Харта на основните права на Европейския съюз. Дял ІІ. Свободи

Свободата е едно от най-често срещаните понятия в демократичните общества. Накратко, свободата е възможността човек да взима решения единствено спрямо своята воля, без да бъде спиран от външни фактори. С други думи, свободата е правото човек да прави каквото реши, ако не накърнява правата и свободите на други хора. За да подсигури свободите на гражданите на Европейския съюз, Хартата е описала 14 основни свободи, които е важно да знаем и отстояваме.

В основата на концепцията на Хартата е правото на свобода и сигурност, както и зачитането на личния и семеен живот на всеки човек. Например ако някой бива принуждаван да споделя детайли от личния си живот, това със сигурност означава, че правото му на личен живот е накърнено.

Темата за защита на личните данни е силно застъпена в Хартата. Личните данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и с ясното съгласие на заинтересованото лице. Документът допълва, че всеки има право да достъпи своите лични данни, както и да поиска премахването им по всяко време, като тези правила подлежат на контрол от независим орган. Социалните мрежи като Фейсбук и Инстаграм например са длъжни да поискат съгласието на своите потребители, когато обработват личните им данни. Те от своя страна имат право да оттеглят това съгласие по всяко време, както и да поискат данните им да бъдат заличени.

Хартата представя две основни свободи на личния живот, а именно – свободата да встъпиш в брак и създадеш семейство, както и свободата на мисълта, съвестта и религията. По първата тема всеки има право да създаде семейство, със или без брак, в съответствие с националните закони. По втората тема всеки има право над своите мисли и съвест, като това включва и религиозните убеждения, и правото на отказ от военна служба.

Свободата на мисълта означава, че всеки човек има правото на свободно изразяване, както и да се събира в сдружения със свои съграждани. Тези две точки са жизненоважни за функционирането на едно демократично общество, защото без свобода на информацията и свободното сдружаване гражданите биха били в по-неблагоприятна позиция спрямо политическата класа. С други думи, щом хората могат да говорят свободно и да се събират със свои съмишленици, те могат да оказват демократичен натиск над управляващите, ако усетят, че техните права са нарушени.

По темата за образованието, академичната свобода е неприкосновена, а образованието е право на всеки гражданин. Хартата подсигурява правото на всеки да получи безплатно задължително образование, като посочва и правото на родителите да осигуряват образованието на децата си спрямо личните си убеждения, стига да спазват националните закони.

Този дял на Хартата третира и професионалните свободи, а именно свободния избор на професия и на стопанска инициатива. Съответните членове уреждат правото на всеки гражданин да избира свободно професията си и да създава собствен бизнес, а ако е гражданин на трета страна – да получава еднакви условия на труд с всички останали. 

Правото на собственост е жизненоважна свобода. Дали имуществена или интелектуална, всеки гражданин може да се разпорежда със своята собственост, както прецени за добре. Важна подробност тук е, че Хартата говори за законно придобита собственост. Ако човек бъде лишен от своите притежания, то може да бъде само в обществена полза, в предвидените със закон случаи и срещу справедливо обезщетение.

Хартата завършва дела за свободите с две теми, касаещи безопасността на гражданите, а именно правото на убежище и правото на защита в случай на принудително отвеждане, експулсиране и екстрадиране. По първата точка документът се позовава на важни международни договори за правата на бежанците. Основен принцип е правото на бежанците да останат в страната домакин и да не бъдат връщани в опасност, както и правото на всеки избягал от своята страна да има достъп до работа и образование. В обратната посока Хартата гарантира, че никой няма право да бъде принудително екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт или измъчван. Този член допълва и идеята, че колективното експулсиране е недопустимо. Например ако държава, приела 1000 бежанци, реши да ги върне, без да разгледа всеки отделен случай, то тя нарушава човешките свободи.

Свободата е правото на всеки човек да решава своята съдба. И макар и общ документ, Хартата извежда основните случаи, в които свободата може да бъде застрашена. Задължението на всяка страна е да пази свободите на своите граждани, а те от своя страна трябва да познават своите свободи и да ги отстояват.

Член 6. Право на свобода и сигурност

Член 7. Зачитане на личния и семейния живот

Член 8. Защита на личните данни

Член 9. Право на встъпване в брак и право на създаване на семейство

Член 10. Свобода на мисълта, съвестта и религията

Член 11. Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация

Член 12. Свобода на събранията и сдруженията

Член 13. Свобода на изкуствата и науките

Член 14. Право на образование

Член 15. Свобода при избор на професия и право на труд

Член 16. Свобода на стопанската инициатива

Член 17. Право на собственост

Член 18. Право на убежище

Член 19. Защита в случай на принудително отвеждане, експулсиране и екстрадиране

С пълния текст на Хартата можете да се запознаете тук. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex:12016P/TXT