15 години „Отворена врата" за хора в беда. Разказ за Сдружение „Център Отворена врата" в Плевен

Тази година се навършват 15 г. от основаването на Сдружение „Център Отворена врата" в Плевен. От тогава до сега неправителствената организацията работи в подкрепа, защита и грижа на жени и деца, преживели насилие – домашно, физическо, сексуално, емоционално, трафик на хора.

Отивам на място в Плевен, за да се срещна с екипа на центъра и с г-жа Златка Мачева, която е председател от самото му основаване. Тръгвам с идеята да науча повече за тези хора и да ви разкажа за тяхната петнайсетгодишна нелека кауза. Защото техният труд не трябва да бъде анонимен, защото те имат много да кажат и разкажат и на хората, и на държавата. И заслужават да бъдат чути и подкрепени.

На път за Плевен препрочитам въпросите, които съм подготвила, и си мисля за това колко сили, кураж и отдаденост се изисква, за да можеш толкова дълги години да подкрепяш и окуражаваш, изпаднали в тежка беда. Почти без почивен ден.

Пристигам на уреченото място и влизам в триетажна жълта къща, която по-късно разбираме, че е предоставена от Община Плевен за безвъзмездно ползване от сдружението. На първия етаж работи социално предприятие, а на втория е оборудван Кризисен център с възможност да настани 8 души. На третия етаж е Центърът за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, претърпели насилие. Сдружението разполага и с офис в централната част на града, където планира и управлява програми за семейства в риск и терапевтична програма за извършители на насилие.

Първото социално предприятие в подкрепа на жени жертви на насилие

Социалното предприятие на „Отворена врата"е едно от първите в страната и първото, което е създадено в помощ на жени жертви на насилие. Започва работа през 2004 г. като ателие за пране и гладене. Тази стопанска дейност подпомага пряко мисията на сдружението.

„Това бе непозната структура в България, неразбираема както за местните институции, така и за държавните" – споделя за началото г-жа Мачева. „Направихме обществената пералня с мисълта, че когато в кризисния център настаняваме жени, преживели насилие, им създаваме възможност за временна заетост и им помагаме да се възстановят в защитена работна среда. Жените, които настаняваме, обикновено са напускали работата и родните си места, за да се установят в друг град. Те са останали и без доходи. В ателието, без нужда от специално образование и умения, те могат да работят, докато си намерят работа по професията".

Борбата с бизнес конкуренцията е наистина трудна. Затова за „Отворена врата" е голяма радост, че толкова години са съумели да запазят предприятието си. То се издържа само, предоставя работни места и осигурява необходимата сигурност и стабилност на хора в трудна ситуация.

Една част от печалбата на предприятието се разпределя за целите на организацията, а друга се използва за материален стимул и мотивация на жените, които работят там.

В подкрепа на ничиите деца – младежите, напускащи институции

Преди две години организацията основава още едно социално предприятие под формата на ателие за дървообработка. То е в подкрепа на младежи от институции, които са навършили 18 години и трябва да напуснат домовете. През последните 5-6 г. в Кризисния център постъпват, освен жени, много деца и младежи в риск.

Много от настанените деца навършат пълнолетие по време на престоя си в кризисния център и престават да бъдат грижа на местния Отдел за закрила на детето. „Те обаче няма как да не останат наша грижа, защото ние не можем да ги изоставим. Заради тези деца създадохме второ социалното предприятие. Винаги сме си представяли, че по всяко време там ще работят 9 младежи, които ще придобият професия и ще могат да се издържат сами" – разказва Златка Мачева.

Помещението за предприятието е предоставено от местната управа на село Згалево, Община Пордим, а работата му започва по проект с европейски средства. В него се произвеждат дървени играчки, катерушки за детски площадки, пейки и други дървени изделия от най-високо качество. През 2014 година организацията получава за този проект наградата на Фондация Лале Проект на годината на неправителствена организация в социалната сфера.

За съжаление ателието не винаги работи с пълен капацитет, защото е изправено пред сериозна конкуренция. Нишите са заети. В момента приходите са достатъчни, за да се помогне на някои от младежите, които напускат Центъра, например с наем, изваждане на документи за самоличност и др. "Малко е и това е болката на нашата организация, тъй като все още държавата не ни разбира и не ни подкрепя в грижата за тези деца" – допълва Златка Мачева.

Сдружението помага не само на хората от общината, но и на всички жертви на домашно насилие, които са потърсили помощ

През 2003 г. към центъра е открита телефонна линия за получаване на сигнали от жени жертви на насилие. На нея звънят хора от цяла България. Приетите през 2014 г. обаждания са над 100 месечно. При обаждане служител провежда интервю със специфичен ред на задаване на въпроси. Целта е да се уловят всички симптоми и притеснения. Да се добие ясна представа за обстановката, в която се намира жената и да се прецени риска за нея и децата. По този начин служителят е в състояние да предложи най-добрия план за действие, за да може жената да бъде изведена най-бързо от рисковата среда. На тази линия консултации дават психолог и социални работници, специално обучени за работа с жертви на домашно насилие.

Съществува така нареченото кризисно настаняване. Когато жената търси помощ в момента на кризата, тя се настанява спешно в подслона към Кризисния център. Поемат я психолози или социални работници в зависимост от обстоятелствата, при които се е случила кризата. След това се търси безопасно място, където да бъде настанена жената (и понякога нейните деца). Тези, които имат близки, роднини или приятели, биват насочвани първоначално към тях. За други обаче се налага извеждането им дори от територията на областта. Всички случаи са различни. Работата на специалистите изисква много търпение и умения за консултиране.

Освен с консултации и търсене на работа, „Отворена врата" често помага на жените в намирането на квартира или насочването им към други кризисни центрове, за да бъде далеч от травмиращата роднинска среда.

След престоя си в центъра жените са емоционално стабилни и вече са обсъдили със специалистите възможностите за завръщането им в обществото.

„От няколко години от Кризисен център за жени жертви на насилие сме се превърнали в Кризисен център за деца и тийнейджъри в риск.

Това е тревожна тенденция – нараства броят на децата, които по една или друга причина са изложени на риск" – споделя г-жа Мачева. В много от случаите, с които се сдружението се сблъсква, родителите са абдикирали от задълженията си или нямат достатъчно знания и умения да се грижат за децата си. В такива случаи се работи не само с децата, но и със самите родители".

Г-жа Мачева обяснява: „Децата не са виждали здрави модели на поведение, на които да подражават. Някои от тях научават за пръв път в Центъра, че съществуват четки и пасти за зъби. До този момент не са водени на консултация с лекар. Хранени сапо крайно неправилен начин, не познават готвената храна, познават само вафли. До късна възраст малки деца пият от биберони, ходят с памперси и са абсолютно неглижирани, а работата с родителите е изключително трудна. В центъра започваме да учим тези деца на най-елементарни умения, които трябва да имат на съответната възраст" – допълва тя.

В „Център Отворена врата" за всяко дете има дневна програма за работа. Тези, които са в училищна възраст, се записват на училище, а до там ги водят социалните работници. След това започва почасова образователна програма със специалистите. Почти всички случаи са много сложни, а проблемите на децата винаги са комплексни. Затова „Отворена врата" си сътрудничи с полицията, дирекция „Социално подпомагане", съда и прокуратурата – работата в мрежа дава много по-добри резултати.

Г-жа Мачева разказва, че описаните проблеми не засягат само ромски семейства. Домашното насилие битува навсякъде. При ромите проблемът е друг – общността е много затворена и случаите не излизат навън нея, не се споделят. През последните две-три години процентът на настанените в Кризисния център ромски деца е малък.

Нов шанс за децата без дом

Често след престоя си в Кризисния център децата жертви на насилие нямат къде да отидат. Тогава „Отворена врата" предприема настаняване в приемно семейство. Преди извеждането му специалисти започват да работят с избраните приемни родители, за да ги подготвят за това какво е преживяло детето, каква е травмата, какво трябва да бъде отношението към него. Това е наложително, разказват специалистите, защото хората няма как да познават и да бъдат подготвени за такива ситуации. В голяма част от случаите настаняванията в приемните семейства са много успешни.

„За нас е голяма радост, че дори служители на „Отворена врата" стават приемни родители на деца от Кризисния център. Само за три години трима от екипа дадоха нов шанс на деца без дом" – споделя с усмивка г-жа Мачева.

Предай нататък

В началото на 2015 г. „ Център Отворена врата" и Община Велико Търново започват съвместен проект в сферата на защита от домашно насилие. Според г-жа Мачева, общината е с много добре развити социални услуги, но не и в сферата на домашното насилие. Ето защо центърът се свързва с общинската администрация и започва съвместна работа по създаване на Консултативен център за жени и деца жертви на домашно насилие в Търново. От „Отворена врата" ще предоставят модела, който са разработили през годините. Желанието е бъдещият център да бъде в помощ не само за пострадали на територията на община Велико Търново, но и на цялата област.

Съвместната работа започва с откриване на гореща телефонна линия, правна програма за пострадали от домашно насилие и обучение на 80 магистрати. Предмет на обученията е по-ефективното прилагане на Закона за защита срещу домашно насилие (ЗЗДН), както и подобряване и хармонизиране на съдебната практикка. Крайната цел е да бъдат подпомогнати жертвите на насилие, така че да могат да се представят в съда.

„Ние първи направихме програма по изискване на ЗЗДН за извършители на домашно насилие. Предложихме я на Общината във Велико Търново и тя вече се прилага, когато има съдебно решение по ЗЗДН" – споделя г-жа Мачева. Съдът постановява мярка насилникът да влезе в терапевтична програма за промяна на поведението му – от насилствено към ненасилствено. Това се извършва от екип от психолози и социални работници, които работят както индивидуално, така и групово с извършителите.

„Отворена врата" предлага и правна помощ за жертвите. Двама адвокати от сдружението влизат в съдебна зала и представляват жертвата. Юрист изготвя исковите молби. "Най- много се гордеем с това, че сме допринесли за постигането на промени в законодателствотоза ЗЗДН, който работи много добре и с бърз ефект" - с удовлетворение разказва г-жа Мачева.

Всяка втора жена е жертва на насилие

Благодарение на застъпничеството на неправителствени организации, от скоро полицията има право да влезе в жилище, когато има информация за риск и опасност за живота на някой вътре. Държавата вече не е до вратата, както беше преди (когато първо се е искало разрешение от прокурора). Според Златка Мачева полицаите се справят много добре, особено в градовете, в които има НПО, работещи по този проблем. Полицаите имат скоро актуализирани методика и указания как да действат при случай на домашно насилие.

Сега, според статистиката на Алианса за защита от насилие, основано на пола, всяка втора жена е жертва на насилие. Алиансът е мрежа от почти всички граждански организации у нас, които работят с жертви на насилие. В нея членува и Център Отворена врата. Алиансът прави предложения за промени в законодателството и в Националния план за действие за прилагане на ЗЗДН. Десетте организации членки на Алианса настояват България да ратифицира Истанбулската конвенция, която се съблюдава и прилага от 23 европейски държави. Тази година на въпроса е посветена специална конференция на Алианса, организирана по инициатива на Център Отворена врата.

Петнайсет години опит в толкова трудна сфера на работа е достоен за повече от уважение. Нека за годишнината на Център Отворена врата всички ние да им подарим подкрепа! Всеки по своя начин.

Снимка 1 - Център "Отворена врата" в Плевен

Снимка 2 - Първото социално предприятие - обществена пералня

Снимка 3 - Второто социално предприятие - ателие за дървообработване

Снимка 4 - Златка Мачева и кметът на гр. Пордим Илиян Александров получават наградата Проект на годината 2013 на Фондация Лале.