Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юни
23



Как едно селско читалище вече 140 години пази традициите и българския дух

Разкази за НПО

Читалището в преславското село Драгоево е живият център на общността и конкурира по мащабната си дейност дори градските културни средища 



 

Едно голямо читалище в преславското село Драгоево вече 140 години съхранява традициите и българския дух и продължава да държи жива общността дори при днешните печални процеси на обезлюдяване на българските села.  Народното читалище „Васил Друмев“ е голямо във всеки смисъл - и в буквалния като сграден фонд и дейност, и в преносния като безспорен център на обществения и културен живот на местните хора, и в исторически като едно от най-старите културни средища в региона. Създадено през далечната 1881-ва, днес Драгоевското читалище чества своята 140-годишнина и цялата 2021 г. е посветена на тази достолепен юбилей.



 

Читалището изненадва първо със своята двуетажна сграда, впечатляваща дори за градски мащаби и една от най-големите читалищни сгради в Шуменска област. Въпреки размерите си, постройката е добре поддържана, с нови дограми и напълно ремонтирани зали. Построена е през 1976 г., когато селото е имало 3 500 жители, три пъти повече от сега.  Местните хора и до днес изтъкват, че дължат „новото“ си читалище на Рафаил Пенев, когото наричат благодетелят на Драгоево и в знак на признателност на входа е поставен негов барелеф.

 

В сградата те посреща огромно фоайе, в което местните хора организират рождени дни, абитуриентски и различни празници. Малко по-навътре е голяма концертна зала с 360 места и добре поддържана професионална сцена, с които читалището основателно се гордее. В сградата има и няколко по-малки зали за репетиции и събирания, библиотека, която работи всеки ден и предлага добър фонд с нови книги, дори собствена малка етнографска сбирка, пресъздаваща бита и облеклото на старите жители.



 

Голямата читалищна сграда е пълна с живот, защото местните се чувстват в нея като у дома си и обичат да прекарват тук свободното си време. И най-вече защото читалището развива впечатляваща дейност, която конкурира по мащабите си дори градските средища. Тук работят четири самодейни състава – певчески, театрален, детски и популярният в целия регион ансамбъл за автентичен фолклор „Дядо Драгой“. В тях са обхванати над 50 души от селото на възраст от 15 до 80 години, които всяка седмица репетират и се подготвят за представяне на сцена в България и по света. Всички те очакват с нетърпение края на пандемията, за да отбележат подобаващо 140-годишнината на своето читалище.

 

А първите прояви са буквално след дни – на 2 и 3 май читалището организира традиционните пролетни празници на Драгоево, които връщат в родното село стотици хора от цялата страна. Тогава ще бъде представена и премиерата на филм с участието на ансамбъл „Дядо Драгой“, съобщава председателят на читалището Красимир Савов, който е изключително горд и с местните изпълнители, и с неповторимите обичаи, които те представят във филма.



Красимир Савов

Самият Савов е един от най-добрите хореографи и художествени ръководители в региона, почетен гражданин на Шумен заради заслугите си в опазването и популяризирането на местния фолклор. Завършил е Института за музикални и хореографски кадри в София и Академията за музикално-танцово и изобразително изкуство в Пловдив, дълги години е бил хореограф и главен художествен ръководител на престижния Ансамбъл за народни песни и танци „Шумен“ и на популярните шуменски танцови състави „Веселяче“, „Звънче“ и „Мадара“. Като истински хореограф, Красимир Савов е не само отличен танцьор и добър педагог, но и творец и създател – той е автор на десетки танци и постановки, създадени въз основа на автентични обичаи от Шуменския край. През годините водените от него ансамбли разпространяват богатството на българския фолклор и печелят награди на престижни фестивали у нас и във Франция, Унгария, Испания, Сирия, Финландия, Турция, Украйна, Полша, Румъния, Йемен, Канада, Германия, Гърция, Хърватия, Босна и Херцеговина, Чехия, Словакия, Сърбия, Русия, Тайван, САЩ и Италия.

 

Именно фолклорът запознава Красимир Савов с преславското село Драгоево още през студентските му години, когато започва да изучава обичаите и традициите във всяко населено място в региона. „Драгоево е невероятно село в това отношение“, казва Савов и напомня местната шега, че тук има повече история, отколкото хората могат да поемат.

 

През 2000 г. изявеният хореограф става ръководител на групата „Дядо Драгой“ и оттогава ансамбълът обикаля света и разнася българския фолклор, печелейки овации, награди и любовта на зрителите. А преди две години Красимир Савов е избран и за председател на местното читалище и вече се е преселил в Драгоево след пенсионирането си като експерт по културата в община Шумен.

 

Савов разказва, че Драгоево винаги е било будно село, а в първото кирпичено читалище, вдигнато през далечната 1881-ва, е имало дори специална пристройка за театър, „защото местните са силно заразени от театралното дело“. И до днес в Драгоево е традиция всяка година местният самодеен театър да подготвя нова постановка на типичния и неповторим драгоевски диалект, който е изучаван дори от изследователи от БАН.



Снимка на местно семейство от 19-и век и типично женско облекло за региона от това време

И тази година, въпреки пандемията, трупата репетира нов спектакъл и ще покаже пред съгражданите си „Татул“, под режисурата на бившата председателка на читалището Стоянка Димова. „Селото го чака този театър, драгоевчани са петимни за театър“, обяснява Савов.

Самото Драгоево, въпреки че страда от миграцията на младите, е живо село с около 1200 жители. Тук има и училище, и детска градина, тъй като доста семейства се задържат заради няколкото предприятия, осигуряващи работни места - кариера за инертни материали, цех за пластмасови изделия, голяма земеделска кооперация. Селото е само на 6 км от Велики Преслав и на 20 км от областния център Шумен, където също работят доста хора.

 

Но по-важен от благоприятното географско положение е духът на местните жители, който е нарицателен в Шуменско. Драгоевчани са известни като будни хора с буен характер и за тях казват, че „не излизат без нож на кръста“. Те са много гостоприемни и всеотдайни, но в същото време фанатично пазят традициите си и българщината, обяснява Красимир Савов. Самият  той, като изследовател на фолклорното наследство, се чуди откъде идва този специфичен диалект в селото, както и буйният нрав на местните. Има хипотеза, че при Второто българско царство това население е било стража на българските владетели в близката столица Преслав и оттогава тук се е съхранила тази войнственост и принадлежност към българщината. Дори по време на османското владичество селото се е запазило от външни заселници, макар че навсякъде наоколо има големи турски общности.  И до днес в Драгоево е неписан закон да се грижиш за съседите си, което е помогнало на хората да оцелеят през вековете на чуждо владичество.

 

„Тук всяка година се е строяла къща с общи усилия. Ако аз вдигам дом, всички ще ми помагат, след това ние помагаме на съседите и така вървят нещата“, разказва с огромна симпатия към своите съграждани Красимир Савов. Затова той не се притеснява, ако е необходим ремонт на огромното читалище. Няма проблем хората да дойдат и да помогнат на ползу роду, тук много неща са правени на този принцип и всеки помага с каквото може, обяснява читалищният председател. Затова той и екипът му са амбицирани да запазят традициите и културата на селото. За да го има Драгоево, подчертава Красимир Савов.

 

В селото са живеели състоятелни хора, земеделци, животновъди и лозари, прочути с хубавите си вина и с черните прасета, от които по-късно се правеше известната смядовска луканка. „Били са заможни хора, уважавали са образованието и са пращали децата си да учат в големите градове“, разказва председателят на читалището и показва своеобразната картинна галерия в сградата от портрети на изявени местни жители.

 

„Стремим се да запазим всичко, което е останало в селото, и да го предадем на децата. Тях ги приобщаваме най-вече с фолклора, затова сме създали детска певческа група“, казва Савов. За по-възрастните има група за народни танци, а ансамбълът за изворен фолклор „Дядо Драгой“ е най-реномираният местен състав, който е обиколил цяла Европа за 20-годишното си съществуване. Чрез тази атрактивна група Красимир Савов продължава да популяризира фолклора на Шуменския край.


В репертоара на „Дядо Драгой“ има автентични местни обичаи като Бабинден, Драгоевска  сватба, Кукери, издирени и пресъздадени от изявения хореограф, които предизвикват интерес при всяка изява у нас и в чужбина. В ансамбъла участват 35 местни жители, най-младият е на 15 години, а най-възрастният на 80. За своята 20-годишна дейност групата е израснала и изпълнителите имат самочувствието и дисциплината на професионални певци и танцьори, хвали колегите си Красимир Савов. И подчертава, че всички хора в Драгоево са възпитани в отговорност към своето читалище и влизат с почит в тази сграда, затова участниците в съставите се отнасят към своите репетиции и изяви като към професионални ангажименти. В театралния състав има 70-годишен местен мъж, който едва ходи, но винаги е пръв на репетиции, дава пример Савов.

 

Читалището, освен притегателен културен център на общността, е и една от най-дейните институции в Драгоево. Именно то организира традиционните селски празници и фестивали. По инициатива на Красимир Савов от две години на Петковден, денят на местната църква, се прави фестивал „Драгоево пее и танцува“. На него се канят популярни певци и изпълнители и задължително има атрактивни кулинарни изложби и конкурси под председателството на Ути Бъчваров. Макар и млад, фестивалът вече е популярен в целия регион и връща за празниците всички изселници.  А всички заедно – и хората, и местният бизнес  – милеят за празниците и ги спонсорират, много помагат на селото, хвали се читалищният председател.

 

През годината в Драгоево има три основни прояви – пролетните празници, фестивалът „Драгоево пее и танцува“ и традиционният сбор на селото в края на октомври. „Всички се връщат от Варна, от София, събира се много народ, има музика и веселие, опъваме шатри, навсякъде мирише на кебапчета и кюфтета, лее се прекрасното драгоевско вино“, пресъздава обстановката Красимир Савов. А читалището е основен организатор на тези празници.



Пресъздаване на драгоевски сватбен понеделник

„Много държа в организацията да сме заедно, като юмрук – аз, кмета, попа и даскала“, смее се Красимир Савов и обяснява, че всичко в Драгоево се прави съвместно.В много села има антагонизъм между кметската управа и другите институции, сякаш има какво да се дели в едно село! Но при нас всички се подкрепят, затова стават нещата.  Ето сега кметът асфалтира улицата към читалището и само дето не спи на нея, за да успее за празниците“, обяснява Савов.

Пандемията, както навсякъде, затвори хората и сега местните нямат търпение да излязат пак на площада заедно със своите съседи. „В селата болестта се усеща по-тежко, особено когато има починали. Хората се притесняват, всички се свихме в домовете си, затова с нетърпение чакаме лятото и новите репетиции и изяви“, казва читалищният председател.

 

Драгоево бавно започва да излиза от хватката на епидемията – всички самодейни състави вече се готвят за празниците, театърът репетира новата си постановка, изпълнителите от „Дядо Драгой“  се събират всяка неделя, а младежите отново се връщат в читалището на танци и на кафе. „Можем да съперничим и на градските читалища“, доволен е Красимир Савов. А на село е още по-важно да успееш, защото читалището е единственото културно средище.

 

Затова местните хора се радват на късмета си да имат такъв деен читалищен председател, който освен ръководител на институцията е и хореограф, и режисьор, и радетел за съхраняването на фолклора. „В Шуменско има много интересни села с прекрасен фолклор. Драгоево е едно от тези села, за мен то е люлка на интересен фолклор, много неща съм научил и взел оттук и от старите хора, които вече не са сред нас“, казва хореографът, който е проучил всички села в региона и е на „ти“ с техния фолклор. Повече от 40 години той събира местните традиции и ги пресъздава в атрактивни хореографии и танци, изпълнявани от неговите състави. Благодарение на него са запазени обичаи, които вече не могат да се видят никъде, освен на сцена като „Драгоевски сватбен понеделник“, „сватбен мост“, „бръснене на зет“ и др.

 

„Правя всичко с любов, искам да дам каквото мога на Драгоево и да оставя нещо след себе си, защото хората го заслужават, животът ни го заслужава, България го заслужава - да се съхранят богатият ни фолклор и традиции, да останат спомените“, казва Красимир Савов.

 

И вече има нова цел – да възстанови старите коледарски традиции в Драгоево, когато възрастните мъже са обикаляли от къща на къща и са наричали за здраве и берекет. Но сега на дневен ред са пролетните празници...




#регионалникореспонденти



Автор: Диана Желязкова, кореспондент на НПО Портала за Североизточен регион

 

 

 

Сходни публикации

28.05.2021
Живото превъплъщение на възрожденския дух Живото превъплъщение на възрожденския дух

Или как една гражданска организация поддържа читалищната  и просветителската дейност в ...

24.05.2021
Читалище – будилище Читалище – будилище

За работата на читалищното настоятелство на Читалище „Иван Вазов 1872“ в Берковица и как се изгражда ...

01.03.2021
Да нахраниш пет хиляди души за ден Да нахраниш пет хиляди души за ден

Или за пътя от домашната тенджера до юнашкия казан в едно русенско село На 30 минути път с ...