Национална мрежа за децата в Европейския парламент: инвестициите в децата трябва да бъдат защитен приоритет в следващия бюджет на ЕС (2028–2034 г.)

На 14 октомври 2026 г. Национална мрежа за децата (НМД) участва в международната конференция „Бъдещето на социалните инвестиции в Европа: децата в центъра на многогодишната финансова рамка 2028–2034 г.“, проведена в InfoHub в Европейския парламент в Брюксел. Форумът беше съорганизиран от Eurochild, Фонд „Мечтата на Таня“ (Tanya’s Dream Fund) и Европейския алианс за инвестиции в децата (EU Alliance for Investing in Children).

НМД беше представена от Георги Еленков, директор „Политики за децата“, който участва в панелна дискусия за бъдещето на социалните инвестиции в ЕС заедно с евродепутата Естел Сьолеманс; Каталин Геран от кабинета на изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия Роксана Мънзату; Зузана Конрадова от Eurochild и Енрико Тормен от Save the Children. Дискусията беше модерирана от Али Дънхил, директор „Политики, застъпничество и комуникации“ в Eurochild.

Основен акцент в позицията на НМД беше необходимостта от запазване на обвързващото целево финансиране за борба с детската бедност в следващия дългосрочен бюджет на ЕС.

Понастоящем държавите членки с исторически по-високи от средните за ЕС равнища на детска бедност трябва да отделят поне 5% от съответните средства по Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) за нейното преодоляване. Предложената от Европейската комисия нова бюджетна архитектура, основана на национални и регионални партньорски планове, обаче не запазва този самостоятелен, правно обвързващ минимум.

НМД подкрепи позицията на Европейския парламент за минимум 5% във всяка държава членка и 10% в страните с детска бедност над средната за ЕС, както и за 20 млрд. евро целеви средства за Европейската гаранция за детето.

Според Мрежата по-голямата гъвкавост на европейското финансиране може да подпомогне интегрираните политики в образованието, здравеопазването, жилищната политика и социалната подкрепа, но не бива да води до конкуренция, при която инвестициите в децата отстъпват пред мащабни инфраструктурни и икономически приоритети.

НМД изрази тревога от предложенията в актуализираната преговорна рамка (negotiating box) на ирландското председателство на Съвета на ЕС, представена броени дни преди форума. Тя предвижда общо намаляване на предложения бюджет с около 8%, включително съкращение с приблизително 30% на средствата за AgoraEU — програмата за подкрепа на демокрацията, основните права, гражданското общество, културата и независимите медии.

НМД подчерта, че европейските институции не могат едновременно да очакват по-силно участие и независим контрол от гражданските организации и да ограничават ресурсите, необходими за тяхната устойчивост.

НМД представи българския опит с изпълнението на Европейската гаранция за детето, като открои както постигнатия напредък, така и предизвикателствата. Въпреки продължителната политическа нестабилност България поддържа действащ национален координационен механизъм, приема последователни оперативни планове и развива рамката за наблюдение на изпълнението на Гаранцията.

Институционалният напредък обаче все още не е довел до съществена промяна в мащабите на детската бедност. През 2025 г. 33,1% от децата в България са били в риск от бедност или социално изключване — почти без промяна спрямо 33% през 2021 г. Това показва колко голяма остава дистанцията между изграждането на институционална рамка и постигането на реални резултати.

Затова НМД настоя за независим национален механизъм за мониторинг на Гаранцията с участието на граждански организации, експерти и семейства с непосредствен опит с бедността и социалното изключване. Мониторингът трябва да проследява не само изпълнените дейности и усвоените средства, но и качеството на подкрепата, реалния достъп на най-уязвимите деца до услуги и промените в живота им.

Особено важно е националните доклади да разграничават универсалните политики от мерките, въведени или разширени в изпълнение на Гаранцията, и да проследяват доколко подкрепата достига до децата в най-тежко положение.

В изказването си НМД постави и проблема с непропорционалните административни и финансови пречки пред гражданските организации, включително прилагането на правилата за държавните помощи и режима de minimis без достатъчно прецизна оценка на финансираните дейности.

Проблем възниква, когато безплатни услуги в обществена полза — теренна работа с уязвими семейства, подкрепа за достъп до образование и здравеопазване или услуги за деца с увреждания — се третират като икономически дейности без необходимата индивидуална преценка. Това може да лиши организациите от средства.

НМД настоя и за реално достъпни авансови плащания от поне 20%, без непропорционални изисквания за банкови гаранции и други обезпечения, които често изключват малките местни организации от европейското финансиране. Мрежата защити и задължителното, пълноценно участие на гражданските организации в разработването, изпълнението и мониторинга на бъдещите национални и регионални партньорски планове.

В заключение НМД подчерта, че необходимите инвестиции в европейската отбрана не бива да изместват социалните инвестиции. Дългосрочната сигурност на Европа зависи не само от отбранителните ѝ способности, но и от социалното сближаване, равните възможности и устойчивостта на демократичните общества.

Следващият европейски бюджет трябва да гарантира целеви инвестиции в децата, реално участие на гражданското общество и максимална отчетност за постигнатите резултати на терен.