English   14634 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




ИПИ: високата смъртност, а не раждаемостта е причината за демографската криза у нас

 
 

Анализ на Института за пазарна икономика 

Понятието „демографска криза“ за България е еквивалентно на „много смърт“. С други думи проблемът не е, че не се раждат деца, а че много хора умират. 

Последните данни на европейската статистика за коефициента на плодовитост зарадваха мнозина – на първо място сме в ЕС по брой родени деца на жена[1] – 1,72 при средно 1,34 в съюза. Този положителен демографски показател не е изненада – България води в броя родени от една жена деца през последните няколко години. Той потвърждава очакванията, че изборът за това колко деца да се раждат се прави в зависимост от разнообразни фактори – както лични, така и икономически и обществени. Високият коефициент на плодовитост се отразява и в благоприятен общ коефициент на раждаемост, който е малко над средния за ЕС през 2024 г. (8,3‰ у нас спрямо 7,9‰ за ЕС).



Защо се умира толкова много в България? Причините не са една и две, но тук ще се спрем на онези, които имат пряко отношение към ролята на държавата в провеждането на здравната политика: Много висока е общата смъртност от сърдечно-съдови и мозъчносъдови заболявания, част от която е предотвратима – почти тройно над средната за ЕС[2]. Тук роля играе ограничената профилактика[3] и превенция на рискови фактори, които повишават риска от тези заболявания. Все още липсва работеща масова програма за скрининг на най-смъртоносните видове рак, което често води до късна диагностика и лоша прогноза за преживяемост на пациентите. Налице са регионални неравенства в достъпа до ключови здравни услуги, особено по отношение на достъпа до извънболнична помощ[4]. Липсват програми, които да насърчават здравословен начин на живот, а здравното образование в училищата е оставено в ръцете на учители-ентусиасти и не се приоритизира в учебните програми. Финансовият модел насърчава хоспитализации в болничната помощ, а не по-ранно откриване на заболявания, успешно лечение в извънболнични условия, както и постигане на здравни резултати. Демографската картина у нас не е благоприятна – значителен дял от населението е над 65 г. Това обаче не обяснява защо коефициентът на смъртност в страни с подобно ниво на застаряване като Италия, Испания и Гърция не е също толкова висок, колкото у нас. Това е и посоката на действия, ако искаме да ограничим преждевременната и значителна смъртност у нас – скрининги; профилактика, която да е ефективна, организирана, удобна за пациента и масова; насърчаване на здравословен начин на живот и не на последно място – плащане за добро здраве, а не за преминаване през болница. [1] Коефициентът на плодовитост измерва средния брой живородени деца от една жена на възраст 15-49 години. [2] https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Causes_of_death_statistics [3] По данни на НЗОК около 60% от гражданите преминават профилактични прегледи през годината, но има анекдотични данни, че част от тях са формални. [4] Повече може да се види тук

По-големият брой родени деца обаче не коригира тъжната демографска картина у нас, която показва, че населението на страната намалява с един от най-бързите темпове, а причината за това е най-вече в много високата смъртност. Тя е с 50% по-висока от средната за ЕС и с около 2,5 пъти по-висока от тази в Ирландия и Люксембург.




Защо се умира толкова много в България?

Причините не са една и две, но тук ще се спрем на онези, които имат пряко отношение към ролята на държавата в провеждането на здравната политика:
  • Много висока е общата смъртност от сърдечно-съдови и мозъчносъдови заболявания, част от която е предотвратима – почти тройно над средната за ЕС[2]. Тук роля играе ограничената профилактика[3] и превенция на рискови фактори, които повишават риска от тези заболявания.
  • Все още липсва работеща масова програма за скрининг на най-смъртоносните видове рак, което често води до късна диагностика и лоша прогноза за преживяемост на пациентите.
  • Налице са регионални неравенства в достъпа до ключови здравни услуги, особено по отношение на достъпа до извънболнична помощ[4].
  • Липсват програми, които да насърчават здравословен начин на живот, а здравното образование в училищата е оставено в ръцете на учители-ентусиасти и не се приоритизира в учебните програми.
  • Финансовият модел насърчава хоспитализации в болничната помощ, а не по-ранно откриване на заболявания, успешно лечение в извънболнични условия, както и постигане на здравни резултати.
  • Демографската картина у нас не е благоприятна – значителен дял от населението е над 65 г. Това обаче не обяснява защо коефициентът на смъртност в страни с подобно ниво на застаряване като Италия, Испания и Гърция не е също толкова висок, колкото у нас.
Това е и посоката на действия, ако искаме да ограничим преждевременната и значителна смъртност у нас – скрининги; профилактика, която да е ефективна, организирана, удобна за пациента и масова; насърчаване на здравословен начин на живот и не на последно място – плащане за добро здраве, а не за преминаване през болница.


[1] Коефициентът на плодовитост измерва средния брой живородени деца от една жена на възраст 15-49 години.

[2] https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Causes_of_death_statistics

[3] По данни на НЗОК около 60% от гражданите преминават профилактични прегледи през годината, но има анекдотични данни, че част от тях са формални.

[4] Повече може да се види тук




Ако НПО Порталът е полезен за Вас, подкрепете ни с дарение по банкова сметка или чрез PayPal

Сходни публикации

Позиция на НМД: Бюджет 2027 не гарантира, че увеличените помощи ще достигнат до децата, които имат нужда от тях

Позиция на НМД: Бюджет 2027 не гарантира, че увеличените помощи ще достигнат до децата, които имат нужда от тях

Национална мрежа за децата (НМД) подкрепя увеличаването на семейните помощи и актуализирането на доходните прагове в проекта за

Какво предстои за приемните родители и социалните работници до края на 2027 година?

Какво предстои за приемните родители и социалните работници до края на 2027 година?

Анализ на Национална асоциация за приемна грижаОт 2011 г. приемната грижа в България продължава да се развива чрез проект на

10 начина за справяне с насилието между деца

10 начина за справяне с насилието между деца

Насилието между деца не се изчерпва с отделни инциденти и последствията от тях, а разкрива по-дълбоки дефицити в системите за