Младежките организации в България - пазители на гражданския потенциал

Настоящата статия е с цел да запознае читателите с ролята на младежките организации в обществото, техните дейности, проблеми и развитие през годините. Четивото цели също така и да разясни погрешните представи за младежкото гражданско участие в България и да повиши вниманието към младежката политика и нейното качествено изпълнение.

Познатите тенденции за младежите в България традиционно са предмет на негативна реторика, свързана с добре познатите теми в медийното пространство: емиграция, ниска раждаемост, уязвимост към наркотици и подобни. Младите хора биват разглеждани като проблем на образователни, културни, социални и спортни институции. Тази философия е проникнала толкова дълбоко в съзнанието на властимащите, че е успяла да разсее всички от реалността, а именно, че младите хора не са проблем, а инструмент за адаптиране и съхраняване на обществото. Инструмент, с който малцина разбират как да боравят посредством младежки политики, младежки дейности и младежка работа.

На правилното отглеждане и култивиране на младежкия потенциал в България ще обърнем внимание в следващите редове и ще започнем, разглеждайки почвата на младежкото гражданско участие – младежките организации.

Какво е младежка организация и колко такива има в България?

Не е ясен точният брой на младежките организации в България. Някои източници посочват стотици, други десетки, трети посочват голям брой, които не са активни. Това се дължи не само на липсата на обновявани данни, но и на доскорошната липса на публично разбиране какво влиза в категорията „младежка организация“.

Дълго време основното разбиране за младежка организация е свързано с разбирането за младежко крило към политическа партия, но тези обединения са само един от видовете младежки организации.

Според обновения през 2022 г. Чл. 19 в Закона за младежта, младежка организация е доброволно сдружение на лица за осъществяване на младежки дейности, което отговаря на следните изисквания:
1. не по-малко от 70 на сто от лицата в него са на възраст от 15 до 29 години включително;
2. повече от половината от членовете на управителния орган са младежи на възраст от 18 до 29 години включително¹.

Видовете младежки организации са посочени в същия закон в чл. 20. Накратко, това могат да са:
 - неправителствени организации,
 - структури към образователните институции (студентски съвети),
 - структури към администрацията (консултативни съвети),
 - младежки крила политически партии.

Съществуват и неформални младежки групи, които изпълняват редовна младежка дейност.

Кой обединява младежките организации? Има ли Национален младежки съвет?

За да се опитаме да разберем колко са всъщност младежките организации, можем да потърсим дали има национално представителна такава организация, която ги консолидира (Национален младежки съвет). Любопитно е, че в Закона за младежта, в национално представителна младежка организация би следвало да има над 900 членове. В България такава организация с толкова членове няма.

Местата, където би следвало да потърсим някаква консолидираща организация, са при членовете в Националния консултативен съвет за младежта и Обществения съвет по въпросите за младежта. Две структури към Министерството на младежта и спорта, чиято основна работа е свързана с консултирането на активните млади граждани.

Сред членовете, които подпомагат министъра на младежта и спорта, не намираме Национален младежи съвет, но е споменато за Национално представителство на студентските съвети на Република България (НПСС), a в Обществения съвет се споменава за Национален младежки форум (НМФ)².  Членове на НПСС следва да са студентските съвети от висшите училища в България. Студентските съвети обхващат над 200 000 младежи в България и по-специфично тези, които са висшисти. В младежка възраст и извън тази цифра остават над 700 000 младежи, а Законът за младежта загатва и за други видове младежки организации освен студентски съвети, до които те биха могли да имат достъп.

Поглеждайки от по-високо, извън пределите на България, откриваме Европейския младежки форум, който обединява Националните младежки съвети от държавите в Европа. За България Европейският младежки форум е посочил за такъв съвет неправителствената организация – Национален младежки форум – като представител на българските младежки организации в Европа³. На сайта на Национален младежки форум откриваме над 30 младежки организации членове. Сред тях присъстват НПО-та, студентски съвети и младежки крила към политическите партии като Дружество за ООН в България, Erasmus Students Network Bulgaria, Организация на българските скаути, Студентска асоциация за изследване на международните отношения, Асоциация на студентите медици в България и др. Накратко, в НМФ откриваме организации от целия спектър на младежкия интерес с направления по теми като социални и политически дейности, наука, образование и мрежи на международни студенти.

Младежките организации, които съществуват извън мрежата на НМФ, могат да наброяват и много повече. Най-добрият начин за един млад човек да потърси дали има младежка организация в близост до него, е като се позове на отговорната за младежки дейности дирекция в неговата община.

Как младежките организации помагат?

Ролята на младежките организации в нашето общество е да бъдат мостът между образованието и професионалната реализация на един гражданин. Именно те са мястото, където младият човек остава активен, развива важни социални умения и прилага в практика интересите, които е акумулирал в периода на учение. Това се случва основно чрез доброволчество и младежки дейности, заложени в програмата и мисията на организацията. В тези организации се съхранява интелектуалният потенциал на младите, необходим за качественото развитие на обществото в икономически и социален план.

„Доброволчеството трябва да се разглежда като ценност. Основна е ролята на младежките организации. Те работят предимно с доброволци и разчитат на този доброволен труд за изпълнение на своите дейности. Именно младежките организации са първото място, където младият човек се среща с доброволчеството. Там той се възпитава в ценности като гражданско участие. Сещаме се за доброволчеството само по време на криза. То се разглежда само като инструмент за справяне с последствията от бедствия като пандемия или най-често извънредна ситуация. Отдаването на доброволен труд следва да се припознава като ценност и след това да бъде използвано като инструмент в различни ситуации, независимо дали са извънредни, или не”, споделя Адела Бозмарова по време на конференция в Министерски съвет⁴  и по повод дълго отлагания Закон за доброволчеството. Закон, който би трябвало да установи безопасна среда за всеки доброволец, където той е осигурен и защитен.

Преглед на младежкото участие и препятствията в периода на преход

Любопитно е да се наблюдава историческата съдба на младежкото участие. Задължителното членуване на ученици и студенти в младежки сдружения към Комсомола до 1989 г. е в рязък контраст с намалялото и вече доброволно участие от 90-те до днес⁵. 

Национален младежки съвет всъщност е съществувал в България след промените, но не издържа дълго поради пренебрегване на неполитическите младежки сдружения в него. Учреден от 25 младежки организации през 1997 г. в Банско, НМС се разраства бързо и задвижва механизма на младежкото участие на национално ниво. Създават се регионални младежки съвети в 16 областни града, един от които в Пловдив, в който се регистрират над 40 организации. Известно време основен проблем в управлението на НМС е предимството на политическите организации членове. За председател на съвета е бил посочван представител на управляваща партия, в случая през 1997 г. – Виктория Василева от ръководството на СДС. Следва упълномощаване на общински съветник – Стефан Фурнаджиев. През 2003 г. опитите за НМС да продължи работа са неуспешни, а водещият фактор за това е, че организациите членове не успяват да преодолеят наследствените нагласи на изминалия период, в който инициативата е изцяло предадена на управленските институции, които в резултат оказват своя натиск върху младежите, ползвайки ги за политическите си цели.

В началото на новото хилядолетие е отличимо желанието за членство основно към спортни клубове и всякаква различна форма на организиран младежки живот е почти незабележима. Едва 2% от младите хора са в неполитически младежки организации и 1% членуват в политически към 2005 г. Данни, които са значително по-ниски от стойностите в Европа, в резултат на слаба информираност, апатия и незаинтересованост.

В периода на преход се възстановяват изчезналите по времето на социализма разнообразни младежки организации. В началото на 90-те години сред първите младежки организации без изненада са именно младежки политически обединения. Заедно с тях се появяват и професионални студентски организации като AIESEK, международна образователна организация, Балкански младежки клуб, насочен към поощряването на взаимоотношенията между младежите на Балканския полуостров. Следват появите на ромски младежки организации.

Съдбата на младежкото участие в новото хилядолетие остава неясна и без официално разпознат Национален младежки съвет. Едва през 2010 г. в община Куклен е учреден Национален младежки форум, който към момента изпълнява ролята на Национален младежки съвет, признат за такъв от Европейски младежки форум през 2015 г.

Надежда в настоящето

През 2023 г. в НМФ членуват над 30 младежки организации. В проучване на GALLUP младежкото участие все пак се е повишило в сравнение с ранните години на века. 10% от анкетираните младежи членуват в ученически/студентски съвети, 27% са участвали в доброволчески акции и 4% отбелязват някаква форма на участие в младежки политически партии^6. Целият доклад е достъпен тук.

Опасностите, пред които гражданското общество на България е изправено, са тясно свързани с опасностите пред младежките организации. Интелектуалният потенциал на едно активно гражданско общество зависи от съхраняването на този потенциал в рисковите младежки години на всеки гражданин. Социалното изключване на младежи в резултат на неизпълнени политики за младежта дава път на поколение, което трудно допринася за качественото развитие на обществото. Младежките организации са мястото, където младежкото участие трябва да се захранва и насърчава, където младите българи са в защитена и плодотворна среда. Намаляването на броя активни младежки организации и все още ниският брой на членуващите в тях младежи е сред основните фактори, допринасящи за стесняващото се гражданско пространство. По тази причина младежта следва да се разглежда като по-приоритетна в дневния ред на управляващите и да се разглежда като самостоятелен ресор – отделен, но обединяващ в себе си образованието, културата, спорта и социалните политики.

------------------------------------------

------------------------------------------