Истории за дарителството: Фонд събира дарения в памет на трагично загиналия Васил Кънчов

Васил Иванов Кънчов е роден на 26 юли 1862 г във Враца,. в семейството на бъчвар. Завършва четвърти клас в родния си град. През 1880 г. общината му отпуска стипендия, за да учи в Ломската гимназия, която завършва с отличен успех.

През 1884 г., едва 22-годишен, става главен учител в същото врачанско четирикласно училище, в което е учил.

През 1885 г. Васил Кънчов получава държавна стипендия и заминава да учи химия в Харков, Украйна. Там се запознава с Марин Дринов, бъдещия член съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес БАН. След години и Кънчов става член на книжовното дружество.

През 1888 г. Васил Кънчов заминава за Солун, който по това време е още под османско управление. Работи като учител по химия в Солунската българска мъжка гимназия, през 1891 г. става директор на българските училища в Серско, а през 1892-1893 г. е директор на Солунската гимназия.

От март 1894 година е назначен от екзарх Йосиф за главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония.

Васил Кънчов има особени заслуги в утвърждаването на българско самосъзнание и народност като учител и директор на Солунската гимназия. Почти едно десетилетие проучва живота и материалната култура на Македония, събира етнографски, исторически и географски сведения за посещаваните места. Своите изследвания публикува в различни вестници и списания, които му дават едно от първите места в числото на изследователите на Македония в ново време, като най-известният му труд е монографията "Македония. Етнография и статистика".

През ноември 1897 г. Васил Кънчов напуска службата си в Екзархията и се завръща в България. След кратък престой във Враца, от 1898 г. се установява окончателно в София, където живее на улица "Неофит Рилски" 80.

От 1898 г. е действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). През 1899 и 1901 г. е избиран за народен представител от Враца, като кандидат на Прогресивнолибералната партия, а през 1901 г. става и подпредседател на Народното събрание.

В началото на 1902 г. е назначен за министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев.

Само месец и половина след като поема поста, на 6 февруари 1902 г., Васил Кънчов е застрелян в кабинета си в Министерството на народното просвещение от бивш учител, уволнен поради непригодност, който в продължение на няколко години прави постъпки пред различни министри да бъде върнат на работа, като често прибягва до заплахи.

По повод трагичната смърт на Васил Иванов Кънчов, на събрание на преподаватели от СУ и учители от софийските училища под председателството на ректора е решено вместо да поднасят венци на погребението, със събраните суми в знак на почит към него да бъде създаден фонд, който да носи името му.

На 11 февруари 1902 г. с окръжно до всички подведомствени учреждения, Министерството на просветата (МНП) апелира за откриване на подписки между гражданите за набиране на средства за фонда. Неговото предназначение е от лихвите да се дават премии за написване на "добри популярни книги, които да внасят в народа познания и сведения от отечествознанието на целокупния български народ" и да се разпространяват всички литературни трудове на Васил Кънчов.

Със събраните от дарителство средства в размер на 3 773 лв. се слага началото на фонда, а с решение на академичния съвет той се причислява към частните фондове, управлявани от СУ. Според правилника му, функционирането му следва да започне след достигане на капитал от 10 000 лв.

През учебната 1910-1911 г. основният капитал на фонда е 5 965 лв, през 1918/1919 – 8 101 лв., през 1925/1926 – 11 208 лв., а през 1933-1934 г. – 19 095 лв. Последните данни са от 1941, когато основния капитал достига сумата от 26 370 лв. Приходите се капитализират, липсват данни за използването им за целите на фонда.

През юни 1943 г. академичният съвет към СУ решава да преустанови съществуването на фонд "Васил Кънчов", като имуществото му се предаде на новоучредения фонд "Цар Борис III" за подпомагане на студентите в СУ, като същевременно продължава да фигурира като отделен фонд. През 1951 г. капиталът му възлиза на 32 923 лв. Фондът е закрит на 9 февруари 1952 г, когато се влива в републиканския бюджет.

Освен фонда към СУ, жителите на Враца също излизат с инициатива да набират средства, за да изградят бюст на своя виден съгражданин и да увековечат паметта му. Дружество "Развитие" във Враца започва набиране на дарения, като всички набрани средства след това са предадени на училищното настоятелство. С тях се слага началото на фонд "Васил Кънчов" при дружество "Развитие". По поръчка на същото дружество е поръчан бюст на младия скулптор Андрей Николов, който е поставен във фоайето на читалището.

Дейността на фондовете "Васил Кънчов" е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."

Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.