Представяме ви д-р Елена Кабакчиева, председател на Фондация „Здраве и социално развитие" (HESED). Повече от 25 години мултидисциплинарният и мултиетнически екип на фондацията разработва Модел за интегрирано развитие за деца от 0 до 18 години и за техните родители в компактни уязвими общности.
Разкажете ни накратко за себе си.
Започнах професионалната си кариера
като лекар в педиатрично отделение, а после продължих като преподавател в Медицинския университет, ръководител на департамент в НЦОЗА. Но
когато заедно с колеги видяхме,
че има жизненоважна област, която
не може да се включи в публичния сектор по успешен начин,
решихме, че трябва да основем НПО – Фондация
„Здраве и социално развитие“ (HESED), да разработваме проекти и да покажем
ползите от социални иновации и пътя, по който може
да се насочат по-ефективно публичните политики.
Как
обяснявате на близките си какво работите?
Близките ми се интересуват от социалните теми и не си представят личното благополучие без
участие в дейности за общото благо.
Как реагират хора, когато им
кажете, че работите в НПО?
Някои се
впечатляват от трудната задача, с
която сме се заели. Но други откровено не разбират защо не сме избрали просто
научна кариера или възможността да сме отлични професионалисти в една сфера. И не си дават сметка, че ние
съчетаваме всичко в работата си. А най-интересните открития се случват на
границата на съчетаването на знания и методи от различни области и най-голямото предизвикателство е да намериш
начин да ги приложиш на практика.
Филм, който сте гледали и Ви е
впечатлил напоследък?
Наскоро гледах един американски филм за двама
финансисти, които забелязват „балона“ на ипотечния
пазар, който предизвика световна
финансова криза през 2008 г. Опитват се да обяснят с факти пред различни
инстанции, но ефектът е, че биват
изолирани и отстраня- вани. Та този филм
започваше с цитат от Марк Твен:
„В беля те вкарва не това, което не знаеш, а това, което със сигурност знаеш, че е погрешно“
(It ain’t what you don’t know that gets you in trouble. It’s what you know for sure that just
ain’t so). Е, понякога си мисля, че ние, от НПО сектора, често се „вкарваме в беля“, когато се опитваме да обясняваме, че някои от мерките, които се предприемат, не са правилните, които да доведат до намаляване или
решаване на даден
проблем...
Откъде черпите легитимност и
имате ли нужда от подкрепа?
Повече от 25 години мултидисциплинарният и мултиетнически
екип
на фондация HESED
разработва Модел за интегрирано развитие (МИР) за деца от 0 до 18 години и за техните
родители в компактни уязвими общности. Услугите и програмите са базирани на професионални анализи, адресират се основните фактори,
от които зависят ефективността и устойчивостта на
резултатите. Следим съвременните научни теории и практики и ги адаптираме към
конкретните потребности. Но най-голяма легитимност ни дават бързият напредък, радостта и
въодушевлението на децата и родителите, както и уважението на общността.
Признанието от страна на общината и институциите засилва усещането за легитимност. Здравето, образованието и уменията на
хората са най-големият капитал на
една страна. Това са качества, които
гарантират социално и икономическо благополучие на хората;
качества, които могат да
разкъсат порочния кръг на бедността и изолацията. Каква
по-голяма легитимност от това?! И да, имаме огромна нужда от донорска подкрепа, за да се демонстрира ефектът
на социалните иновации в по-продължителен план, за да се случи успешното застъпничество за включването им в публичните политики.
Момент от
работата Ви с чувство за най-голямо удовлетворение?
Имала съм много
моменти на удовлетворение, когато виждам колко
бързо напредват децата в своето развитие, как родителите се изпълват с очаквания за по-добро бъдеще
на децата си, колко горди са хората в екипа
от успеха и доверието в тях и в организацията. Но мисля, че най-голямото удовлетворение предстои – когато видим, че
социалните политики поставят на първо място развитието на децата и родителите им и създават условия за това!
Могат ли гражданските организации да допринасят за промяна към по-добро в
живота на хората?
НПО могат много
сериозно да повлияят
за позитивна промяна
– както на индивидуално и групово ниво,
така и за промяна на социалната среда и дори промяна
в политиките. Сферата,
в която работим,
е обект на публичните политики. Тук се
включват много институции (училища и детски
градини, здравният сектор,
социалните услуги), които с основание оперират
с големи ресурси.
Понякога се прилагат методи и подходи, които
не са достатъчно адекватни на бързо променящата се среда (много
висок брой на деца в уязвимо социално
положение, бързо развитие на науката и технологиите, ангажиране на хората да поемат
отговорност за собственото си здраве и това на децата
си и др.). Резултатите от публичните политики
са често незадоволителни, което предизвиква недоволство у гражданите, особено у данъкоплатците. Всичко
това налага търсене
на нови, по-успешни и икономически ефективни подходи.
Как гледате на партньорствата
с други граждански организации?
Изключително позитивно. Имаме
чудесни партньорства с други НПО, които не само обогатиха нашата
практика, но и способстваха до голяма степен за нашата устойчивост. Но партньорствата в сектора са сложни. Различните НПО се ръководят от различна мотивация в действията, разполагат с различна степен
на професионална експертиза и опит
в решаването на даден проблем, който е „обща кауза“ за тях. Това много затруднява работата на коалициите и създаването на най-подходящите препоръки към институциите. Вероятно затруднява и донорите в техните оценки.
Как си
представяте гражданския сектор у нас след 15 години?
Според Алвин Тофлер, често
определян като най-влиятелния
футуролог
приживе, НПО секторът ще заема все
по-значима роля в публичните политики. Съчетаването
на стремеж към ефективност и резултати, въвеждане на
най-новите технологии, гъвкавост и рентабилност (както е в бизнес сектора) и на стремеж за обслужване на публичния
интерес заедно с прозрачност и публичен
контрол ще доведе до най-осезаеми обществени ползи и просперитет. В този смисъл се
надявам, че НПО, които разполагат с професионален капацитет, ще бъдат
разпознати като подходящи партньори за въвеждане на иновации, които могат силно да повишат ефективността на публичните
политики. НПО съществуват във всички възможни сфери и тяхната
роля и значение ще се разширява, защото новите поколения в България ще осъзнават колко е важно да се борим за публичния интерес и да имаме възможността да влияем
на политическите решения.
Кои са петте най-важни сфери,
в които е нужно да се влага най-много гражданска енергия в България?
1. Личностно и общностно развитие
– не може да има обществено
благополучие без благополучие на индивида. Това може да се постигне чрез личностно развитие за по-добро
здраве, образование, социални умения, развитие на гражданска активност. Най-ефективни са
груповите подходи и съчетаването на различните сфери.
Особено актуални ще бъдат
здравословното хранене (в България всяко
3-то дете е с наднормено тегло), физическата активност, превенцията на екранната зависимост (особено при децата), създаването на култура на знанието и разпознаването на фалшивите новини.
2. Опазване на околната
среда и културата на пестене на ресурси.
3. Модернизиране на мейнстрийм услугите (образование, здравеопазване, социални услуги).
Има много области, като борба със социалното изключване, етническа толерантност, местно развитие, но те ще бъдат успешно
повлияни от интервенции в горните области.
Особено ако са с акцент върху уязвимите общности.
Има ли нужда от програми като
Фонд Активни граждани?
Да, програми като
ФАГ могат да имат „запазена територия“. Тази
програма би могла да разпознае сфери на развитие и въздействие, които
може да са подценени от институции и
общини. През последните 10 години
сме получавали подкрепа
за два големи проекта, които способстваха да развием Модела
за интегрирано развитие, да го оценим с различни инструменти за
ефективност, да получим оценка от местните
власти и да популяризираме ефектите и ползите за децата и родителите в
уязвимите общности, с които работим. Имали сме и по-малки проекти, които
сериозно подпомогнаха капацитета и техническите
възможности на нашата организация.
В текста са използвани снимки от оригиналното издание „Граждани на работа“
ххх
Граждани на работа
Съставител: Елица Маркова
ISBN 978-954-2933-73-1
© Фондация „Институт „Отворено общество – София“, 2024
© Фондация „Работилница за граждански инициативи“, 2024
© Фондация „Тръст за социална алтернатива“, 2024
*Фонд Активни граждани (Active Citizens Fund) е програмата за подкрепа на гражданското общество в България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство за периода 2014–2021 г. (ФМ на ЕИП). Оператор на Фонд Активни граждани България през изминалите седем години беше Фондация „Институт „Отворено общество – София“, съвместно с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Фондация „Тръст за социална алтернатива“.
#гражданинаработа