Фондове за хората

Що е то Общински фонд за подкрепа на местни граждански инициативи? Защо е важен? Къде има у нас? Как работи? Как се създава? За аудиторията на НПО Портала разказва Емилия Лисичкова, председател на Платформа АГОРА.

Общинският фонд за подкрепа на местни граждански инициативи насърчава хората да участват в подобряването на средата и качеството на живот в техния град или село. В него Общината осигурява средства от своя бюджет и ги предоставя на конкурсен принцип за инициативи на местни читалища, НПО, библиотеки, младежки домове, граждански обединения, сдружения на етажната собственост и др., за да решават проблемите, които местните хора смятат за важни. „В повечето случаи това не са стратегическите проблеми на общината, а такива, с които хората се сблъскват всекидневно, но все не се стига до решаването им. Винаги има други приоритети или по-належащи въпроси, и трудно се намират средства например за запустялата от години чешма, нов празник на общността, липсваща детска или спортна площадка и т.н.“ – разказва Емилия.

В последните две години девет български общини полагат усилия да има такива фондове, съвместно  с Платформа АГОРА и с подкрепата на фондация „Америка за България“. Те са различни от популярните общински фондове в някои от големите градове (напр. София, Русе, Пловдив, Габрово и др.), които подкрепят граждански организации и инициативи по конкретни теми – култура, малки инфраструктурни проекти, озеленяване и облагородяване , младежки дейности или асистирана репродукция. Фондовете, които представяме в този материал, не са тематично ограничени, а са отворени към широк кръг въпроси, които тревожат или вълнуват местната общност.

Малко предистория. Платформа АГОРА подкрепя активните местни общности и ролята на читалищата в местното развитие чрез обучения, както и предоставяне на финансова и експертна подкрепа за различни местни инициативи. Всяка година АГОРА организира и конкурса за читалища, които заедно с хората от съответното населено място са допринесли за подобряване на живота на местните хора и са предизвикали положителна промяна в своя град или село, вече популярен сред общността като „читалищните Оскари“.

В по-малките населени места читалищата винаги са били в центъра на обществения живот. Заради традиционната им роля на често единствени културни институции, както и заради различните социални дейности, които изпълняват в днешно време, те са наистина най-близо до хората. Именно затова от 2009 година насам АГОРА им помага да изграждат активни (териториални) местни общности, като привличат за участие  инициативните жители, бизнеса, училището, общината, кметството и др. Това са общности със споделени интереси, които виждат проблемите, търсят и постигат съгласие за техните решения и участват със съвместни  действия в решаването им. През годините АГОРА и нейните читалища-партньори разработват и прилагат модел за насърчаване на активните местни общности в 36 населени места. В резултат там „гражданска енергия“ и „гражданско участие“ вече не са клишета, а стават реалност. „Следващата стъпка беше да осигурим подкрепа за този процес след нашето оттегляне. Осъзнахме, че  най-устойчивият ресурс по места, за тази подкрепа, може да бъде търсен в бюджета на общините“ – казва Емилия.

И така, преди три години АГОРА започва преговори с общинските администрации в Монтана, Оряхово, Дряново, Лясковец, Карлово, Пещера, Стамболийски, Смолян, Харманли, Ивайловград, Видин и Свиленград за създаване на Общински фондове за подкрепа на местни инициативи. В последствие на мястото на община Оряхово успешно се включи Кюстендил.

„В началото беше много трудно. Идеята звучеше авангардно за някои от кметовете и общинарите. Трудно е да убедиш една администрация да даде пари за нещо, което не познава, а освен това  й създава допълнителна работа. Някъде усетихме липса на доверие и опасения от злоупотреби. Разказвах им, че за 20 години опит в предоставяне на финансиране за различни местни инициативи съм имала един единствен случай на злоупотреба. Обяснявахме, че в малките населени места рискът е още по-малък, защото хората се познават и са близо един до друг. Убеждавахме ги в полезността на начинанието за абсолютно всички в местната общност. Ползата съзряха първо кметовете на селата, за които парите никога не достигат. Те най-добре знаеха какво е да искаш да направиш нещо, дори малко, а да нямаш средства“ – разказва Емилия и допълва – „На някои места преговорите се проточиха дълго, но почти навсякъде успяхме да извървим заедно целия път. Днес от 12-те общини, с които започнахме, фондове ще има в 9. Това е наистина добър резултат!“.

Размерът на фондовете, заделени от общинските бюджети в рамките на една календарна година, варира от 8000 до 20 000 лв. Към всеки от тях в първата година АГОРА прибавя по още 8000 лв., осигурени от проекта.

Как се създават фондовете и как функционират

Общински фонд за подкрепа на местни инициативи се създава с решение на Общинския съвет, с което се приема правилник за дейността му и се посочва коя дирекция от администрацията отговаря пряко за него. „В изготвянето на базовия правилник участваха експерти на Форум „Гражданско участие”. Впоследствие, в хода на обсъжданията с общините, всеки правилник придоби своята уникалност“ – споделя Емилия. Това лято някои от фондовете ще обявят първа сесия за набиране на инициативи, а други ще работят вече за втора година. Обемът на фонда, сесиите за кандидатстване, сроковете, условията, насоките и формулярите за кандидатстване се публикуват на официалния сайт на Общината.

Начините на работа на фондовете се различават по това кой обслужва процеса на набиране и оценка на постъпилите предложения, сключване на договорите, приемане на отчетите и осъществяване на мониторинг. От разработените от АГОРА модели, три се оказват предпочетените от общините. В Пещера, Кюстендил, Смолян и Свиленград администратор е самата общинска администрация. В Монтана и Лясковец фондът е поверен на външен администратор – местната Агенция за регионално развитие (Монтана) и МИГ - Лясковец. В Дряново и Карлово процесът се администрира от обществен форум, в който участват хора от различни обществени сектори. Навсякъде за прозрачността на всеки етап от работата на фонда следят настоятелства, обществени или консултативни съвети, в които участват представители на общинските администрации, АГОРА, публични организации и граждани, които не са пряко заинтересовани да кандидатстват. Договорите с одобрените кандидати се сключват с Общината. Продължителността на подкрепените инициативи е между 2 и 6 месеца.

Кой може да кандидатства – НПО в обществена полза, читалища, сдружения, регистрирани по Закона за етажната собственост, училища, местни културни институти (музеи, общински библиотеки, галерии, младежки домове) и неформални граждански обединения. А в Смолян пред фонда могат да кандидатстват и кметствата на малките населени места от общината. До момента спектърът на кандидатствалите проекти е много широк:  туристически атракции, клубове, малка инфраструктура - детски площадки, открити сцени, паркове, чешми, иновации в работата с деца и младежи, фестивали и други местни културни събития и инициативи.

Първата сесия на фонда в Карлово е тематична – 180 години от рождението на Васил Левски.  „Финансирани бяха 8 инициативи на читалища, училища и НПО, сред тях изграждането на два парка и две чешми, посветени на Левски“ – разказва Емилия и допълва.

„Един от основните ефекти на тези фондове е, че хората привличат допълнителни средства и други ресурси на местно ниво. В карловското село Ведраре, например, при предоставени 1000 лв. допълнителният местен принос е на стойност между 5 000–6 000 лв." – разказва Емилия и пояснява – „Хората искаха да си направят чешма. Отиваме след време да видим какво са свършили и търсим чешмата, но чешма няма. Срещаме кмета да полива с маркуч една градинка и той, малко притеснено, започва да ни разказва. Всичко друго били направили, но чешмата още не, защото  трябвало първо да почистят обраслото с човешки ръст бурени място, да направят алеи и т.н. Видял ги местен бизнесмен и предложил да помогне със свои пари. Купил пейки и осветителни тела, а освен това пратил трактор и фадрома да изравнят мястото. След това пък Общината решила да окаже още малко помощ и осигурила плочки за алеите. После всички ангажирани в начинанието дружно изградили подземната инфраструктура за водата на бъдещата чешма, насадили дървета, възстановили и паметник на героите от войните. И така чешмата останала за накрая. Важното за нас обаче беше друго – осъществяването на една обща идея привлича подкрепа, която никой не е очаквал.“ 

Предимствата на общинските фондове

Според Емилия те са:

Първо: Начин за активизиране на всички групи в общността. Това са фондовете на инициативните, предприемчивите и нетърпеливите хора. Те помагат за решаването на онези малки местни проблеми, с които хората всекидневно се сблъскват, но все не се стига до тяхното отстраняване. Чрез фондовете се достига навсякъде, вкл. и  до най-малките села, които най-често са недофинансирани.

Второ: Финансирането чрез общинските фондове улеснява мобилизирането на допълнителен ресурс, както финансов, така и нефинансов - предимно труд. С малко средства се решават дълго отлагани проблеми на стойност, многократно надхвърляща фондовото финансиране.

Трето: „Хората се овластяват. Колкото и да звучи клиширано, това е точно така“ – казва Емилия. Имаш идея, другите я чуват и заедно я осъществявате, при това бързо. А след това пазиш и се грижиш за направеното, защото си участвал, защото си част от резултата.

Четвърто: „Общинските фондове бързо и адекватно могат да отговарят на приоритетите и нуждите на общностите в определен момент, като по този начин демократизират практиките на местното самоуправление“.

Устойчивостта на фондовете

Емилия е обнадеждена, че тези фондове имат бъдеще. Първата причина е, че вече има решения на Общинските съвети за създаването им. За да ги премахнат, ще трябват солидни аргументи. Второ, в правилниците им са заложени граждански органи – обществени съвети или настоятелства, които ще се застъпват за бъдещето на фондовете. И трето - това са самите резултати и хората, които стоят зад тях.

Какво следва

Краткосрочните цели на АГОРА са най-късно до края на юли 2018 г. да бъдат обявени конкурсните сесии във всичките 9 общини – на някои места първи, а другаде – втори. „И след като Общините  се убедят сами в полезността на цялото начинание – нискобюджетно - високорезултатно, в края на годината, а след това и всяка следваща, сумите в специалния ред за фондовете в бюджетите на тези 9 общини  да растат, без необходимост от нови полемики“ – казва Емилия.

Дългосрочно, АГОРА тръгва из други малки общини, за да покаже опита си, и там, където има интерес, да мотивира кметовете и общинските администрации, и да им помогне да го приложат.

Снимки: АГОРА