Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО, 14 – 18 септември 2026

По законопроекта за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, внесен от ПП „Възраждане“, е постъпило становище от проф. Иван Русчев от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Според становището предложената забрана за наименования, които „създават внушение или заблуждение“ за публичноправен статут, е твърде неопределена, а списъкът с думи като „национален“, „регионален“, „служба“, „контрол“ и други е прекалено широк и може да засегне наименования, които легитимно описват териториалния обхват или дейността на граждански организации. Критики са отправени и към разширяването на забраната върху преводи, синоними и графични символи.

Становището определя като непропорционална възможността за съдебно прекратяване на ЮЛНЦ заради неизпълнение на указание за промяна на наименованието и поставя под съмнение шестмесечния срок, в който вече регистрираните организации трябва да променят имената си. В заключението се посочва, че законопроектът в предложения му вид е „правно неиздържан“, и несъответстващ на Конституцията на Република България, Европейската конвенция за правата на човека и правото на Европейския съюз.

В Народното събрание е внесен законопроект за промени в Закона за предучилищното и училищното образование от народни представители от ПП „Възраждане“. Сред предложенията е промяна в чл. 219 ЗПУО, с която се предвижда педагогическите специалисти да не могат да организират или да участват в платени обучения, лекции, семинари и други подобни дейности, когато те се организират от юридически лица, повече от половината от приходите на които са от чуждестранни физически или юридически лица.

В Народното събрание е внесен законопроект от група народни представители на Коалиция „Демократична България“ за промени в Закона за предучилищното и училищното образование, който предлага въвеждането на „Дигитална безопасност и медийна грамотност“ като задължителен общообразователен предмет. Обучението ще е насочено към безопасно и отговорно поведение в дигитална среда, разпознаване на невярна, подвеждаща и манипулативна информация и рисковете за децата онлайн. Учебните програми ще се утвърждават от министъра на образованието и науката по предложение на Националния съвет за закрила на детето.

В Народното събрание е внесен законопроект от група народни представители от ПП „ГЕРБ“ за промени в Закона за предучилищното и училищното образование, който предлага въвеждането на „Добродетели и религии“ като задължителен учебен предмет с поне един час седмично. Предвиждат се алтернативни учебни програми – със или без елементи на конфесионално обучение, като изборът между тях ще се извършва от родителите, а обучението трябва да започне най-късно през учебната 2028/2029 г. за I клас и впоследствие да се въвежда до XII клас.

Законопроектът предвижда още при преподаване по програма с конфесионални елементи учителят да има препоръка от епархийското/регионалното духовно ръководство на съответното вероизповедание. „Конфесионално обучение“ е предвидено за източноправославното вероизповедание и за регистрирани вероизповедания, към които се самоопределят повече от 8% от населението според последното преброяване.

Комисията по образованието и науката обсъди предложенията за въвеждане на нов задължителен предмет, свързан с добродетелите и религиите, но не стигна до гласуване. От общо 11 законопроекта за промени в ЗПУО на заседанието бяха разгледани проектите на четири политически сили, свързани с тази тема, а дебатът ще продължи следващата седмица. Предложенията се различават по наименованието, началния момент и съдържанието на предмета, част от тях предвиждат избор между конфесионални и неконфесионална програма, докато проектът на „Продължаваме промяната“ предлага предмет „Добродетели и ценности“ без фокус върху религиозното обучение.

По време на обсъждането представители на граждански организации поставиха въпроси за риска от разделяне на децата по религиозен признак, липсата на достатъчно яснота за учебното съдържание и необходимостта от анализ на въздействието. Националната мрежа за децата и Асоциация „Родители“ изразиха опасения от създаване на разделения между учениците, докато Светият синод подкрепи въвеждането на предмета и поиска участие на църквата при оценяването на учебниците и подбора на учители.

Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество прие с 13 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ доклада си по Годишния доклад за дейността на омбудсмана през 2025 г. и предлага на Народното събрание да го приеме. През 2025 г. в институцията са постъпили 10 256 жалби и сигнали, а 63 440 души са участвали в колективни подписки – със 118% повече спрямо 2024 г. Сред основните проблеми, поставяни от гражданите, са водоснабдяването, дейността на колекторските компании, продължителните процедури пред ТЕЛК и условията в психиатричните заведения. Омбудсманът откроява и необходимостта от ново законодателство за детското правосъдие и изграждане на кризисни центрове във всички областни градове.

Дата на приключване: 21 септември 2026 г.

Публикуван е за обществено обсъждане законопроект, който предвижда промени в Гражданския процесуален кодекс относно производството по поставяне под запрещение. Предлага се още в хода на производството съдът да може служебно, по искане на ищеца или на прокурора да определя привременни мерки за защита на личните и имуществените права на лицето, включително чрез назначаване на временен попечител. Такива мерки ще могат да бъдат поискани и преди предявяването на иска за поставяне под запрещение, като в този случай съдът ще определя срок до един месец за завеждането му.

В изпълнение на новата уредба за прозрачност при представителството на интереси започва приемането на правила на местно ниво за провеждането и публичното отразяване на личните срещи с представители на интереси. В общините Ямбол, Бургас и Нова Загора проектите на етични правила са обявени за обществено обсъждане, а в Община Попово такива правила вече са приети. В Бургас например общественото обсъждане е открито на 15 септември и продължава до 15 октомври 2026 г.

Правилата уреждат провеждането, документирането и отразяването в публичен календар на личните срещи с представители на интереси. Това е част от прилагането на новата рамка за представителство на интереси, според която личните срещи с представители на интереси следва да се отразяват в календари на съответните публични институции.