Поезия, лични истории и международно участие на церемонията по награждаването в конкурса „Моето синьо лято“ 2026

На 9 ноември вечерта Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ – Бургас събра любители и почитатели на поезията, приятели и гости на седемнадесетото издание на Националния конкурс за стихове „Моето синьо лято“ 2026. Залата се изпълни с публика, която имаше възможност да се докосне до най-добрите творби от едноименния литературен алманах, събрал общо 141 стихотворения.

Кулминацията на вечерта беше церемонията по награждаването на победителката в тазгодишното издание – Поли Цолова, която пристигна отдалеч, за да бъде част от събитието и лично да получи своето отличие за стихотворението „В сърцето на лятото“.

Особено вълнуваща част от програмата бяха срещите с авторите. Две от участничките в конкурса прочетоха свои стихотворения и споделиха личните истории и вдъхновението, които стоят зад написването им. Поли Цолова също разказа за своето наградено произведение, за неговото създаване и за първите си стъпки в света на поезията.

Специален колорит на вечерта придадоха и доброволците на Фондация „Астика“ по програма „Европейски корпус за солидарност“, пристигнали от различни държави и региони на България. Един от чуждестранните доброволци изненада публиката с прочит на стихотворение на български език, а доброволка от Турция допълни поетичната атмосфера с музикален акомпанимент на китара. Тяхното участие предизвика искрено възхищение и показа, че езикът на изкуството и поезията преодолява границите и сближава културите.

Откровените разкази на авторите и артистичното участие на доброволците превърнаха представянето на алманаха в нещо повече от литературно събитие – в среща на различни поколения и култури, обединени от творчеството.

Гостите останаха очаровани от новото издание на алманаха и богатството на събраните в него 141 стихотворения. Вечерта продължи в непринудена атмосфера, на чаша вино, с разговори между автори и гости, споделени впечатления и нови приятелства.

Седемнадесетото издание на „Моето синьо лято“ още веднъж показа, че поезията има силата да събира хора, да създава близост и да оставя следи – независимо от възрастта, езика и мястото, от което идват нейните почитатели.