Министерството на културата подкрепя Хартата за културна политика - 2026

Министерството на културата подкрепя Хартата за културна политика като обществена и стратегическа рамка за развитие на културния сектор и заявява готовност за съвместна работа по конкретизирането на заложените в нея приоритети. Това стана ясно на провелата се в понеделник, 26.10.2026 г., среща между министъра на културата Евтим Милошев и представители на неправителствения сектор, които създадоха документа - от Обсерватория по икономика на културата; Сдружение „Фабрика за идеи”; Българска музикална асоциация; Сдружение „Независим културен сектор“; Асоциация за свободен театър; Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“; Асоциация на сценографите в България.

Министерството на културата приема Хартата като ценна основа за диалог с културния сектор и за обсъждане на дългосрочните приоритети в развитието на културните политики. Документът обединява предложения и позиции на професионалната общност по ключови теми, сред които достъпът до култура, създаването на културни паспорти за деца, регионалното развитие, прозрачността и устойчивостта на финансирането, авторското право и подкрепата за културните и творческите индустрии.

По време на разговора беше подчертано значението на последователния диалог между институциите и представителите на сектора, както и необходимостта предложенията да бъдат разглеждани с оглед на тяхната конкретика, приложимост и компетентността на отговорните институции.

Част от очертаните в Хартата въпроси попадат в правомощията на Министерството на културата, а други изискват координация с останалите компетентни ведомства, Народното събрание и местните власти. В този контекст беше обсъдена и необходимостта от междуинституционално взаимодействие, както и от последваща работа по конкретните предложения.

Хартата очертава широк хоризонт за развитие на културния сектор и поставя въпроси, чието решаване предполага дългосрочен подход, съгласувани действия и участие на заинтересованите страни. Министерството на културата разглежда документа като отправна точка за продължаване на този диалог и за обсъждане на възможностите за развитие на културните политики в рамките на своите правомощия.