Публикува се програмата на Фестивала в табличен вид и в „pdf” формат - актуализирана към 13.2.2017 г.

Настоящият материал обхваща анализ на правната рамка и практиките за включване на НПО в институционални форми на гражданско участие. Той бе един добър повод да сверим часовниците си по отношение на развитието на определени форми на гражданско участие в България предвид обществено-политическата обстановка в последните две години. Изхождайки от навика в България постоянно да „ъпдейтваме" актове и правила, за да догонваме международни стандарти и добри примери, по отношение на гражданското участие смятаме, че това няма да е толкова ефективен подход (за съжаление). Причината? Причината е, че „отворено управление", прозрачност и публичност, стремеж да се обхванат нуждите на различни групи в обществото и търсенето на пресечната точка между интересите, постигането на консенсус и правенето на компромиси – всичко това са на първо място ценности и белези на общественото самосъзнание и едва след това се превръщат в нормативно записани стандарти. В крайна сметка заявката на държавата и претенцията на българските организации, че всичко това е възможно и постижимо следва, освен с промени в правната уредба, да бъде подплатено и със спазването на общоприети стандарти и установяването на съответстващи им добри практики. Анализът е създаден в рамките на проект „Къщата на гражданското общество – общност за развитие" (BG05/576), изпълняван от БЦНП и Фондация ПроИнфо. Проектът се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.(www.ngogrants.bg).

С приемането на ЗЮЛНЦ през 2001 г. за първи път се въведе разграничението на организациите с нестопанска цел на такива в обществена и на такива в частна полза. Същността на разделението е свързано от една страна с определяне на об- щественополезни цели, за постигането на които следва да работят организациите в обществена полза (чл. 38 от ЗЮЛНЦ), а от друга с идеята, че държавата следва да насърчава дейността основно на организациите в обществена полза чрез пред- виждане на преференции за тях. В замяна на различните мерки за подкрепа и стимули (чл. 4 от закона) организациите трябва да бъдат по-прозрачни и да спазват изиск- вания за по-строга отчетност към държавата.

Научна статия, издадена през 2011г. на Маргерит Галоа - Боайе под ръководството на Университет Париж 2. Проучването на фондациите в международен план ни дава възможност да сравним правните и данъчни режими според различните правни системи. Статията започва с общ поглед върху състоянието и ролята на фондациите във Франция и тяхната правна рамка. Направен е и сравнителен преглед на фондациите в Европа, а съществено внимание е обърнато на техния статус по англо - саксонската правна система. Материалът е на френски език.

Статията е написана през януари 2013г. от Арман Ерогел, лектор в университета "Шарл де Гол" в Лил. Проблематиката обхваща юридическия статус, учредяване, функциониране и прекратяване на фондациите. Представени са и практически проблеми. Холандската фондация е средство, което позволява гъвкава намеса във всички области на социалния и икономически живот. Материалът е на френски език.

Наръчникът е издаден от Генералния секретариат към Министерството на вътрешните работи на Швейцария. Разгледани са учредяването, мониторинга, първоначалния капитал, вписването в търговския регистър и др. Материалът е на френски език.

Публикацията представя основните изводи и препоръки от оценката за дейността на Централния регистър за периода от създаването му през 2001 г. до юли 2010 г., изготвени от експерти на Български център за нестопанско право