Затваряш или се разрастваш - галерии, които поемат риск

Насред икономическа и политическа криза, когато много културни организации се стремят да свият разходите си, като намалят състава си, пространствата, които използват и други административни разходи, в Лондон се забелязва друг феномен. Само за няколко седмици малки и средни галерии на пръв поглед увеличават разходите, като се местят от периферни райони в Централен Лондон. Във Фицровия, един от най-скъпите квартали, за броени дни се установяват над 10 галерии, като се комбинират помежду си и започват да делят големи общи пространства. Не липсват и примери като „PM/AM“, който се премества на новата централна локация, в триетажна сграда, предлагайки традиционна галерия, лоби и студио за печат. На 14 септември пък, в Мейфеър, галерии „Grimm”, които имат представителства в Амстердам и Ню Йорк, отварят за първи път в Централен Лондон. На по-голям брой галерийни пространства се радват също Сохо и Нотинг Хил. 

Дали ще фалират или ще се разраснат? В отговорът на този въпрос директорите на галериите, предприели тази стъпка по-скоро залагат на по-благоприятния сценарий – не просто да останат на пазара на изкуството, но и да завладеят по-голям дял. За UK daily Критика Шарма, директор на „Indigo+Madder“ споделя, че да се разрастваш в подобна ситуация, е предвидим риск и „може да ни помогне да оцелеем, като привлечем за себе си по-добри възможности“. За да се справи с режийните разходи и наема, „Indigo+Madder“ споделя пространството с галерия „Castor”, като всяка има собствено изложбено пространство, но общи офис и складове. 

Освен поделен наем сред останалите ползи на общия адрес на галериите е, че могат да споделят публиката си, да разширят колекциите си, или дори да включат в програмите си нови интердисциплинарни форми. Процесът по преместване и разширяване е облагодетелстван и от пандемията, която е завишила цените на някои типове недвижими имоти, например къщите, но и принудила собствениците на бизнес сгради, офиси и други работни пространства да намалят наемите. На практика за галериите става дори по-евтино да сменят адресите си с такива на по-централни райони. Но както всичко друго така и пазарът на изкуство се възстановява от пандемията и това възстановяване преминава, както в много други сфери, през онлайн и офлайн пазар, като тенденцията е по-големите произведения на изкуството да се купуват онлайн. Това изисква галериите да дадат достъп до каталога си и виртуално. 

Въпреки че е специфичен пример, процесът в Централен Лондон показва отново колко важно за развитието на организациите е да участват в креативни и взаимноизгодни партньорства, защото по този начин не само работят за устойчивостта си, вкл. финансова, но развиват публиките си, давайки им буквално достъп до по-разнообразно съдържание в рамките на едно посещение. Сменяйки адреса си, галериите достигат до нови публики, респективно – клиенти, които са всъщност и т.нар. местна общност в централните квартали. Новият бизнес модел неизбежно преминава и през онлайн адаптация на дейностите, която отново има за цел устойчивост и доволни потребители. 

снимка: Indigo + Madder