25 години спасяване на диви животни в България

24 ноември 2020 г.Разкази за НПО

Спасителният център за диви животни „Зелени Балкани“ в Стара Загора подпомага и завръщането на редки видове в дивата природа

Сред „активите“ на гражданските организации в България може да се зачисли цяло едно направление в природозащитата – спасяването на диви животни. От самото си създаване през 1988 г. гражданската организация „Зелени Балкани“ запълва това липсващо звено в работата на държавните институции, като започва (първоначално аматьорски, а в последствие – напълно професионално) да се грижи за бедстващи диви животни от цялата страна. За първите стъпки на Спасителния център разказва Симеон Марин – един от инициаторите за създаване на единствения понастоящем Спасителен център за диви животни.

Когато спасяването на животинки още не беше модерно

„У всеки емоционален, а бихме казали и просто нормален човек, изпадналото от гнездото пухче с големи, ококорени очи, неминуемо предизвиква една и съща реакция – да го спасиш, да му помогнеш, да го вземеш със себе си в къщи! Трудното идва после. Целодневно обикаляне из ливадите за събиране на скакалци или гонене на пеперуди със самоделно направено кепче, непрекъснато хранене на птичето (а то неумолимо отваря ярко жълта човка, умолявайки те за още), ставане нощем за смяна на грейката, безуспешно използвана като заместител на майчината топлина, и... трагедията, която настава, когато опитът ни завърши трагично и на сутринта намираме малкото телце вдървено и изстинало... Познато ли ви е? Ние също сме преминали през тези несгоди на младия природолюбител, но нещо ни подсказваше, че трябва да има и по-успешен начин да се спасяват бедстващите диви животни... Естествените авторитети, към които се обръщахме в такива случаи, не помогнаха много – местното Горско стопанство, защото на тях “само това ли им е на главата”, местният ветеринар, който не се беше сблъсквал с такива странни пациенти. Оставаше единствено да занесем животното в зоопарка, а така не ни се искаше, така искахме да видим нашето птиче да полети отново волно! И така, мечтата ни да помагаме на диви животни, изпаднали в беда, тлееше в нашето съзнание, пробуждаше се при всяко ново намерено безпомощно птиче, докато ние самите неумолимо пораствахме….“ - разказва Симеон.

Първият пациент на Центъра е еднокракият скален орел Джон Силвър. Птицата е пострадала в капан, поставен в района на Панагюрище. Служителите на горското стопанство предават орела на “Зелени Балкани”. По-късно птицата е отглеждана в апартамента на Симеон Марин. И след това в този апартамент, намиращ се почти в центъра на Стара Загора са приютявани различни други животни, нуждаещи се от помощ, като царски орли, обикновени мишелови, таралежи, костенурки, козодои и много, много други.

„Заради любовта към дивите животни някои от нас имаха шанса да учат във ветеринарния техникум в Стара Загора, Природо-математическата гимназия, да посещават кръжока по орнитология на Добромир Ганев“, разказва Симеон. „Други утоляваха жаждата си за природа чрез близък досег с нея, участвайки в клубовете по туризъм, пещернячество, алпинизъм или воден туризъм с кану-каяк в Туристическо дружество Сърнена гора. Основателите на Зелени Балкани, бидейки студенти, по време на практики, експедиции, проучвания на рибарници, скитания из планини и гори, работейки над дипломните си работи и пр., неминуемо се сблъсквахме с тежки примери на бракониерство – чапли и хищни птици с пречупени от сачми крила или крака, лебеди със забити рибарски куки, паднали от гнездата си безпомощни пилета, блъснати от автомобили животни. Сърце не дава да го оставиш на къра! Взимаш го, превързваш го, храниш го ... Понякога то оцелява и после се чудиш какво да го правиш, ако е останало с накриво зараснало крило...“.

25 години Спасителен център за диви животни

Така започва историята на „спасителните отряди за диви животни“ на Зелени Балкани. От 1995 година Центърът е разположен на територията на тогавашния Техникум по ветеринарна медицина, сега Национална професионална гимназия по ветеринарна медицина „И. Павлов“ в Стара Загора. Първоначално екипът избира името Център за лечение и размножаване на редки видове. „По това време страната ни имаше развито животновъдство и „стройна“ ветеринарна система. Но състоянието на дивите животни не беше приоритет на ветеринарните лекари, а обществото не се интересуваше от тази тема. Обикновено ни смятаха за луди, когато спасявахме диви животни. Тогава не беше модерна грижата за пострадали диви животни и до голяма степен може да се каже, че дългогодишната ни работа допринесе обществото да развие чувствителност към тази важна тема“, споделя Симеон Марин.

Освен спасяването на стотиците пациенти от защитени видове от цялата страна, Спасителния център си поставя цел и да подпомогне „завръщането“ на изчезнали или редки видове като брадатия лешояд, ловния сокол, белошипата ветрушка, белоглавия лешояд. Ивайло Клисуров, който понастоящем е управител на Спасителния център , започва да работи в него на 16 години, като над 10 години е доброволец. „Тогава нямахме такава далечна визия за бъдещето на Центъра. Не сме предполагали, че след 25 години ще отбелязваме неговата годишнина. Ентусиазмът ни обаче беше безграничен и бяхме твърдо решени да се отдадем на тази мисия“, споделя Ивайло.

Днес Спасителният център приема над 1600 пациенти годишно – предимно птици и някои други видове бозайници и влечуги. Държавата до голяма степен е поверила грижата за защитените видове на гражданската организация. „Понякога ни е трудно да намираме ресурса, нужен за ежедневните грижи за стотиците ни пациенти“, разказваХристина Христова, ветеринарен лекар, дълги години доброволец, а сега отговорна за PR-а на Спасителния център. „За жалост , работата с живи пациенти и животни изисква ежедневни, почасови грижи. Като гражданска организация ние често нямаме проекти и съответно финансиране за огромния наплив от пациенти, които получаваме от цялата страна. В такива моменти сме поддържали Центъра и дейността му благодарение на стотиците ни доброволци и дарители от цялата страна“.

Спасителният център може да се похвали със значими резултати в опазването на видовете ex-situ – тоест извън естествената им среда. В Центъра вече се размножават видове като брадатия лешояд, белоглавия лешояд, ловния сокол, белошипата ветрушка... Общо над 7 вида , защитени от закона, се размножават тук, а потомството им се освобождава в дивата природа. Особено важна е ролята на Центъра за завръщането на видове, вече изчезнали за страната, за които никакви консервационни мерки не биха били полезни за тяхното възстановяване. Такива са например белошипата ветрушка – вид, който реално се завръща като част от нашата орнитофауна благодарение на усилията на Зелени Балкани. От Спасителния център за диви животни са пуснати над 400 птици, излюпени в него, за целите на програмата за завръщането на вида. На Центъра и екипа му дължим завръщането на ловния сокол у нас. Видът, който е изчезнал в средата на миналия век, отново се появява, като първата регистрирана двойка през 2017 е сформирана от птици, излюпени във волиерите на Центъра. „Паралелно с дейността на Центъра, екипът на Зелени Балкани работи и на терен, като осъществяваме различни поддържащи дейности“, разказва Ивайло. „Подхранваме лешояди, поставяме изкуствени гнезда на ловни соколи, поставяме къщички за ветрушки, поддържаме пасища и развиваме пасищното животновъдство . Опитваме се да предоставим всичко, от което се нуждаят редките видове, за тяхното завръщане“. От друга страна вече повече от 6 години в небето на Европа летят малките на единствената у нас двойка брадати лешояди, чийто дом е отново Центърът. Те са част от международна програма за завръщане на вида в Европа. Програмата в момента работи в Австрия, Италия, Франция и Испания, но екипът на Зелени Балкани има сериозните уверения на партньорите, че съвсем скоро усилията на международните партньори за завръщане на вида ще се насочат и в България.

Екипът на Спасителния център се състои днес от 13 души - ветеринарни лекари, стажанти по ветеринарна медицина, отговорници за размножаването на редки видове като белошипата ветрушка и лешоядите, гледачи на животни, административен екип. Водещи в екипа са: Симеон Марин - един от основателите, който в началото на 90-те години, като студент по ветеринарна медицина, съвместно с други членове на Зелени Балкани, поставят началото му. Ивайло Клисуров е друг от ентисуизараните младежи, които активно помагат за първите стъпки на Центъра,понастоящем негов управител. Участва и в оперативната дейност, като изграждане на комуникационната му мрежа, видеонаблюдение и други дейности. Христина Христова -ветеринарен лекар, дългогодишен доброволец на Центъра, впоследствие негов служител. Понастоящем отговора за комуникацията със заинтересованите страни и съдейства за административното му управление.

„Често хората ни питат защо правим това, защо е нужно да се спасяват диви животни, когато умират хора. Всъщност нещата са несравними и всички ние сме част от една обща система, която не може да функционира без отделни ключови елементи“, завършва разказа си Христина. „Ето защо нашият екип разглежда работата ни като мисия, на която сме посветили наистина голяма част от живота си. Мисия, която, вярваме, ще бъде увенчана с много успехи в опазване на уникалната българска природа“.

Вижте как можете да подпомогнете Спасителния център с "осиновяване" на диво животно.