Кой и как работи за опазване на най-ценните видове и местообитания

30 юни 2020 г.

Знаете ли че?

Чигата е рядък вид есетрова риба, за чието „завръщане“ в река Дунав работи гражданската организация WWF (Световен фонд за дивата природа).
Белошипата ветрушка е симпатично малко соколче, до скоро изчезнал вид за българската природа, възстановен успешно от неправителствената организация Зелени Балкани.

.
В България се срещат 4 вида лешояди, два от които са изчезнали като гнездящи. За тяхното оцеляване и завръщане близо 30 години работят гражданските организации. До момента те са постигнали оцеляването на египетския лешояд в дивата природа, завръщането на белоглавия лешояд в две нови територии – Стара Планина и Кресненското дефиле. В момента тече амбициозна програма за завръщането на черния лешояд. Дългосрочна цел на природозащитниците е завръщането на брадатия лешояд – символ на българската природозащита.

.
България е от критично значение за оцеляването на червеногушата гъска – една от най-красивите птици, срещащи се в България. Тук зимува по-голяма част от световната й популация, но за съжаление тук птиците стават жертва на бракониерство и безпокойство. С подкрепата на ЕС организации като Зелени Балкани и Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) се борят за опазването на вида.
Всички описани видове и местообитания са обект на защита в най-голямата координирана мрежа за опазване на природата в Света – Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000
Близо 790 000 кв. км. съхраняват най-ценните природни места в Европа, с амбицията да ги запазят за идните поколения. Над 26 000 защитени зони (близо 1/5 от територията на Съюза) попадат в обхвата на НАТУРА 2000.

България участва в изграждането на НАТУРА 2000 с близо 34% от територията на страната, съхраняващи едни от най-представителните природни местообитания и видове от общоевропейско значение. Но приносът ни не се изчерпа с териториалния обхват и покритието на мрежата. Редица проекти, осъществени от граждански организации, работят за опазване на природата в Европа. Доказателство за това са и последните награди на програма Лайф на ЕС, посветени на НАТУРА 2000. Два български проекта – за опазване на вековните гори в България и за устойчив бизнес по поречието на Дунав – са сред финалистите в европейски природозащитен конкурс. Финалистите са 27 и са избрани сред 80 кандидатствали проекти от целия ЕС.

Отличаването на тези проекти сред всички други е доказателство за ролята на гражданския сектор у нас за опазване на природата. Всъщност близо 30 години гражданските организации провеждат едни от най-важните природозащитни инициативи в България. Това споделя Анелия Павлова от екипа на Зелени Балкани и разяснява приноса на НПО за опазване на видовете и местообитанията от европейско консервационно значение.

„Първите граждански организации за опазване на природата са създадени още в навечерието на демократичните промени, като мобилизират млади хора и активни граждани по едни от най-важните теми за обществото, а именно здравославната околна среда и съхраняването на биоразнообразието. От тогава насам, повече от 30 години, гражданските организации са активен помощник на държавата в опазването на природата. В същото време ние сме важен коректив на държавните институции и гарант за отстояване на гражданските права, свързани с опазване на природата“.

Стотици проекти, граждански и доброволчески инициативи са осъществени на територията на цялата страна. Едни от най-активните граждански организации са обединени в Коалиция, наречена „За да остане природа в България“, за да се борят заедно по важни, общественозначими казуси, каквито са опазването на Черноморието, националните паркове, развитие на мрежата НАТУРА 2000, опазването на реките и горите, отстояването на природозащитното законодателство. Коалицията е създадена през 2006 г. Конкретният повод е нуждата от обединени усилия за опазване на национален парк Пирин, като от тогава насам подкрепя десетки граждански инициативи. В Коалицията са включени различни организации, всяка от които със своята експертиза и специализираност по различни проблеми.

Как гражданите съхраняват най-ценните природни места за идните поколения и не позволяват да преминат в частни ръце

През 2009 г. българското правителство прекрати порочната законова практика за "заменките на гори и земи".До забраната се стигна под натиска на обществеността, която се възпротиви срещу масовото застрояване на черноморските и планински райони и унищожаването на ценни гори. Загубите за държавата от замените на гори и земи за последните 4 години бе оценена от експерти на 8 милиарда лева. Огромните размери на тази незаконна държавна помощ предизвика и реакция на Европейската комисия в междинния доклад за напредъка на България от 12.02.2009 г.

Гражданското общество като гарант за опазване на горите – най-ценния природен ресурс на страната

Едно от най-важните местообитания, обект на защита в НАТУРА 2000, са горите. Опазването им е и най-важният природозащитен проблем, който се идентифицира от хората в страната. През годините, гражданските организации, сред които WWF, Зелени Балкани и БДЗП, полагат сериозни усилия за прилагане на горската сертификация в страната – така наречената система FSC (система за сертифициране и доказан произход на дървесината). Тя осигурява икономически изгодно ползване при спазване на законността, защита на интересите на работещите в горите и местните хора, опазването на биоразнообразието и ограничаване на замърсяването. За целта гражданските организации привличат и съдействието на редица държавни структури, сред които регионални управления по горите и министерства, за утвърждаване и популяризиране на горската сертификация. Гражданските организации полагат и значими усилия за ограничаване на бракониерството в горите, като разследват хиляди случаи – от отсичания на отделни дървета до корупция на най-високо ниво в системата на горите. Част от тези усилия е създадената от Зелени Балкани „Доброволна система за охрана на горите“ – онлайн система за описване на закононарушения и подаване на сигнали към отговорните институции, разработена от WWF. Преведени или разработени са редица ръководства за опазване на стари гори, биотопни дървета, управление на горите, популяризиране на екосистемните услуги от тях. WWF-България и Зелени Балкани реализират редица инициативи за опазване на заливните гори по поречието на Дунав и българските Дунавски острови, както и за опазване на влажните зони по поречието на реката. По предложение на НПО (в лицето на Зелени Балкани) е обявен и един от природните паркове в страната – парк Персина в района на дунавския остров Белене.

Опазване на рибните ресурси

WWF разгръщат и в България, своята международна програма за опазване на рибите в река Дунав, като реализират програми за размножаване на есетрови риби като шип, чига и моруна и работят за завръщането им в „Голямата река“. От 2014 г. насам WWF пускат на свобода над 77 000 специално развъдени за целта есетри от видовете чига, моруна, руска есетра. Някои от тях не се размножават в реката от десетилетия. За опазване на рибното биоразнообразие през годините са направени десетки проверки на терен за установяване на бракониерски риболов с незаконни мрежи. Първите акции са осъществени от Зелени Балкани и Държавно горско стопанство Свиленград. Най-ефективните акции са проведени на яз. Ивайловград в периода 2001-2003 г. По време на осъществените близо 15 проверки са конфискувани и изгорени над 30 км рибарски мрежи, разпънати по време на забранения за риболов размножителен период на рибите. Понастоящем за това работи младата, но активна „Централна рибно-опазваща организация“. В нея участват над 2000 доброволци, които безвъзмездно охраняват десетки водоеми и четири големи държавни язовира. Организацията провежда множество акции на територията на цялата страна и привлича редица съвестни риболовци в редиците си, за да бъдат опазени рибните ресурси на страната. До момента доброволците на организацията са конфискували над 350 км бракониерски мрежи. Подобна е и дейността на Риболовния клуб „Балканка“, който е допринесъл и за спирането на редица незаконни мини-ВЕЦ, като по този начин е допринесъл за опазване на рибите в планинските реки.

Опазване на водите, реките и влажните зони

Гражданските организации са активни и по темата за опазване на реките, като кампаниите срещу неконтролируемото изграждане на мини-ВЕЦ са инициирани от Сдружение за дивата природа(СДП) „Балкани“ и подкрепени от редица организации от Коалиция „За да остане природа в България“. Благодарение на тях десетки планински реки са спасени от пресушаване, спрени са много инвестиционни предложения без екологични оценки, изградени са задължителните рибни проходи. От близо 20 години Зелени Балкани се борят срещу застрояването на Поморийско езеро. Организацията работи там и за редки видове като гривестата рибарка, като в резултат от дейността нейната численост нараства от 4 гнездящи двойки (през 1994 г.) до над 2500 двойки. Българска фондация Биоразнообразиеработи усърдно в района на Атанасовско езеро за опазване на биоразнообразието, като допринася солодобивът да се съчетава с опазването му. СДП „Балкани“ възстановяват и друга влажна зона – Драгоманското благо – съхранено, благодарение на усилията им.

Завръщането на изчезналите видове

Редица редки видове птици се завръщат в страната, отново благодарение на систематични и дългосрочни усилия от десетки хора от гражданските организации. Единствената колония на белоглави лешояди, които до скоро се срещаха само в Източните Родопи (в района на Маджарово), се поддържа от БДЗП. Благодарение на дългогодишните усилия на Зелени Балкани, Фонда за дивата флора и фауна и Дружеството за защита на хищните птици видът се завръща като гнездящ и в още три важни района – Кресненското дефиле, Врачански Балкан и Източна Стара Планина. На свобода са пуснати над 200 белоглави лешояди, размножени в Испания, внесени от близо 20 зоопарка в Европа, които са ги дарили за завръщане на вида в България. В своята работа българските организации са подкрепени от международни организации като Фондацията за опазване на лешоядите (VCF), германската организация EURONATUR, правителството на Екстрамадура – Испания, международната експертна общност, редица зоопаркове. Същите организации в момента работят и за завръщането на черния лешояд – също изчезнал за страната вид.

След близо 30 години систематични усилия, в момента те връщат в дивата природа птици, внесени от Испания или размножени в различни зоопаркове. Пуснати на свобода са над 20 черни лешояди. Крайната цел е връщането на брадатия лешояд – символ на Българската природозащита.

За опазване на египетския лешояд, БДЗП мобилизират международната общност, като в рамките на проекта им „Нова надежда за египетския лешояд“ са обединени институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка, с цел да се предотвратят заплахите за вида и да се подсигури оцеляването му в дивата природа. Като част от проекта, на свобода се пускат и птици, размножени в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани в Стара Загора.

Съвместните усилия на БДЗП и Зелени Балкани стават и причина за завръщането на ловния сокол в България. БДЗП реализира редица възстановителни мерки на терен, докато екипът на Зелени Балкани разгръща програма за размножаване на ловни соколи в Спасителния център за диви животни. В резултат на близо 10 години работа по програмата през 2018 г. е регистрирано и първото доказано активно гнездо на ловни соколи в България, като и двете птици от двойката са отгледани и освободени от Спасителния център.

Зелени Балкани поддържат този единствен за страната Спасителен център, който оказва незаменима помощ на държавата, приемайки над 2000 пациенти на година – диви животни от защитени видове, които след лечение и рехабилитация се връщат на свобода. Центърът също така е важно звено за опазване на редки видове в природата, като размножава и пуска поколението на белоглави лешояди, египетски лешояди, ловни соколи, белошипи ветрушки, сови, керкенези и др. В Центъра се посрещат годишно и над 3000 деца, които завинаги променят отношението си към природата.

Сред редките видове, завърнали се в страната, е и белошипата ветрушка – благодарение на дългосрочна консервационна програма на Зелени Балкани. В резултат през 2014 г. е регистрирано първото загнездване на белошипи ветрушки, след десетилетия, в които видът се смята за изчезнал като гнездящ от страната ни. По-късно около Бургас е открита и нова, неизвестна до момента малка колония на белошипи ветрушки. Към 2018 г. в село Левка, Свиленградско, вече има възстановена жизнена колония, наброяваща до 40 размножаващи се двойки. Неправителствените организации съхраняват и царския орел в страната, като през годините издирват всички известни гнезда на вида. Най-уязвимите от тях се охраняват през целия размножителен период, птиците се подхранват, спасяват се малки, паднали от гнездата. Така числеността на царския орел вече е сравнително стабилна, като наброява над 35 двойки, а популацията продължава да расте.

Едрите хищници

Друга гражданска организация – СДП „Балкани“ – работи повече от 20 години за опазване на едрите хищници в България, като през годините е осъществила редица дейности за опазването на вълка, мечката и риса, както и за тяхното проучване и популяризиране. През този период са регистрирани и първите данни за завръщане на риса в страната.

Отпадъците и чистотата на въздуха

Неотдавна в България се сформира местен клон на международната организация Greenpeace, активен по темата за изгаряне на отпадъци в ТЕЦ-ове и изгарянето на изкопаеми горива, с редица информационни акции и първото спечелено дело за незаконно изгаряне на отпадъци, заведено по инициатива на местни инициативни групи. Стотици са акциите за почиствания, рециклиране, разумно ползване на отпадъците. Сред най-известните от тях е кампанията на Екологично сдружение „За Земята“ за почистване на защитени територии. Кампанията „Боклукът в раницата“ започва през 1999 година. От тогава са събрани и премахнати от националните паркове в България над 100 тона отпадъци. „Дългосрочната цел е не само да почистим замърсените терени и да отстраним нелегалните сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към отпадъците и природата", споделят от сдружението.

Гражданските организации и Националната екологична мрежа

Въпреки че са част от държавната политика за опазване на природата, от гражданска защита се нуждаят и... защитените територии. Редица организации от Коалиция „За да остане природа в България“, като например Асоциацията на парковете в България, са подали буквално десетки сигнали до институции, които водят до съхраняването на ценни природни места по Черноморието, в Рила, Пирин и други части на страната. В резултат на систематичната работа на експертите, десетки незаконни строежи или инвестиционни предложения са спрени, като за целта се водят и упорити съдебни битки. Нещо повече – експертите от гражданските организации участват в разработването на почти всички съвременни природозащитни закони и подзаконови нормативни актове. Десетки протести през последните 30 години с участието на хиляди граждани възпрепятстват промени в законите, които обслужват частни или лобистки интереси. По този начин те гарантират спазването на обществения интерес. Гражданските организации разработват десетки планове за управление на защитени територии и НАТУРА места, както и Планове за управление на защитени видове (Асоциация на парковете в България, БФБ, Зелени Балкани, БДЗП, СДП Балкани и др.). Важен е приносът им за изграждане на Националната екологична мрежа, с изготвянето и аргументирането на предложения за защитени територии в цялата страна.

Туризъм, земеделие, традиционно животновъдство – чиста природа и чиста храна

Граждански организации работят и за популяризиране на устойчиви земеделски практики. Агрорилнк, например, заедно с гражданската организация „За Земята“ инициира кампанията срещу използването на ГМО в България. Последната популярна кампания, за която е сформирана цяла коалиция, е тази за забрана на неоникотиноидните пестициди и за защита на пчелите. Организации като Фонда за дивата флора и фауна и Българско дружество за опазване на биологичното разнообразие „Семпервива“ работят за завръщане на пасищното животновъдство, като стопанисват пасища, отглеждат и утвърждават автохтонни породи и практики, като трансхуманцията и пасищното животновъдство, и ги съчетават с опазването на природата. В това направление работи в България и международната организация Rewilding Europe.

За популяризирането и утвърждаването на устойчивия туризъм целенасочено работят организации като БААТ – Българската асоциация за алтернативен туризъм, реализирала десетки инициативи в тази насока.

Промяна на съзнанието и развитие на гражданското общество

Не на последно място е работата на гражданите за промяна на мисленето и екологичното образование на широката общественост – с десетки фестивали, презентации, изложби, усилена съвместна работа с медиите и редица други инициативи. Организациите работят и с държавните институции, преподаватели и други експертни лица за повишаване на техните знания и експертиза за опазване на природата.

„Работата на българските граждански организации получи международно признание, но усилията тепърва предстоят... Защото гражданските права и отговорности, включително тези за опазване на природата, се отстояват ежедневно...“, споделя Анелия от Зелени Балкани.

Повече информация за ролята на гражданските организации в опазването на природата през НАТУРА 2000 може да намерите на НПО Портала.