Българската трудова миграция: Има ли смисъл от ограничения в ЕС?

Този доклад обобщава налична информация за промените в основните характеристики на българската трудова миграция през последните години и се опитва да установи дали и как тя се влияе от установените преходни периоди за достъп до пазара на труда на някои от останалите страни – членки на ЕС.

Анализ на приходи и разходи по клинични пътеки в областна многопрофилна болница

В контекста на продължаващите обществени и експертни дебати относно финансирането на здравеопазването и в частност на болничната помощ целта на анализа е да се открият източниците на дефицит.

Развитие на пощенския сектор в ЕС

За да изследват достъпността на универсалната услуга авторите на доклада изчисляват колко минути работа са необходими (преди данъци), за да си позволим да изпратим две пощенски пратки: писмо от 20 гр. и колет от 1 кг. в различни европейски страни. Резултатите показват, че работим 8 минути, за да изпратим едно писмо с „Български пощи” ЕАД при средно време за Европа от 1,7 минути.

Преглед на работата на Комисията за защита на конкуренцията. Защитава ли комисията конкуренцията?

При прегледа на всички данни от това изследване се забелязва много силното фокусиране на КЗК върху производства по членовете на ЗЗК от главата за нелоялна конкуренция. По-конкретно, наблюдава се акцентиране върху по-доходоносните производства (т.е. тези, които предполагат по-високи глоби) и отстъпване от важната за свободата на пазара борба с картели и монополи.

Местни условия за правенe на бизнес - 2011 г.

Индексът „Местни условия за правене на бизнес” 2011 се издава за втора година и има за цел да изследва различията в бизнес средата на местно ниво и да посочи къде в България е най-лесно да се прави бизнес. Индексът включва всички 28 области в България, като всяка е представена от един град – областният център. Оценката се формира от резултата на всеки град по десетте индикатора: местни данъци, електронно управление, разрешително за строеж, регистър на собствеността, възприятие за корупция, заетост, работна заплата, образование на заетите, чужди инвестиции. Индексът е подходящ източник на добри идеи и практики, които всяка община, стремяща се към подобряване на условията за правене на бизнес може да използва.

Оценка на въздействието на Национална цел 1 „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г.” от Националната програма за реформи (2011-2015)

В документа са заложени шест групи фактори за устойчив растеж и пет национални цели. Оценката на въздействието ще се опита да нализира адекватността и ефективността на предложените мерки. Отправната точка за този анализ ще бъде класическият подход за съпоставка на разходите и ползите.

Е-подпис в България: още един начин за по-малко бюджетни разходи

Целта на това изследване е да анализира степента на използване на е-подпис в България. Фокусът е насочен към възможностите, които предоставя е-подписа в ежедневната работа между държавната администрация, бизнеса и гражданите. На базата на анализа са направени препоръки и насоки за по-бързото развитие на е- правителство и в частност, на използването на е-подпис. В приложенията е представена подробна информация за законодателната база, оформяща рамката на функциониране на е-подпис, политиките и развитието в България. Посочени са и добри примери за функционалност на е-подписа.

Оценка на въздействието от изпълнението на активните мерки на пазара на труда

Оценката на въздействието на Националния план за действие по заетостта за 2011 г., показва доста слабости както при планирането, така и при изпълнението на плана. Паралелният преглед на осъществените активни мерки на пазара на труда през последните десет години разкрива множество разхищения и дори преки злоупотреби със средства от бюджета.

Международен индекс „Право на собственост” 2011

Пето поредно издание на международния индекс „Право на собственост”, който отчита защитата на правата на интелектуална и физическа собственост в 129 държави по света. Индексът изследва защитата на правото на собственост във включените държави анализирайки три основни области: политическа и правна среда, право на физическа собственост и право на интелектуална собственост.

Оценка на въздействието на Национална цел 5 „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души” от Националната програма за реформи (2011-2015)

Борбата с бедността заема ключово място в стратегия „Европа 2020” и съответно в Националната програма за реформи 2011?2015. България си е поставила за цел да намали броя на живеещите в бедност с 260 хил. души до 2020 г. Методиката за измерване на бедността обаче крие много подводни камъни, които често биват пренебрегвани, но могат да поставят под въпрос не само постигането, но и самата адекватност на поставената цел.

Допълнителните харчове на българските правителства (2000-2010)

Независимо дали икономиката расте или се свива, дали в хазната постъпват рекордни (неочаквани) приходи или постъпленията се сриват заради кризата, българските правителства всяка година решават да похарчат допълнителни средства, които не са предвидили при приемането на държавния бюджет. За изминалите десет години 1 от всеки 20 лева похарчени от държавата е бил допълнителен разход – тоест непредвиден и съответно негласуван от Парламента при приемането на бюджета, a допълнително одобрен и похарчен от управляващите.

Кратък обзор на колективното трудово договаряне в България през 2010 г.

Колективното трудово договаряне е процес на преговори между синдикати и работодатели относно условията на работа, в резултат на които се подписва колективен трудов договор. В отделните страни в Европа съществуват големи различия в основните реквизити на договорите, но основните сфери на договаряне са работна заплата и условия за труд. Дискутират се също така социални придобивки, работно време, отпуски и други. Като цяло се наблюдава спад в интереса на частния сектор към КТД, за сметка на широка употреба на КТД в държавния сектор. През 2010 г. в България са сключени 25 колективни трудови договора, но заедно със сключените през 2009 и действащи през 2010 г. 2-годишни договори, тези в сила през 2010 г. са общо 42. Очаквано, от тях преобладаващият брой - 28 - са в държавния сектор.

Какво да се прави с проекта за АЕЦ „Белене” (оценка на необходимостта, рисковете, пазходите и въздействията на проекта)

Анализът разглежда необходимостта от АЕЦ „Белене” и различните рискове от поддържането му (сеизмичен риск, структурна неефективност на системата, ядрена безопасност, технологична сигурност, енергийна „независимост”, икономическа целесъобразност: разходи за изграждането на АЕЦ „Белене”). Данните, свързани с АЕЦ „Белене” са разгледани в глобален и европейски контекст (преди и след Фукушима 1), развитието на ядрената енергетика през последните 10 години и екологичните рискове в дългосрочен план.

Безплатна гореща телефонна линия на Национален център „Икономика на светло“

Тенденции в трансграничната миграция на работна сила и свободното движение на хора - ефекти за България

Какъв е размерът на паричните трансфери, който българските емигранти правят към страната си? Какъв ефект имат тези средства върху българската икономика? Защо емигриращите български граждани се увеличават и защо, въпреки глобалната криза, те предпочитат да останат вън от България?

СТАНОВИЩЕ на експерти и неправителствени организации, обединили своята позиция относно проекта за Енергийна стратегия на Р България, ...

Становището включва предложения на експерти и неправителствени организации, които отчитат последните научно-технически достижения, тенденциите и динамиката на глобалната икономика, защитават националните интереси и особеностите на състоянието на отрасъла в момента, а също така са и съизмерими с основните насоки на Европейския съюз и тенденциите в тази област, а именно прехода към нисковъглеродна икономика.