Ученици пишат стихове в „Поети без граници“ с фондация „Елизабет Костова“

Ние работихме и с ученици, и с техните учители, и с поети. Това, което най-често чувахме, беше „Ще дойдете ли догодина пак?“ – най-вече от учениците и учителите във всички населени места, които посетихме. В Пазарджик по улиците ни срещаха ученици и от други училища, питаха ни за програмата, искаха да се запишат отсега за догодина. Много беше интересно и вдъхновяващо преживяването в ОУ „Христо Ботев“ в с. Цонево. Там децата не бяха имали досег със съвременна българска поезия, но в рамките на три дни писаха стихове по спомени, развиваха текст по ключови думи, обсъждаха, научиха се да се изразяват по-свободно чрез писане. Работилницата там показа много силно необходимостта от досег с изкуство и литература в малките населени места и особено в селата. В Плевен учениците от училището по изкуствата направиха страхотно представление по стиховете, които написаха. В края бяха много горди, много развълнувани и казаха, че ще продължат да пишат и да представят поезията си на сцена. Много хубава обратна връзка получихме и от поетите ментори. Те също казаха, че искат да се включат в програмата през следващата година. Споделените впечатления от участниците бяха абсолютно вдъхновяващи и някак задължаващи ни да продължим.

По-скоро ни се потвърди нещо, което предполагахме – че има голяма необходимост от такъв тип творчески занимания, че заниманията с творческо писане отключват едни невидими врати. Има домино ефект, който може да доведе например едно момиче от малко село до голямо събитие в неговия живот – литературна награда, продължаване на образованието в университет или нещо друго. Много ни помогна и нововъведената акселераторска програма – екипите на Български център за нестопанско право и Vivacom организираха обучения за това как да се планират и представят проектите, как да се комуникират резултатите. Те бяха до нас в целия процес на реализация, което според мен е голяма рядкост.

Нашата кауза е образование. Това не е непопулярна кауза, но начинът, по който ние я третираме – през творческо писане – е непопулярен. Творческото писане отсъства от учебните планове в България. На него се гледа или твърде сериозно, като нещо само за талантливи деца с афинитет към литературата, или пък твърде несериозно – нещо красиво, но не особено полезно. Ние се опитваме да покажем, че творческото писане не е нито едно от двете и със сигурност се конвертира в множество полезни неща – то е свързано с развитие на много умения за справяне с предизвикателствата на реалния живот като критично мислене, творческо мислене, творческо решаване на проблеми, емоционална интелигентност. В този процес на развитие е много важен личният досег с творци, с трансформиращата сила на писането. Колкото повече възможности има за такъв досег и колкото повече истории на успеха вследствие на такъв досег ние разказваме, толкова по-добре.

Аз бих казала това, което казвам винаги и най-вече на себе си – едно е по-голямо от нула. Докато чакаме да се активират големи процеси, да постигнем голямата промяна, какво ни пречи да съдействаме с каквото и както можем междувременно? В образованието специално има огромна нужда от много голяма и системна промяна, но за да бъде постигната, е необходимо да се задвижи огромна машина. Ние с т. нар. малки проекти сме малките машини, които дълбаем отдолу нагоре. Ние се занимаваме с малкото, което обаче не е незначително. Когато ходим по градовете и селата, говорим с децата за литература и писане и те създават собствени стихотворения, ние променяме нещата отвътре. Малките проекти са едни троянски коне, които променят системата отвътре, вместо отгоре. Те са близо до хората, за които са предназначени – има лична комуникация, има обмен, има съучастие. И това са чудесата на т. нар. малки проекти – през цялото време те работят на заден план, роят се, задвижват процеси, които водят до големи промени.

Ще ги посъветвам, ако вярват в проектите си, да не се колебаят и да кандидатстват. Ние спечелихме при първото си участие. Другото, което е много важно е да знаят, е, че ще бъдат в сигурни ръце, ще имат сериозен партньор, на когото да разчитат. Vivacom Регионален грант не просто ти дава една определена сума – програмата се грижи и подпомага изпълнението на проектите. За нас като организация това е много ценно – да знаем, че не сме сами в това, което правим. Това е голяма рядкост.

Те са няколко. Първо е огромният ни опит – организацията е на 17 години и работи за подкрепа на българската литература и творческото писане от годината, в която България се присъединява към ЕС. Второ, имаме много голяма международна мрежа от писатели, преводачи, творци от други сфери на изкуството, партньори. Ние сме в непрекъснат обмен с тях, развиваме се заедно и това е сила, която ни помага и на която разчитаме. Другото е екипът на фондацията – млад, неуморен, интелигентен, чувствителен, добър.

Като цяло мечтите ни са големи и трудно можем да ги реализираме сами. „Поети без граници“ беше такава мечта и тя стана възможна благодарение на участието ни във Vivacom Регионален грант. Сега нашата мечта е да продължим програмата, тя да бъде ежегодна и това да ни позволи да създадем общност от млади пишещи хора, които ще са въоръжени с творческо мислене и емпатия и ще променят системата отвътре. Много ще се радвам, ако имаме съмишленици по пътя към тази мечта и занапред.