Нов анализ на ИПИ: Лекуваме късно, плащаме скъпо. Защо превенцията в България не работи

10 ноември 2026 г.

Изоставането в превенцията води до ранна смърт и високи разходи за лечение

Нов анализ на ИПИ: „Лекуваме късно, плащаме скъпо: Защо превенцията в България не работи?“

Изоставането в превантивните грижи има дългосрочно негативен ефект върху живота на хората, здравните разходи и здравните резултати. България отстъпва в покритието със задължителни ваксини, липсва напредък при профилактиката, а скрининговите програми се бавят.

Анализът ни показва, че:

Проблемът не е в парите, а в организацията. България отделя за превенция 0,23% от БВП и далеч не е на дъното в ЕС – средствата се харчат неефективно, а системата не стига до всички.

Плащаме с живот. България има най-високата обща смъртност в ЕС (15,6‰ при 10,7‰ средно). Предотвратимата смъртност е почти двойно над средната за ЕС. На всеки 100 хил. души население губим около 3 040 години живот от смърт, която превенцията може да предотврати, при 2 015 години средно за ЕС.
Нито една програма за скрининг за рак все още не работи. По последните данни на Евростат (2023) България е единствената държава в ЕС без скрининг за рак на гърдата, маточната шийка и дебелото черво. Макар и планирани, програмите за скрининг за рак на шийката на майката и дебелото черво още не са стартирали реално. Забавянето зависи изцяло от Министерството на здравеопазването.
Ваксинационното покритие пада опасно. През 2025 г. покритието спада при всички задължителни ваксини. При морбили-паротит-рубеола то е под 89%, а при пневмококите е под 86%. Резултатът е епидемия от морбили през 2026 г. При грипа ваксинираните у нас са 19%, а средно в ЕС са 45%.
Профилактичните прегледи се отчитат, но не се оценяват по резултат. Личните лекари получават заплащане за брой отчетени профилактични прегледи, а не за подобрено здраве. При възрастните обхватът е 57%.
Превенцията е най-изгодната инвестиция. Всяко евро, вложено в превенция, спестява между 7 и 14 евро за лечение.
Работещата формула е позната. Регистърът на населението генерира покана, пациентът получава определен час и безплатен тест, а неявилите се получават напомняне. Инициативата е на системата, а не на пациента. Така Финландия и Швеция постигат над 80% обхват.
Повече участници и повече избор. Към превенцията могат да се включат аптеките, застрахователите, работодателите и частните инициативи. Кампанията на фондация „Лъчезар Цоцорков“ прави над 93 хил. скринингови теста за рак на дебелото черво. Това показва, че частни организации могат да вършат работата там, където държавата закъснява.

За да работи добре, превенцията трябва да е масова, лесна и достъпна за пациента, а медицинските специалисти да получават заплащане за постигнатите здравни резултати, а не за отчетените прегледи.

Пълният текст на анализа може да откриете тук:

Лекуваме късно, плащаме скъпо Защо превенцията в България не работи Download

Публикувано от: