Малко повече за работата на Центровете за обществена подкрепа

Миглена Маринова, социалният работник по разказания случай

ЦОП, както ги наричаме накратко, е една от сравнително новите социални услуги, които се предлагат в България. ЦОП всъщност означава Център за обществена подкрепа. Ние от Сдружение „Граждански инициативи– Ловеч“ управляваме такъв център и искаме да ви разкажем малко повече за помощта, която можем да окажем. Работата в тази услуга е малко като да запълваш всякакви „пукнатини“ в битовия, физическия и емоционалния свят на хора в нужда – деца и семейства.

Много дълъг е списъкът от такива пукнатини, с които социалните работници, социалните сътрудници, медицинските лица и психолозите от ЦОП се борят всеки ден – да спрат ерозията, да заздравят болното място, да излекуват раната, да дадат надежда, да върнат усмивки по лицата на хората, потърсили помощ.

Силата на тази услуга е в това, че е много гъвкава в намиране на решения за проблемите и там няма как да работят „случайни“ хора.

Ще ви разкажем за една наша победа, в която всички ние израснахме, станахме по-калени и още по-уверени в работата си.

Преди няколко месеца с нас се свърза личен лекар с молба да помогнем на младо семейство в крайна нужда. И ако през ума ви веднага минава мисълта, че това семейство е от малцинствена група, не.

Ще наречем условно нашите герои Ани и Александър. Когато отидохме при тях в съседно на Ловеч село,  бяхме разтърсени от мизерията – това, в което живееха, не можеше да се нарече жилище, камо ли дом. Нямаше покрив, нямаше вода, нямаше тоалетна. А там родителите живееха с трите си деца. Най-малкото на няколко месеца, най-голямото – малко над три години. Точно заради него ни се обади личният лекар – то беше толкова недохранено, че имаше проблеми и с хемоглобина.

Бащата припечелваше със строителна работа, но колко такава може да има в едно село. Майката седеше у дома с трите невръстни деца и разчиташе на детските надбавки. Бяха загубили близките си и нямаха никаква опора.

Какво по-напред да им осигуриш! Бързо се организирахме и за два-три дни им намерихме квартира в Ловеч. В града бащата си намери по-сигурна работа като строител. Храната бе най-малкият проблем, нея я осигурявахме. Но те имаха нужда и от друга храна. Имаха нужда от психологическа подкрепа, от съвети по родителство, от някаква сигурност, че могат да се опрат на някого.

Тази сигурност им даде нашето сдружение. С тях започна да работи и най-младият член на екипа на ЦОП – Миглена Маринова. Тя е при нас от шест месеца. Новобранец, както се казва. Но вътрешната й мотивация и вярата, че доброто е заразно, я направиха точния човек за Ани и Александър.

Да си майка и баща…

Миглена: „Завършила съм „Публична администрация“ и „Социални дейности“ – две коренно противоположни специалности, втората – със сигурност много по-необходима. Не мога да си представя, че ще работя нещо друго. Срамежлива съм по природа, но тук се промених. Звъня, настоявам, обяснявам, искам ясни отговори – защото всеки миг в работата с хора в нужда е ценен. Става въпрос за човешки животи и те трябва да бъдат спасени. Защото много хора помагат на изпадналите в беда, но не докрай. Правят се дарения, но това не е достатъчно, за да си стъпи човек на краката. Така стана и с това семейство – като майка и баща сме им. Александър тези дни ми каза, че сме им най-близките.“

Александър: "Не мога да се отблагодаря на всички вас. Последните два месеца Миглена се раздаде максимално. Благодаря и на Деница – социалния сътрудник.  И на всички, всички. Когато дойдоха на село за пръв път, признавам си, бях много скептичен. Някакви непознати влизат в дома ми, беше ми странно. Но те са до нас постоянно. Това ни дава кураж.“

Да започнеш да се усмихваш отново

Вече няколко месеца сме с Ани и Александър. Помагаме им във всичко. Ани имаше нужда от психологическа подкрепа, защото в това село – сама по цял ден с трите дечица, без доходи, без близки – бе изпаднала в лека депресия.  А депресията върви и с апатия към заобикалящия свят, което се отразява в грижата за децата. Започнахме стъпка по стъпка заедно да градим отново елементарни, но важни неща – като хигиенните навици, които бяха страшно занемарени. Помагаме им с документите до различните институции, а тези дни им осигурихме килими, за да могат децата свободно да се движат в стаята и кухнята, където живеят. Помагаме и с транспорт, когато се налага – например, за да отидат до Дирекция „Социално подпомагане.

Александър:„През последните месеци всичко беше много добре. Плащахме си сметките, наемът – 100 лева. Това ни е много важно, защото хазяинът ни е оказал доверие и ни е пуснал в дома си. Аз успях даже да изплатя един кредит, да купя пералня и други необходими неща. И това, благодарение и на ЦОП-а.“

В момента ситуацията пак е критична, поради карантината и ограниченията в страната. Александър няма постоянна работа, но храната и други консумативи е осигурена, както и нашата подкрепа. До тях сме – виждаме се по няколко пъти в седмицата, чуваме се по телефона.

Александър: „Гледам да не рухна. Пет гърла сме и чакам с нетърпение да махнат карантината и да започна да работя. Сега, ако не работя, разчитаме само на майчинството и детските – общо за трите деца са 230 лв. Но децата са здрави, имаме дворче, на което прекарваме по няколко часа на въздух. Миглена и другите са до нас. Не мога да намеря думите за благодарност, толкова е пълно сърцето ми. И бих препоръчал на всеки в беда да се обърне към тях.“

Въпреки изпитанията в момента, а може би и заради тях, виждаме огромно израстване в Ани и Александър, като хора, като семейство, като грижа за децата.

Миглена е най-близо до тях и е щастлива, защото „те вече дори се усмихват“!

Да решаваш съдбата на някой друг

Миглена:„Ще продължавам да се боря докрай за всеки от хората, с които работя. Това не са „случаи“, това са човешки съдби. И всъщност с работата си аз решавам съдбата на някой друг. Това ме изпълва с много радост, защото няма по-голям дар от това, да имаш възможност да помагаш на другите. Ето, тези дни за два часа осигурихме пет детски колички, които веднага раздадохме на нуждаещи се.“

Миглена се ядосва на големите магазини. „Част от тях, когато отида за помощ, ми казват, че нямат практика да даряват! Това трябва да се промени, защото България е всеки от нас, ние сме общност!“

Това е само една от многото различни, лични истории на „нашите хора". Умишлено не ги наричаме „потребители". И към всяка история ние трябва да подходим с разбиране, такт, уважение, професионализъм, но най-вече с човечност и всеотдайност.

Миглена: "Нещата ги взимам присърце и дори имам много трудни дни, в които наистина оставям личните задължения, за да помисля как да помогна на нуждаещият се.“

Весела Цанкова (създател на Сдружението и председател на УС): „Мечтая за отваряне на социалните услуги. Особено в Центровете за обществена подкрепа. Понякога, за да достигнат до нас хората, се губи много време – има процедура, попълват се документи. А те имат нужда тук и сега да им се помогне. Искаме да помогнем на всеки. Затова – търсете ни. Можем да помогнем само на тези, които искат помощ“.

Затова и пишем този текст – за да разберат хората, че има кой да помага, че има към кого да се обърнат, че не е срамно да се потърси помощ.

Вчера, 29 април, Националната мрежа за децата изпрати обръщение до народните представители, озаглавено „Пет обещания на държавата към децата и семействата в България, които могат да бъдат изпълнени още днес“.

В него категорично се казва: „Днес, повече от всякога, на дневен ред е нуждата от добре организирана подкрепа за децата и семействата в България, която да бъде достъпна за тях – и нещо повече, която да се ползва с тяхното доверие.“

Едно от петте изпълними обещания е „социалните услуги да бъдат достъпни, качествени и реално да помагат на хората, които имат нужда от това“.

Време е Законът за социалните услуги да бъде „разбран“, да влезе в сила  и да не бъде сатанизиран.

А ние сме тук и искаме да помагаме, защото всяка усмивка, която върнем на лицето на едно дете, на един родител, е нашият начин да посеем „две праскови и две череши“. 

Подробна информация за работата на Сдружение "Граждански инициативи - Ловеч" можете да намерите на НПО Портала.

#регионалникореспонденти