от това да идеш и да им изсипеш един кашон със шоколади. Те и с тях и без тях ще пораснат и гладни няма да останат. Имат нужда от внимание. От това някой да прекара време с тях и да знае, че при проблем има на кого да разчита", категорична е координаторът на инициативата.
Говорят с доброволците също, когато дойде времето да напуснат учреждението и осъзнаят, че не са напълно подготвени за живота. В такива случаи менторите им помагат например да се запишат на курсове. „Никога не ги оставяме, когато имат нужда. Дори има и случаи, когато доброволците ги приемат в собствените си домове", разказва Елена.
В София Елена помага на едно момче, което преди запознанството си с нея не е било от най-прилежните ученици. Година и половина след срещата им момчето ходи на уроци, вече е редовен в училище и с всеки изминал срок се старае да подобри успеха си. „Проявява амбиция. Дори напоследък си говорим и за варианта за висше образование, което е изключително голям напредък за него", радва се тя.
„Винаги, когато децата се върнат назад във времето, преди да ни познават, оценяват колко много са се променили и как сме им помогнали в израстването им", споделя Елена. Разказва и за едно момиче, с което се запознават, след като е завършила 12 клас, но не е успява да си вземе матурите. В тази една година, когато тя се подготвя за следващите матури, среща подкрепата на хората от фондацията и накрая, изразявайки благодарността си споделя: „Колко се радвам, че не си взех матурите, защото щях да напусна дома и никога нямаше да се срещна с вас".
В момента менторите посещават около 12 дома в Пловдив, Благоевград, Стражица, Доганово, Берковица, Враца и Лом, а най-далечният, в който ходят, е във Варна. Там те разчитат повече на местните хора, ангажирани с тяхната инициатива. Финансират пътуванията си чрез спечелен от тях проект на Норвежкия финансов механизъм. Благодарение на това могат да пътуват спокойно в следващата година и половина. „А след това ще търсим нови източници и дарители, но в никакъв случай няма да спираме", категорична е Елена
Деинституционализацията - визията за бъдещето на българското дете
Фондация "Подарете книга" активно защитава каузата за деинституционализацията на децата в България. В момента този процес се извършва под регулацията на документ на Министерски съвет наречен "Визия за деинституционализация на децата в Република България". Според този документ пълното закриване на домовете, в досегашния им вид, трябва да стане до 2025 г. и децата трябва да бъдат настанени в Центрове за настаняване от семеен тип. "На места нещата просто се замазват. В някои се случва наистина както е редно, както за децата ще е по-добре, но на някои места просто закриват дома, изграждат няколко къщички в двора на стария дом и наемат същия персонал", казва Елена Маринова. Според нея вариантът да живеят в центрове по 15, вместо по 40-50, дори 60 деца, е много по-добър. Така възпитателите имат малко по-личен контакт с всяко едно от тях и имат възможност да им обърнат малко повече внимание.
В центровете децата имат възможност да се научат на битови навици, които в домовете трудно могат да усвоят, тъй като всичко се извършва от служителите. "В тези жилища младежките се включват в чистенето, готвенето и се подготвят за живота извън институцията. "Държавата като цяло третира децата еднакво - отделя се една твърда сума за всяко едно от тях. Голямата разлика в отношението към тези хлапета идва от това, че домовете са под опеката на различните общини. Така на местно равнище, според това колко са съвестни хората в работата с децата, идва огромното различие в домовете. В някои от тях децата биват гледани разкошно и във всеки от випуските има поне 50% отличници, които стават студенти. Но има места, където повечето деца са неграмотни, завършват средното си образование без дори да могат да четат. Проблемът е в нас, обществото. Ние сме тези, които ги отблъскваме и не сме готови да сме по-ангажирани с тях. Трябва да се отворим към тези деца и да започнем да им помагаме да се приобщят", казва координаторът на инициативата.
Книгата - най-тихия, но верен приятел
Фондацията събира книги по всякакъв начин – чрез Фейсбук, доброволци, ментори на организацията. „В офиса също има книги. Пълно е навсякъде. Преди се опитвахме да ги броим, но след време стана просто невъзможно", обяснява Елена. Когато посещава един дом за първи път, екипът създава и библиотека, която с времето продължава да попълва. „Стараем се всяко дете поне веднъж да е прочело „Малкият принц" и някои други от емблематичните детски книжки. Опитваме се да ги научим колко прекрасна е книгата.", добавя тя.
Екипът среща много деца, които са неграмотни. „Не е нормално дете, което е осми клас, да не може да чете. Как е стигнало до там? Те дори една автобиография не могат да си напишат, а после искаме от тях да успеят в живота. Аз лично без книга не оставам никога и не мога да си представя как на някого не му е интересно да чете.", възмущава се Елена.
Често отнесените книги от екипа остават забравени в ъгъла на библиотеката и те бързо стигат до изведа, че най-добър ефект ще има тогава, когато един доброволец се занимава само с едно дете. По този начин се ражда и идеята за менторската програма. Според Елена, когато един доброволец е по-близък с едно дете, може много по-лесно да усети неговите потребности и да се съсредоточи върху тях. „Дали той ще му помага при четенето или усвояването на учебния материал, то във всеки случай вижда, че приятел, на когото може да разчита и да си сподели тревогите си", обяснява Елена. „Не се нуждаят от това да идеш и да им изсипеш един кашон със шоколади. Те и с тях и без тях ще пораснат и гладни няма да останат. Имат нужда от внимание. От това някой да прекара време с тях и да знае, че при проблем има на кого да разчита", категорична е координаторът на инициативата.
Говорят с доброволците също, когато дойде времето да напуснат учреждението и осъзнаят, че не са напълно подготвени за живота. В такива случаи менторите им помагат например да се запишат на курсове. „Никога не ги оставяме, когато имат нужда. Дори има и случаи, когато доброволците ги приемат в собствените си домове", разказва Елена.
В София Елена помага на едно момче, което преди запознанството си с нея не е било от най-прилежните ученици. Година и половина след срещата им момчето ходи на уроци, вече е редовен в училище и с всеки изминал срок се старае да подобри успеха си. „Проявява амбиция. Дори напоследък си говорим и за варианта за висше образование, което е изключително голям напредък за него", радва се тя.
„Винаги, когато децата се върнат назад във времето, преди да ни познават, оценяват колко много са се променили и как сме им помогнали в израстването им", споделя Елена. Разказва и за едно момиче, с което се запознават, след като е завършила 12 клас, но не е успява да си вземе матурите. В тази една година, когато тя се подготвя за следващите матури, среща подкрепата на хората от фондацията и накрая, изразявайки благодарността си споделя: „Колко се радвам, че не си взех матурите, защото щях да напусна дома и никога нямаше да се срещна с вас".
В момента менторите посещават около 12 дома в Пловдив, Благоевград, Стражица, Доганово, Берковица, Враца и Лом, а най-далечният, в който ходят, е във Варна. Там те разчитат повече на местните хора, ангажирани с тяхната инициатива. Финансират пътуванията си чрез спечелен от тях проект на Норвежкия финансов механизъм. Благодарение на това могат да пътуват спокойно в следващата година и половина. „А след това ще търсим нови източници и дарители, но в никакъв случай няма да спираме", категорична е Елена
Деинституционализацията - визията за бъдещето на българското дете
Фондация "Подарете книга" активно защитава каузата за деинституционализацията на децата в България. В момента този процес се извършва под регулацията на документ на Министерски съвет наречен "Визия за деинституционализация на децата в Република България". Според този документ пълното закриване на домовете, в досегашния им вид, трябва да стане до 2025 г. и децата трябва да бъдат настанени в Центрове за настаняване от семеен тип. "На места нещата просто се замазват. В някои се случва наистина както е редно, както за децата ще е по-добре, но на някои места просто закриват дома, изграждат няколко къщички в двора на стария дом и наемат същия персонал", казва Елена Маринова. Според нея вариантът да живеят в центрове по 15, вместо по 40-50, дори 60 деца, е много по-добър. Така възпитателите имат малко по-личен контакт с всяко едно от тях и имат възможност да им обърнат малко повече внимание.
В центровете децата имат възможност да се научат на битови навици, които в домовете трудно могат да усвоят, тъй като всичко се извършва от служителите. "В тези жилища младежките се включват в чистенето, готвенето и се подготвят за живота извън институцията. "Държавата като цяло третира децата еднакво - отделя се една твърда сума за всяко едно от тях. Голямата разлика в отношението към тези хлапета идва от това, че домовете са под опеката на различните общини. Така на местно равнище, според това колко са съвестни хората в работата с децата, идва огромното различие в домовете. В някои от тях децата биват гледани разкошно и във всеки от випуските има поне 50% отличници, които стават студенти. Но има места, където повечето деца са неграмотни, завършват средното си образование без дори да могат да четат. Проблемът е в нас, обществото. Ние сме тези, които ги отблъскваме и не сме готови да сме по-ангажирани с тях. Трябва да се отворим към тези деца и да започнем да им помагаме да се приобщят", казва координаторът на инициативата.
Автор: Яна Лалова, студентка в УНСС
Facebook
TwetterСходни публикации
29 май 2020 г. Разкази за НПО
„Ще се справим заедно“: Една инициатива, хиляди добротворци
Популярна африканска поговорка гласи следното: „Ако искаш да стигнеш бързо, върви сам. Ако искаш да стигнеш далеч, върви заедно
21 май 2020 г. Разкази за НПО
Асоциация „Деметра": Заедно срещу домашното насилие
Асоциация "Деметра" и "Пирогов" помагат на жертви на домашно насилие Коронавирусът, който порази почти целия свят,
30 април 2020 г. Разкази за НПО
Фондация „Светът на Мария": да осигуряваш спокойствие и вдъхновение във време на безпрецедентна несигурност
Пандемията от коронавирус, която от два месеца занимава целия свят, ни върна обратно на земята и ни напомни, че единствените
