Безпроблемно ли е публикуването на заявленията за достъп до информация в интернет

На 1 юни т.г. Върховният административен съд  (ВАС) разгледа като втора съдебна инстанция въпросът за законосъобразността на интернет търсачка, чрез която могат да се търсят решенията и определенията на самия ВАС по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Търсачката бе създадена преди време от инж. Георги Сербезов  от Пловдив с цел да помага на гражданите при търсене на съдебна практика по ЗДОИ.

Подразнена от откриването на името си в интернет гражданка подаде жалба пред Комисията за защита на личните данни. С 4:1 гласа комисията отхвърли жалбата, но жалбоподателката отнесе въпроса до Административен съд – София град, който сметна, че Законът за защита на личните данни е нарушен. Тоест, публикуването на имената на страни по административните дела се явява, според административния съдия, нарушение на Закона за защита на личните данни.

Програма достъп до информация осигури защита на сайта за търсене на съдебна практика по делото. Ние не смятаме, че осигуряването на възможност за търсене и прочитане на съдебните решения, които са идентични образи на вече публикуваните в сайта на Върховния административен съд, заплашва гражданите с недопустима намеса в личната им сфера.

Сходен дебат се проведе през последната седмица на май и първата седмица на юни по международната мрежа FOIAdvocates във връзка със законодателна инициатива в Британска Колумбия, свързана с идеята държавните институции да публикуват данни за подадените заявления и отговорите по тях. Поставени бяха два въпроса.

Становища и информация по тези въпроси споделиха колеги от различни точки на света – от Австралия до Канада. Общо взето е единодушно становището, че липсва причина да бъдат публикувани имената на подателите на заявления. Същевременно обаче в две от най-известните електронни платформи за подаване на заявления – до институциите на Обединеното кралство[1] и до институциите на Европейския съюз,[2] заявителите не са анонимизирани. И в двете платформи има съобщение, че личните данни на заявителите се запазват в тайна. Очевидно е, че единодушно смятат, че имената на заявителите не са част от защитените им лични данни.[3]

При всички положения, имената на подателите на жалби до специализираните институции – комисари, омбудсмани, комисии по достъпа до информация, не се смятат за защитени лични данни. Бившият информационен комисар на Шотландия подчертава, че в сайта на институцията се публикуват имената на жалбоподателите, освен ако изрично не са поискали конфиденциалност, което искане се разглежда. Тоест, колкото повече се върви по линията от заявител към жалбоподател, се разширява полето на публичността. Лесно можем да проверим и сайта на Европейския съд по правата на човека[4], за да установим, че имената на жалбоподателите по правило се публикуват и дори участват в наименованието на съответното дело, така че при цитиране на установената практика се реферира тъкмо към името на жалбоподателя. Искания за анонимизация на жалбоподателя могат да се подават, но трябва да бъдат мотивирани и подлежат на преценка съгласно Правилата на Съда[5].

Ако се върнем на въпроса за публичността на имената на заявителите и на съдържанието на подадените заявления, в Канада се води дебат, като се обсъжда опасението, че публичното идентифициране на заявителите може да осуети важни разследвания, свързани с нередности във властта. Това е така особено в случаите, в които заявлението се публикува още в момента на подаването му. По този начин чрез публикуването информацията става публично достъпна за всички медии и журналисти, при което всеки може да научи по какви случаи работят конкурентите и да придобие незаслужено предимство.

Юристът от Унгария, завел първото дело в Страсбург, при което достъпът до информация бе признат за част от правото по чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека[6], дори е на мнение, че активното публикуване от страна на държавата накърнява правото на журналиста заявител да публикува по свое усмотрение информация, т.е. засяга се неговото право да разпространява информация, обхванато от Конвенцията.

Други колеги оспорват позициите, че преждевременното публикуване на заявленията създава проблем, като подчертават, че правото на достъп до информация е на всеки, а не само за журналистите. Репликата на техните опоненти обаче е, че все пак журналистите имат съществена роля в демократичното общество, като следят процесите, формират критична позиция и информират публиката, поради което практическите проблеми пред упражняване на правата им не бива да се подценяват. Ако се окаже, че сериозните журналистически разследвания са изправени пред опасност от системно възпрепятстване, не е ли това сериозен удар срещу демократичните основи на обществото?

От АксесИнфо, базирана в Испания[7], напомнят, че в Конвенцията за достъп до официални документи, още невлязла в сила, е предвидена възможност и за анонимни заявления. Същевременно за държавите страни по конвенцията не се създава задължение да създадат и гарантират такава анонимност, а са свободни да решат въпроса според законодателната воля в съответната държава.

Някои колеги припомнят в дискусията, че е често срещана тактика на журналистите да скриват действителната цел на искането за информация в едно по-широко формулирано заявление. Тъкмо в тази посока се съзира и опасност от създаване на допълнителна работа за администрацията. Знанието, че заявленията се публикуват, е вероятно да направи разследващите журналисти още по-предпазливи и да разширяват още повече обхвата на заявленията си, за да скрият действителната цел и да попречат на осуетяването на разследването им. Така има опасност да се създаде и повече работа за администрацията.

За сравнение държавните институции, занимаващи се с разследване, разполагат по закон с възможността да защитят информацията, свързана с разследванията, с цел да ги предпазят от осуетяване. Не следва ли и журналистите, за които Съдът в Страсбург е признал ролята на „обществен страж”, да се ползват от някакъв вид подобна закрила? Възможността заявленията да се превърнат в допълнителен източник на информация за журналистите, от който да се ориентират какво се случва в държавното управление, пък е добавена стойност, която сочат защитаващите другата позиция.

Дебатът се провежда около година преди да стартира Платформата за достъп до обществена информация у нас. По закон тя трябва да заработи от 1 юли 2017 година[8]. Задачата за създаването и поддържането й е възложена на правителствената администрация, а в нея трябва да се публикуват заявленията, отговорите по тях и предоставените документи[9]. Имената на заявителите ще бъдат анонимизирани. Възлагането на отговорността за цялостното функциониране на платформата на Министерския съвет я поставя в различно положение в сравнение с посочените две платформи, които не се поддържат от институциите, а от неправителствени организации.

С измененията в ЗДОИ от 2015 институциите бяха задължени и да публикуват информация, поискана с три отделни заявления[10]. Същевременно, съдържанието на заявленията в тези случаи не подлежи на оповестяване.

[1] Срв. https://www.whatdotheyknow.com/ . Платформата съдържа над 336 000 заявления към повече от 17,000 институции, заедно с отговорите, предоставените документи и цялата кореспонденция по заявленията.

[2] Срв. www.AskTheEU.org . Платформата съдържа близо 3000 заявления, заедно с отговорите, предоставените документи и кореспонденцията по заявленията.

[3] И в двете платформи се посочва, че електронните пощи, от които заявителите изпращат заявленията си за достъп до информация, не се разкриват: срв. https://www.whatdotheyknow.com/help/privacy и http://www.asktheeu.org/en/help/privacy .

[4] Вж. http://hudoc.echr.coe.int

[5] Вж. http://www.echr.coe.int/Documents/PD_anonymity_ENG.pdf

[6]  Решение от 14 април 2009 по делото Унгарски съюз за граждански свободи с/у Унгария, жалба № 37374/05, достъпно на български език: http://aip-bg.org/documents/echr_tarsasag.html

[7] Организацията администрира посочената платформа www.asktheeu.org

[8] § 29, т.2 от ПЗР на ЗДОИ, обнв. ДВ бр. 97 от 2015.

[9] Чл.15в от ЗДОИ.

[10] Чл.15, ал.1, т.16 от ЗДОИ.