Разказ за единственото възпитателно училище-интернат за момичета в България, за един малък светъл лъч в техния живот и за недалновидната държавна политика за детско правосъдие у нас

Екипът на Сдружение Плевенски обществен фонд Читалища обявява в края на 2019 г. началото на проекта "Менторство за приобщаване"

Такива са те – увехнали, прекършени цветя, преди да са разцъфнали. На момичетата, които попадат в корекционни институции, се е наложило да пораснат още като деца. Историите им са различни и в същото време еднакви. Нямат семейства, или поне не такива, каквито си ги представяме. Нямат дом, нито модели, които да следват или хора, на които искат да приличат. Най-често са питомци на Центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), където опитът да се създаде семейна среда в повечето случаи се проваля – отделна болезнена и много дълга тема.

Липсва им ясна представа за света в неговата пълнота и възможности, липсва им устойчива ценностна система, липсват им базови жизнени умения, липсва им перспектива. Но имат опит. Опит, който им е показал само тъмната страна на живота. Паднали са, преди да полетят.

Целите им са повече от краткосрочни и се свеждат до оцеляването им ден за ден – идеална среда за кривване от „правия път“. Така те стигат до ВУИ – Възпитателно училище-интернат.

От ТВУ до ВУИ

Този род институции се създават в социалистическа България през 50-те години на миналия век като Трудово-възпитателни училища. Изолирането на деца в конфликт със закона, в комбинация със суров ред и наказания, дават облика системата за превъзпитание и наказание. В тях се настаняват деца от 13 до 18-годишна възраст, извършили противообществени прояви и престъпления.

През 1996 г. ТВУ-тата са преименувани във Възпитателни училища-интернати. В момента на територията на страната съществуват 3 ВУИ – едното от тях за момичета. В тях към 31 декември 2019 г. по данни на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), са настанени 92 деца и младежи.

Настаняването във Възпитателно училище-интернат е най-тежката възпитателна мярка по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. В повечето случаи предложение за настаняване се дава до Районен съд на специално заседание на общинска Местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, с присъствие на детето и родител, или настойник. Окончателното решение се взима от районния съд и се изпраща на местната комисия за привеждането му в изпълнение.

Макар тези заведения да са на подчинение на Министерство на образованието, те са със строг ограничителен режим. „Така например във  ВУИ разрешението  за ползване  на  т.нар. домашен  отпуск  се приема за  изключителна форма на награда, която не може да се прилага всеки уикенд. Поради „лошо“ поведение има деца, които и през ваканциите  остават в  интерната.“ (статия „Институциите от интернатен тип в системата за социална и социално-педагогическа дейност с деца в Република България“, Тони Манасиева). Настанените във ВУИ са лишени от средства за комуникация – телефони, интернeт – за което алармира и омбудсманът.

Това е сухата информация, която можете да прочетете и в нормативните и отчетни документи. В нея не пише за пътя на тези деца до престъплението, нито за това, че промененото име на институциите не е довело до съществена промяна в подхода и философията за превъзпитание на момичетата и момчетата.  

Да пробиеш системата

Даниела Димитрова, психолог във ВУИ „Христо Ботев“ в плевенското село Подем, ми дава точно този човешки поглед, който се крие зад статистиката и административното говорене.

Даниела е изпълнителен директор на сдружение Плевенски обществен фонд „Читалища“ и има своя мисия – да използва читалищната мрежа като лост за социални промени.

Преди три години в интерната обявяват позиция за психолог и Даниела Димитрова кандидатства. Няколко години преди това се е сменил и директорът на училището. Новият директор е отворен за промени. След постъпването на Даниела са нужни шест месеца за установяван на доверие и избистряне на идеята за проект за „отваряне“ на институцията и за нов подход в подкрепата за тези момичета. Така на бял свят се ражда проектът „Менторство за приобщаване“, който се осъществява от Плевенски обществен фонд „Читалища” в партньорство с Възпитателно училище-интернат „Христо Ботев”.

За престъплението и наказанието

В интерната в момента са настанени 14 момичета, но бройката им може да се промени по всяко време, защото настаняването е целогодишно. Почти всички момичета са дошли от Центрове за настаняване от семеен тип. Този факт ме учудва.

Според Даниела причините са две. На първо място, ако едно дете има противообществени прояви и девиантно поведение (отклонения от общоприетите норми), но има семейство, то близките биха могли да въздействат, да провокират промяна. Докато в услугите, където децата или нямат семействата, или те са абдикирали напълно, а социалните работници са на предела на силите си, ситуацията трудно може да бъде овладяна. От друга страна, когато извършителите живеят в семейна среда, много случаи се прикриват – семейството брани децата си, колкото и „лоши“ да са те. А тези момичета са абсолютно беззащитни. Понякога са въдворени за такива големи „престъпления“ като бягство от ЦНСТ или за това, че не ходят на училище.
Статистиката в детайли може да се намери на страницата на Националния статистически институт.

Менторство за приобщаване

Даниела Димитрова с момичетата от ВУИ Подем на историческа обиколка в Плевен

За ВУИ няма специални стандарти. Момичетата и момчетата се обучават вътре в институцията по правилата на общообразователната система. Има програми за корекционно-възпитателна работа, но поради ниския бюджет на тези институции се разчита на преподавателите и на психолога. Те, в рамките на своите задължения, провеждат корекционно-възпитателна работа. Но нещата опират и до средства, а когато институцията е недостатъчно обезпечена финансово, възможностите не са много.

Ето защо Даниела много залага на този проект и е окрилена от резултатите дотук. През медиите обявяват, че набират ментори доброволци. Над 80 човека кандидатстват за десет места.

Менторският проект се финансира от Програма „Активни граждани” на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. „И ако не беше финансиран, чудеса от усилия да направи човек, не би постигнал нещо. Защото това е институция, която дори физически е откъсната от селото. Децата нямат право на самостоятелно излизане – за да изведеш едно от тях, най-малкото трябва да му платиш транспорта. Звучи елементарно, но и това е пречка“, разказва Даниела.

Урок по поведение в обществото

Менторите, чрез своя личен пример, се опитват да променят момичетата, да ги окрилят. „Тези момичета по различни причини са се изгубили по пътя на собственото си порастване. Направили са грешни избори във възраст, в която светът изглежда лесен, достъпен и безопасен. Една от причините за обърканите им съдби е и отсъствието на добри и успешни модели за следване.“ Менторите се опитват да преодолеят тези дефицити. Те даряват време, опит, знания и човечност на тези объркани млади момичета. Десет успели личности приемат предизвикателството и излизат от обичайните си социални роли. Между тях има музикант, приложник, икономист, историк, хореограф, педагог, библиотекар, IT-специалист, мениджър и психолог. Онова, което ги събира, е идеята за добротворство. И в момента нови хора заявяват желание да се включат. Това показва нова готовност, порастване на обществото ни към тези социални проблеми.

Нов опит, нови емоции

Част от проекта са и срещи с експерти, посещения на институции, арт занимания. „Вече нещата вървят – с видима промяна във вътрешните процеси и нагласи. Във взаимоотношенията също“ – доволна е Даниела Димитрова. – „Сега ще ги водя на обучение в Априлци (срещата ни се състоя в началото на септември 2020 б.а.). Самият факт, че това е излизане, че ще пътуват, че ще видят някакви хора, ще видят басейн – за тях е празник. Те дори не могат да си го представят. Те не могат да си представят и уважение към тях.“

Даниела си припомня и друго пътуване преди това.  Завежда ги в с. Сливек на тренинг за личностно развитие. Преди това се подготвят три дни – как да се хранят, какви правила да спазват, каква хигиена да поддържат. В момента, в който момичетата влизат в ресторанта и биват обслужени от сервитьор, се шокират. Не могат да приемат, че това е естествен начин на живеене. „Битката“ с ножа и вилицата също е голяма, но преодоляна. Даниела е удовлетворена от престоя там – при напускането на хотела нищо не е счупено или откраднато, а стаите са оставени в безупречен вид. „Ето че когато им покажеш добрата страна на медала, те могат да се приспособят. Но  когато са в калта, в тинята, как да променят ценностно себе си?“

Проектът ще приключи през януари 2021 година. Психологът го смята за ключов, за нещо, което ще предизвика промени в статута на тези затворени институции.

Лист обрулен

Проектът се стреми чрез промяна на поведенческите нагласи да даде перспектива за бъдещето на тези момичета. Защото, освен че нямат модели за следване, те нямат и нормален житейски опит.

Даниела се безпокои за съдбата на момичетата след навършването на пълнолетие (излизането е след изтърпяване на тригодишен срок на наказание или навършване на 18 г.). Тогава на преден план изниква въпросът „какво се случва след това“. След като години наред са били дистанцирани и в защитена среда, къде ще отидат после и какво ще правят? Те нямат покрив, някои нямат семейство, което да ги поеме, нямат добро образование. Някои идват на 16 години и са в пети клас. Отиват никъде.

След напускането на ВУИ част от момичетата са въвеждани в проституция дори от собствените си семейства. „И в един момент се чувствам излъгана“ – с болка казва психологът. – „Ти си работил, открехнал си у тях някакви мечти, някакви желания за промяна, но те се връщат пак в същото гето. И после в затвора в Сливен.“ Перспективата за тези младежки съдби ми напомня на есенен обрулен лист, който пада на земята и бива стъпкан от минаващите хора и автомобили.

Петдневното посещение в Априлци е част от ваканции, планирани по проект „Менторство за приобщаване“. Престоят включва обучение, свързано със зависимостите, което се води от Антоанета Мачева – координатор „Превантивни програми“ в Превантивно-информационния център по зависимости (ПИЦ) в Плевен. Тя разказва, че момичетата имат най-естествената нужда да споделят своите мисли, да получават нова информация.  Вълнуват се от това да имат семейство и любов, говорят за зависимостта си към определени хора в техния живот, за които тези деца буквално са се хванали като удавник за сламка, споделят различни свои истории.

Понякога има и светлина

Късметът се усмихва на едно от момичетата и то успешно е осиновено в САЩ. Тогава то е на 16 години. Даниела Димитрова много се гордее с този случай, защото притесненията й са били големи. Осиновителите са менонити (вид християнска протестантска религия) и психологът не е знаел дали момичето ще се приспособи. Новото й семейство обаче я обгръща с много любов. „Сега работи, учи и е щастлива. Непрекъснато сме в кореспонденция онлайн. Но за съжаление това е само един случай“, натъжава се Даниела. Менонитите ще осиновят девиантно дете. А кой българин ще осинови момиче с криминогенно поведение?“ 

Проблемите

Специфичен проблем за ВУИ е неграмотността на голяма част от учениците. Някои от тях многократно са повтаряли един и същи клас, не са усвоили знания от началния етап на образование и се нуждаят от елементарно ограмотяване. И макар че във ВУИ е заложена организация за обучение до 12-и клас, почти никой от възпитаниците не стига дотам. Навършилите 16 години в институцията, със завършен 6-и клас,  задължително се  обучават  в професионално-занаятчийска паралелка. В с. Подем девойките се обучават за шивачки. Базата е добра, има квалифицирани преподаватели. Но няма вътрешна мотивация. Няма информация за нито едно момиче, което досега да е практикувало професията или да изявява желание да го направи. „Въобще, образованието и трудът не са ценности за тях. Но не са виновни за това. Те идват от най-тежките „килери" на света“,  споделя психологът.

Проблем е и това, че паралелките са смесени – от различни класове. Все още в тези институции, както и в социално-педагогическите интернати (СПИ), институция с по-лек режим, се „възпитава“ чрез сила. Децата са подложени на унизително отношение, използват се методи , които допълнително мачкат достойнството им. За това алармират многократно и предишният, и настоящият омбудсман. За това сигнализират и различни граждански организации. Правят се комплексни проверки, но статистиката за подобен род поведение от страна на възрастните по-скоро не отговаря на действителността.

„По официални данни за 2019 г.,  ДАЗД е направила само една проверка по сигнал за насилие във ВУИ. Констатирани са налични предпоставки за нарушение на детски права. Но, както знаете, там е много трудно да се изпрати сигнал, така че ние не можем реално да знаем точно какво се случва, защото са затворени училища“ – разказваДенница Маринчева, координатор „Мрежа за правна помощ" към Националната мрежа за децата (НМД).

Не по-малко тревожен е фактът, че държавата няма цялостна политика за ресоциализация на тези момчета и момичета, както и на възпитаниците от ЦНСТ, след навършването на пълнолетие. „Проблемът е средата, в която те се връщат. Вероятно ако се отделят от нея, ще могат да се превъзпитат, но навършвайки 18 години, момичетата отново попадат в тази вредна за тях среда“, коментира Антоанета Мачева.

Това потвърждава и Денница Маринчева. По данни на сдружение Ре-Акт, член на НМД, които работят директно с деца от ВУИ и СПИ, голяма част от тях правят рецидив, т. е. системата не е адекватна и не успява да изпълни една от основните цели на наказателното право спрямо децата – превъзпитанието.

Да накажеш наказания

Освен ВУИ, в страната има и един Социално-педагогически интернат, където се настаняват деца на по-лек режим за леки противообществени прояви. Тази институция приютява деца и младежи с идеята да накажат провинилите се, да противодействат на нови антиобществени постъпки, да превъзпитат. За съжаление нищо от това не се случва, освен наказанието. Сегашното състояние на интернатите показва провала на социалната, образователната, законодателната и съдебната система, когато трябва да си взаимодействат.

Тези деца и младежи са наказани от живота, наказани са от институциите, наказани са от предстоящото бъдеще. Те са жертви, които получават наказание за това, че са расли без семейство, в бедност, че са насилвани, че са склонявани към определено поведение. И както коментира Мая Манолова като омбудсман през 2015 година, „Не е логично децата да бъдат наказвани по-сурово от възрастните“. Защото за повечето провинения на въдворените нито един възрастен няма да попадне в затвора.

Законът вчера, днес и утре

Липсата на адекватни и хуманни действия „в най-добрия интерес на детето“ се усложнява от факта, че сега действащият Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е на цели 62 години – анахроничен и неефективен. И макар новият закон да е готов, той вече няколко години е „на трупчета“. Законът се разработва от 2016 г. с участието и експертната подкрепа на неправителствени организации. Неговата цел е да се въведат по-модерни подходи, по-човечно детско правосъдие.

На 9 януари 2018 г.  в Портала за обществени консултации към Министерския съвет  http://www.strategy.bg е публикуван Консултационен документ относно проект на  Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица. В обяснителната записка се казва:

„Със законопроекта се прогласяват приложимите принципи за отклоняване и налагане на възпитателни мерки, както следва:

• защита на най-добрия интерес на непълнолетния;
• недопускане на дискриминация;
•  зачитане на физическото, умственото, нравствено и социално развитие на непълнолетния и на правото му на образование;
• налагане на най-малко ограничителната мярка, чрез която се постигат целите на закона;
• участие на родителя/попечителя или лицето, което полага грижи за непълнолетния/ при избора на мерки и при тяхното изпълнение, освен когато това би било в противоречие с най-добрия интерес на непълнолетния или когато това би препятствало съществено хода на производството;
• индивидуализация на мерките и програмите за възпитателно въздействие;
• бързина на производството".
  

„На следващия месец проектът беше преминал етапа на обществени консултации. Оттогава няма движение и цялата реформа, касаеща правосъдието за непълнолетните деца в конфликт със закона, е в застой. В началото на  2020 година се проведе онлайн заседание на Съвета по прилагане на актуализираната стратегия за продължаването на реформата в съдебната система, през януари. Ние трябваше да участваме в Съвета през второто полугодие, но до този момент няма насрочено заседание“, разказва Денница Маринчева. Някои НПО и общественици изразиха позиция, че не желаят да участват в Съвета, защото не се върши достатъчно работа, а НПО секторът ще се използва само да валидизира провеждането на заседание, което после не води до резултат.“

Според юристаима неосъзнаване на спешността и нуждата от реформа в детското правосъдие от страна на институциите, макар че публично се заявява обратното. Необходимо е да се постави фокусът върху превенцията и социалната работа, а не върху наказанието на децата, за да могат да се интегрират обратно в обществото. „Ние от НМД настояваме за пълно закриване на ВУИ и СПИ и въвеждане на съвременни и ефективни наказателни мерки за децата извършители.“

Нашите деца, дори тези, които са в конфликт със закона, не са статистика, не са проценти. Те са живи, те са тук, те са част от нас, от България. И докато институциите се опитват да си прехвърлят като „горещ картоф“ някои от отговорностите по отношение на тях, то ще продължава да има повече разплакани детски очи, разбити сърца, загубени мечти и шанс за нормален живот за тези момичета и момчета.