Международна конференция търси решения от ЕС на мащабния проблем с тайното следене на магистрати

Анализ на 982 прокурорски преписки и нови данни, предоставени от ДАНС след съдебни решения, разкриват как тайното следене и прокурорските проверки могат да действат като общ механизъм за профилиране и натиск върху магистрати. Това представи съпредседателят на Българския хелзинкски комитет (БХК) и директор на правната му програма адв. Адела Качаунова на международната конференция „Правосъдие под наблюдение: европейски стандарти срещу тайното следене и профилирането на магистрати“.

Конференцията събра над 60 съдии, прокурори, юристи и представители на институциите. Тя е организирана от БХК и Съюза на съдиите в България с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“ и продължава дискусията за механизмите за нерегламентирано влияние върху съдебната власт.

В изследвания от адв. Качаунова масив са установени 27 преписки, по които проверки са възложени пряко на ДАНС. Всички те приключват с отказ от образуване на наказателно производство поради липса на данни за престъпление. В рамките на проверките обаче са събирани сведения за имущество, банкови сметки, пътувания и други обстоятелства от личния живот на проверяваните, включително чрез запитвания до чужди държави.

Според Качаунова тези данни показват риск службите за сигурност да бъдат използвани за натрупване на лична информация за съдии, без това да води до разкриване на престъпления. Самото наличие на подобни информационни масиви и неяснотата за бъдещата им употреба създават условия за зависимост и застрашават разделението на властите.

Анализът обхваща 982 преписки и 1178 прокурорски акта за периода 1998–2023 г. Над 650 преписки, или 66,2% от изследвания масив, са съсредоточени в бившата Специализирана прокуратура. През пиковите години над 60% от актовете са постановени от едва 5-6 прокурори.

Тайното следене и продължителните проверки срещу магистрати могат да се превърнат в инструменти за натиск, когато липсват ефективен контрол, прозрачност и гаранции срещу злоупотреба. Последиците надхвърлят засегнатия съдия или прокурор: те изпращат предупреждение към цялата професионална общност и застрашават правото на гражданите на независимо правосъдие, открои доц. Ива Пушкарова от СУ „Св. Климент Охридски”.

Разликата между законния контрол и институционалния натиск се проявява както в начина, по който започва проверката, така и в нейната продължителност и последиците за магистрата, посочи Пушкарова. Според нея самият период на проверката държи магистрата в несигурност, принуждава го да се защитава и позволява събиране на информация с неизвестна бъдеща употреба. Съществен е и сигналът, който тези действия изпращат към неговите колеги.

Адв. Михаил Екимджиев разгледа злоупотребата със специални разузнавателни средства (СРС) като част от по-широкия проблем със злоупотребата с право. Той подчерта, че формалното спазване на законовите процедури само по себе си не е достатъчно, за да разграничи легитимното наблюдение от използването му за неправомерни цели.

Адв. Катина Бончева припомни, че според стандартите на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) системите за тайно наблюдение носят присъщ риск от злоупотреба и затова трябва да бъдат придружени от действащи гаранции. В контекста на висящото дело „Цариградска и Неделчев срещу България“ тя открои поставения от Съда въпрос за повишения риск съдия да бъде подложена на тайно наблюдение с цел, различна от декларираната от властите.

Адв. Александър Кашъмов постави акцент върху неефективността на институционалния контрол върху СРС и достъпа до трафични данни, както и върху липсата на информиране на засегнатите от тайно наблюдение според стандартите на ЕКПЧ. По неговата оценка необходимите законодателни промени не са предприети, докато правомощията на ДАНС се засилват. Той свърза тези проблеми и с непрекъснатото влияние на структурите на бившите комунистически тайни служби върху властта.

Съдия Тамара Тротман от нидерландската организация “Judges for Judges” постави дискусията в контекста на влошаващите се показатели за върховенството на правото в България. Тя предупреди за отслабването на институционалните гаранции за защита на правата на човека и авторитарните характеристики на част от българските институции.

Съдия Карло Сабатини представи италианския горчив опит по публичен натиск върху съдии и настройване на обществото срещу съдии с помощта на медии, близо до правителството. Той даде примери как в Италия спрямо съдиите се прилагат същите правила за тайно наблюдение, както спрямо останалите граждани, но същевременно се открояват сходства с България в други механизми за натиск - очернящи кампании и създаване на обществено напрежение около възнагражденията на магистратите. Отпорът се осъществява най-успешно при сътрудничество между съдии и Лаура Стефан представи румънския опит и рисковете от разширяване на ролята на разузнавателните служби в наказателните разследвания. Тя постави въпроса за ефективността на съдебния контрол, когато практически всички искания за подслушване получават одобрение, както и за използването на кариерното развитие и дисциплинарните производства като средства за влияние върху магистратите.

В началото на форума министърът на правосъдието Николай Найденов подчерта разбирането на Министерството, че изнесените в докладите на БХК данни за тайно следене на магистрати очертават сериозни предизвикателства, на които се очаква властта да отговори с ясни решения. Той изрази надежда, че новият състав на ВСС, чиито избор предстои, ще включва почтени и подготвени професионалисти, каквито не липсват както в системата, така и извън нея.