Институт за пазарна икономика: Дефиниция и измерване на средната класа в България
Изследване на ИПИ: Дефиниция и измерване на средната класа в България
04.06.2013 г.
Средната класа е любима тема на политици и коментатори, а тезата за ролята ? в развитието на обществените и икономическите процеси - многократно повтаряна, но невинаги разисквана в дълбочина. За да можем да заявим колко важна е една социална група, обаче, е добре да знаем от какви хора е съставена тя.
Целта на настоящото изследване е да дефинира и измери средната класа в България през последните години, както и да дискутира нейната политическа роля. След като са разгледани редица методологически подходи за изчисляване броя на „хората в средата", като основен показател е избран такъв, който използва медианния нетен еквивалентен доход на едно домакинство. Получените резултати проследяват развитието на средната по доходи класа от 2005 г. до 2010 г.
По-конкретно, изследването показва, че:
·около 3,5 милиона българи живеят в домакинства със средни доходи към 2010 г.;
·хората, живеещи в домакинства със средни доходи, са 46,9% от цялото население, тези с ниски доходи са 43,4%, а тези с високи доходи - 9,7%;
·броят на хората, които могат да се считат за средна класа, е намалял с около 200 000 души в периода от 2005 до 2010 г.;
·средната по доходи класа в България забогатява по време на икономическия бум и не губи голяма част от доходите си в първите две години от кризата (2009-2010 г.);
·за да може едно примерно четиричленно семейство от двама възрастни и две деца да се счита за част от средната по доходи класа, то неговият общ месечен доход трябва да се равнява на около 2400 лв. (към 2010 г.);
·броят на хората, живеещи в домакинства с високи доходи, се увеличава за периода на изследване (2005 г. – 2010г.) с около 2% за сметка на средната по доходи класа.
Освен по-горните резултати, изследването дискутира и политическата роля на средната класа. Аргументирана е необходимост от наличие на независима група от хора, които да защитават либералната демокрация, без да целят облагодетелстване чрез политическия процес. Разгледани са и случаите, в които средната класа може да влияе негативно на демократичния процес, а именно – когато благосъстоянието на нейните членове зависи от преразпределението на публични ресурси.
Пълният текст на изследването е достъпен тук.
За повече информация:
Институт за пазарна икономика, тел. 02 952 62 66, e-mail: mail@ime.bg
Ако НПО Порталът е полезен за Вас, подкрепете ни с дарение по банкова сметка или чрез PayPal
Сходни публикации
Плашилото, наречено "НПО"
Авторитарни правителства по цял свят преследват НПО, които са коректив на политическия произвол. Води се пропагандна война
Традиционните медии срещу социалните мрежи – взаимопомощ или взаимоизключване
В началото на прехода медиите бяха стожери на свободата, а днес са деградирали до зависими от политически и икономически
За цената да информираш държавата
Публикуваме статията на Светла Костадинова от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. Скоро ще има