Какво правим с непотребната храна у нас и къде могат да се хранят нуждаещите се, проучиха кореспондентите на БТА

Какво правим с непотребната храна у нас и къде могат да се хранят нуждаещите се, проучиха кореспондентите на БТА

16 октомври е Световен ден на прехраната. Какво правим с излишната храна и каква е грижата за нуждаещите се от прехрана в различните райони на страната, проучиха кореспондентите на БТА. Хранителните отпадъци представляват една десета (9,9%) от общия поток, сочат данните от морфологичния състав на битовите отпадъци, сочат данните от Анализ на състоянието относно отпадъците към Националния план за управление на отпадъците (НПУО) 2021-2028 г., публикуван в интернет страницата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Разделното им събиране и оползотворяване може да донесе не само екологични, но и финансови ползи.

Непотребната храна е източник на ресурси

Превръщането на непотребната храна в ресурс е основна дейност на Инсталацията за компостиране на биоразградими отпадъци на площадката „Хан Богров“ към Столичното предприятие за третиране на отпадъци. В нея се преработват събрани от домакинствата и търговските обекти биоразградими отпадъци, от които чрез анаеробно разграждане се получава биогаз. На следващ етап чрез когенератори той се преобразува в електрическа енергия, както и в топлинна енергия за нуждите на инсталацията. През 2021 г. в столичната инсталация са третирани 5050,18 тона хранителни отпадъци, в резултат на което произведената електроенергия за 2021 г. е 1 081 186 киловатчаса, съобщиха за БТА от Столичната община. Значително повече са третираните хранителни отпадъци в инсталацията и произведената електроенергия за първите девет месеца на 2022 г. Преработените отпадъци до месец септември включително са 5789,34 тона, а произведента в резултат електроенергия е 1 546 809,5 киловатчаса.

Разделно събиране на хранителни биоотпадъци на практика се извършва само в Столична община, се посочва в Анализ и оценка на прилагането на законодателството по управление на отпадъците на национално, регионално и местно ниво към НПУО 2021-2028 г., публикуван в страницата на МОСВ. През следващите няколко години следва да се доразвие системите за разделното им събиране в София и да се изградят инсталации за анаеробно разграждане на такива отпадъци в Бургас, Русе и Благоевград.

Отпадъците от храна в курортния комплекс „Албена“ се „превръщат“ в ток и топла вода, разказа за БТА заместник-директорът на дружеството по бизнес развитие Димитър Станев. Курортът е единственият в страната, който разполага със своя биогаз инсталация. Най-трудното беше да научим персонала да събира разделно хранителните отпадъци, допълни Станев. По думите му практиката е те да отиват в специални кофи и след това да бъдат извозвани до инсталацията. Там минават през още една сепарация, след това се смилат, кашата се хигиенизира и така постъпва в биогаз инсталацията, обясни Станев. После вече се „намесва“ когенераторът, който произвежда ток и топла вода.

Годишно инсталацията произвежда около 50 на сто от енергията, нужна за комплекса, допълни Станев. Той уточни, че за събирането на хранителните отпадъци работят с две фирми, които извозват отпадъци и от района на Варна.

В края на идната година се очаква да заработи анаеробна инсталация за разделно събиране на биоразградими отпадъци в Русе, каза за БТА Цветан Йорданов - началник на общинския отдел "Международно сътрудничество и проекти". Тя се изгражда по европроект и е на стойност около 34 млн. лева. Проектът е на община Русе, а партньори са общините Сливо поле, Иваново, Ветово и Тутракан. Част от проекта е закупуването на над 2000 съда за сметосъбиране на биоразградими отпадъци - хранителни остатъци от детски заведения, болници и ресторанти. При анаеробния процес ще се получава газ, от който ще се произвежда ток, а като остатъчен продукт инсталацията ще генерира и компост.

През 2023 година във Велико Търново ще бъде изградена инсталация за преработка на отпадна храна, която в началото ще бъде ползвана от училищните столове, каза за БТА Зорница Кънчева, директор на Дирекция “Екология“. Тя посочи, че към момента остатъците от менюто в ресторанти и ведомствени столове се оползотворяват чрез фирми, които ги доставят на селскостопански дворове и ферми.

В Благоевградско в момента се изгражда анаеробна инсталация съвместно с общините Симитли, Рила, Кочериново и Бобошево, обединени в Регионално сдружение за управление на отпадъците. Инсталацията ще е за третиране на хранителни и биоразградими отпадъци по анаеробен начин чрез суха механизация. Крайният продукт чрез технологията на суха механизация ще е компост, остатъчен продукт, както и биогаз метан, който ще влиза в когенерационен модул и ще се произвежда електрическа енергия, разказа за БТА главният еколог на общината Диана Стефанова. На този етап не е въведена система за разделно събиране на хранителните отпадъци, генерирани от населението, но това предстои да се случи до края на следващата година, добави тя.

Събираме ли разделно и даряваме ли излишната храна?

За предотвратяване на хранителните отпадъци е необходимо прецизиране и детайлизиране на механизма на освобождаване от ДДС при даряване на храни, тъй като без него от финансова гледна точка за фирмите е по-изгодно да ги изхвърлят. Това пише в Анализа и оценка на прилагането на законодателството по управление на отпадъците на национално, регионално и местно ниво към НПУО 2021-2028 г. В случай, че на ниво ЕС се въведат цели за рециклиране на хранителните отпадъци и се уточни обхвата и нивото на рециклиране, то ще се направят конкретни анализи за въвеждане на допълнителни инструменти за постигане на целите – създаване на системи за разделно събиране на отпадъците от общините или прилагане на „схема за разширена отговорност на производителя“, пише още в документа.

Председателят на Съюза на хотелиерите и ресторантьорите в Русе Красимир Иванчев коментира за БТА, че преди години в града е имало инициатива на ресторантьорите останала годна храна от заведенията да се предоставя на бездомни. Идеята е била тя да се поставя в хладилни витрини, разположени в центъра на града, а нуждаещите се да си взимат от тях. От Българската агенция по безопасност на храните обаче им обяснили, че храната трябва да бъде с етикет със срок на годност и някой да гарантира, че е качествена. "Сега ресторантьорите предават остатъчната храна на фирми, които я взимат и преработват в храна за домашни животни - кучета, котки", обясни Иванчев.

От няколко години проблемът с остатъците от храна в заведенията в курортните комплекси и в местата за настаняване във Варненско е разрешен и тя не се изхвърля в общите контейнери, каза председателят на Варненската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите (ВАХР) Павлин Косев. По думите му отпадъците се поставят в специални контейнери или биоразградими чували и се изнасят от специализирани фирми. Може да се каже, че в курортите около Варна разделното сметосъбиране вече е факт, посочи Косев. Според него изхвърлянето на храната от заведенията е регламентирано и общината следи строго за спазването на правилата. Проблемът е, че те не важат и за гражданите, коментира още председателят на ВАХР.

Проблемът с хранителните остатъци е напът да се реши и в общините Враца и Мездра, които изпълниха проект за компостиране на биоразградими отпадъци. По проекта беше изградена модерна компостираща инсталация и бяха доставени общо 544 контейнера за двете общини за разделното им събиране. Част от тях са специално надписани, че са за хранителни отпадъци. Кметовете на Враца и Мездра – Калин Каменов и Иван Аспарухов са единодушни и категорични, че предстои още работа, докато хората се научат да събират разделно остатъците от трапезата си и да ги изхвърлят в определените за това контейнери.

От края на 2016 г. до началото на 2018 г. по проект на Сдружението на Югозападните общини (СЮЗО) са раздадени 800 компостера за домашно компостиране в Благоевградско. Проектът е финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Северна Македония, като раздадените компостери са по 400 от двете страни на границата. Интересът към компостиране в домакинствата е бил много голям, особено в по-малките населени места, където хората живеят в еднофамилни къщи, каза за БТА изпълнителният директор на СЮЗО Любица Томова. По данни на сдружението около 40 на сто от отпадъка от домакинствата може да се компостира. Могат да се компостират само храни, които не са от животински произход, посочи Томова.

Към момента няма изградена система или поставени специални кофи за изхвърляне на храна от домакинствата, но е разработен проект, с който ще се кандидатства за финансиране през следващия програмен период, каза за БТА Росица Копривчина, директор на Дирекция „Транспорт и екология“ в Община Стара Загора. От думите ѝ стана ясно, че ресторанти и хипермаркети трябва да имат сключен договор с фирма, която да се грижи за оползотворяването на непотребната храна, която те генерират. „Ресторантьорите започнаха да поръчват по-малко храна - толкова колкото да стигне за обслужване на клиентите им и не се презапасяват с продукти“, коментира Вени Петрова, председател на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите в Стара Загора. Тя обясни, че голяма част от бизнеса в областта се включва в различни благотворителни акции в подкрепа на нуждаещите се.  

След вълната от съпричастност и инициативите на доброволци по време на пандемията, даряването на храни става все по-сложно като организация, обясниха организацията на професионалните готвачи от Смолян Chef's club Smolyan, която има богат опит с благотворителни акции и даряване на топла храна. Дори в случаите, когато биха могли да се предоставят годни храни, които са в излишък от дадени заведения, тяхното даряване за социални домове или нуждаещи се групи е свързано с тежка бюрократична процедура и попълване на купища документация,  коментира Снежана Орлова от клуба. Постоянно решение в тази посока може да бъде създаването на хранителна банка, която засега в Смолян липсва, добавя тя.

Репортерска проверка сред управители на ресторанти и бистра в Търговище показва, че храна в тях се приготвя в такива количества, че да се изхвърля минимално. Остатъците от клиентите в повечето случаи отиват директно в контейнерите. Бистрата, които имат и обедни менюта, са с договори за остатъчната храна, която впоследствие се ползва за изхранване на животни. Управителят на бистро „Родопа“ Ива Костова каза за БТА, че има случаи когато хора, предимно бездомници, нощуващи на гарата в Търговище, „се примолват за храна – никога не сме отказали“.

В цялата област Търговище няма контейнери, обособени за хранителни отпадъци.

В Монтана и региона няма фирма, която да се занимава с оползотворяване на храни с изтекъл срок на годност, установи репортерска проверка на БТА. В много търговски обекти и ресторанти се случва да остане храна, но тя се изхвърля. Собственик на заведение за продажба на прясно приготвена храна, намиращо се до входа на голям хипермаркет в Монтана, заяви, че на ден се приготвят по 20-25 различни ястия, от които някои остават до вечерта. В 17:00 часа се прави намаление на някои храни, с цел да се продадат, но невинаги се случва, заради което понякога се налага да се изхвърлят. Друг собственик на заведение за приготвяне и доставка на храна за обяд до домове, фирми и офиси, заяви за БТА, че не рискува с приготвянето на много храна, защото ще трябва да я изхвърли и да инкасира загуби, ако остане.

Пепа Димитрова, директор на „Домашен социален патронаж, дневен център за стари хора и социална трапезария“ в Казанлък разказа, че някои местни заведения имат практика да доставят остатъчната си храна в социалната трапезария. Тя приветства инициативата и призовава повече собственици на хранителни обекти да се свързват с центъра.

В Сливен няма практика да се дарява оставаща от ресторанти и заведения храна с изключение на определени инициативи, каза за БТА Христо Стоянов, председател на Регионалната структура на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) в Сливен. Той припомни, че по време на пандемията заведения от регионалната структура хранеха медици от ковид отделенията в града.  Друга подобна инициатива е имало по време на новогодишните празници, когато може да се купи храна, която да се остави за нуждаещи се. „Ние сме отворени за подобен вид инициативи, но това трябва да се прави по правилния начин, да бъде регламентирано. Фирми, които имат кетъринг в категоризациите, са запознати и отговарят на условията“, посочи той.

На територията на област Разград липсват хладилници, от които хората в затруднение да могат да си взимат храна, няма и ресторанти или заведения, които да раздават безплатна храна на нуждаещите се. Благотворителна инициатива, която придоби популярност в много градове в страната, намери последователи и в Кубрат - срещу хранителен магазин в централната част на града беше поставена кутия с надпис "Ако имаш - остави, ако нямаш - вземи". Доскоро хората оставяха храна за нуждаещите се, но, за съжаление, към момента кутията е свалена, каза за БТА инициаторката на благородната инициатива Ива Димитрова.

Няма практика заведенията в Кюстендил да предоставят храна за хора, изпаднали в нужда, защото няма създаден работещ механизъм за това, каза за БТА Станислав Георгиев - един от собствениците на заведения в Кюстендил. По думите му на няколко пъти той лично е опитвал да предлага годна храна на социални заведения в района, но му е било отказвано да я приемат.

За да не стигат до изхвърляне на храна и респективно финансови загуби, заведенията в региона на Кърджали ползват практики, както на много места в страната – купуват по-малки количества. Друга практика е да предоставят на половин цена, а някъде и безплатно, храна от обедното си меню на персонала, а също така и да рециклират храната, установи проверка на БТА.

В Силистра няма система за събиране на изхвърлена храна от домакинствата и непотребна храна от ресторанти и хипермаркети. През последните години, по време на пандемията, двама собственици на ресторанти в Силистра даряваха безплатен обяд на хора в нужда. Още не е ясно дали благородната инициатива ще продължи и тази зима.

Засега няма система за събиране и оползотворяване на остатъците от храни в хипермаркетите и домакинствата в Перник, установи БТА.

„Топъл обяд“ има в много общини, увеличават се желаещите и капацитетът

Повечето общини и общински райони работят по програмата за предоставяне на храна „Топъл обяд“, която приключи в края на септември. Вече може да се кандидатства с проекти за предоставянето на топъл обяд и по новата Програма за храни и основно материално подпомагане 2021-2027 г. Услугата ще се финансира по облекчен ред като предвидената безвъзмездна финансова помощ е 127 737 000 лева, информира Агенцията за социално подпомагане. „Топъл обяд“ е целогодишна мярка, насочена към хора с ежедневна нужда от подкрепа и липса на достъп до ежедневна храна. Целта е да се достига и до отдалечени места, където хората изпитват още по-сериозни затруднения за прехраната си, вкл. в резултат на форсмажорни обстоятелства.

Резултатите от Структурирано проучване на крайните получатели на помощта по програмата за периода 2014-2020 г. показват, че над половината (53%) от подпомогнатите лица с топъл обяд живеят в по-малки градове. Приблизително равни дялове от ползващите услугата са жителите на областните градове (23%) и на селата (20%), а незначителен дял (3%) от ползващите помощта живеят в столицата, се посочва в новата Програма за храни 2021-2027 г. Къде и как е организирано предоставянето на топла храна в страната, проучиха кореспондентите на БТА.

По-голям капацитет по програмата „Топъл обяд“ заявяват общините от област Търговище за следващия програмен период. Целта на Община Търговище е услугата да продължи до 30 септември 2025 г. Социалният патронаж на територията й обхваща 641 души. Услугата „Топъл обяд“ в община Попово ще бъде продължена до 2025 г. Досега са я ползвали 150 нуждаещи се и броят им ще се запази, тъй като това е максималният капацитет, обясни БТА Свилена Анкова, управител на „Заведения за социални услуги“ към Община Попово. Заявления за ползване на услугата към 26 септември са подали 237 кандидат-потребители. Ще се кандидатства за продължаване на услугата и в района на Омуртаг като целта е бройката да бъде увеличена с 30, каза за БТА Румяна Илиева, главен експерт в „Европейски програми и проекти“ към общинската администрация. Досега в община Опака от „Топъл обяд“ са се възползвали 300 души, сега администрацията ще кандидатства за продължаване на услугата за 450 души, уточни Вилдан Османова – главен експерт „Бюджет и счетоводство“ към общинската администрация. Доскоро проектът „Топъл обяд“ в община Антоново е обслужвал 450 човека, а новото проектно предложение е за 500 души, каза за БТА Татяна Петрова – директор на дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“.  

В Русе има две социални услуги, чрез които се предоставя храна на уязвими хора - "Социален патронаж", при който храната се заплаща и "Обществена трапезария", която е безплатна, тъй като е по европроект, разказа за БТА директорът на местното общинско предприятие "Обществена трапезария и социални жилища" в Русе Мариан Димитров. „Обществената трапезария" е увеличила капацитета си от началото на пандемията повече от два пъти и вече помага на 250 души.

В община Казанлък се предлага услугата „Домашен социален патронаж, дневен център за стари хора и социална трапезария“. Към момента от нея се възползват 340 души от цялата община, каза за БТА директорът на центъра Пепа Димитрова. Храната се доставя до адрес в Казанлък и околните населени места, може да бъде взета и на място от трапезарията като условие е тя да се приеме от лицето, което ползва услугата. „Социалният момент е, че потребителите заплащат храната на по-ниска цена, в която не са включени разходите за персонала, обслужващ услугата, тези разходи се поемат от местната администрация“, подчерта Пепа Димитрова. Кандидатства се с попълнена бланка на място, но в момента има списък с чакащи, тъй като капацитетът на услугата е запълнен. Пепа Димитрова коментира още, че в услугата почти не остава неоползотворена храна.

Община Хасково работи по две програми, които са свързани с приготвяне и доставка на храна – „Домашен социален патронаж“ и „Топъл обяд“, съобщи началникът на отдел „Здравеопазване и социални дейности“ в администрацията Златка Караджова. Патронажът е разходвал бюджет от началото на година досега за близо 90 000 лева, а „Топъл обяд“  от края на юни досега – 101 500 лева за 500 потребители. Предстои те да се увеличат на 700 души, като интересът е много голям – вече имаме към 1100 заявления, уточни Караджова. От 2020 година общината има и 3-годишен договор за приготвяне и доставка на храна за детските градини, училища и социални домове в общината. Контрактът с ЕТ „Тано – Николай Траилов“ е за 8,5 млн. лева  като дружеството е контрагент и за двете социални услуги. Ежедневно приготвяме храна за между 10 000 и 12 000 души, поясни Траилов. По думите му Фирмата работи и в общините Димитровград, Свиленград и Стамболово, а храната не остава, тъй като е по заявка.

Във всички общини на област Сливен се изпълнява проектът „Топъл обяд“, който е безплатен, има и услуга „Социален патронаж“, като тя се заплаща на преференциални цени. В община Сливен през последната година по проекта са обхванати 1600 души, каза пред БТА Здравка Катилеева от местния социален отдел. В община Котел по проекта „Топъл обяд“, който приключи през септември, т.г., през работните дни на седмицата храна получаваха 2100 души в 17 населени места, каза пред репортер на БТА Десислава Пепелишева, директор на "Социални и хуманитарни дейности" в общината и ръководител на проекта. В община Нова Загора до момента 291 лица са преминали през услуга „топъл обяд“, като потребителите са от град Нова Загора и от 26 села в общината, се посочва на общинския сайт. Община Твърдица успя да удължи срока по проекта до края на годината, без да има прекъсване и обхваща около 600 души, каза кметът Атанас Атанасов. В момента в останалите три общини се събират заявления за новия проект и общините кандидатстват от проекта, като се очаква да почнат отново работа в началото на ноември и с по-голям капацитет.

Социално слабите и хората в затруднение в област Разград се подпомагат с храна по различни програми и проекти, основната е „Топъл обяд“, а в отделни общини и по програмата „Обществени трапезарии“, каза за БТА директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Татяна Костова. В повечето общини топлият обяд е предоставян до края на септември, а сега общините подготвят проектни за продължаване на програмата. В община Разград до края на септември топла храна са получавали 300 нуждаещи се, предприети са действия за продължаване на програмата. Общо 500 нуждаещи се потребители от региона получават топла храна и чрез Домашния социален патронаж, съобщи за БТА Кольо Колев, главен експерт в общината. За празници за тях има и пакети с храни от първа необходимост, предоставяни чрез БЧК, фирми или организации. Община Лозница има одобрен проект за предоставяне на храна на 400 човека. В Цар Калоян се изхранват 60 потребители. В Исперих подготвят проект за 160 социално слаби. В Кубрат топъл обяд ще бъде осигурен за 350 крайно нуждаещи се. В община Завет 120 лица се изхранват чрез обществена трапезария, като се подготвя проект за кандидатстване по програма „Топъл обяд“, която да покрие нуждите на тези 120 души от новата календарна 2023 г. В община Самуил са идентифицирани 327 нуждаещи се, като 27 души се хранят в обществена трапезария, а 300 души се подкрепят по програма „Топъл обяд“. Според Таня Костова заради кризата и поскъпването на живота, ползващите трапезариите се увеличават.

Домашният социален патронаж във Велико Търново в момента има 462 потребители – пенсионери и хора с увреждания, каза за БТА Росица Димитрова, директор на Дирекция „Социални дейности“ в община Велико Търново. За минималния пакет, който се доставя 21 дни в месеца и се състои от супа и основно ястие, но без хляб, цената е 4 лева, ако има и половин хляб в пакета - цената е 4,70 лв. За ежедневна доставка на пълния пакет цената на абонамента е по-малко от 100 лева, посочи Димитрова. Хората от най-уязвимите групи ползват услугите на обществена трапезария в центъра на града, в която са записани 135 човека и половината получават безплатната топла храна на място. Хората От седем години средствата се осигуряват от фонд „Социална закрила“ към МТСП. Проектът ще приключи в края на годината, но от общината възнамеряват да кандидатстват по програма „Топъл обяд“ като целевата група ще много по-голяма.

Община Стара Загора в помощ на възрастните хора предлага услугата „Домашен социален патронаж“, каза за БТА заместник-кметът Иванка Сотирова. Капацитетът й е 350 души и работи на пълен обем, каза директорът на услугата Гергана Тодорова. Повече от 90 на сто от потребителите ползват и услугата за доставка на храната до дома. Стойността на дневното тристепенно меню варира от 2 до 3 лева в зависимост от продуктите. От думите на Тодорова стана ясно, че, за съжаление, дарителите липсват.

В област Ямбол безплатен топъл обяд получават над 1600 нуждаещи се. В областта не функционират други социални трапезарии, освен тези към общините. Общинските администрации вече са кандидатствали за продължаване на проектите „Топъл обяд“ и през новия програмен период, съобщиха оттам за БТА. Безплатна храна в община Ямбол получават 700 души в затруднено материално положение. На доставките на топъл обяд разчитат също 600 възрастни и самотноживеещи хора в 44-те села в община Тунджа, а в крайграничната община Болярово – 270 човека. Община Елхово осигурява безплатно хранене на 50 свои жители с ниски доходи и здравословни проблеми. Към момента тази социална услуга не се предлага само в община Стралджа. Мотивът на администрацията е, че от нея се възползват предимно маргинализираните групи. „Няма да храним хора, които не работят, крадат“, коментира за БТА заместник-кметът Гроздан Иванов.

Община Монтана храни ежедневно по 480 човека в домашния социален патронаж в града и по 200 други в диетичния стол. Това са социално слаби и трудноподвижни хора, на които храната се доставя до домовете. В патронажа и диетичния стол храна не се изхвърля, тъй като се приготвя за точен брой хора. Община Берковица изпълнява проект за предоставяне на безплатен топъл обяд на 50 крайно нуждаещи се хора – социално слаби, болни и трудноподвижни хора. Проектът се финансира от фондовете на ЕС и по него всеки работен ден 50 души получават супа, основно ястие, хляб, а в някои дни и десерт. В домашния социален патронаж в Берковица ежедневно се приготвя храна за около 200 души.

В Ловеч Общината осигурява изхранване на 300 нуждаещи се от подкрепа чрез Домашния социален патронаж. Той има две бази –  в Ловеч и село Дойренци. Финансирането е от общинския бюджет, като за тази година е в размер на над 867 хиляди лева. Потребителите заплащат и такса, съобщиха за БТА от общинската администрация. В града има и частен домашен патронаж. До края на годината по целева програма „Обществени трапезарии“ към Фонд „Социална закрила“ се хранят 150 души в Троян. Те получават всеки ден безплатно топла храна. Стойността на проекта е 132 хиляди лева, финансиран от националния бюджет. Другата услуга е Домашен социален патронаж – половината средства се осигуряват от общинския бюджет, а останалата част от потребителите, като са обхванати 260 души. Останалите общини в областта също са кандидатствали по проекти за топъл обяд на нуждаещи се.

Осигуряването на топла храна за възрастните, самотноживеещите и хората в неравностойно положение област Враца се осигурява от години от звената „Домашен социален патронаж“. Услугата се предлага във всичките десет общини в областта. В най-голямата от тях – Враца, общинското предприятие „Социални дейности“, към което е патронажната грижа, доставя храна на 350 потребители в града и повечето села. Още 200 социално слаби домакинства получават храна по програмата „Топъл обяд“. След поредното удължаване на действието на програмата, продължава набирането на потребители на услугата както във Враца, така и в останалите общини.

В област Кърджали в помощ на хората в неравностойно положение програмата „Топъл обяд“ функционира на територията на шест от общо седем общини в областта. От няколко дни и в седмата община – Черноочене се набират документи за включване. Броят на хората, които ежедневно в делничните дни получават топъл обяд надхвърля 7 500 човека като най-много са в община Кърджали – 2 100. Още 100 човека в общината получават услугите на обществена трапезария, по фонд „Социална закрила“.

Социалният патронаж само за град Плевен е с капацитет от 400 души, който е достигнат, каза за БТА Светлана Костадинова, началник-отдел „Връзки с обществеността и протокол”. Ако потребителят е заявил обяд и вечеря, цената за месец от 99.90 лв., заедно с хляб и доставка, а само за обяд е 70 лв. В селата Коиловци, Бохот, Пелишат и Мечка, както и в град Славяново има създадени общински кухни, които са с капацитет от 215 души. Община Гулянци подпомага нуждаещите се хора с безплатен обяд по различни програми и проекти от 2009 г., съобщи Надя Любенова, главен специалист в местната администрация. На топъл обяд всеки делничен ден могат да разчитат 200 потребители от всички населени места в общината. Безплатната храна се приготвя и разнася от Домашен социален патронаж, чийто капацитет е 500 души. От тях 300 са абонати на социалната услуга, а останалите 200 са по проект „Топъл обяд“.

Около 3869 души в Пловдив получават безплатно или с доплащане всекидневно храна чрез социалните проекти на община Пловдив, съобщи за БТА Георги Титюков, зам.-кмет по “Спорт, младежки дейности и социална политика”. Чрез проекта "Топъл обяд към края на септември всеки ден 1769 души получават напълно безплатно супа, основно с месо и две филии хляб. Изискването за включване в нея е да са под линията на бедност, която е 413 лева, но във връзка с инфлацията е увеличен прагът по програмата до 451 лева. Титюков поясни, че цената е фиксирана като при началото на програмата през 2016 година тя е била 2.50 лева на човек на ден, а към днешна дата във връзка с инфлацията от 1 октомври е 3.20 лева. Община Пловдив предоставя и "Домашен социален патронаж", който доставя храна всеки работен ден до дома на 400 души. Има такса, процент от пенсията, но не повече от 120 лева, каза Титюков. Друга социална услуга, която се изпълнява от районните кметства, е "Диетични и диабетични трапезарии". Там потребителите са 1700 души. Заплащането е 1.50 на ден, а общината доплаща на фирмите по 1.65 лева.

Обществените трапезарии във Варна обслужват 1 105 души, чиито доходи са под линията на бедност, съобщиха за БТА от общинската дирекция „Социални дейности“. Финансирането на дейността им е изцяло от бюджета на града. На територията на общината работят две общински трапезарии. Ако от приготвената за съответния ден храна остане нераздадена, тя се предоставя на хората, настанени в Приюта за бездомни и бедни в града. Сега общината очаква финансиране за осигуряване на топъл обяд за още хора, като парите ще бъдат осигурени по програма „Храни 2021-2027 година“. В този проект ще бъдат включени 300 души от уязвими групи.

Община Силистра работи по договор с Фонд „Социална закрила“ към МТСП за предоставяне на социална услуга „Обществена трапезария“ през 2022 година като са одобрени 150 потребители. В момента се подготвя кандидатстване и за новия програмен период. В Силистра има и Център за временно настаняване на бездомни, където също се осигурява безплатна храна. В Дулово обществена трапезария има от шест години и обслужва 100 души.  В  Алфатар работят по „Топъл обяд“ с около 300 души, а в община Главиница - с 320 души. Община Ситово има възможност да кандидатства с проект по процедурата „Топъл обяд“, който ще позволи продължаване на предоставянето на топлия обяд за нуждаещите се лица. В Тутракан също подготвят кандидатстване по програмата за новия програмен период. Там хората в нужда се подпомагат и със средства от  благотворителни прояви. В Кайнарджа безплатна храна получават над 400 деца и ученици от учебните заведения и детските градини. Социални кухни и трапезарии се организират от неправителствени организации или ресторантьори по време на големи празници.

Повече от 1000 деца и възрастни в нужда се възползват от социалните услуги, които община Шумен предоставя чрез различни проекти, съобщи за БТА Зорница Георгиева, младши експерт „Връзки с обществеността" в местната администрация. Безплатен топъл обяд на хора в нужда се предоставя чрез обществената трапезария. Топла храна всекидневно получават 110 души в затруднено социално положение. Други 320 трудноподвижни и самотни възрастни и хора с увреждания от Шумен и населените места в общината получават топла храна до домовете си от домашния социален патронаж, за който се заплаща минимална месечна такса. Преди година и половина кухнята беше преместена в обновена сграда като със средства на общината и с дарение от фирма „Алкомет“ беше осигурено ново кухненско обзавеждане. Дейността и на двете услуги се финансира изцяло от общинския бюджет. Община Шумен ще продължи да осигурява безплатен топъл обяд на 650 души и по новата Програма за храни и основно материално подпомагане 2021-2027.

Община Перник разчита предимно на услугата „Топъл обяд“, съобщи директорът на дирекция „Хуманитарни дейности“ в общинската администрация д-р Татяна Вангелова. Храната се предоставя на хората в затруднение в два мобилни пункта или директно по домовете като капацитетът на услугата е 120 души. След индексацията на пенсиите броят на правоимащите е спаднал до 75 души, нови заявления обаче се приемат непрекъснато, посочи Вангелова. Програмата „Топъл обяд“ е естествено продължение на обществената трапезария, която бе реализирана през 2020 г. Функционира и домашен  социален патронаж. Срещу заплащане между 70-100 лева месечно се осигурява ежедневно по един топъл обяд.

Чрез домашния социален патронаж в Кюстендил се обслужват общо 300 души, казаха за БТА от Общината. Патронажът приготвя и доставя храна по домовете на потребителите. Шестима са обхванати в общинската социална трапезария, която е насочена към задоволяване потребностите от храна за лица, които са изпаднали в невъзможност да осигурят сами прехраната си и отговарят на необходимите критерии за ползване на социалната услуга. Общо 180 души получават топъл обяд в Кюстендил по проекта, финансиран по Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане 2021-2027. Други 140 души от общината се хранят чрез целевата програма "Обществени трапезарии - 2022 г.", чрез Фонд "Социална закрила".

Община Смолян отново кандидатства по схемата  „Топъл обяд“, финансирана от Програма за храни и основно материално подпомагане 2021-2027 от Европейски социален фонд.  По тази програма  общинските социални служби в област Смолян залагат на по-трайни решения  за осигуряване на храна за хора от уязвимите групи.  

По данни на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ на територията на област Благоевград има социални трапезарии в общините Благоевград, Кресна, Петрич, Сатовча и Симитли. Капацитетът им е 200 души за социалните трапезарии в Сатовча и Петрич, 150 души за община Благоевград, 100 за Кресна и 70 за Симитли. Социалната дейност „Домашен социален патронаж“ се предлага във всички 14 общини на територията на област Благоевград. В съответните общини се обслужват между 50 и 450 души. Общо хората, които се обслужват от социалния патронаж са около 2600 души.

Топла храна предлагат църкви, БЧК и неправителствени организации

Социална трапезария функционира към Ловчанска митрополия от 2004 г. Топла храна всеки ден получават около 20 бедни и бездомни ловчанлии. Продуктите са от дарители, а храната се приготвя от доброволци, припомни за БТА Ловчанският митрополит Гавриил. Такава кухня за социално слаби хора има и към църквата "Св. преподобна Параскева" в Троян. В нея се предоставя топла храна също на 20 крайно нуждаещи се, разказа Ваня Божкова, която в момента се грижи за кухнята. Храната се раздава три дни в седмицата.

Социална трапезария има и към храм „Св. Иван Рилски“ в Търговище, която повече от 25 години храни хора от различни етноси и религии. Финансирането е от дарители, които запазват анонимност - „хора, на които Христос им е в сърцата“, каза отец Славчо Проданов - архиерейски наместник на Търговищка духовна околия. „Социалната трапезария се грижи за всички еднакво, защото всички живеем под единия Бог“, допълва свещеникът.

В Благоевград има една социална кухня, създадена от доброволци. Тя е на територията на храм „Свети Николай“ в благоевградския квартал „Грамада“ и е създадена с благословията на Неврокопския митрополит Серафим. В нея се изхранват веднъж седмично, в събота, между 200 и  250 души.

Кризисна трапезария на БЧК в Русе предоставя повече от 10 години храна на 40 бездомни през студените месеци, каза за БТА директорът на областната структура на БЧК в крайдунавския град Антоанета Ябанозова. Трапезарията се издържа с финансиране от националното ръководство на БЧК, като разчита много на дарители. "Подготвяме трапезарията за наближаващите студени месеци. Предвиждаме тя да отвори в средата на идния месец. Отново ще раздаваме седмични хранителни пакети - хляб и консерви, както и топла супа, чай и сандвичи. Бездомните ще получават също социални и здравни консултации, ще ги насочваме и към различни институции в зависимост от техните нужди", обясни Ябанозова. По думите й БЧК продължава и мащабна кампания в сътрудничество с известна верига хипермаркети за набиране на дълготрайни хранителни продукти от клиенти, които желаят да дарят и се разпределят за социално слаби.

Областната организация на БЧК в Ямбол също работи по програми за хранително подпомагане. В техните пунктове миналата година са раздадени пакетирани храни на 5000 нуждаещи се, по списъци от Агенцията за социално подпомагане. Очаква се стартирането на новите европейски програми за целта. По проект на БЧК безплатно обедно хранене в училище са получавали през миналата учебна година 311 деца от семейства с материални затруднения в Ямболско.

БЧК в област Плевен осигурява топъл обяд за 202 ученици от пет училища. Храната се предоставя по програма „Партньорска мрежа за благотворителност“. Включени са деца от 7 до 18-годишна възраст от училищата в село Божурица, градовете Долна Митрополия, Гулянци и Белене.

БЧК в региона на Кърджали подпомага изхранването, но на ученици чрез програма „Топъл обяд“, съвместно с верига магазини „Кауфланд“, където са позиционирани фондонабирателни касички и на база събраните средства се определя броя на учениците, които да бъдат подкрепени. Така през учебната 2021/2022г. топъл обяд в рамките на 110 учебни дни е предоставян на 20 деца от община Кирково. През декември ще стане ясно колко деца и от коя община ще бъдат подпомогнати за настоящата учебна година. След повече от 20 години дейност, трапезарията при храм „Св. Успение Богородично“ в кв. “Гледка“ в Кърджали изхранваща близо 100 човека на различна възраст, спира да работи. Само преди месец тя е преустановила дейността си. По думите на отец Боян Саръев, тя е изпълнила със съдържание своята функция, но към днешна дата отпада необходимостта от нея и за това на този етап няма да функционира.

От офиса на БЧК в Смолян очакват одобрение на финансиране за програма за топъл обяд за 90 деца от училища в областта. Червенокръстката организация партнира с един от хипермаркетите в областния град, в който е обособено място за оставяне на дарени хранителни продукти от граждани за благотворителни каузи.