Харта на основните права на ЕС. Право на образование

Идеята „образование за всеки“ е сред сравнително новите тенденции в развитието на обществата. Векове наред образованието е имало елитарен характер. Едва през епохата на Просвещението то започва да се разглежда като право, при това сред най-важните. Нашето съвремие обогати представата за това какво означава „право на образование“ в контекста на днешния динамичен свят. 

Днес образованието е институционална задача и предмет на държавна политика. Правото на образование за всяко дете в България е постигнато законово, като намира място в българската конституция – чл. 23 и чл. 53.

Но осигуряването на безплатно и задължително образование е само първо условие за равен достъп. 

Равният достъп до образование намира израз в осигуряване на еднакви възможности за качествено образование на всички ученици, независимо от техния пол, семеен произход, социално-икономически или културен статус. В този смисъл равен достъп имаме тогава, когато са премахнати пречките децата и учениците да развият способностите си, както и когато се ограничава негативното влияние на семейната или социалната среда върху техните образователни успехи. 

Един съществен проблем на българската образователна система е голямата зависимост между образователните постижения и социално-икономическия произход на учениците. В държавите от ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) средно 27% от учениците успяват да преодолеят негативното влияние на социално-икономическата среда и да постигнат добри академични резултати. Делът на българските ученици с нисък социално-икономически статут и високи постижения е по-малък – 13,2% според анализ на Института за изследвания в образованието (https://ire-bg.org). 

Голяма част от тези деца са от малцинствени групи, с най-съществен дял на ромската общност. Те са и най-голямата група в риск от отпадане от образователната система.

За интеграцията на ромските деца чрез образование и формиране на позитивни нагласи към тях работи вече 22 години Центърът за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“.

Амалипе работи в партньорство с над 2500 учители и близо 300 училища, в които има различен процент деца от всички ромски групи и подгрупи – разказва Теодора Крумова, програмен директор на организацията. Така се създава мрежата от училища „Всеки ученик ще бъде отличник“, чиято мисия е да превърне училището в място за всяко дете. Основен подход в постигането на тази цел е, че „Знанието се постига в споделянето на ценности и култури, в което всеки един ученик може да бъде добър“.

 „В не всички от тези училища процентът на ромски ученици е голям, но те също са припознали елементите от програмата. Това е така, защото ние се опитваме да постигнем цялостна промяна в образователния процес. Важно е да се осъзнае, че няма как да има образователна интеграция без социална, и обратното. Защото каквито и постижения да имат децата, когато излязат от училище и не са приети в обществото, те или бягат в чужбина, или се стремят да скрият идентичността си, или имат регрес“ – разказва Теодора

Затова основната кауза на Амалипе е въвеждането на интеркултурно образование с основен фокус върху въвеждането на часове по „Фолклор на етносите – ромски фолклор“ като средство за запазване и обновяване на културната идентичност на ромите, както и за взаимно опознаване и формиране на толерантност между децата от различни етноси. Програмата се реализира от началото на 2002/2003 г.  с подкрепата на Министерство на образованието и науката, Институт „Отворено общество“ и други фондации и институции. Организирането на СИП „Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор“ в училища в цяла България е възможност за привличане на ромските ученици  и предотвратяване на отпадането им от образованието. Тя е и възможност за взаимно опознаване на децата чрез средствата на изкуството и общата активност, но и средство за промяна на нагласите на родителите – на ромите в посока, че „образованието е ценност“, а на останалите – че ромските деца са не по-лоши от собствените им и заслужават същата подкрепа. Затова и в много от дейностите активно, а не формално, са включени родителите. Така училищата се ангажират с живота на местните общности, а родителите стават част от училищния живот. 

„Когато децата излязат от средата, в която са свикнали да бъдат, която също е натоварена с много стереотипи и предразсъдъци, и видят, че другите вярват в тях, видят, че могат да успеят и че има различно отношение към тях, това много ги вдъхновява и мотивира“ – споделя Теодора своя опит. 

„Наскоро имахме среща на ученически омбудсмани, наша нова инициатива от тази учебна година. От училищата в мрежата бяха избрани такива, за тях беше направена специална церемония в Гранитна зала на Министерски съвет, където бяха поздравени от премиера, министри и посланици. Те виждат към тях отношение като към равни, виждат ефекта от това, което правят, и това ги мотивира много.  Но не само това – такива дейности на овластяване на учениците определено повлиява и на образователните им резултати. Опитът ни показва, че активизирането на децата и събирането им с други младежи в различни кампании, обучения, фестивали и форуми им дава критерии, по които те самите да се сравняват. Това се отнася и като цяло за деца в риск от отпадане.“ - казва тя. 

Така логично се налага и принципът, че „всеки ученик може да бъде отличник“, когато се открият неговите силни страни, които да се развиват и да го мотивират и за успех в останалите области. Затова и пред учениците се поставят високи очаквания, като смисълът е да бъдат накарани сами да се стремят към следващата цел и умение.

Много от ромските деца смятат, че не могат да успеят, защото са роми, а често и учителите имат ниски очаквания към тях. Повишаването на тяхното самосъзнание и гордост от идентичността им е важна стъпка за формирането на убеденост, че могат да успеят. Разбира се, по-високите очаквания трябва да са реалистични и постижими и да зависят от усилията на ученика. Ключът е във вярата, че „Аз мога да…“ и „Аз искам да…“. Не на последно място – учебните програми и целият учебен процес да покриват области, които дават умения за живота.

Когато това е така, се създава добра среда за привличането, задържането и успеха на учениците, както и за успешната образователна интеграция на ромските деца. Подходът на Амалипе е овластяване на родителите чрез участие в управлението на училището и  равнопоставеното участие на ромските родители; активизиране на учениците чрез разнообразни форми на ученическо самоуправление и равнопоставеното участие в тях на ромските ученици; методическо подпомагане на учителите за иновации и интеграция по примера на учителите, преподаващи „Фолклор на етносите – ромски фолклор”. 

Това, с което Амалипе се гордеят много, е, че Програмата „Всеки ученик ще бъде отличник“ ще продължи още 5 години, от 2024 до 2028 г. А целите са амбициозни: повишаване на обхвата и намаляване на отпадането, безпричинните отсъствия и повтарянето; повишаване на качеството на образованието в училищата в мрежата и на резултатите от Националното външно оценяване и Държавните зрелостни изпити, повишаване на броя на учениците, завършващи средно образование и продължаващи развитието си; утвърждаване и професионализиране на образователните медиатори и др. 

Твърде сложен изказ в учебниците, материал, който не е съобразен с възрастта на децата, прекалено много информация, недостатъчно примери и обяснения, малко време за упражнения. Това са основните трудности, които срещат децата в училище според национално изследване на „Галъп интернешънъл Болкан“, проведено по поръчка на Министерството на образованието и науката през 2022 г. Допитването е проведено с родители и деца от I до Х клас. /https://www.mon.bg/news/roditeli-i-uchenitsi-iskat-po-dostapen-ezik-v-uchebnitsite-i-poveche-vreme-za-uprazhneniya/.

Сдружение „Образование без раници“ е разпознало отдавна този проблем и търси решение в предлагането на доказали се електронни безплатни образователни ресурси.  Тази „умна дигитализация“ цели да поощри любознателността и удоволствието от ученето и така да се постигнат високи образователни успехи – с уговорката, че технологиите трябва да се използват балансирано и да се залага силно на човешкия фактор. 

Основен елемент на дейността на сдружението е осигуряване на достъп на български до безплатната образователна платформа Кан Академия. 

В Кан Академия (Khan Academy) има над 10 000 видео урока и 100 000 интерактивни упражнения по математика, природни науки, обществени науки, история на изкуството, дори кариерно ориентиране и анимации със студио Пиксар. Кан Академия има и мобилно приложение на български език.

Наличието на безплатните ресурси на Кан Академия дава възможност в българското образование да се внедри прилаганият в много страни модел за „обърната класна стая“. Във връзка с това сдружение „Образование без раници“ изпълнява различни проекти в училища в страната, свързани с преобръщане модела на преподаване в българското училище по примера на европейски добри практики.

 „Обърната класна стая“ е педагогически модел, при който – за разлика от традиционното обучение – учениците сами се запознават с учебното съдържание от няколко източника, включително и видеоклипове, подбрани от учителя. Именно такива клипове, както и задачи и тестове могат да се намерят в Кан Академия. Времето в клас на следващия ден се използва за по-добро усвояване на придобитите нови знания чрез дискусии, допълнителни упражнения, решаване на казуси и др.

Екипът на сдружението подкрепя учители и училища да работят с Кан Академия. Също така създават в Кан Академия безплатен курс за подготовка за изпитите след 7 клас. В  разработка е  подготвителен курс за НВО 4 клас, който ще бъде готов до края на 2024 г. И още – сдружението консултира Министерство на образованието и науката по отношение на нуждите и възможностите за дигитализация на образованието в България, включително и при създаването на електронната образователна платформа „Дигитална раница“.

Първото проучване за въздействието на Кан Академия в България с акцент върху математиката показва, че учениците, които ползват Кан Академия, са по-ангажирани както когнитивно, така и емоционално и поведенчески; те са и по-ефикасни. 

И ако всяко дете в училище е поставено пред препятствия и предизвикателства, то децата в неравностойно положение са изправени пред такива в пъти повече.

Именно такива деца са една от каузите на неправителствената организация „Операция: Плюшено мече“. Преди 7 години те създават целогодишна менторска програма Скритите таланти на България, която дава шанс на даровити младежи, лишени от родителска грижа или в риск, да развият заложбите си, да влязат в университет или да се квалифицират и да започнат работа. 

За 7 години през програмата са минали 53 младежи, от които 13 са студенти, на 8 им предстои прием тази година, 5 са станали самостоятелни и се издържат сами, един вече има семейство, 2 са направили първи самостоятелни изложби и един е издал две книги в партньорство с издателство Orange Books.

Програмата дава достъп до частни уроци, работа с треньор и спортен психолог за спортистите, личен ментор, достъп до семинари, лагери, работилници, обучения и квалификационни курсове, всички необходими материали, пособия, екипировка, а за приети студенти поемат общежитие, такси и месечни стипендии. 

Екипът на организацията намира такива младежи всяка година, изгражда индивидуална програма и екип от хора, които да им помогнат да стигнат до крайната цел. За всеки младеж се търси спонсор и необходимата допълнителна подкрепа – учители, ментори, треньори, консултанти. Проследява се стриктно развитието на всеки младеж, оказва се психологическа подкрепа. Дава се възможност за реализиране на лични проекти – изложби, издаване на книги, записване на албуми, участия. Предоставя се достъп до курсове и възможност за стаж и работа. През цялото време се поддържа връзка с останалите участници в образователно-възпитателния процес. И не на последно място, плюшените мечета разказват вдъхновяващите истории за успеха като пример за други младежи в подобна ситуация. 

В момента е отворен приема на талантливи младежи, лишени от родителски грижи или живеещи в социално слаби семейства за участие в менторската програма. 

В изследване на PISA 2015 г. 51,9% от разликите между резултатите на учениците в България се дължат на фактори на училищната среда. Този фактор в някои страни е сведен до 10% (Норвегия, Исландия, Финландия). Фондация „Заедно в час“ вярва, че всяко училище може да осигури равен достъп на всяко дете, независимо къде живее, какъв е социалният му или здравословен статус, но е нужна промяна в цялостната организация на учебно-образователния процес и изграждането на училищни екипи от ново поколение. 

Очакваният ефект от програмите им е:

Основен акцент в дейността на Заедно в час е квалификационната програмата „Училища за пример“, в която организацията насърчава училищата към цялостна трансформация на учебния процес – управление и преподаване – като поставят в центъра ученика. 

Училищата изграждат устойчиви структури за управление чрез обучения и подкрепа, а учителите използват нови методи на преподаване, оценяване и организиране на работата в клас. Програмата е двугодишна и включва два допълващи се курса – „Лидерство в училище“ и „Ефективно преподаване с ученика в центъра“. Първият е свързан с обучение на т. нар. лидерски екипи, около които в последствие се включват останалите преподаватели. Вторият курс надгражда уменията и знанията на избрани педагози от училищния екип да използват нови методи на преподаване, оценяване и организиране на работата в клас, които насърчават учениците да са активната страна в ученето. Обучението е чрез споделяне на опит и през практиката. През тези две години училищата имат индивидуални ментори за подкрепа. Стойността на обученията и подкрепата за периода е 70 000 лв. и е безвъзмездна.

Програма „Учим заедно” осигурява средства за устойчиви училищни проекти с ясен план и потенциал да се приложат успешно и на други места в страната. Програмата се осъществява с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“. В момента се реализира „Учим заедно 2023 – повишаване на уменията за саморегулирано учене и социално-емоционални умения“. Темата е избрана, за да се преодолеят дефицитите от дистанционното обучение по време на пандемията от Ковид.19, довело и до по-ниски академични резултати. 

„Учим заедно“ в рамките на учебната 2023/2024 г. осигурява финансиране за всяко от одобрените училища на стойност до 30 000 лева. За това второ издание на програмата са кандидатствали 89 училища, които обучават ученици от пети до седми клас. Спечелилите са девет от седем населени места в страната. Чрез различни дейности, партньорства и изработени от тях образователни продукти, учебните заведения ще търсят решения на конкретни проблеми и предизвикателства в образователната система с пряко въздействие върху уменията и успеха на учениците. Залага се много на проектно базираното обучение, СТЕМ уроците, партньорствата. Резултатите ще са достъпни за ползване от всички учебни заведения.

Фондацията разработва и постоянно обогатява своята електронна платформа за учители и директори https://prepodavame.bg/. Тя съдържа, ресурси, обучения, курсове по всички теми от задължителната програма, социални умения, общуване, използване на ИКТ.

Позната ви е сентенцията, че „децата са бяла дъска“ и от възрастните зависи какво ще бъде написано на нея. Първите възрастни в живота на детето са родителите. Те са и един от основните стожери в образователната система. И когато липсва диалог между родители и училище – а това е идентифициран дефицит в българското образование – това се отразява както на емоционалното състояние на децата, така и на техните резултати. За преодоляване на този проблем, както и за повишаване на родителския капацитет работят в асоциация „Родители“. 

Асоциация Родители е създадена през 2001 г. и развива дейност с фокус образованието и доброто взаимодействие между училището, детската градина, яслата и родителя. Те вярват, че „домът е първото училище, а училището – втори дом за децата“.

Тяхната мисия е: „Да насърчим родителите да бъдат най-добрите родители, които могат да бъдат, и да подкрепим децата да се превърнат в най-добрите възрастни, които могат да станат.“ Екипът основно се занимава със застъпническа дейност – изготвят становища, проучвания.  Също така развиват обучителна програма за системно взаимодействие на училището с родителите, разработват проекти, свързани с подобряване на училищната среда, консултират училищни екипи и родители в ситуация на криза. 

И защото осъзнават колко е важно мнението на родителите, те дават глас на всеки въпрос, който ги тревожи – от въвеждането на едносменен режим във всички училища и санитарните условия в тях, през проблемите на деца със специални образователни потребности и закона за предучилищното и училищното образование, до опасността от рекламиране на хазартни игри и безопасния интернет.

Една тема, по която Асоциация Родители работи от години, претърпя положително развитие тези дни – министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков даде указание към регионалните управления на образованието да се премахнат надписите, забраняващи достъпа на родителите до училищните сгради. От МОН отбелязват, че практиката да се поставят подобни надписи е изключение и тя не се прилага масово в образователните институции. При някои училища в страната обаче все още могат да се видят съобщения на техните входове, гласящи „Родителите дотук“, „Забранен достъп за родители“ и др.

Последното проучване на асоциацията е националното представително изследване „Българското училище – погледът на родителите“. То е реализирано от екипа на Асоциация Родители и е проведено от компания за маркетингови изследвания „Ноема“ през периода септември–октомври 2023 г. Обхваща извадка от 807 родители на деца от 1 до 12 клас, като респонденти са тези родители, които основно се занимават с образованието на децата си. Проучването можете да прочетете тук.

Фамилатлон – семейният фестивал, който Асоциация Родители организира всяка година, ще се проведе на 8 юни на традиционното си място – Голямата поляна в Южния парк. 

„Дейността на гражданските организации като „Заедно в час“ е много важна. Но мащабът не е достатъчен, за да видим цялостната промяна в образованието, от която България има нужда. Трябват дългосрочни национални политики. Но образованието не е сред приоритетните теми на политиците, защото истинското му реформиране е дълъг процес и резултатите не се виждат веднага. Качественото образование за всяко дете обаче би трябвало да бъде приоритет, подобен на влизането в Шенген и еврозоната, подобен на реформата в съдебната система и правосъдието. От образователната система ще излязат бъдещите гласоподаватели, юристи, учители, предприемачи, политици, учени и всяка инвестиция в тях е от значение.“ – споделя Люба Йорданова, старши специалист „Стратегически партньорства“ в „Заедно в час“.