Европейските фондове през новия програмен период – какво може да очакват България и българските граждани?

Големият спор: какъв бюджет и за какви приоритети? През юли 2025 г. Европейската комисия предложи бюджет от близо 2 трилиона евро по текущи цени, с повече средства за конкурентоспособност, иновации, отбрана и сигурност. Европейският парламент настоя за по-амбициозно финансиране и предупреди за риск от отслабване на кохезионната политика. След кипърския компромис ирландското председателство предложи ново съкращение — до около 1,62 трилиона евро по използваната в анализа ценова база. Решенията още не са окончателни.

Какво може да загуби гражданското общество? Една от най-видимите промени е предложеното намаляване с около 30% на бъдещата AgoraEU спрямо предложението на Комисията. Тя ще обедини CERV и Creative Europe — ключови инструменти за граждански организации, права, равенство и култура. Вместо предложените 7,61 млрд. евро бюджетът би бил около 5,3 млрд. евро по постоянни цени от 2025 г. Това все пак е приблизително 22% реално повече от съпоставимите 4,35 млрд. евро през 2021–2027 г., но значително под първоначалната амбиция. Предлага се и съкращение от около 17% за „Глобална Европа“, което засяга сътрудничеството с държави и организации извън ЕС.

Една национална рамка вместо множество програми Най-съществената структурна промяна е идеята за един План за национално и регионално партньорство, който да обедини финансирането за кохезия, социални политики, земеделие и други сфери. Държавите ще имат повече свобода да определят мерки, индикатори и реформи, а финансирането ще бъде по-тясно свързано с постигнатите резултати. Това може да позволи по-добре съгласувани инвестиции, но създава и риск важни социални цели да останат на заден план.

Какво означава това за България? Първоначалното предложение на Комисията предвижда около 22,3 млрд. евро за България по общия национален пакет. Това не е отделен бюджет само за кохезия и сумата все още е предмет на преговори. По-важният въпрос е как България ще разпредели ресурса между образование, заетост, социално включване, инфраструктура, земеделие и други приоритети. Подготовката вече започва: на 26 октомври 2026 г. е публикуван проект на постановление за координация на националния план, включително участие на четири групи граждански организации.

Ще остане ли ромската интеграция приоритет? В проекта на новия регламент за Европейския социален фонд ромите продължават да се споменават изрично, но липсва досегашната самостоятелна специфична цел за социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности като ромите. Така наличието на средства за десегрегация, образователни медиатори, превенция на отпадането от училище, заетост и социално включване ще зависи в още по-голяма степен от решенията при националното програмиране. Статията припомня как успешни европейски проекти — включително подкрепата за образователните медиатори — са се превърнали в устойчиви национални политики.

Защо е важно да се действа сега? Преговорите между държавите членки, Европейската комисия и Европейския парламент продължават, а окончателното приемане на рамката се очаква през 2027 г. Паралелно България започва да подготвя своя план. Училища, общини, социални партньори и граждански организации имат възможност да настояват не просто за общи декларации, а за конкретни мерки, бюджети, индикатори и реформи. Именно от това участие ще зависи дали европейските средства ще достигнат до хората и общностите, които имат най-голяма нужда от тях.