Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
сеп
19



Ученици разучават автентичните песни на Дряновските баби

Разкази за НПО
Ученици разучават автентичните песни на Дряновските баби

Пътешествениците често казват, че в България се крият кътчета, които не са особено популярни, но носят в себе си огромен потенциал. Познавачите на българския фолклор пък знаят, че има много наши народни песни, които се помнят и пеят от малцина, а би било ценно да се предадат нататък.

 

Преоткриването на традициите и фолклора на едно все още живо родопско село е и задачата, която сдружение „НИШАН“ си поставя в проекта „Песните на село Дряново – от баба на внучка", който бе подкрепен от третото издание на програмата VIAVCOM Регионален грант. Защото вярват, че инициативата им ще помогне за свързването на поколенията – напук на някои представи за непреодолим конфликт между най-младите и по-възрастните. Другата цел на проекта е, разбира се, записването, запазването и изживяването  на българския фолклор.

 

Замисълът на инициативата е в рамките на пет дни десет ученици с музикален талант и образование да работят заедно с „Дряновските баби", женският певчески състав от селото, разучавайки специфичния за мястото песенен фолклор. В програмата се включват деца между 12 и 17 години, избрани по препоръка на своите преподаватели. Шест от тях са ученици в Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ в Пловдив и са специализирани именно в родопско пеене. Останалите са част от Общински детски комплекс „Чепеларе" в едноименния град. За осъществяването на проекта сдружението си партнира с дряновското читалище „Васил Коларов – 1998“, чийто председател Росица Чукалова е и ръководител на певиците, както и с местната общинска администрация.



 

„Любовта към фолклора ни събра"

 

Ренета Георгиева, Атанаска Зелямова, Велина Петрарка и Ангел Георгиев се запознават през 2015 г. по време на участието си в тогавашното издание на проекта „Резиденция Баба“, чийто организатор е сдружение „Фабрика за идеи“. Заедно сформират сдружение „НИШАН", а „Песните на село Дряново - от баба на внучка“ е първият им проект с подобна насоченост. Какво обаче е ценното в тази идея?

 

По думите на Ренета в Родопите има закътани места с много ценно културно-историческо наследство. Село Дряново, община Лъки, обл. Пловдив е едно от тях –  оградено отвсякъде с планини, отделено от другите села и поради това запазило до голяма степен своя автентичен фолклор.



 

Селото има смесено население, с християнско и мюсюлманско изповедание. Това намира отражение и във фолклора, включително в сюжетите и по отношение на персонажите в някои от местните песни. Те от своя страна са с различна жанрова характеристика, но преобладават песните на хоро, предимно с любовна тематика. Носиите също са специфични. Изработват се от вълна и на домашен стан, поради студения климат в Родопите. Състоят се от над 10 части, извезани са с гайтани и други украшения, цветовете са пъстри, а чорапите също трябва да са шарени. За официални случаи се добавят и пъстри ръкавели. По време на своите представления певиците от местната група излизат пременени тъкмо с автентичните носии, някои от тях пазени и предавани в семействата им в продължение на около век.

 

В с. Дряново песните от едно време продължават да се пеят от местните хора и то в автентичен вид. Целта на проекта е да ги запеят и други – външни. „Познавахме добре „Дряновските баби“ и знаехме, че те ще ни помогнат да осъществим проекта. Правим всичко това и заради тях“, споделя Ренета.

 

 „Дряновските баби" е група от десет жени, сформирана в настоящия си състав през 2008 г. към дряновското читалище. В инициативата на сдружение „НИШАН“ участват всички певици. В работата с децата те се включват на ротационен принцип, за да могат учениците да се докоснат до всяка една от тях. Пеенето им е специфичното за Родопите – на един глас, като в песните се открива и красива темброва окраска. Макар че са само десет, чрез този стил те успяват да звучат като много повече. Спазват родопския диалект, който поради обезлюдяването на региона е на път да се загуби и съхраняването му също е една от целите на проекта.

 

По своя замисъл и с оглед на спецификата на песните, първоначално проектът предвижда участието само на момичета – това подсказва и самото му заглавие. В програмата обаче се включва едно от общо двете момчета народни певци в НУМТИ „Добрин Петков“. Причината е, че ученикът също се специализира в родопско пеене и преподавателите му преценяват, че проектът ще бъде полезен и за него.

 

„Очаквахме, че някои от учениците ще знаят поне част от песните на „Дряновските баби“ и бяхме щастливи да разберем, че не е така. Макар децата от Чепеларе да идват от другата страна на баира, както те самите казват, песни там изглежда са съвсем различни, както и начинът на пеене.“ – разказва Ренета.

 В репетициите, както и по време на финалния концерт, участва и гайдарят Йордан Топалов, също от с. Дряново. Поканен от певиците специално за случая, неговата роля е да осигури необходимия инструментален съпровод, без който звученето на дряновските песни не би било завършено. Преподавателите, които ръководят обучението на учениците в Пловдив и Чепеларе, също взимат участие в програмата. Тяхната задача е да „преведат“ суровата информация на децата, да обяснят спецификите в пеенето и да спомогнат за по-бързото научаване на песните. В същото време този своеобразен обмен на знания им позволява да допълнят собствените си представи за родопския песенен фолклор. Самите преподаватели споделиха колко много неща са научили по време на тези пет дни и оцениха високо значението и ползите от подобна работа на терен“, подчертава Ренета. Нещо повече, натрупаните информация и опит ще им позволят да обогатят преподавателските си програми, като по този начин предадат песните на още повече ученици.

 

Още в първата репетиционна сесия певиците изпяват предварително подбрани от тях песни, част от които се избират за разучаване. Децата също  участват в избора, но не успяват да отхвърлят нито една, споделя Рени. В крайна сметка се налага да стеснят кръга до 15, след което започва работата по тях. Записват текста, изпяват песните заедно с певиците от групата, после опитват сами да ги разберат и научат. След самостоятелната работа отново се събират с „Дряновските баби" и се захващат със самото пеене, чрез което се доусъвършенства всичко. Всеки ден се провеждат няколкочасови репетиции, но учениците се упражняват дори в свободното си време. Самите те са изненадани как успяват да научат толкова много песни за това кратко време – обяснението е в обстановката и начина на работа с певиците.

 

„Най-хубавото и най-интересното и за двете страни беше пеенето заедно. За децата беше полезно със сигурност, защото виждаха къде правят грешки.“

 

Това, което отличава това преживяване от стандартното изучаване на песни в училищни условия, е най-напред фактът, че „Дряновските баби“ не са педагози.  Може да се каже, че връзката им с децата става не толкова на експертно ниво, а по-скоро на духовно – извън рамките на класната стая и обичайните образователни механизми. Част от певиците не познават нотите и изпитват трудност да дадат професионално обяснение как се пее дадена песен. Това, което обаче ги прави специални, е че са живите носители на традицията, предадена им от техните майки и баби и така поколения назад. Силата им е именно в това, че са „слухари“ – успяват да научат песните само със слушане и след това възпроизвеждане. Способни са да овладеят и предадат нататък не само текста и мелодията на песните, но и емоцията зад тях. Всички са единодушни - има много голяма разлика между това да слушаш песен на живо и на запис. Иначе казано, певиците са извор и основата на това, което после учителите преподават. Работата на ръководителите в лицето на Феликс Бозов и д-р Гергана Таскова, съответно от Чепеларе и Пловдив, е да „опитомят“ песенната стихия, пренасяйки я върху нотния лист, придружен с всички необходими технически пояснения. Целта е песните да бъдат приведени във форма, позната на учениците и в унисон с обичайните в музикалната сфера образователни практики и механизми. По думите на Ренета благодарение именно на тази колаборация между певиците, педагозите и учениците е било възможно успешното провеждане на тази ускорена петдневна програма.

 

„И преподавателите, и децата не знаеха какво ще им се случи, какво точно да очакват, но накрая не им се тръгваше.“

 

В хода на обучението се оказва, че някои от диалектните думи и дори цели сюжети в песните са разбираеми единствено за местните певици и напълно непонятни за родените през новото хилядолетие деца. „Много трудно можеш да изпееш една песен коректно, с правилната интонация и настроение, ако не разбираш смисъла на текста ѝ“, подчертава Ренета. Певиците обясняват думите и сюжетите със своите разкази, потопявайки децата в атмосферата на миналите столетия. „Понякога напечатаните текстове, които използват жените, служат само за ориентир и често това, което е записано, е различно от онова, което те пеят“, допълва Рени. Това е и ценното в живото устно предаване от човек на човек то отразява моментната снимка на съответния обичай или песенно народно творчество.



 

„Дряновските баби“ отговориха на всички наши очаквания – че ще бъдат отворени към децата, че няма да крият знанията си и няма да им се свиди да предадат песните си. Че ще посрещнат децата гостоприемно и ще им бъдат полезни.“

 

За местните в село Дряново проектът също предизвиква огромно вълнение, особено със завършващия концерт, когато всички заедно изпяват типичните за мястото песни. На събитието присъстват голяма част от роднините и приятелите на учениците, което допълнително приповдига атмосферата. „Такова оживление досега се случваше само веднъж в годината, по време на празника на селото.  За тях беше огромна радост да разберат, че и множество външни за общността хора се интересуват от техния фолклор, споделя Ренета. И макар че учениците имат най-силен интерес към песните, покрай тях естествено става дума за много други дряновски традиции и обичаи. Местните развеждат и запознават децата с историята на селото, посещават някои от най-значимите за общността обекти, срещат се и с тамошния краевед.



 

Като естествено продължение на работилниците и дори не заложено в първоначалния проект се ражда и идеята избраните песни да се нотират, а текстовете им да се запишат. След това ще бъдат предоставени на местното читалище, като целта е по този начин песните да бъдат достъпни преди всичко за местните, но и за тези, които желаят да посетят селото и имат интерес към местния песенен фолклор. Освен първоначално избраните петнайсет песни, са записани и още. Децата тепърва ще ги разучават, вече извън рамките на проекта, като има очаквания някои от тях да бъдат застъпени и в учебната им програма. В „НИШАН“ пък търсят и други потенциални села, където има запазен фолклор и хора, които все още пеят. Междувременно децата са поканени да гостуват и участват в честванията по случай празника на селото догодина. „Дряновските баби“ пък са поканени да бъдат гости на училището в Пловдив.

 

„Децата и певиците просто имаха нужда да бъдат срещнати“, казва Ренета. Замисълът на проекта „Песните на село Дряново – от баба на внучка“ може и да ни изглежда като възможно решение за един частен случай, но по особен начин мисията и резултатите от него ни говорят за нещо по-общо. Приканени сме да потърсим връзките с тези, които смятаме за далечни – поколенчески и културно. Буквално и преносно да скъсим дистанцията и да се срещнем. Да съпреживеем нещо заедно и така да разменим парченце от себе си за частица от другия.

 

Не е важно дали пеем песните по един и същи начин – а да можем да ги споделим и с тези до нас, и с онези отвъд баира.


 


Проектът „Песните на село Дряново – от баба на внучка“ е един от 13-те проекта, които печелят финансиране от третото издание на програмата VIVACOM Регионален грант. Чрез нея VIVACOM подпомага развитието на регионите в България и стимулира участието на местните общности, като предоставя грантово финансиране на граждански организации, читалища, училищни настоятелства и настоятелства на детски градини от цялата страна, за да осъществят проекти на местно и национално ниво. Инициативата се провежда в партньорство с Български център за нестопанско право. Инвестицията на VIVACOM Регионален грант от трите издания е общо 172 000 лв.

Започна четвъртото издание на програмата VIVACOM Регионален грант. Кандидатстване до 2 декември 2018 г.


 Снимки: Сдружение НИШАН




Автор: Мила Станчева

Източник: НПО Портал, 03 септември 2018