English   14617 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Противоречиви оценки получи законопроектът за социалните услуги в Националния съвет за тристранно сътрудничество

 

Законопроектът за социалните услуги обсъди Националният тристранен съвет, съобщава БНР. Той получи подкрепата на 4 от представителните организации. Асоциацията на индустриалния капитал в България и синдикатът КТ "Подкрепа" се въздържаха да подкрепят законопроекта, с който се предвижда децентрализация на услугите, за които ще отговарят общините. Българската стопанска камара е категорично против промените. Днешният съвет беше председателстван от социалния министър Бисер Петков.

Законопроектът е третото искане на протестиращите майки на деца с увреждания, наред със Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ.

"Целта е да се осигурят нови услуги за хората, които се нуждаят от тях. Това става чрез регламентиране на национална карта на социалните услуги, която да осигури по-добро покритие в цялата страна и регламентиране на общодостъпни социални услуги. Втората основна цел е подобряване на качеството на социалните услуги", заяви Бисер Петков.

Качеството ще се следи от специализирана агенция. Тя ще наблюдава спазването на стандартите. КНСБ подкрепя законопроекта, но смята, че този за личната помощ, за който настояха протестиращите майки, прави другите два законопроекта непълноценни. "По наша оценка правителството даде много повече кредит на доверие и много повече внимание към тези, които протестираха, без да имат достатъчно професионална квалификация. Сблъсъкът между тези три законопроекта може да се окаже достатъчно сериозен, така че агенциите на Министерството на труда и социалната политика ще имат доста сериозен проблем. Дано да сме лош пророк", предупреди Ася Гонева от КНСБ и обясни, че законопроектът не е правен под натиска на протестите, а по него се е работило в последните две години.

Стопанската камара не подкрепи законопроекта, защото дава прекалено широка рамка на ползвателите и това може да демотивира голяма част от хората да не са на пазара на труда. Димитър Бранков обяви, че затварянето на всички институции може да стане и преди 2035-та година, както е предвидено: "Няма аналог. Според мен най-вероятно има и други такива случаи, при които да се дава толкова дълга рамка за промени, които очевидно могат и следва да бъдат осъществени в много по-кратки срокове. Очевидно не в мандата на едно правителство, но не и до 2035-та година".

Целият репортаж чуйте в звуковия файл на БНР.


Автор: Цветелина Стоянова

Ако НПО Порталът е полезен за Вас, подкрепете ни с дарение по банкова сметка или чрез PayPal

Източник: БНР , 20 ноември 2018 г.

Сходни публикации

Журналисти и граждани получават защита срещу „делата шамари”

Журналисти и граждани получават защита срещу „делата шамари”

Журналисти и граждани ще получат по-добра защита срещу т.нар. „дела шамари”, след като Народното събрание прие окончателно в

24-та церемония за връчване на награди по повод Международния ден на правото да знам – 28 септември 2026 г.

24-та церемония за връчване на награди по повод Международния ден на правото да знам – 28 септември 2026 г.

Програма Достъп до информация връчва годишните награди за принос в областта на свободата на информация по случай Международния

24-та церемония за Международния ден на правото да знам 2026 г.

24-та церемония за Международния ден на правото да знам 2026 г.

Кои са най-активните граждани, използвали правото си на достъп до информация?Как журналистите ползват Закона за достъп до