Спасение. Разказ за социалното предприятие на фондация „Бетел"

Трудно ми е да започна този разказ, защото знам, че хората у нас не обичат да четат за наркомани, алкохолици и зависими от хазарт, нито пък да даряват за каузи, свързани с подкрепата на такива хора. „Ами така де, онези сами са си виновни", „кой ги е карал да започват", „безхарактерни хора". С две думи „да се оправят". Точка.

Махам точката и поемам „риска" с темата. Предлагам рационален поглед по въпроса, отвъд емоциите и примерите за съсипани човешки съдби. Защото в случая по-важни са действията и решенията на проблемите, а не страстите и говоренето по принцип. Време няма, защото в случая то се измерва с човешки животи. 

Ще ви срещна с едно социално предприятие за хора със зависимости. Напоследък социалното предприемачество е все по-популярен жанр сред гражданските организации, особено сред тези, чийто каузи не са сред любимите на хората (а обикновено точно за тях има най-малко държавни пари, ако има въобще).

Мебели с кауза

Диана и Хосе Реча са семейство и от 11 години управляват създадената от тях фондация „Бетел България", клон на международната асоциация "Бетел интернационал". Предоставят безвъзмездна помощ на хора, страдащи от различни зависимости, и на бездомни. Днес фондацията притежава две защитени жилища в с. Владимир, обл. Перник и в Радомир, където търсят спасение 15 мъже от 19 до 65 годишна възраст. През терапевтичната програма на организацията от началото до сега са преминали над 2800 зависими.

Фондацията им предлага дългосрочна терапия в  програма в защитено жилище, където трудотерапията е основен елемент. Лечението трае поне година и половина, като зависимите живеят в защитеното жилище, без да го напускат. Следва около година интегриране в обществото, когато вече имат право да напускат центъра, но остават под наблюдение.

Бетел  не получава държавно финансиране и освен чрез малки проекти се издържа от услугите, които предлагат. Това са: транспорт, строителство, почистване на офиси, жилища, тавани, мазета и градини, пренасяне на мебели, товаро-разтоварване, реставриране на мебели от дърво и продажба на мебели втора употреба, косене на трева, рязане на дърва и др. По този начин си набавят необходимите средства за своето голямо домакинство.

От 30 години с подобни дейности се издържат почти всички 250 центъра на Бетел в 20 страни по света.

Емблематична дейност за центровете на Бетел по света е реставрацията и продажба на стари мебели от дърво. Как работи това? "Бетел интернационал"получава дарения на мебели от различни държави. Хората в местните центрове ги реставрират и продават в благотворителните си магазини. Приходите отиват за издръжка на центровете – за сметки, храна, транспорт, лекарства, заплати.

Диана и Хосе отдавна искали да развиват този социален бизнес и в българския Бетел, но все не се намирали средства за машини, консумативи и обучение. През 2012 г. открили път, чрез който да сбъднат мечтата си. Кандидатствали с идеята си в първия конкурс за Най-добър бизнес план за социално предприятие на неправителствена организация, организиран от Български център за нестопанско право. Конкурсът се провежда и до днес, с подкрепата на фондация „Америка за България", а от 2013 г. и на фондация "УниКредит". Бетел се състезавали с още 60 граждански организации. На втори кръг от тях били избрани 14, които да  подготвят бизнес планове. Седем стигнали до защита пред комисия. На финала Бетел получила втора награда с финансиране за идеята си на стойност 6500 лева.

„На обученията в рамките на програмата разбрахме колко е важно това как ще представиш каузата и работата си, за да получиш финансова подкрепа, разбиране и съпричастност от обществото въобще." – спомня си Диана.

Реставриране на съдби

Инвестирали средствата от наградата в машини и материали. Момчетата в терапевтичния център преминали през неформално обучение, водено от майстор занаятчия, и работата започнала. Първите мебели получили като дарение от Бетел център в Германия. Трябвало само да платят транспорта до тук. Първите спечелени пари отново инвестирали в материали, в наем на магазин, нови машини. Останало малко и за заплати.

Хората бързо ги научили и в магазина, където било и ателието за реставрация, често се отбивали клиенти, които избирали мебели преди реставрацията и поръчвали как да бъдат направени, с какъв лак, в какъв цвят.

Диана разказва: „Често бяхме обект на „нападение" от антиквари, защото те разбраха, че при нас идват хубави мебели. Ние ги реставрирахме, а те ги купуваха с цел препродажба. Ние нямахме нищо против. Правихме опити да продаваме и онлайн и нещата вървяха добре."

Сега социалното предприятие е в процес на реорганизация. Неотдавна Министерството на отбраната е предоставило на Бетел чрез конкурс бивш лагер за военно обучение край Челопечене (на 8 км от София). Предстои превръщането му в най-голямото защитено селище за възстановяване на зависими лица в България. Там ще се помещава и ателието за реставрация на мебели. Ще има и голям склад – нещо, което им е липсвало до сега. В момента тече цялостен ремонт на сградата и той се извършва само от мъжете в Бетел. Диана споделя, че нямат търпение да се нанесат, защото близостта на мястото до София ще им спестява много транспортни разходи.

По друг проект, тази година 5 момчета са преминали обучение по дървообработване. „На едни се отдава повече, на други по малко, но за всеки има работа" – казва Диана. От тук нататък няма да са им нужни външни обучители, защото занаятът се предава от човек на човек. След като се нанесат на новото място, ще поръчат и нови мебели за реставрация. Имат възможност да получат много стари и много ценни – от XV-XVI век. „Те обаче трябва да се продават по друг начин, например чрез търг." – обяснява Диана. Искат да си имат и електронен магазин, защото вярват, че така ще достигат до повече клиенти.

Диана разказва, че в други Бетел центрове в чужбина е виждала благотворителни магазини за мебели, които отварят само два пъти седмично и хората знаят, че това са пазарните дни. Така нещата се продават бързо. Помещенията там са предоставени от общините, не плащат наеми и приходите от продажбите осигуряват средства за консумативи, режийнии,издръжка на хората от терапевтичните програми.

Кои са факторите за успех на едно социално предприятие? Според Диана почти всичко се свежда до човешкия фактор. От една страна важни са хората, които създават и управляват предприятието, от друга, тези които работят в него и  желаят да бъдат обучавани. Третият фактор са клиентите. „За нас е важно да срещаме хора, които оценяват нашия труд. Те засвидетелстват признателност и одобрение на това, което правим." – казва тя.

Ново начало

Наученият занаят в Бетел помага на хората, които излизат от центъра да си намерят работа.

Минималният престой на един човек в терапевтичната общност е година и половина. Ако след този период той се чувства стабилен и уверен в себе си може да напусне, но ако желае може и да остане да работи за Бетел. „Често съдействаме на момчетата да започнат работа" – разказва Диана. – „Когато виждаме, че човекът има желание за развитие и възможности, тогава му помагаме да се представи пред бъдещи работодатели. Повечето от тях не наемат хора с такова минало. Страхуват се от рецидивизъм. Ако нашият човек скрие миналото си, то рано или късно го застига и когато разберат, че е бил наркоман, е много вероятно да го изгонят, дори до момента да са били доволни от него.  Затова ние предварително подготвяме работодателите, съветваме, консултираме ги как да постъпват, как да се отнасят с този човек. Последващият период на възстановяване е много важен. Ако на човека му се гласува доверие и той се чувства щастлив, че припечелва храната за семейството си, той става пълноценна част от обществото. Тези служители понякога са много по-ценни, защото са по-мотивирани да докажат, че могат."

Миналата година в Бетел дошъл италианецът Матео. Пристигнал като доброволец, а преди това е бил 10 години в терапевтичната програма на центъра в Испания. Диана казва, че имат нужда от такива доброволци, защото в защитеното жилище трябва да има ядро от хора, които да се грижат за рехабилитантите, да ги обучават, да им дават личен пример. В Испания Матео се е занимавал с реставрационни работа в църкви.  Когато дошъл тук и разбрал, че предстои курс по дърводелство, се включил първи. Все още не разбира много добре езика ни, но майсторът дърводелец бил доволен най-много от него. Сега той обучава другите момчета. Ерген е, иска да остане в България и да си намери жена тук. Според Диана тя ще бъде късметлийка, защото освен всичко той е и и много добър готвач.

В Бетел живее и мъж от Зимбабве. Учил е Архитектура в България. Създал семейство тук, но алкохолната зависимост обърнала живота му на 180 градуса. След развода остава на улицата, където е пребиван няколко пъти. „Сега е градинарят на Бетел и отглежда прекрасни домати" – разказва Диана. – „Грижи се и за животните в стопанството. Много интелигентен човек, но в следствие на побоите е получил ментални увреждания и не би могъл да се справи сам извън центъра".



Бетел планира да разкрие скоро и защитено жилище за жени, както и други подобни в страната. Защото хората, нуждаещи се от подкрепа, са много. Няма време за дискусии „за" или „против". Референдум не нужен, отваряш първия сайт по темата (в моя случай това беше Фрогнюз) и прочиташ трите (а те са само три) мнения.

-  „И някой задава ли си въпроса, как ще се отрази това, на този що годе спокоен софийски квартал? А живущите в квартала - те дали са особено очаровани от идеята да съжителстват с цялата измет търсеща друг да реши самостоятелно създадените им проблеми?"

-  „Как да се свържем с комуната? Някакви координати или телефон!"

-  „Защо е тази злоба? Това са нашите деца, децата на България. Утре може да бъде и Вашето. Те не са лоши. Те са болни!!!"