В рамките на професионалния си опит съм работила в различни граждански организации. За първи път се включих в гражданския сектор през 2001 г., малко след завършване на бакалавърска степен. Основах фондация „Дигнита“ през 2020 г. след натрупания ми опит в гражданския сектор, в държавната администрация, както и като международен експерт към междуправителствени организации. По природа съм човек на действието и мотивацията ми бе да канализирам натрупания опит и наблюдения по отношение на нуждите и пропуските в системата за превенция на трафика на хора и защита на жертвите в нещо конкретно, измеримо и обозримо. Мисля, че работата в НПО сектора ни дава възможност за реализирането на бързи и ефективни действия. Също така за мен опитът на ръководна позиция в държавната администрация бе безценен. След като ръководих секретариата на Националната комисия за борба с трафика, занимавах се с промени в законодателството, изготвянето на националната стратегия и разширяването на мрежата от услуги, се чувствам много по-подготвена да предлагам решения, познавайки механизмите, по които тези предложения се превръщат в мерки и политики.

Все още работя върху това да дам кратко обяснение, особено на по-малките деца, без да ги стряскам и да предоставям информация, която не е подходяща за тяхното развитие. На близките ми хора обяснявам, че работя в правозащитна организация в областта на превенцията на трафика на хора и насилието над жени и в подкрепа на жертвите. Понеже работя в тази област вече близо 20 години, не бих казала, че имам близки хора, които не разбират с какво се занимавам. По някога се учудват и не ме разбират защо съм избрала тази тежка тема, питат дали не се натоварвам. Краткият отговор е, че когато завърших магистратура „Права на човека“, това бе една от основните правозащитни теми, с които се сблъсках. За мен по-лесно е да правя нещо по въпроса, отколкото да знам какви са предизвикателствата и измеренията на това престъпление и да остана в позицията на наблюдател.

За жалост обществените нагласи към гражданските организации се промениха негативно в резултат от целенасочени дезинформационни кампании и агресивно поведение на някои политически сили. Затова е необходимо да влагаме още повече усилия да разясняваме нашата мисия, нашия принос към обществото и към групите, които подпомагаме. Да сме прозрачни по отношение на нашите приоритети, по отношение на източниците на финансиране и по отношение на ефективността и ефикасността на разходите за реализиране на нашите цели чрез дейности. Надявам се, че с по-активна и ефективна комуникация към широката общественост ще успеем да върнем доверието към гражданския сектор на нивата, които са типични за зрелите европейски, демократични общества.

В момента дочитам „Сънсет парк“ на Пол Остър. Наскоро препрочетох „Физика на тъгата“ на Георги Господинов. Това е книга, в която намирам утеха.

Мисията на фондация „Дигнита“ е превенция на трафика на хора, застъпничество и подпомагане на жертвите. Фондацията е активна и с радост споделям, че се разрастваме устойчиво през последните 4 години. Организацията вече разполага с малоброен, но изключително деен постоянен екип.

Считам, че черпим легитимност от яснотата на каузата, за която се борим, и от пълното съответствие на дейностите ни в подкрепа на нашата мисия и обявени приоритети. Друг източник на легитимност са разпознаваемостта, експертизата и репутацията на членовете на Управителния съвет. Не на последно място, доброто взаимодействие на организацията с институциите на национално и европейско ниво също допринася за нашата легитимност и разпознаваемост.

Към момента автономността на организацията е все още в сферата на мечтите, тъй като сме създадени преди 4 години, но определено това е моята визия за организацията в дългосрочен план. Внимателно наблюдавам процесите на еманципация на гражданските организации от техните лидери и черпя опит и идеи.