Социално предприятие - Агенция ЕКИП „Помощ в дома за възрастни"
26 октомври 2015 г.Разкази за НПО
Предполагам, че трудно може да се измери колко са българите, изкарващи прехраната си като гледат възрастни хора в чужбина. Всички знаем обаче, че са много. Обичайните държави са Гърция, Германия, Италия, Австрия, Англия, Израел. В интернет могат да бъдат намерени много обяви за такава работа, а почти всеки от нас познават хора, които се занимават точно с това и помагат на семействата си в България да връзват двата края на месечния бюджет.
Оказва се обаче, че да наемеш домашен помощник, който да се грижи за възрастен и безпомощен близък, все още не е особено популярно в България. (Дали е заради стандарта на живот или пък заради „какво ще кажат хората", или просто народопсихология, мога само да гадая.) Научавам този факт от Биляна Житарова, директор на фондация ЕКИП Бургас. Срещнах се с нея, за да ми разкаже за социалното предприятие на фондацията, което предлага именно това – домашни помощници за гледане на възрастни хора. Обичайни дейности са почистване, готвене, пране, гладене, пазаруване, подреждане на домакинството, полагане на грижи за възрастните хора, разговори, четене на вестници, разходки навън, съдействие при посещения при лекар и др.
Бизнесплан, а не проект
ЕКИП започват тази дейност през 2014 година. Тогава получават награда от 2000 лв. в рамките на четвъртото издание на конкурса на Българския център за нестопанско право (БЦНП), който стимулира неправителствени организации да развиват свързана с мисията си стопанска дейност, чрез която да осигуряват средства за постигане на основните си задачи. Конкурсът се реализира с финансовата подкрепа на Фондация УниКредит и Фондация „Америка за България". Наградата на фондация ЕКИП Бургас е присъдена чрез гласуване сред служителите на УниКредит Булбанк.
Преди финалната развръзка на конкурса екипът на фондацията е преминал през две обучения за това що е то социално предприятие, как се управлява и как се пише бизнесплан. „Трябваше ми доста време да разбера, че бизнеспланът не е като проект за финансиране. Доста си промених вижданията. Всичко ми се подреди, когато разбрах, че моите клиенти в бъдещото социално предприятие не са възрастните хора, а децата, семействата на тези хора. Те са тези, които биха ни наели да се грижим за близките им, за които поради една или друга причина те нямат възможност лично да го правят." – разказва за началото Биляна.
Идеята им да изберат този труден бизнес не е спонтанна. Преди да се впуснат в предизвикателството тя и екипът й са трупали опит в работата с възрастни хора по различни програми и проекти още от 2007 г. Работили са по мащабни проекти в общините Свищов, Момчилград, Ардино и Лесичово. Преди това Биляна е работила в друго НПО (Сдружение „Надежда" – Бургас), което още през 1996 г. е създало дневен център за възрастни хора - тогава все още екзотична услуга за страната ни.
Към опита се прибавила и личната й мотивация. Дошъл момент, в който тя сама започва да има нужда от помощ в грижата за възрастните си родители, които живеели в друго населено място." Мислех си, че ако има близо до дома им сигурен човек, който да наема да се грижи за тях, ще ми бъде много по-спокойно. Нямам братя и сестра, а децата ми са големи, имат си своите житейски задачи." – разказва тя.
Преди да открият своята Агенция ЕКИП „Помощ в дома за възрастни" в Бургас, от ЕКИП доста време проучват конкуренцията в града. Оказва се, че има и други НПО, които предлагат подобни услуги, но не под формата на социално предприятие. При тях има много условия, за да станеш потребител на услугата, тъй като дейностите се финансират по проекти и възможностите са ограничени. Дава се предимство на хора в крайна нужда. Другата разлика е, че при „конкуренцията" потребителят не плаща услугата. Плаща дарителят по съответния проект. Но, както знаем, всеки проект има свое начало и край.
В случая на фондация ЕКИП става дума за социален бизнес, който носи приходи, за да подпомага дейността на фондацията. Бизнесидеята е приходите да идват от таксите на потребителите. А те са между 1,50 и 4,50 лв. на час, в зависимост от вида услуга, времето на престой в дома на възрастния човек и честотата на посещение.
Кой плаща? Най-често към тях се обръщат хора, които работят в чужбина или работата им е свързана със сериозни ангажименти и много пътуване, което налага да оставят възрастните си близки сами за дълго време. Част от клиентите им вече са виждали подобна услуга зад граница и я приемат за естествена. И макар че хората у нас са по-малко склонни да плащат за нея, според Биляна тенденцията на търсене бавно се засилва.
ЕКИП рекламират услугите си в Бургас главно чрез местни вестници. Носят и брошури в магазини, аптеки и институции за социални услуги. Пробвали са да развият услугата и в София, но там бариерата се оказва друга. Има търсене, но няма желаещи да работят като асистенти срещу заплащане, което клиентите да заплатят.
Както във всяка сфера у нас и те се борят със сивия сектор. „Там цените са много ниски, услугите със съмнително качество, често стават злоупотреби" - споделя Биляна.
Какво представлява услугата
Наетите от ЕКИП социални асистенти влизат в домовете на много различни хора. Половината от тях са с тежки заболявания и са почти изцяло зависими от чужда грижа. Другата половина са хора с обичайните за възрастта си заболявания, но преди всичко самотни. Такива, които имат нужда от човешко присъствие и подкрепа. Искат някой, който да дойде в къщата им, да им купи вестник и да си поговори с тях.
Според нуждите на възрастните асистентите готвят, чистят, перат, подреждат, купуват лекарства, придружават ги до лекар, пазаруват, разхождат се с възрастните си клиенти. При болнолежащите се налага да сменят памперси и пр.
„Работата е трудна и затова се доверявам само на хора с опит, които са я вършили в чужбина или имат дългогодишен опит в България. На тях няма нужда да им обяснявам, че освен всичко друго, всеки ден в дома трябва да е почистено и проветрено, да бъдат приветливи и усмихнати с хората" – обяснява Биляна. "Преди да започнат, всички колеги преминават както стандартно обучение, така и специфично в зависимост от това при какъв човек отиват. Тези дни ще се видя с нова асистентка, която поема жена с деменция. Ще говорим за това как реагират хора с такива заболявания, какво може да очаква. Може да е много агресивна, може да е много пасивна. Какво да направи при една или друга ситуация и как да улови потенциални рискове" – допълва тя.
Когато наемат хора за работа, търсят асистент от същия или близък квартал на града, защото често има извънредни, спешни посещения.
Два пъти седмично супервайзор на ЕКИП влиза в дома на всеки клиент, за да попита и възрастния, и асистента как се чувстват. "За нас са важни и двете страни. Разбира се, важни са и тези, които ни наемат. Например с клиенти от чужбина или в отдалечени градове в България поддържаме постоянна връзка чрез скайп или телефон. Държим ги в течение за всичко: Майка ти днес не е много добре, лекарят предписа нови лекарства, но са по-скъпи. Съгласна ли си да ги купим? и т.н. Много е хубаво, когато получиш добра и емоционална обратна връзка" – казва Биляна. Като това писмо от благодарен клиент: „Майка ми очакваше Светослава с нетърпение, защото тя винаги идваше с добра дума и усмивка, говореше й нежно, окуражаваше я, успокояваше я. Всички в семейството я наричахме „Слънчице". Майка ми беше парализирана, но в пълно съзнание – тя приемаше безпомощното си състояние като унизително и отказваше всеки социален контакт. Светослава беше единственият човек извън семейството, който намери път към нея с такт, уважение към личността, разбиране, умение да общува с възрастен болен човек, загубил всяка надежда".
Зов за внимание
Има и весели случаи. Баба на 88 годи
ни имала нужда от грижи след прекаран инсулт. Децата й живеели наблизо, но тя държала да си живее самостоятелно, а и младите работели много. Наели домашен асистент от ЕКИП. Семейството осигурило всичко необходимо за комфорта на възрастната си майка и грижите за нея. Оборудвали спалнята й дори с камера за видеонаблюдение, за да са спокойни, когато при нея няма човек. Десет дни след грижите на асистентката, една вечер децата й видели на камерата, че когато бабата останала сама, станала бодро от леглото и започнала да си върши разни неща из дома. Когато на другия ден отново дошло време асистентката да дойде, бабата пак легнала и се завивала до очи с вид на тежко болен човек. „Истината е, че от нашите грижи тя се подобри много, но не искаше да си го признае" – разказва Биляна.
Или иначе казано - зов за внимание!
Една история, започнала след Втората световна война
Освен тази дейност Фондация ЕКИП Бургас работи по много други местни, национални и международни програми в социалната сфера. Различните им програми са насочени основно към хора в неравностойно положение – деца в специализирани институции или вече изведени от там и настанени в услуги в общността, деца в риск и техните семейства, хора с увреждания, самотни майки, жертви на трафик, етнически общности и др. Постоянният екип се състои от 10 човека, имат подкрепата и на десетки доброволци. Предимно студенти. Те също проявяват интерес да посещават възрастните хора и да си говорят с тях.
ЕКИП е правоприемник на международната хуманитарна фондация КЕЪР Интернешънъл България (CARE). КЕЪР започва дейност на територията на България още през 1946 г., в годината на своето основаване. Тогава помощта към страната ни е под формата на доставки и разпределение на легендарните „КЕЪР пакети" като част от безпрецедентна хуманитарна програма за подпомагане на пострадалото население в Европа след края на Втората световна война. След преустановяване на дейността си в България през 1948 г. и след период на хуманитарно подпомагане в началото на 90-те години, КЕЪР отново разкрива свое представителство през 1997 г., което е регистрирано като Фондация КЕЪР Интернешънъл България. След приемането на България в Европейския съюз КЕЪР се оттегля и оставя българските специалисти да продължат работата си като самостоятелна неправителствена организация правоприемник на КЕЪР Интернешънъл с името Фондация ЕКИП.
Оказва се обаче, че да наемеш домашен помощник, който да се грижи за възрастен и безпомощен близък, все още не е особено популярно в България. (Дали е заради стандарта на живот или пък заради „какво ще кажат хората", или просто народопсихология, мога само да гадая.) Научавам този факт от Биляна Житарова, директор на фондация ЕКИП Бургас. Срещнах се с нея, за да ми разкаже за социалното предприятие на фондацията, което предлага именно това – домашни помощници за гледане на възрастни хора. Обичайни дейности са почистване, готвене, пране, гладене, пазаруване, подреждане на домакинството, полагане на грижи за възрастните хора, разговори, четене на вестници, разходки навън, съдействие при посещения при лекар и др.
Бизнесплан, а не проект
ЕКИП започват тази дейност през 2014 година. Тогава получават награда от 2000 лв. в рамките на четвъртото издание на конкурса на Българския център за нестопанско право (БЦНП), който стимулира неправителствени организации да развиват свързана с мисията си стопанска дейност, чрез която да осигуряват средства за постигане на основните си задачи. Конкурсът се реализира с финансовата подкрепа на Фондация УниКредит и Фондация „Америка за България". Наградата на фондация ЕКИП Бургас е присъдена чрез гласуване сред служителите на УниКредит Булбанк.
Преди финалната развръзка на конкурса екипът на фондацията е преминал през две обучения за това що е то социално предприятие, как се управлява и как се пише бизнесплан. „Трябваше ми доста време да разбера, че бизнеспланът не е като проект за финансиране. Доста си промених вижданията. Всичко ми се подреди, когато разбрах, че моите клиенти в бъдещото социално предприятие не са възрастните хора, а децата, семействата на тези хора. Те са тези, които биха ни наели да се грижим за близките им, за които поради една или друга причина те нямат възможност лично да го правят." – разказва за началото Биляна.
Идеята им да изберат този труден бизнес не е спонтанна. Преди да се впуснат в предизвикателството тя и екипът й са трупали опит в работата с възрастни хора по различни програми и проекти още от 2007 г. Работили са по мащабни проекти в общините Свищов, Момчилград, Ардино и Лесичово. Преди това Биляна е работила в друго НПО (Сдружение „Надежда" – Бургас), което още през 1996 г. е създало дневен център за възрастни хора - тогава все още екзотична услуга за страната ни.
Към опита се прибавила и личната й мотивация. Дошъл момент, в който тя сама започва да има нужда от помощ в грижата за възрастните си родители, които живеели в друго населено място." Мислех си, че ако има близо до дома им сигурен човек, който да наема да се грижи за тях, ще ми бъде много по-спокойно. Нямам братя и сестра, а децата ми са големи, имат си своите житейски задачи." – разказва тя.
Преди да открият своята Агенция ЕКИП „Помощ в дома за възрастни" в Бургас, от ЕКИП доста време проучват конкуренцията в града. Оказва се, че има и други НПО, които предлагат подобни услуги, но не под формата на социално предприятие. При тях има много условия, за да станеш потребител на услугата, тъй като дейностите се финансират по проекти и възможностите са ограничени. Дава се предимство на хора в крайна нужда. Другата разлика е, че при „конкуренцията" потребителят не плаща услугата. Плаща дарителят по съответния проект. Но, както знаем, всеки проект има свое начало и край.
В случая на фондация ЕКИП става дума за социален бизнес, който носи приходи, за да подпомага дейността на фондацията. Бизнесидеята е приходите да идват от таксите на потребителите. А те са между 1,50 и 4,50 лв. на час, в зависимост от вида услуга, времето на престой в дома на възрастния човек и честотата на посещение.
Кой плаща? Най-често към тях се обръщат хора, които работят в чужбина или работата им е свързана със сериозни ангажименти и много пътуване, което налага да оставят възрастните си близки сами за дълго време. Част от клиентите им вече са виждали подобна услуга зад граница и я приемат за естествена. И макар че хората у нас са по-малко склонни да плащат за нея, според Биляна тенденцията на търсене бавно се засилва.
ЕКИП рекламират услугите си в Бургас главно чрез местни вестници. Носят и брошури в магазини, аптеки и институции за социални услуги. Пробвали са да развият услугата и в София, но там бариерата се оказва друга. Има търсене, но няма желаещи да работят като асистенти срещу заплащане, което клиентите да заплатят.
Както във всяка сфера у нас и те се борят със сивия сектор. „Там цените са много ниски, услугите със съмнително качество, често стават злоупотреби" - споделя Биляна.
Какво представлява услугата
Наетите от ЕКИП социални асистенти влизат в домовете на много различни хора. Половината от тях са с тежки заболявания и са почти изцяло зависими от чужда грижа. Другата половина са хора с обичайните за възрастта си заболявания, но преди всичко самотни. Такива, които имат нужда от човешко присъствие и подкрепа. Искат някой, който да дойде в къщата им, да им купи вестник и да си поговори с тях.
Според нуждите на възрастните асистентите готвят, чистят, перат, подреждат, купуват лекарства, придружават ги до лекар, пазаруват, разхождат се с възрастните си клиенти. При болнолежащите се налага да сменят памперси и пр.
„Работата е трудна и затова се доверявам само на хора с опит, които са я вършили в чужбина или имат дългогодишен опит в България. На тях няма нужда да им обяснявам, че освен всичко друго, всеки ден в дома трябва да е почистено и проветрено, да бъдат приветливи и усмихнати с хората" – обяснява Биляна. "Преди да започнат, всички колеги преминават както стандартно обучение, така и специфично в зависимост от това при какъв човек отиват. Тези дни ще се видя с нова асистентка, която поема жена с деменция. Ще говорим за това как реагират хора с такива заболявания, какво може да очаква. Може да е много агресивна, може да е много пасивна. Какво да направи при една или друга ситуация и как да улови потенциални рискове" – допълва тя.
Когато наемат хора за работа, търсят асистент от същия или близък квартал на града, защото често има извънредни, спешни посещения.
Два пъти седмично супервайзор на ЕКИП влиза в дома на всеки клиент, за да попита и възрастния, и асистента как се чувстват. "За нас са важни и двете страни. Разбира се, важни са и тези, които ни наемат. Например с клиенти от чужбина или в отдалечени градове в България поддържаме постоянна връзка чрез скайп или телефон. Държим ги в течение за всичко: Майка ти днес не е много добре, лекарят предписа нови лекарства, но са по-скъпи. Съгласна ли си да ги купим? и т.н. Много е хубаво, когато получиш добра и емоционална обратна връзка" – казва Биляна. Като това писмо от благодарен клиент: „Майка ми очакваше Светослава с нетърпение, защото тя винаги идваше с добра дума и усмивка, говореше й нежно, окуражаваше я, успокояваше я. Всички в семейството я наричахме „Слънчице". Майка ми беше парализирана, но в пълно съзнание – тя приемаше безпомощното си състояние като унизително и отказваше всеки социален контакт. Светослава беше единственият човек извън семейството, който намери път към нея с такт, уважение към личността, разбиране, умение да общува с възрастен болен човек, загубил всяка надежда".
Зов за внимание
Има и весели случаи. Баба на 88 годи
ни имала нужда от грижи след прекаран инсулт. Децата й живеели наблизо, но тя държала да си живее самостоятелно, а и младите работели много. Наели домашен асистент от ЕКИП. Семейството осигурило всичко необходимо за комфорта на възрастната си майка и грижите за нея. Оборудвали спалнята й дори с камера за видеонаблюдение, за да са спокойни, когато при нея няма човек. Десет дни след грижите на асистентката, една вечер децата й видели на камерата, че когато бабата останала сама, станала бодро от леглото и започнала да си върши разни неща из дома. Когато на другия ден отново дошло време асистентката да дойде, бабата пак легнала и се завивала до очи с вид на тежко болен човек. „Истината е, че от нашите грижи тя се подобри много, но не искаше да си го признае" – разказва Биляна.Или иначе казано - зов за внимание!
Една история, започнала след Втората световна война
Освен тази дейност Фондация ЕКИП Бургас работи по много други местни, национални и международни програми в социалната сфера. Различните им програми са насочени основно към хора в неравностойно положение – деца в специализирани институции или вече изведени от там и настанени в услуги в общността, деца в риск и техните семейства, хора с увреждания, самотни майки, жертви на трафик, етнически общности и др. Постоянният екип се състои от 10 човека, имат подкрепата и на десетки доброволци. Предимно студенти. Те също проявяват интерес да посещават възрастните хора и да си говорят с тях.
ЕКИП е правоприемник на международната хуманитарна фондация КЕЪР Интернешънъл България (CARE). КЕЪР започва дейност на територията на България още през 1946 г., в годината на своето основаване. Тогава помощта към страната ни е под формата на доставки и разпределение на легендарните „КЕЪР пакети" като част от безпрецедентна хуманитарна програма за подпомагане на пострадалото население в Европа след края на Втората световна война. След преустановяване на дейността си в България през 1948 г. и след период на хуманитарно подпомагане в началото на 90-те години, КЕЪР отново разкрива свое представителство през 1997 г., което е регистрирано като Фондация КЕЪР Интернешънъл България. След приемането на България в Европейския съюз КЕЪР се оттегля и оставя българските специалисти да продължат работата си като самостоятелна неправителствена организация правоприемник на КЕЪР Интернешънъл с името Фондация ЕКИП.
Автор: Ралица Николова
Facebook
TwetterСходни публикации
29 май 2020 г. Разкази за НПО
„Ще се справим заедно“: Една инициатива, хиляди добротворци
Популярна африканска поговорка гласи следното: „Ако искаш да стигнеш бързо, върви сам. Ако искаш да стигнеш далеч, върви заедно
21 май 2020 г. Разкази за НПО
Асоциация „Деметра": Заедно срещу домашното насилие
Асоциация "Деметра" и "Пирогов" помагат на жертви на домашно насилие Коронавирусът, който порази почти целия свят,
30 април 2020 г. Разкази за НПО
Фондация „Светът на Мария": да осигуряваш спокойствие и вдъхновение във време на безпрецедентна несигурност
Пандемията от коронавирус, която от два месеца занимава целия свят, ни върна обратно на земята и ни напомни, че единствените
