Природа в шепа
30 ноември 2015 г.Разкази за НПО
Въпрос за 100 хил. лева. Как се прави бизнес от чехълчета, амеби, зоопланктон и всякакви знайни и незнайни безгръбначни животинки, който успява за две години да си възвърне инвестициите и след това да се самоиздържа? Мисля да предложа въпроса на „Стани богат".
Отговорът му обаче е по силите само на една гражданска организация, която управлява уникална за страната ни и Европа защитена екологична местност вече 20 години, без никакво държавно или общинско финансиране. Само чрез проекти, социални бизнес идеи и такси за вход. „Странна работа!" - ще си каже човек, който не знае много за гражданските организации и начина, по който те съществуват (оцеляват) в България. Ще се опитам да разкажа на този човек как този тип оцеляване често ражда креативни и доходоносни идеи.
Защитената местност е „Пода" край Бургас, гражданската организация е Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Бизнес идеите им са много, но ще ви представя само един от социалните бизнес продукти на дружеството. Това е "Природа в шепа – класна стая на открито в защитена местност "Пода".
Няколко думи за „Пода" и БДЗП
„Пода" е влажна зона от типа блатна местност при оттока на Мандренското езеро към Черно море, разположена южно от Бургас. Тя едно от малкото места в Европа, където на площ от 1 кв. км са установени 273 вида птици. Това я нарежда сред най-богатите в орнитологично отношение местности в Европа. Освен птиците, мястото има огромно биоразнообразие: 161 низши и 231 вида висши растения, 168 вида безгръбначни, 6 вида риби, 16 вида земноводни и влечуги и 18 вида бозайници. Над „Пода" минава вторият по големина миграционен път на птиците в Европа Via Pontika. През миграционните сезони стотици хиляди птици на ята прелитат по този път.
За посещения „Пода" е отворена целогодишно. В нея има няколко обособени маршрута, по които могат да се наблюдават редките видове птици, без да бъдат обезпокоявани. Има укрития, които дават възможност за
наблюдение независимо от метеорологичните условия. Ежегодно БДЗП организира там изследвания върху мигриращите птици, семинари, орнитологични олимпиади и природозащитни бригади. Интересни видове птици могат да бъдат наблюдавани по всяко време на годината, а най-добрите месеци за това са март, април, май, август, септември и октомври.
През 1989 година със заповед на Министерството на околната среда и водите част от местността е обявена за защитена и предоставена за стопанисване и управление на БДЗП. Така „Пода" става първата защитена територия в България, предоставена за стопанисване на неправителствена организация.
Българско дружество за защита на птиците е основано на 3 юни 1988 г. Това е първата в най-ново време неправителствена организация за опазване на биологичното разнообразие. БДЗП работи за опазване на дивите птици, важните за тях места и местообитания, както и за биоразнообразието като цяло, като по този начин допринася за устойчивото ползване на природните ресурси и благосъстоянието на хората. БДЗП има 6 регионални офиса, два природозащитни центъра („Пода" и „Източни Родопи" край Маджарово), както и полева база в Дуранкулак.
Социален бизнес под лупа
За да стопанисва тези природозащитни центрове, БДЗП вече десет години развива социален бизнес предимно с туристически продукти.
През 2013 г. дружеството участва в програма на Българския център за нестопанско право (БЦНП), фондация УниКредит и фондация „Америка за България" за обучение на организации как да развиват социален бизнес. Програмата завършва със състезание за най-добър бизнес план за социално предприемачество. Дружеството печели втора награда и 7500 лв. за проекта си "Природа в шепа – класна стая на открито в защитена местност "Пода".
От Нада Тошева, изпълнителен директор на БДЗП, научавам повече за това как се е развило социалното предприятие от тогава до днес.
Средствата от наградата БДЗП инвестира в създаването на платформа върху водата в резервата „Пода", върху която групи ученици могат да изследват живота във водата, като със специални съдове гребат от нея, а после с лупи и електронни микроскопи изучават обитателите на невидимия воден свят. Тази платформа е като класна стая на открито, такива, каквито липсват много в българското образование. Стаи, в които не само се разказва, а се показва и се пипа.
„Това нещо няма как да го разкажеш, без да го покажеш на децата. В момента, в който ги накараш да се наведат, да гребнат с кепчето (при тази дума винаги им е смешно) и след това да погледнат водата с лупичка, те виждат един друг, непознат за тях живот. Всичко им е интересно, защото е истинско и живо" – споделя Нада. Освен за микроорганизмите, децата научават от специалистите, които ги придружават, и повече за инструментариума, с които работят учените.Откриват и нови професии – зоолог, микробиолог, еколог, хидробиолог, зоохидробиолог. Под формата на игри специалистите демонстрират на децата каква е опасността за прелитащите птици от намаляването на влажните зони и местата, където те могат да почиват по време на миграцията.
За разлика от останалите социални бизнес дейности на БДЗП, които са ориентирани повече към туристи и наблюдение на птиците в местността, идеята тук е по-широка. Дружеството е искало да намери нов интересен продукт, който да показва и другия живот в тази защитена влажна зона, а именно микроорганизмите, низшите растения, безгръбначните животни, рибите и пр.
Основната целева група в бизнес плана на БДЗП са били родители и учители, които да водят децата в класната стая на открито. Приходи носят таксите за вход за групови лекции. В началото на проекта по стечение на обстоятелствата е имало бум на училищни проекти по програма „Успех", чрез които наред с други неща са финансирани и много посещения на „Пода" от училищни групи. Община Бургас също е оказвала подкрепа в осигуряването на групи. Други партньори са били туристическите фирми, които организират зелени училища.
БДЗП успяват да си възвърнат инвестицията от 7500 лева за две години. Днес приходите от тази програма стигат, за да се поддържа тя жива. Годишно „Пода" се посещава от около 5000 човека, като 2/3 от тях са деца.
„Природа в шепа" успя да разчупи имиджа на „Пода" и показа, че там не само могат да се наблюдават птици, а има и много други интересни неща. Най-полезна ни беше обратната връзка от децата, която ни помогна да развием и други образователни продукти, които предлагаме сега" – споделя Нада.
Факторите за успех
„Важно е да се мисли предприемачески. Често се случва хората в сектора да имат хубави идеи, но като се стигне до това да се намерят пари за инвестиция в тях, те се отказват" – споделя Нада. „На „Пода" ние успяваме да не сме на загуба, но това не означава, че ще продължи вечно. Например спадът в туризма се отразява директно на посещаемостта и приходите ни. Преди години целият ни бизнес план беше насочен към наблюдателите на птици, които идваха главно от Белгия, Германия, Холандия. Идваха туристи, които засядаха на терасата и по цял ден наблюдаваха, а после ни даваха и данните. И всички наши хора бяха ангажирани с тяхното обслужване. Само че изведнъж с тази аудитория се свърши. Тенденция. Затова е важно също да сме гъвкави."
"Едно бизнес предприятие не е завинаги, то си има жизнен цикъл и когато постигне целта си, трябва да се търси следващата идея. Важно е да усетиш коя е следващата тенденция, на база на обратна връзка от посетителите – какво им е било интересно. Така можеш да разработиш следващите продукти. Ние осъзнахме трудно факта, че колкото и да е добра една идея, тя не е вечна. Необходима е динамика, която да трансформира идеите."
Колко са важни влажните зони?
Естествените влажни зони са едни от най-ценните природни богатства. Такива са блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, солени или смесени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля 6 метра. В тези екосистеми водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Те са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята. Местообитания са на редки животински и растителни видове. Имат изключително важна роля за кръговрата на водата, като възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води. Особено ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води.
Например, ако близо до влажна зона има земеделска земя, която се наторява с пестициди, то чрез подпочвените води тези пестициди попадат и във влажната зона. Но тъй като тя е жив организъм, по естествен начин водата се пречиства.
Всички езера около Бургас – Вая Мандра, „Пода", Атанасовско езеро (където се намират единствените у нас функциониращи солници) – имат тази екологична функция. Нада Тошева разказва, че „Пода" се използва само като демонстрационен център на този вид екосистеми. „Тя не е най-важната влажна зона в България или в света, но е най-достъпната и в нея може а се види на живо какво представлява биоразнообразието на една влажна зона. Въпреки че е малка, там могат да се видят почти всички видове птици, които се срещат в България" – казва тя.
„Заплахата при бургаските влажни зони е, че се намират до голям град и при разрастването си могат в даден момент да се окажат вътре в града. И ако ние не обясняваме и убеждаваме защо са важни, какво е значението им и защо трябва да ги опазваме, те много лесно могат да бъдат унищожени от начина ни живот. Какво ще правят например птиците, които при миграцията си минават по Via Pontika всяка година, ако ги няма тези зони около Бургас? Птиците няма да има къде да почиват, няма да има с какво да се хранят. Става дума за ята от стотици хиляди птици" – допълва Нада.
"Държавата ни е възложила да стопанисваме „Пода", но ние не получаваме държавно или общинско финансиране за това" – разказва Нада. „Изцяло се издържаме с входните такси, наши проекти и фондонабиране така, както го правят всички НПО. Само данъкът върху сградите на година е около 700 лв. Ако нямаме стопанско предприемачество, няма да можем поддържаме дейността си тук. Като стопанин на тази територия имаме много задължения – да следим за бракониерство, да го предотвратяваме и да сигнализираме при повод, да следим за пожари, за течове, за незаконен риболов. „Пода" е близо до бургаския квартал Меден рудник и антропологичното влияние е много голямо – трябва да следим и за това. Ако не развиваме постоянно бизнес плана си и различни продукти, които да ни носят приходи, няма как да се справим. Например едно сериозно разходно перо е охраната. До неотдавна имахме денонощна охрана, но тя струва 30 хил. лв. годишно и повече не можем да си я позволим" – обяснява Нада.
Според нея приоритет при разпределените на средствата е развитието на територията – например за изграждане на изкуствени платформи за гнездене на птици, за управлението на водите и други дейности. „Всяка екосистема, създадена от човека, се нуждае от поддръжка. Например, ако не се поддържат постоянни нивата на водите, се благоприятства избуяването на тръстика, а после нейното косене трудно и скъпо. Растението има много дълбоки корени и се използва специална машина за косене, която е твърде скъпа да се наеме. Такава в България няма и затова я наемаме от Румъния. Въобще управлението на влажните зони е цяла философия" – обобщава Нада.
Бих добавила, че подобна философия е устойчивото управление на гражданска организация въобще.
Снимки БДЗП:
Снимка 1: "Природа в шепа – класна стая на открито в защитена местност "Пода"
Снимка 2: Лопатарка - символът на "Пода"
Снимка 3: Малки изследователи в "Пода"
Снимка 4: Къдроглави пеликани в "Пода"
Отговорът му обаче е по силите само на една гражданска организация, която управлява уникална за страната ни и Европа защитена екологична местност вече 20 години, без никакво държавно или общинско финансиране. Само чрез проекти, социални бизнес идеи и такси за вход. „Странна работа!" - ще си каже човек, който не знае много за гражданските организации и начина, по който те съществуват (оцеляват) в България. Ще се опитам да разкажа на този човек как този тип оцеляване често ражда креативни и доходоносни идеи.
Защитената местност е „Пода" край Бургас, гражданската организация е Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Бизнес идеите им са много, но ще ви представя само един от социалните бизнес продукти на дружеството. Това е "Природа в шепа – класна стая на открито в защитена местност "Пода".
Няколко думи за „Пода" и БДЗП
„Пода" е влажна зона от типа блатна местност при оттока на Мандренското езеро към Черно море, разположена южно от Бургас. Тя едно от малкото места в Европа, където на площ от 1 кв. км са установени 273 вида птици. Това я нарежда сред най-богатите в орнитологично отношение местности в Европа. Освен птиците, мястото има огромно биоразнообразие: 161 низши и 231 вида висши растения, 168 вида безгръбначни, 6 вида риби, 16 вида земноводни и влечуги и 18 вида бозайници. Над „Пода" минава вторият по големина миграционен път на птиците в Европа Via Pontika. През миграционните сезони стотици хиляди птици на ята прелитат по този път.
За посещения „Пода" е отворена целогодишно. В нея има няколко обособени маршрута, по които могат да се наблюдават редките видове птици, без да бъдат обезпокоявани. Има укрития, които дават възможност за
наблюдение независимо от метеорологичните условия. Ежегодно БДЗП организира там изследвания върху мигриращите птици, семинари, орнитологични олимпиади и природозащитни бригади. Интересни видове птици могат да бъдат наблюдавани по всяко време на годината, а най-добрите месеци за това са март, април, май, август, септември и октомври.
През 1989 година със заповед на Министерството на околната среда и водите част от местността е обявена за защитена и предоставена за стопанисване и управление на БДЗП. Така „Пода" става първата защитена територия в България, предоставена за стопанисване на неправителствена организация.
Българско дружество за защита на птиците е основано на 3 юни 1988 г. Това е първата в най-ново време неправителствена организация за опазване на биологичното разнообразие. БДЗП работи за опазване на дивите птици, важните за тях места и местообитания, както и за биоразнообразието като цяло, като по този начин допринася за устойчивото ползване на природните ресурси и благосъстоянието на хората. БДЗП има 6 регионални офиса, два природозащитни центъра („Пода" и „Източни Родопи" край Маджарово), както и полева база в Дуранкулак.
Социален бизнес под лупа
За да стопанисва тези природозащитни центрове, БДЗП вече десет години развива социален бизнес предимно с туристически продукти.
През 2013 г. дружеството участва в програма на Българския център за нестопанско право (БЦНП), фондация УниКредит и фондация „Америка за България" за обучение на организации как да развиват социален бизнес. Програмата завършва със състезание за най-добър бизнес план за социално предприемачество. Дружеството печели втора награда и 7500 лв. за проекта си "Природа в шепа – класна стая на открито в защитена местност "Пода".
От Нада Тошева, изпълнителен директор на БДЗП, научавам повече за това как се е развило социалното предприятие от тогава до днес.
Средствата от наградата БДЗП инвестира в създаването на платформа върху водата в резервата „Пода", върху която групи ученици могат да изследват живота във водата, като със специални съдове гребат от нея, а после с лупи и електронни микроскопи изучават обитателите на невидимия воден свят. Тази платформа е като класна стая на открито, такива, каквито липсват много в българското образование. Стаи, в които не само се разказва, а се показва и се пипа.
„Това нещо няма как да го разкажеш, без да го покажеш на децата. В момента, в който ги накараш да се наведат, да гребнат с кепчето (при тази дума винаги им е смешно) и след това да погледнат водата с лупичка, те виждат един друг, непознат за тях живот. Всичко им е интересно, защото е истинско и живо" – споделя Нада. Освен за микроорганизмите, децата научават от специалистите, които ги придружават, и повече за инструментариума, с които работят учените.Откриват и нови професии – зоолог, микробиолог, еколог, хидробиолог, зоохидробиолог. Под формата на игри специалистите демонстрират на децата каква е опасността за прелитащите птици от намаляването на влажните зони и местата, където те могат да почиват по време на миграцията.
За разлика от останалите социални бизнес дейности на БДЗП, които са ориентирани повече към туристи и наблюдение на птиците в местността, идеята тук е по-широка. Дружеството е искало да намери нов интересен продукт, който да показва и другия живот в тази защитена влажна зона, а именно микроорганизмите, низшите растения, безгръбначните животни, рибите и пр.
Основната целева група в бизнес плана на БДЗП са били родители и учители, които да водят децата в класната стая на открито. Приходи носят таксите за вход за групови лекции. В началото на проекта по стечение на обстоятелствата е имало бум на училищни проекти по програма „Успех", чрез които наред с други неща са финансирани и много посещения на „Пода" от училищни групи. Община Бургас също е оказвала подкрепа в осигуряването на групи. Други партньори са били туристическите фирми, които организират зелени училища.
БДЗП успяват да си възвърнат инвестицията от 7500 лева за две години. Днес приходите от тази програма стигат, за да се поддържа тя жива. Годишно „Пода" се посещава от около 5000 човека, като 2/3 от тях са деца.
„Природа в шепа" успя да разчупи имиджа на „Пода" и показа, че там не само могат да се наблюдават птици, а има и много други интересни неща. Най-полезна ни беше обратната връзка от децата, която ни помогна да развием и други образователни продукти, които предлагаме сега" – споделя Нада.
Факторите за успех
„Важно е да се мисли предприемачески. Често се случва хората в сектора да имат хубави идеи, но като се стигне до това да се намерят пари за инвестиция в тях, те се отказват" – споделя Нада. „На „Пода" ние успяваме да не сме на загуба, но това не означава, че ще продължи вечно. Например спадът в туризма се отразява директно на посещаемостта и приходите ни. Преди години целият ни бизнес план беше насочен към наблюдателите на птици, които идваха главно от Белгия, Германия, Холандия. Идваха туристи, които засядаха на терасата и по цял ден наблюдаваха, а после ни даваха и данните. И всички наши хора бяха ангажирани с тяхното обслужване. Само че изведнъж с тази аудитория се свърши. Тенденция. Затова е важно също да сме гъвкави."
"Едно бизнес предприятие не е завинаги, то си има жизнен цикъл и когато постигне целта си, трябва да се търси следващата идея. Важно е да усетиш коя е следващата тенденция, на база на обратна връзка от посетителите – какво им е било интересно. Така можеш да разработиш следващите продукти. Ние осъзнахме трудно факта, че колкото и да е добра една идея, тя не е вечна. Необходима е динамика, която да трансформира идеите."
Колко са важни влажните зони?
Естествените влажни зони са едни от най-ценните природни богатства. Такива са блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, солени или смесени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля 6 метра. В тези екосистеми водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Те са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята. Местообитания са на редки животински и растителни видове. Имат изключително важна роля за кръговрата на водата, като възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води. Особено ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води.
Например, ако близо до влажна зона има земеделска земя, която се наторява с пестициди, то чрез подпочвените води тези пестициди попадат и във влажната зона. Но тъй като тя е жив организъм, по естествен начин водата се пречиства.
Всички езера около Бургас – Вая Мандра, „Пода", Атанасовско езеро (където се намират единствените у нас функциониращи солници) – имат тази екологична функция. Нада Тошева разказва, че „Пода" се използва само като демонстрационен център на този вид екосистеми. „Тя не е най-важната влажна зона в България или в света, но е най-достъпната и в нея може а се види на живо какво представлява биоразнообразието на една влажна зона. Въпреки че е малка, там могат да се видят почти всички видове птици, които се срещат в България" – казва тя.
„Заплахата при бургаските влажни зони е, че се намират до голям град и при разрастването си могат в даден момент да се окажат вътре в града. И ако ние не обясняваме и убеждаваме защо са важни, какво е значението им и защо трябва да ги опазваме, те много лесно могат да бъдат унищожени от начина ни живот. Какво ще правят например птиците, които при миграцията си минават по Via Pontika всяка година, ако ги няма тези зони около Бургас? Птиците няма да има къде да почиват, няма да има с какво да се хранят. Става дума за ята от стотици хиляди птици" – допълва Нада.
"Държавата ни е възложила да стопанисваме „Пода", но ние не получаваме държавно или общинско финансиране за това" – разказва Нада. „Изцяло се издържаме с входните такси, наши проекти и фондонабиране така, както го правят всички НПО. Само данъкът върху сградите на година е около 700 лв. Ако нямаме стопанско предприемачество, няма да можем поддържаме дейността си тук. Като стопанин на тази територия имаме много задължения – да следим за бракониерство, да го предотвратяваме и да сигнализираме при повод, да следим за пожари, за течове, за незаконен риболов. „Пода" е близо до бургаския квартал Меден рудник и антропологичното влияние е много голямо – трябва да следим и за това. Ако не развиваме постоянно бизнес плана си и различни продукти, които да ни носят приходи, няма как да се справим. Например едно сериозно разходно перо е охраната. До неотдавна имахме денонощна охрана, но тя струва 30 хил. лв. годишно и повече не можем да си я позволим" – обяснява Нада.
Според нея приоритет при разпределените на средствата е развитието на територията – например за изграждане на изкуствени платформи за гнездене на птици, за управлението на водите и други дейности. „Всяка екосистема, създадена от човека, се нуждае от поддръжка. Например, ако не се поддържат постоянни нивата на водите, се благоприятства избуяването на тръстика, а после нейното косене трудно и скъпо. Растението има много дълбоки корени и се използва специална машина за косене, която е твърде скъпа да се наеме. Такава в България няма и затова я наемаме от Румъния. Въобще управлението на влажните зони е цяла философия" – обобщава Нада.
Бих добавила, че подобна философия е устойчивото управление на гражданска организация въобще.
Снимки БДЗП:
Снимка 1: "Природа в шепа – класна стая на открито в защитена местност "Пода"
Снимка 2: Лопатарка - символът на "Пода"
Снимка 3: Малки изследователи в "Пода"
Снимка 4: Къдроглави пеликани в "Пода"
Автор: Ралица Николова
Facebook
TwetterСходни публикации
29 май 2020 г. Разкази за НПО
„Ще се справим заедно“: Една инициатива, хиляди добротворци
Популярна африканска поговорка гласи следното: „Ако искаш да стигнеш бързо, върви сам. Ако искаш да стигнеш далеч, върви заедно
21 май 2020 г. Разкази за НПО
Асоциация „Деметра": Заедно срещу домашното насилие
Асоциация "Деметра" и "Пирогов" помагат на жертви на домашно насилие Коронавирусът, който порази почти целия свят,
30 април 2020 г. Разкази за НПО
Фондация „Светът на Мария": да осигуряваш спокойствие и вдъхновение във време на безпрецедентна несигурност
Пандемията от коронавирус, която от два месеца занимава целия свят, ни върна обратно на земята и ни напомни, че единствените
