С усмивка и професионализъм. Разказ за фондация „Ръка за помощ", Добрич

С този разказ ще ви отведа до дъното на социалния живот у нас, там където освен отчаяние и мизерия има и много деца. Някои от тях са загубили вяра в живота преди да са пораснали. Целта ми не е просто да ви занимавам с проблемите на другите или да търся добрите и лошите. Искам да разкажа за хора, които отдават професионалния си, а често и личния си живот, за да спасяват хората, паднали на това дъно. Правят го експертно, по човешки, с усмивка. Без слава, почести и високи заплати. С много работа. Всеки ден.

Годината е 2005, мястото е Добрич, а главните действащи лица са група доброволци. Всеки от тях има своята професия, семейство, ангажименти. Свързва ги освен приятелство и споделената грижа и обич към децата от дома за изоставени деца в града. Ходят веднъж в седмицата, за да играят с тях. Привързват се към хлапетата и посещенията им зачестяват. Една година по-късно, водени от ентусиазъм да спасяват света и, разбира се, от обич към децата, решават да създадат фондация. Някои от тях дори напускат работата си. „Идеята ни тогава беше съвсем хаотична" – споделя Албена Бонева, тогава един от тези доброволци, а сега председател на фондацията. – "Ако някой тогава ме беше попитал с какво точно ще се занимаваме, най-вероятно нямаше да мога да му отговоря."

Фондация „Ръка за помощ" е регистрирана на 1 ноември 2005 г., в Деня на будителите (дали тези млади хора са съвременни будители, вие преценете сами). През следващите две години, въоръжени с добрата си воля и много приятели, без никакво финансиране, те всеки ден се срещат с децата. Учат ги на различни умения, организират арт-занимания, водят ги на разходки, екскурзии. 

И както е в живота, малките се учат от големите 

През 2007 г. Фондация работилница за граждански инициативи (ФРГИ) финансира първия им проект за обучение на по-големите деца в професия помощник-готвач. Община Добрич им предоставя голяма част от първия етаж на дома, където създават Център за социална рехабилитация и интеграцияза деца. Тогава наемат и първите служители. Колелото се завърта и в партньорство с Община Добрич и ФИЦЕ България успяват да реформират институцията, като създават три Центъра за настаняване от семеен тип и един Център за обществена подкрепа и постепенно извеждат всички деца от дома.

До ден днешен никога не са получавали държавно или общинско финансиране. Работят само чрез проекти, като разкриват услуга след услуга. Всеки проблем, с който се сблъскват, изисква специфичен подход. А случаите са тежки и различни - многодетно бедно семейство, самотна майка без доходи и дете с увреждане, бездомен сляп човек, загубил всичко, дълбоко травмирано дете, изгубило майка си. Решаването на тежки проблеми изисква и комплексни решения, набор от услуги, нови познания. Ето защо не спират да учат – и в България, и в чужбина. Поне веднъж седмично някой от екипа на фондацията е в нощния влак за София и пътува за участие в обучения, конференции или срещи с партньорски организации. А после обратно – пак с влака, пак през нощта. Защото на следващата сутрин е на работа. Към днешна дата Фондация „Ръка за помощ" членува в Националната мрежа за децата (НМД) и Националния алианс за работа с доброволци. Албена е член на контролния съвет на НМД.

Преди да стане късно

През 2009 г. по програмата за Превенция на изоставяне на деца в институции на фондация Лале и фондация ОУК, „Ръка за помощ" за първи път започва да работи със семействата на деца в риск в Добрич и три близки села. „Там не е стъпвал социален работник – казва Албена. Няма как да се извърши превенция. Социалните работници нямат средства за пътуване и не са обезпечени с автомобили" – допълва тя.

Със зеления микробус на фондацията екипът пътува от село на село, за да се среща със семейства, при които има риск от изоставяне на дете. „Беше голяма школа за нас. Тогава видяхме от какви семейства са децата в институциите и как стигат до там. Най-честите причини за изоставяне са бедност, липса на постоянно жилище, безработица. Когато се сблъскаш с толкова тежки случаи, изпитваш първо безнадеждност и безсилие. После започваш да се учиш да мислиш за конкретното дете и конкретния проблем, с който можеш да се справиш. Научаваш се да се концентрираш върху малката промяна, която можеш да постигнеш" – споделя Албена и допълва – „Близките ни срещи с родителите ни научиха да ги приемаме такива, каквито са, без да ги осъждаме за слабостите или безотговорността им. Винаги ги разбираме, изслушваме и търсим начини за помощ. Не спираме да ги учим, че са най-важните хора в живота на техните деца и че именно те са тези, които могат да ги обичат по най-добрия начин."

Питам я как семействата ги допускат в домовете и живота си и как им се доверяват. „Независимо дали един човек е образован или неграмотен, той винаги може да разчете уважението и доброто намерение в отсрещния. Хората, с които се срещаме много бързо ни преценяват. Не винаги откликват, но винаги разбират добрите ни намерения" - казва тя.

Според Албена деинституционализацията и превенцията на изоставянето на деца в България са процеси, които е трябвало да започнат и текат едновременно. „Не може да се затварят институциите, без да се работи „на входа", там, където има постъпващи деца, а още по-важно – преди да стигнат до там. Няма достатъчно мобилни екипи, които да извършват превантивна работа. Понякога е нужна малка, но навременна подкрепа, за да се запази семейството цяло. Много често превенцията е да изградиш мост между семейството и институциите – болници, община, училище. Но не само." – споделя Албена. 

Гинка е многодетна майка от добричко село. Едно от децата й е с деформация на стъпалата. Жената не го е изоставила, въпреки абсолютната бедност, в която живее семейството. Тя е неграмотна, напълно неспособна да потърси подкрепа от институциите, защото стига до входа им и след това не знае какво да направи. Гинка е под наблюдение на социалните работници от Отдел закрила на детето и в този момент е вече бременна с поредното си дете. Фондацията й подава ръка за помощ. Отнема им година и половина да намерят пари за лечението на ходилата на детето, за подпомагане на другите деца в семейството и майката. Човек от екипа придружава майката и болното дете навсякъде по време на лечението. В резултата на общите усилия момиченцето е оперирано и излекувано. Едновременно с това се намира стипендия за най-голямото дете в семейството, за да продължи да учи след 8 клас. Майката Гинка получава подкрепа и през първите няколко критични за всички в семейството месеци, след раждането на най-малкото й дете.

За Албена услугата превенция на изоставянето значи много различни неща. В един случай е вадене на документи за самотен баща, който няма средства да пътува до града и да плати таксите. От това следва и липсата на държавна помощ за децата му. Друг път е помощ с памперси, мляко и креватче за новородено.

В село Житница до Добрич, майка отглежда сама децата си, почти без никакъв доход. Бащата често е в затвора за дребни кражби. Било й е много трудно да вземе решение да изостави новороденото си дете. Като пратеници на съдбата, точно в този момент се появяват семейство англичани, които се свързват с фондацията и предлагат да помагат по някакъв начин хора в нужда. Албена и екипът й ги водят в селата, в които работят. Многодетното семейство в Житница им прави силно впечатление и не след дълго те се връщат при тях с дрехи, играчки и всичко необходимо за отглеждането на децата. Правят го непрекъснато през следващата една година.

А дали местната общност помага на такива хора? Албена ми отговаря, че хората с радост даряват, когато става дума за децата в дома, но трудно дават подкрепата си за децата, докато са още в семействата си. Въпреки че и в двата случая става дума за 90 процента ромски деца. „Това са фактите" – казва Албена. Без да обвинява или сравнява. В целият й разказ нито веднъж не си послужи с морални категории като добри, лоши, виновни, невинни, глупави, умни.

"Проблемните" деца в училище

Работата им по превенция ги отвежда по естествен начин от семействата в училищата и детските градини. Заваляват случаи на деца, който традиционно са наричани проблемни, а Фондацията предпочита да ги нарича деца в риск. Защото всеки проблем в детското поведение издава риск.

Мария е на 17 години. Не проявява интерес в училище, не дружи с никого, затворена е в себе си. Правила е няколко опита за самоубийство. Последният е на 8 март. Не е случайно. Майка им заминава в чужбина и ги оставя на грижите на бащата, когато с брат й са били съвсем малки. Не е близка с баща си.

Помощ за момичето потърсили нейните учители и се обърнали към „Ръка за помощ". Психолозите на фондацията й оказали не само професионална, но и чисто човешка подкрепа. Работили и с бащата, който първоначално отричал да има нужда от помощ, но след това приел подадената ръка. „Това е бавен процес. Изисква се много търпение от наша страна – казва Албена, – защото за няколко месеца не може да се излекува такава дълбока травма.Нашата работа е да убедим учителите, че те са много важен партньор. Ако само констатират проблеми и насочват детето и семейството му към социална услуга, нищо няма да се промени съществено. Всеки има своята роля – специалистите, учители, родители" – обобщава Албена. Предстои да обучават педагогическите съветници в Добрич на това как да управляват конфликти, как да работят не само с детето, но и със семейството, като го привличат за партньор.

„Ръка за помощ" е единственото НПО, действащ доставчик на социални услуги за деца в град Добрич, освен БЧК.

Детска градина "Надежда"

Фондация „Ръка за помощ" си има и детска градина. Създадена е с идеята да даде шанс на деца от бедни ромски семейства да получат добър старт и подготовка за училище. Образованието е единственият начин те да излязат от кръга на бедността. Първоначалното финансиране за услугата фондацията получава през 2012 г. от Посолството на Франция, а от 2013 до днес се финансира от фондация Тръста за социална алтернатива. Градината се помещава в сграда на до скоро работещо училище в центъра на града, заедно с Центъра за обществена подкрепа на организацията и Центъра за робата с доброволци.

Първите деца, които постъпват в нея, са 4-5 годишни ромчета, които към момента на постъпване не са знаели и дума български език. Подбирали са децата с помощта на ромски медиатор. Ключовият критерий е бил желанието и подкрепата на родителите за образование на децата им. „Успехът на градината се дължи на това, че работим почти колкото с децата, толкова и с родителите – разказва Албена. – Имаме групи за игри, арт занимания, консултации. Групите за игри за родители и деца са нещо невероятно, защото много от майките и бащите за първи път играят. Няма как да оцениш колко е важна играта за детето ти, когато ти самият никога не си играл. Първата година започнахме работа през юли, а за Нова година имахме концерт със стихчета и песнички. Родителите плачеха от радост, защото не си представяха, че техните деца ще стигнат до там." – спомня си Албена.

Тази есен част от екипа на фондацията се обучава по програмата за социално предприемачество на Българския център за нестопанско право, фондация УниКредит и фондация „Америка за България". Искат да разкрият Монтесори занималня за родители, които могат да си позволят да плащат такса, за да предлагат тази услуга и на родители на деца с увреждания, които нямат средства.

Доброволец в нужда се познава

През 2010 г. фондацията започва да работи с младежи доброволци, които всяка седмица в почивните си дни отивали в дома, за а играят и творят с децата. За някои от тях това се оказва фактор за избор на професия. Албена разказва, че тази промяна, която едно дете прави в комуникацията с друго дете, нито един специалист не може да я постигне.

През 2013 стават член на Национален алианс за работа с доброволци - НАРД и създават местен доброволчески Център за работа с доброволци, с координатор Нели Карталова. Най-напред се включват малкия син на Албена и дъщерята на Нели. Мълвата се разнася бързо сред младежите в училищата и за една година доброволците от двама стават 40.Те помагат в детската градина и в центъра Монтесори, където работят и с деца с увреждания. Преди това са преминали през специални обучения за работа със специални деца. Работят и с деца от различни училища, където водят интеарктивни сесии за насилие, както и  по менторска програма с по-малки ученици.

Младежите също събират помощи за възрастни хора и за Центъра за временно настаняване на бездомни. По време на наводненията през лятото на 2014 г. участват активно в разчистването на наводнени домове.

„Надяваме се скоро да бъде приет законът за доброволчеството и програми за доброволци да се заложат в училищата и университетите" – казва Албена.

Без дом

Отдаденост отвъд професията

Трудно ми е да си представя как деветчленният екип (Албена Бонева, Нели Карталова, Александър Иванов, Ивелина Димитрова, Калина Димитрова, Радка Стоянова, Стефан Георгиев, Ивелина Петрова, Семра Осман) успява да обхване цялата тази работа. Познавам част от тях и знам, че го правят винаги с усмивка, спокойствие и уважение към всеки човек. Отдадеността им на каузите, за които работят, е минала отвъд професионалния им живот. Две от жените в екипа са родители осиновители. Едната от тях има и родни деца. Подкрепят ги и семействата им. Съпрузи, деца и приятели се включват почти навсякъде.

Питам Албена как тя и екипът й се справя със стреса, умората и професионалното прегаряне и разбирам, че освен, че работят заедно те са и приятели и често се забавляват заедно.

За себе си Албена споделя: „Почивката са ми децата. Много ме зарежда работата с тях, както и всички колеги. Отчитаме, че пряката работа с деца е най-силната ни страна. През две стаи от кабинета ми има детска градина. Често влизам да поиграя с децата и развалям дисциплината. Когато виждаш промяната в едно дете, за което се е смятало, че не може да стигне по-далеч от сегрегирано училище, когато на 15 септември, накипрено с букет в ръка, то постъпва в едно от най–хубавите училища в Добрич, ето това ме мотивира."

Плановете през следващата година включват да работят активно в няколко училища в Добрич. Целта им е заедно с учителите, децата и родителите да намалят агресията и насилието в училище. Ще привлекат и много от доброволците на фондацията. Виждат надежда, защото срещат много ентусиазъм сред децата и младежите, които истински желаят да станат промяната в обществото, която всички търсим.

„За всички от екипа ни е голямо щастие и чест, че през десетте ни години работа пътищата ни са се преплитали с много човечност и подкрепа сред колеги от други организации, влиятелни хора от донорски организации, служители в институциите, приятели и най-обикновени хора, разбрали за нас по един или друг начин. Това ни кара да продължаваме да търсим доброто и да сме щастливи от това, което правим." – казва Албена.

Заб: Имената на хората от споделените истории са променени