Истории за дарителството: Димитър Хадживасилев дарява за Търговска гимназия в Свищов

Димитър Хадживасилев (1814-1884) e търговец и рентиер. Произхожда от занаятчийско семейство - баща му е търговец-кожухар, който се замогва и заема видно място в обществения живот на града.

След опожаряването на Свищов през 1810 г. семейството претърпява големи загуби и се преселва в Букурещ, където е роден Димитър. Учи в румънско училище - там изучава български и гръцки език.

Наследява занаята на своя баща, но разширява значително дейността на търговията и установява делови връзки с Русия и Западна Европа. Проявява предприемачески дух и успява да закупи доходоносни румънски имоти. След време се отказва от търговията и се издържа от рентите от тези имоти.

Д. Хадживасилев има активно участие в живота на българската емиграция. Ковчежник е на Българската Добродетелна Дружина (БДД). Осигурява средствата за въоръжаването на български чети, но предимно подпомага културно-просветното издигане на българите.

Член е на "Българското дружество за разпространение на полезни знания". Оказва материална помощ на българските училища в Румъния за издаване на книги и разпространението им, дарява средства за румънското книжовно дружество "Атенеум румън".

Умира в Букурещ през 1884 г.

"Народното образование и разпространението на светлината са единственото средство за благото и величието на България" - с тази мисъл Димитър Хадживасилев прави дарение от 240 хил. лв. на гр. Свищов с цел да се създаде "реално училище или класическа гимназия, в която да се преподава и политическа икономия".

С дарените средства е направен фонд, който да се управлява от имотни свищовски граждани и с чийто приходи да се построи сграда за училището на място, предоставено от общината.

Помага му неговият племенник, д-р Димитър Павлович, който е определен за изпълнител на дарителската му воля.

Д-р Павлович подема активна дейност да уговори правителството да приеме нов закон, с който да създаде държавна търговска гимназия в Свищов на името на Д. Хадживасилев. В началото на 1883 г. предложението е внесено в Народното събрание и е подкрепено от депутатите.

Определени са средства за издръжка на учителския състав. По-късно същата година е приет Устав на училището, изготвен е тригодишен курс на обучение по български и френски език, търговска кореспонденция, математика, статистика, търговска аритметика, търговска география, търговско и морско право, книговодство и др. Постепенно са привлечени преподаватели с висока квалификация, завършили престижни учебни заведения.

Конкурсът за проект на сградата на гимназията е спечелен от австрийския архитект Паул Бранк през 1891 г. Той предлага умален модел на сградата на Виенския държавен университет.

Любопитна подробност е, че в новото училище е заработило първото парно на Балканският полуостров. Сградата, изградена със средства от вечния капитал на фондацията, е завършена през 1895 г.

Фондацията към училището е закрита през 1948 г., като тогава към нея съществуват десет частни благотворителни фонда.

Държавната търговска гимназия "Димитър Хадживасилев" функционира и днес, а бивши възпитаници на гимназията възстановяват фондацията на името на дарителя през 1992 г., като тя продължава да стопанисва и подпомага училището.

Сградата е напълно реставрирана и е обявена за паметник на културата.

Дейността на Димитър Хадживасилев е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."

Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.