English   14400 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Как бие сърцето на Европа

 
Как бие сърцето на Европа

Решаващите послания на „Културния пакт за Европа"

 за възстановяване и по-добро бъдеще


#културниполитики e съвместна рубрика на Културна фондация А25 и Информационния портал за НПО в България и се осъществява с подкрепата на Столична община. Нейната цел е да представя ключови решения, процеси и политики от България и света, от значение не само за професионалистите в сектора, но и за благоденствието на всички нас като граждани. Културата не е лукс, а право и нужда на всеки, както и градивен елемент за справедливо, знаещо и можещо общество - ето защо да знаем какво се случва в нея и как се управлява тя, е съществено важно. Поради това, за да бъде от полза за своята аудитория, #културниполитики ще откроява и контекстуализира значимото и интересното на страниците на НПО портала и в неговия бюлетин.


От години европейската културна общност преговаря с институциите за това да поставят културата в сърцето на Европа и сякаш сега е по-близо от всякога в това да успее. Целта днес е да се сключи „Културен пакт за Европа“ (#CulturalDealEU), който да затвърди главната роля на културата в центъра на политическия дневен ред и прокарването й хоризонтално във всички останали политически сфери: външна политика, зелена политика, образование, икономически растеж и т.н. За България Пактът би означавал възможност за законодателни, икономически и качествени промени в сектора на културата.


Кампанията за сключване на Културния пакт е инициатива на три международни организации: Европейската културна фондация, мрежата Culture Action Europe, както и Europa Nostra, представляваща Европейския културен алианс. Те дават нейното начало на 18 ноември 2020 г. по време на онлайн дебат, в който участват над 500 политици, практици, представители на европейските институции и културни организации. Събитието е последвано от специален адрес до Общността, в който се заявява: „Културата представлява огромна специфична ценност и допринася значително за икономиката. Тя винаги е била „социалното лепило“ и ресурс, който може да лекува раните във време на кризи. Сериозността на продължаващата криза, причинена от COVID-19, и предизвикателствата пред нас изискват безпрецедентни и координирани действия... Културата е повече от просто сектор. Тя е вектор за положителна промяна.“


Парадоксално, но изглежда, че избухването на пандемията, т.е. изпадането в нова глобална криза, дава възможност не само да се продължи разговорът за мястото на културата сред европейските политики, но и да се настоява за въвличането й в актуалния дебат за възстановяването на Европа и нейното пост-пандемично бъдеще.





.

2%


Освен че подчертава принципното й значение за настоящето и бъдещето на Европа, Културният пакт съдържа и поредица от призиви към националните и наднационалните институции на стария континент. Един от най-съществените за дългосрочното развитие на обществото и сектора е този за заделяне на минимум 2% от Механизма за възстановяване и устойчивост за култура, представляващ на свой ред 85% от дългосрочния план на ЕС за възстановяване от пандемията. Дългосрочният план на ЕС вече е факт и е по-известен като NextGenerationEU. Той е временен инструмент за възстановяване в размер 806,9 млрд. евро, който има за цел да помогне поправянето на непосредствените икономически и социални щети, причинени от вируса. NextGenerationEU заедно с дългосрочния бюджет на ЕС ще бъдат най-големият пакет от стимули, финансиран някога в Европа.


Постигането на такава пропорция би било исторически успех както за Европа, така и за България. В момента предварителното разпределение предвижда страната ни да получи общо 6.3 млрд. евро по Механизма за възстановяване, а ако Културният пакт за Европа се реализира и у нас чрез Националния план за възстановяване и устойчивост, това би означавало културният сектор да разполага допълнително със 126 млн. евро за излизане от кризата и за по-устойчиво бъдеще. За сравнение, годишният бюджет на Национален фонд „Култура“ за първата изключително кризисна 2020 г., в която бяха предприети извънредни мерки за подпомагане на сектора, възлиза на около 22 млн. лв., а индикативният план за целия програмен бюджет на фонда за 2021 г. предвижда малко над 8 млн. лв. Разликата в мащабите между практиките у нас до момента и възможното бъдеще подсказва значимостта на Пакта за България  и дава ясна представа за възможностите, значението и тенденциите в културните политики в Европа.


24 от 27-те държави членки на Европейския съюз вече са представили за оценка своите национални планове пред Европейската комисия. Политическата ситуация не позволи България да стори това до момента. Очаква се Планът да бъде обявен в края на юли 2021 г., като надеждите към него са за решаваща роля за заздравяване на българския културния сектор и превръщането му в конкурентен на европейския.


Повече Европа


Вторият важен призив на Културния пакт е за прилагане на един от основните принципи на европейския проект, а именно справедливостта - такава, че помощта за възстановяване да се разпределя прозрачно, за да могат ефектите от нея да достигнат до всички региони, градове и граждани на ЕС.


Културата като „мейнстрийм“


Ако изобщо би могла да е това, то нека е „мейнстрийм“ в дългосрочните финансиращи програми на ЕС, призовават инициаторите на Пакта. Те обръщат внимание на това програми като Хоризонт, Еразъм, Кохезионен и Регионален фонд за развитие, Дигитална Европа и др. да асоциират културния сектор към приоритетите си. В основата на този призив се съдържа друг безпрецедентен успех на европейската културна общност, която успя да убеди политиците да увеличат бюджета на програма „Творческа Европа“ от 1.47 млрд. евро на 2.44 млрд. евро за периода 2021 – 2027 г. Това е програмата, която катализира в най-голяма степен международното културно сътрудничество на континента и е кръвоносната система на отношенията между народите.


Заетост, но без защита


Пандемията ускори проявата на един отдавна тлеещ, но пренебрегван дълго време дефект – формата на заетост, условията на труд и социално осигуряване на работещите в областта на културата. В най-голяма степен засегнати бяха независимите професионалисти, които не бяха ангажирани постоянно към конкретна културна институция, а упражняваха други форми на заетост. В момент, в който събитията на живо бяха забранени, тази част от практиците изпадна в тежка финансова и социална изолация, без да има право на защита и подпомагане с държавните инструменти, предвидени при трудови правоотношения. На този фон Културният пакт адресира спешно нуждата от предприемане на политики и мерки за подобряване на работните условия и рисковете от безработица. Призивът е за създаване на цялостна европейска рамка за статута на артистите и заетите в сектора.


Култура и външни отношения


През 2016 г. Европейската служба за външни отношения на ЕС направи съвместно обръщение до Европейския парламент и Съвета на Европа – обръщение към стратегия на ЕС за международните културни отношения – с което постави дебата за ролята на културата в политическия дневен ред на нова основа. Документът от 6-и юни стана повод да се мисли за надевропейско ниво на културна дипломация, което е изключително преобръщане на дотогавашната парадигма. С него културата вече не само надскача националните граници, но надскача и европейските, за да се влее в международни отношения на ЕС с други държави. Културният пакт продължава тази тенденция и призовава още по-активно да се използва ресурсът на културата за постигане на мир, взаимно разбирателство, доверие и свобода не само в държавите от ЕС, а и тези извън него.


За да научите какво още адресира Културният пакт за Европа, както и цялата капания на неговите инициатори, посетете https://culturalfoundation.eu/stories/a-cultural-deal (на английски език).


Снимки: @ Menah – www.menah.nl// #CulturalDealEU



Публикацията е част от проекта #културниполитики, който се осъществява с подкрепата на Столична община.



Публикувано от:

Културна фондация А 25

Сходни публикации

Талантливата хореографка Оксана Яковенко, водещ мигрант на „Мелодия на мислите” по проект „Мигранти с таланти ACF 285”

Талантливата хореографка Оксана Яковенко, водещ мигрант на „Мелодия на мислите" по проект „Мигранти с таланти ACF 285"

Вярваме, че запалихме много нови танцьори със снощния мастър-клас или танцово ателие на хореографката Оксана Яковенко от Украйна

Световен ден за опазване паметниците на културата

Световен ден за опазване паметниците на културата

На 18 април отбелязваме Международния ден за опазване на паметниците на културата. Денят се чества от 1984 година по решение на

Шоу Мигранти с таланти

Шоу Мигранти с таланти

Мулти култи колектив ви кани на едно много специално шоу с невероятни артисти от 13 държави. Това са мигранти от Полша, САЩ, Укр